Македония и Западна Тракия в периода април 1941-1944г.
След Мюнхенското споразумение от септември 1938 в Гърция се засилва притеснението от раздвижването на българското население в Егейска Македония и дейци извън пределите на Македония. Това дава импулс на гръцкото правителство да реши проблема с българското население в пределите на гръцката държава.
Вторият по значимост въпрос на националната политика на България, според директива № 19 – тракийският - се поставя още при присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. Тогава Италия и Германия признават българските права над една територия “приблизително” между Струма и Марица.
След като в началото на април 1941г. германските войски бързо разгромяват Гърция, на 20 април войските на Втора българска армия навлизат в Западна Тракия. Германия предава на България Беломорието за временно администриране. На 3 май 1941г. правителството решава да образува Беломорска област, с център Ксанти. В новата административна единица е включена не само Западна Тракия, но и Егейска Македония до р.Струма, както и островите Тасос и Самотраки
Демография
Етническата ситуация в Беломорието е променена радикално. По-голямата част от българите са прогонени в България, а на тяхно място са настанени гръцки бежанци от Мала Азия. Важна задача на българското правителство в областта на демографската политика е да върне бежанците по родните им места.
Образование
България изразходва големи материални ресурси и за възстановяването на българските национални институции в Беломорска област. Сериозно внимание се отделя на учебното дело. Нараства броят на началните училища, възстановяват се старите български гимназии и се откриват нови. През 1944г. В Беломорска Тракия има над 270 учебни заведения, в които се обучават близо 26 000 деца. Образователната политика в Беломорието служи на българската национална кауза, като прокарва принципите, залегнали в културния живот на България.
Църква
Важна национално-патриотична дейност в Беломорието развива и Българската православна църква. Още през април 1941г. Светият синод възстановява старите български епархии в Западна Тракия и Източна Македония, а месец по-късно командирова и първите свещеници от вътрешността на страната.
Свещениците и учителите, както и в минали години на изпитания, се превръщат в крепители на духа и националното съзнание у местното българско население.
Стореното от българските власти става в условията на ожесточена въоръжена съпротива от гръцка страна. През есента на 1941г. избухва т.нар. Драмско въстание, което е потушено безкомпромисно от българските войски. Въоръжените акции на гръцките партизани продължават до есента на 1944 г.
Победата на антихитлеристката коалиция не оставя никакви шансове на България да запази за себе си Беломорието. Всичко е решено още на конференцията в Ялта, през 1943г., където Сталин, Чърчил и Рузвелт начертават новите зони на своето влияние. Десетки хиляди бежанци от Беломорието за пореден път поемат тежкия, но спасителен за тях път към старите предели на България. В началото на октомври 1944г. между правителствата на България и Гърция е подписан специален протокол, с който се урежда преминаването на цялата местна администрация в ръцете на гърците. Така на българското управление в Беломорието практически е сложен край.
Македония
В Македония българите приемат германските войски като освободители. Навсякъде населението демонстрира, своята българска национална принадлежност, В първите дни след окупирането на Македония възниква вакуум в нейното управление. При тези условия се появяват т.нар Български акционни комитети, които регулират отношенията с германските окупационни войски и уреждат местното самоуправление. Под ръководството на Централния акционен комитет навсякъде из Македония властта е заета от местното българско население. След като в областта се установяват официални български власти, акционните комитети се разпускат, а техните кадри се вливат в редовете на новата администрация.
Македония не е включена изцяло в пределите на България. Германия създава много усложнения и проблеми, като задържа цялостното решаване на териториалните проблеми. Македония и Тракия са определени като територии под българско административно управление - с временни граници. Идеята е да се държат в неяснота и напрежение българо-италианските отношения и да се пазят от изненади германските интереси на Балканите.
През войната населението на Македония изживява тежки дни. Българските власти му оказват сериозна подкрепа в освободените райони. От България се изпращат продоволствени стоки. По градовете и селата са открити стотици училища, в които децата за пръв път от много години се учат да четат и пишат на български език. През 1942г. в Скопие отварят вратите си университет и театър.
