През пролетта на 1331 г. ловешкият деспот Иван Александър , бил избран за цар и с това решение болярският съвет в Търново много бързо пресякъл мераците на въздигащата се по това време Сърбия да се меси в българските работи.
В т.нар. Второ житие на Стефан Дечански, което Григорий Цамблак написал в качеството си на Дечански манастирски игумен в началото на 15 - ти век, той изобщо не споменава името на Иван Стефан( син на загиналия във Велбъждката битка на 28 юли 1330 г. български цар Михаил Шишман и на сръбската принцеса Ана), а изтъква, че пряк приемник на Михаил Шишман бил неговият племенник Иван Александър.
Свободните съчинения и разсъждения относно някакво "сръбско влияние" върху България с нищо не са потвърдени. Сръбско настъпление след нелепата гибел на цар Михаил Шишман( а не Шишманов, руската форма за фамилно и родово име се налага в България през Възраждането) не могло да се осъществи, тъй като било невъзможно за сърбите, да се справят със "седмината  царе", които били край Велбъжд. Един от тия "седмина" български царе бил Иван Александър - за неговото участие известява напълно достоверно "предисловието" към "Законника" на крал Стефан Душан от 1349 и 1354 г.. Самият български цар загинал в тази битка по нелеп начин, неговият отряд се пръснал из околностите да събира фураж и храни в очакване на другите български отряди. В...
Още...

Относно статията от категорията ПРОУЧВАНИЯ - "50 неща,които незнаем за Барак Обама" Към изредените в статията "50 неща,които незнаем за Барак Обама" могат да се добавят със сигурност още 1050. Но за целите на публикацията очевидно не е необходимо. Персонално смятам,че има пропуснат сред петдесетте неща един важен момент.

На 04 юли 2009г. по руската радиостанция "Эхо Москвы" (e-mail: echo@echo.msk.ru адрес: 119992 Москва, Новый Арбат, 11, телефон: (495) 695-92-29) от 18:08 бе излъчено предаване послучай националния празник на САЩ отнасящо се за живота и дейността на Томас Джеферсон-третият президент на САЩ. Водещи на предаването бяха Алексей Венедиктов и Наталия Басовска - двама изключителни майстори на политико-културния анализ. В началото на предаването се поставиха и въпроси към аудиторията,единият, от които бе "В кой руски град и кога бъдещият американски президент Барак Обама, когато е бил на визита в Русия в качеството си на сенатор на САЩ, е бил задържан, арестуван и разпитван?" Премеждието е описано от американския президент в книгата му "Дерзост надежды", която ще се даде като награда на отговорилите вярно.

Веднага идват много верни отговори и всичките от гр. Перм. През 2005 г. американският сенатор е на визита в Русия и попрекалил с пълномощията си на визитата проявявайки нелоялен интерес към руското ракетостроене в Перм. Възникват веднага два...
Още...

Могъщи са боговете. Те са силите на света. Неуловим е техният образ, но волята им е като поразяваща светкавица. Неотменима власт е тяхното име. Но Вотан създаде човека непокорен на боговете. Сътвори го той като съедини в едно звяр и бог. Звярът се подчинява на силите на света, а богът се стреми към власт и безсмъртие. Над всичко това иска да властвува човекът в своето дръзновение. Но най-вече се стреми да победи смъртта.

Образът на вълка в българските народни вярвания и умотворения няма нищо общо с карикатурното му подобие от от купешките приказки за Кумчо Вълчо и Зайо Байо. Отношението на българите към вълка е двояко. От една страна, хората изпитват страхопочитание къмъ него, като заплаха за добитъка и собствнения им живот. Вълкът е вездесъщият хищник, който неумолимо съпътствува човешкото битие и е необходимо да бъде умилостивяван, за да се ограничи вредителствуването му. Израз на това вярване са Вълчите празници, отбелязвани след Архангеловден – в навечерието на Зимата, когато вълкът е в силата си. Това не са празници в буквалния смисъл на думата, преминаващи в угощения и веселие. През тези дни, нечетни на брой – 3,5 или 9, се спазват редица забрани и се извършват магически действия за предпазване от вълчата напаст.

