В историята нерядко наред с имената на политици, царе, президенти, пълководци и министри се преплитат и имена на поети, писатели, художници, журналисти и други хора на изкуството. Достатъчно е да си спомним само за решаващата или не дотам решаваща роля в някои събития на Ламартин, Лермонтов, Юго, Пейо Яворов, Рейгън, та дори и онези няколко датски карикатуристи, които с карикатурите си предизвикаха гнева на половин мюсюлмански свят. Дори да не забравяме, че преди шеметната си кариера Хитлер беше някакъв си художник, а Радован Караджич – писател на книги за деца и възрастни.
Може би за някои ще е изненада да срещнат сред редицата имена на български писатели и поети, замесени в историческите събития, започваща от Каравелов и Ботев и свършваща до Вапцаров и Ралин, и името на тихия Пеньо Пенев. За този малко известен период от биографията му разказва самият той в едно свое писъмце. И поеже данните в писмото са много оскъдни ги предавам като цитат, а после ще опитам да направя някои предположения и допълнения.
 
В писмото си от 12. 10. 1952 г. до тогавашната си любов Сотирка Робева или Ира /Иричка/, както Пеньо сам я нарича, поетът пише: „А сега – само накратко – бих ти доверил нещо. От границата се върнах тук с две специални задачи. Първата, с чието изпълнение се заех веднага – ми отне нощите на цяла седмица. На 4-я ден имах данни. На 5-я първи резултати. Нощем – цяла седмица наред – бях в действие. Денем – спях, четях, пишех или мислех, мечтаех.
Тая вечер пак тръгнах по първата задача. И неочаквано – към 11 ч. още – достигнах крайния резултат – целта! Вече знам не само кой открадна пистолет и бомби от батальонния склад, как са се пренесли в конюшните тук чак от маневрите ни, но знам и точно къде са укрити. То беше голям труд – съобразителност, хитрост, подвеждане, следене – и ето – в края на краищата – тая нощ – край! Престъпникът – с вдигнати ръце – марш към ареста и т.н. А оръжието – да стои до утре. Ще трябва комисия. Спокоен съм. Никой друг не го знае – освен мл. сержанта, но той вече е под стража. Имам съмнение, че има още двама участници – сержант и редник – за тая нощ е разумно само и ще бди един секретен пост в конюшните... Ако съучастниците разберат – ще отидат да преместят оръжието, ако не – утре пък ще бъдат в капан.
Толкова. Преди малко се върнах. Отбих се в канцеларията да съобщя до граничния ни лагер на секцията, на коменданта, взех пак папката си със стихове, пликове, листове – и идвам в помещението. Всички, целият малоброен войнишки състав от нашето специално подразделение – юнашки спи.” По-нататък писмото продължава с други мисли по други теми. Пеньо никога и по никакъв повод повече не споменава какво е станало.
 
Четейки тези редове с носталгия си спомних снизходителната усмивка на добрата ми учителка по математика, която след всеки час, изпълнен с поредната порция увъртяни и абсолютно недоказани формули и уравнения, ни запитваше: „Има ли нещо ясно?”. Само дето сега в ролята на енигматичният математик се е дегизирал редник Пенев. Какво е известно по случая? От друго писмо на Пеньо с дата 1. 10. 1952 г. научаваме, че е тръгнал на маневри. Това става някъде около 23. 9. като посоката е Елхово – Тополовград, после за една нощ се прави преход за Нова Загора и после пак се завива към Елхово. Маневрите завършват на 1. 10. В този промеждутък от време от батальонния склад са задигнати един пистолет и няколко бомби и са пренесени в конюшните /предполага се в Елхово, защото Пенев не сочи мястото на конюшната/. Боеприпасите вероятно са заровени там. Съвсем нормално е извършителят – мл. сержант да е имал и съучастници - в случая сержант и редник. Последните двама тъй като също са наборни военослужещи следва да са близки на мл. сержанта – примерно земляци или близки по убеждения. Не става ясно обаче дали „групата” има благословия и ръководство на по-висше командно ниво и как е станало разкриването й. От кратичкия разказ на Пенев става ясно, че относно съучастниците има съмнение, значи е много възможно разкриването да не е посредством никой от тях. Ако „групата” е имала по-висшестоящ началник едва ли ще е от него. Разриването е станало или като са намерени боеприпасите или пък при проверка в склада са установени липсите, а следенето на съмнителните лица да е довело до оръжието.
 
По-интересен е обаче въпросът за мотивите. Годината е 1952 г. Както пише самият редник Пенев всеки момент се очаква новата война. В този ред на мисли първото място, за където могат да отпътуват откраднатите боеприпаси е на юг за турския ни противник. Само че Елхово е далече от границата, предаването е трудно, а и в 99 от 100 случая за това е нужна и подкрепата на някой по-висш военен. Отделно оръжието е в символично количество, за да повлияе на каквито и да е военни действия.
 
По-вероятен остава вариантът за малка подкрепа за вътрешната съпротива. Известно е, че през 1952 г. горянското движение е още живо. То е силно в района на Сливен и се нуждае от снабдяване с оръжие. Как оръжието е трябвало да стигне до горяните е също неясно.
Неясни остават и доста други въпроси, които редник Пенев дори не загатва: какво става с извършителя и неговите съучастници по-нататък, открити ли са и други реални или мними покровители или съучастници, от кога Пенев е в такава специална група и имало ли е други подобни случаи на кражби ? Още по-любопитно е да се разбере през 1952 г. в условията на тотален контрол не се ли проверяват всички писма на войниците, особено на тези от вражата граница и как писмо с такива поверителни данни е стигнало до една ученичка...
 
Разбира се всеки, който чете опита ми за възстановка сигурно ще се запита: а не може ли всичко да е било и инсценировка, за да се дискредитира някой пореден „народен враг” и то в униформа ? Това може да ни каже само архивът или споменът на някой от очевидците, близките или роднините. Защото има и още една възможност: Редник Пенев /който само дни преди това е приет за кандидат-член на партията/ със своето богато въображение да е измислил всичко сам, за да заплени още повече своята любима. С оглед личността на редник Пенев обаче, според мен, шансът за успех на тази хипотеза клони към нула.
 
Ще бъда благодарен на всеки, който може с нещо да повдигне завесата и да даде повече информация по този или подобни случаи.



Комар

---

---