В останалата извън България Югозападна Македония живеят около 200 000 българи, които демонстрират своите народностни чувства още при навлизането на германските войски в този край. Въпреки германската окупация, местното българско население се опитва да изгради свое общинско самоуправление. Гръцките административни органи са ликвидирани, а за кметове са издигнати уважавани българи. Много скоро германското правителство разрешава на Гърция да възстанови своята администрация. По този случай правителството на България е отрупано с оплаквания и молби. Българите отказват да изпращат децата си в гръцки училища. Делегация на българите от Егейска Македония настоява за откриването на български училища, каквито е имало дори по време на османското владичество.
В края на Втората световна война териториалното статукво, в Македония е възстановено. Създадена е република Македония, като съставна част от Федеративна народна република Югославия. Полагат се усилия на антибългарска основа да се формира изкуствено македонска нация като нещо различно от българския народ и нация.
По време на Втората световна война България полага огромни усилия да разреши своя тежък национален въпрос. Като съюзник на Германия и Италия тя попада в лагера на победените и е изтласкана от Македония, лишена е от Егейското си крайбрежие и е принудена да се прибере в своите стари граници. Запазена е само Южна Добруджа. Българският национален въпрос като цяло е върнат на изходни позиции.
След 22 юни 1941г. международната обстановка се променя радикално. Нападението на Германия срещу Съветския съюз изправя пред смъртна заплаха целия демократичен свят. Започва процес на бързо консолидиране на всички антифашистки сили в световен мащаб.
Уредба и управление на Беломорието
В началото на април 1941 г. германските войски нападат Гърция, за да помогнат на своите италиански съюзници. България не взема пряко участие в хитлеристката агре-сия, но тя подпомага и като пропуска немските части през своя територия. Гърция е разгромена бързо. На 20 април войските на Втора българска армия навлизат в Западна Тракия. България обаче не получава цялата област. Земите на изток от линията Свилен-град - Дедеагач са „неутрална зона". Германия тълкува по своему извършените териториални промени. Тя предава на България Беломорието за временно администри-ране. Хитлер иска да държи българското правителство в несигурност относно балкан-ското териториално устройство и така да влияе върху неговото политическо поведе-ние. В България гледат на нещата по по-различен начин. На 3 май 1941 г. правителство-то решава да се образува Беломорска област с център Ксанти. В новата административна единица е включена не само Западна Тракия, но и част от Егейска Македония, както и островите Тасос и Самотраки (общо 14 168 кв. км). България изразходва големи материални ресурси за възстановяване на българските национални институции в Беломорската област. Сериозно внимание се отделя на учебното дело. Ако към края на учебната 1941/1942 г. тук има само 128 първоначални училища, то в края на 1943 г. те са вече 210. Особено значение се отдава на средните училища, чиито кадри трябва да осигурят културния напредък на Беломорието. Още през 1941 г. в Ксанти и Гюмюрджина са възстановени старите български гимназии. В тях се обучават децата на местните жители, на прииждащите преселници и на изпратените в областта чиновници. Нови гимназии са открити също в Драма, Кавала, Сяр и Дедеагач. През последната учебна година (1943 / 1944) в Беломорска област има всичко 240 първоначални училища и 32 гимназии, в които се обучават близо 26 000 деца. Образователната политика в Беломорието служи на българската национална кауза. Тя прокарва принципите, залегнали в културния живот на България, но се съобразява и с особеното положение на новоосвободените земи. Важна национално-патриотична дейност в Беломорието развива и българската православна църква. Още на 25 април 1941 г. Светият синод възстановява старите български епархии в Западна Тракия и Източна Македония. През май с. г. в тези области са изпратени и първите свещеници от вътрешността на България. Назначени са духовни съвети и църковни настоятелства. Властите полагат грижи за запазване и обогатяване на заварените църкви и параклиси, за тяхното подновяване и ремонтиране. Свещениците и учителите са крепители на националното съзнание у местното българско население. Те помагат да се избистри българското чувство у онези българи, които през изминалите години вън от своето отечество стават жертва на асимилационна политика.