На първо място, забранено е да се изрича името на вълка, а вместо него се използуват метафорни изрази – “двоица”,...
Още...

На протежение на няколко века Рим бил неголям град в Италия и до 4 в. пр. н. е. имал контакт само с околните племена. Отношенията със съседите лежали върху съвета на старейшините или Сената /тази му функция останала чак до залеза на Републиката през 30 г. пр. н. е./.
Първоначално за воденето на междуплеменни преговори била създадена колегия от жреци – фециали, наброяващи 20 човека. От тях най-главен бил ‘pater patratus’, който носел скиптър и кремък /символите на римската власт и сила/ и оглавявал посолствата.
Тит Ливий описва подробно ритуала за искане на обезщетение и обявяване на война от фециалите. Ако Сенатът постановявал, че на римския народ е нанесена неправда, жрецът се отправял към границата на чуждата територия и произнасял клетва към боговете, целяща да утвърди справедливите претенции на Рим. След това той отправял искания към неприятеля и изчаквал 33 дена. Ако след изтичането на този срок въпросът оставал нерешен и претенциите не били удовлетворени, призовавайки боговете отново /за да са свидетели, че войната е справедлива - bellum iustum/, фециалът извършвал жертвоприношение и хвърлял натопено в кръв копие към пределите на неприятелската територия. Така съвестта на римляните била спокойна, че не те са нарушили договорите, а вината е на съседите им и боговете ще помагат на римското оръжие.
Впоследствие, когато Рим започнал да води...
Още...

Римската икономика била построена на използването на робски труд и търговията с роби, което било нормално и необходимо явление за тогавашното общество. Римските закони третирали робите като одушевени предмети без никакви права, които могли да бъдат купувани и продавани, а техният собственик можел да се разпорежда с живота им както намери за добре.



Броят на робите в Италия и Рим

С разрастването на Републиката и потребността от евтина работна ръка се увеличила. Когато робите били в изобилие, цената им била невероятно ниска /римляните имали поговорка - "евтин като сардинец", защото след завладяването на този остров били пленени много роби/. Стигало се даже до парадокса, че чифт сандали струвал по-скъпо от изготвящия ги роб. Особено много се използвали робите в мините и земеделието, където огромните латифундии се обслужвали основно от роби. Броят им достигал до 10 000 в едно имение.

Според изчисленията в Италия, във времената на могъществото на Римската империя броят на робите достигал милион и половина, което било около 25% от тогавашната популация на полуострова. Във Вечният град делът на тези живи предмети бил между 25 и 40% от всички жители. Като се има впредвид, че през 1 век Рим наброявал около 1 милион жители, то 400 000 от тях били роби. Повсеместното използване на робите в...
Още...

“Княжество България въ историческо, географско и етнографическо отношение” от Георги Димитровъ

Издадена в град Пловдив през 1895г., Търговска печатница.

С оглед актуалността на проблема предлагам на вашето внимание една социално-психологическа характеристика на циганите като етнос в Княжество България от горепосочения автор. Казват, че всичко тече и всичко се променя, но явно при циганите не е точно така.

27.09.2011 г., Георги Христов

Според преброяването през 1893г. /последното за този период/ в Княжество България живеят 3 310 801 жители от различни етноси от които 51946 са цигани и 13 616 чужденци /граждани на други страни/. Времето на появата на циганите в българските земи е спорно за разлика от безспорния им индииски произход. Според схващанията по тоза време, циганите са преселници от Богданско, Влашко и Египет /през Гърция/ и се разселват по цялото княество. Едни от тях живеят прибрано в един край на града или селото, а други прекарват скитнически живот. Султан Мохамед IV издава указ за да ги ограничи, но те още повече се разпиляват. Думите българин, турчин, евреин и циганин между циганите никак не се чуват. Те казват на българина – дас, т.е. дакиец, на турчина Хорохай или Орхай – Орхан, на евреина джуд /жид/ - юдей, а себе си наричат руми – римляни. Те са мургави, с големи, светли, черни и живи очи, черна като смола...
Още...