В Беломорието постепенно се възстановява културният живот. Този бавен, но изключи-телно важен процес се подпомага от възникналите театри и театрални трупи, от появилите се български вестници и т. н. Положено е добро начало, което правителството на България и българската общественост не успяват да довършат.
Съдбата на българите в Македония
Мнозинството от българите в Македония приемат германските войски като освободители. Те посрещат с открита радост унищожаването на Югославия. Частите на Вермахта са посрещнати „с цветя и тържествени арки, с издигане на българския национален трибагреник". Навсякъде населението демонстрира своята българска национална принадлежност. В първите дни след окупирането на Македония възниква вакуум в нейното управление. При тези условия се появяват т. нар. български акционни комитети. Те регулират отношенията с германските окупационни войски и уреждат местното самоуправление.
Македония не е включена изцяло в пределите на България. Германия създава много усложнения и проблеми. Тя налага на българското правителство спогодбата Клодиос-Попов, според която хитлеристите получават контрол върху минните богатства на новоосвободените земи. Берлин задържа цялостното разрешаване на териториалните проблеми. Удар за българските управници е издадената през април 1942 г. в Германия карта на „Дунавското пространство". В нея Македония и Тракия са означени като територии „под българско административно управление", с временни граници. Идеята е да се държат в неяснота и напрежение българо-италианските отношения и да се пазят от изненади германските интереси на Балканите. През войната населението на Македония изживява тежки дни. Българските власти му оказват сериозна поддръжка в освободените райони. От България се изпращат продоволствени стоки. Модернизирана е изоставената от сърбите пътна мрежа. По градовете и селата са открити стотици училища, в които децата се учат да четат и пишат на български език. През 1942 г. в Скопие отварят вратите си университет и театър. Наред с извършените положителни неща правителството на България прави и сериозни грешки. Администрацията в Македония се формира най-често от правителствени привърженици, дошли от старите предели на България, а не от местни жители. Техните безскрупулни действия довеждат до много конфликти, чернят облика на България в очите на българите от Македония. Части от Югозападна Македония, където живеят около 200 000 българи, са оставени в пределите на окупирана Гърция. Населението тук демонстрира своите народностни чувства още при навлизането на германските войски в този край. Скоро се завръщат от островите и изпратените на заточение български патриоти. По тяхна инициатива за София заминава делегация, която трябва да настоява за изпращането на български войски в тази част на Македония. Въпреки германската окупация, местното българско население в Югозападна Македония се опитва да изгради свое общинско самоуправление. Гръцките административни органи са ликвидирани. За кметове са издигнати уважавани българи. Много скоро обаче германското правителство разрешава на Гърция да възстанови своята администрация.
В края на Втората световна война териториалното статукво в Македония е възстанове-но. Македонският въпрос навлиза в още по-сложен период от своето развитие. Създаде-на е Република Македония като съставна част от федеративна народна република Югославия. Полагат се усилия на антибългарска основа да се формира изкуствено ма-кедонска нация като нещо различно от българския народ и нация. Новите властници в Югославия не жалят сили и средства, за да потулят корените на българщината в Маке-дония, да заличат историята, опитват се с насилие да създадат нови реалности и да дадат друга насока в развитието на македонския въпрос.
По време на Втората световна война България полага огромни усилия, за да разреши своя тежък национален въпрос. Развоят на събитията я тласка на страната на най-мракобесните сили в онези години - хитлеристка Германия и фашистка Италия. Заедно с тях България се изправя срещу целия цивилизован и демократичен свят. При тези условия нейната справедлива национална кауза няма никакви реални шансове за успех. Победителите не раздават правосъдие. Те възнаграждават своите приятели и съюзници и наказват победените. България е изтласкана от Македония, лишена е от Егейското крайбрежие и е принудена да се прибере в своите стари граници. Запазена е само Южна Добруджа. Българският национален въпрос като цяло е върнат на изходни позиции.

---

---