РЕДНИК ПЕНЬО ПЕНЕВ РАЗКРИВА ИЗМЕННИЧЕСКА ГРУПА ?

В историята нерядко наред с имената на политици, царе, президенти, пълководци и министри се преплитат и имена на поети, писатели, художници, журналисти и други хора на изкуството. Достатъчно е да си спомним само за решаващата или не дотам решаваща роля в някои събития на Ламартин, Лермонтов, Юго, Пейо Яворов, Рейгън, та дори и онези няколко датски карикатуристи, които с карикатурите си предизвикаха гнева на половин мюсюлмански свят. Дори да не забравяме, че преди шеметната си кариера Хитлер беше някакъв си художник, а Радован Караджич – писател на книги за деца и възрастни.

Може би за някои ще е изненада да срещнат сред редицата имена на български писатели и поети, замесени в историческите събития, започваща от Каравелов и Ботев и свършваща до Вапцаров и Ралин, и името на тихия Пеньо Пенев. За този малко известен период от биографията му разказва самият той в едно свое писъмце. И поеже данните в писмото са много оскъдни ги предавам като цитат, а после ще опитам да направя някои предположения и допълнения.

В писмото си от 12. 10. 1952 г. до тогавашната си любов Сотирка Робева или Ира /Иричка/, както Пеньо сам я нарича, поетът пише: „А сега – само накратко – бих ти доверил нещо. От границата се върнах тук с две специални задачи. Първата, с чието изпълнение се заех веднага – ми отне нощите на цяла седмица. На 4-я ден имах данни. На 5-я първи резултати. Нощем – цяла седмица наред – бях в действие. Денем – спях, четях, пишех или мислех, мечтаех.

Тая вечер пак тръгнах по първата задача. И неочаквано – към 11 ч. още – достигнах крайния резултат – целта! Вече знам не само кой открадна пистолет и бомби от батальонния склад, как са се пренесли в конюшните тук чак от маневрите ни, но знам и точно къде са укрити. То беше голям труд – съобразителност, хитрост, подвеждане, следене – и ето – в края на краищата – тая нощ – край! Престъпникът – с вдигнати ръце – марш към ареста и т.н. А оръжието – да стои до утре. Ще трябва комисия. Спокоен съм. Никой друг не го знае – освен мл. сержанта, но той вече е под стража. Имам съмнение, че има още двама участници – сержант и редник – за тая нощ е разумно само и ще бди един секретен пост в конюшните... Ако съучастниците разберат – ще отидат да преместят оръжието, ако не – утре пък ще бъдат в капан.

Толкова. Преди малко се върнах. Отбих се в канцеларията да съобщя до граничния ни лагер на секцията, на коменданта, взех пак папката си със стихове, пликове, листове – и идвам в помещението. Всички, целият малоброен войнишки състав от нашето специално подразделение – юнашки спи.” По-нататък писмото продължава с други мисли по други теми. Пеньо никога и по никакъв повод повече не споменава какво е станало.

Четейки тези редове с носталгия си спомних снизходителната усмивка на добрата ми учителка по математика, която след всеки час, изпълнен с поредната порция увъртяни и абсолютно недоказани формули и уравнения, ни запитваше: „Има ли нещо ясно?”. Само дето сега в ролята на енигматичният математик се е дегизирал редник Пенев. Какво е известно по случая? От друго писмо на Пеньо с дата 1. 10. 1952 г. научаваме, че е тръгнал на маневри. Това става някъде около 23. 9. като посоката е Елхово – Тополовград, после за една нощ се прави преход за Нова Загора и после пак се завива към Елхово. Маневрите завършват на 1. 10. В този промеждутък от време от батальонния склад са задигнати един пистолет и няколко бомби и са пренесени в конюшните /предполага се в Елхово, защото Пенев не сочи мястото на конюшната/. Боеприпасите вероятно са заровени там. Съвсем нормално е извършителят – мл. сержант да е имал и съучастници - в случая сержант и редник. Последните двама тъй като също са наборни военослужещи следва да са близки на мл. сержанта – примерно земляци или близки по убеждения. Не става ясно обаче дали „групата” има благословия и ръководство на по-висше командно ниво и как е станало разкриването й. От кратичкия разказ на Пенев става ясно, че относно съучастниците има съмнение, значи е много възможно разкриването да не е посредством никой от тях. Ако „групата” е имала по-висшестоящ началник едва ли ще е от него. Разриването е станало или като са намерени боеприпасите или пък при проверка в склада са установени липсите, а следенето на съмнителните лица да е довело до оръжието.

По-интересен е обаче въпросът за мотивите. Годината е 1952 г. Както пише самият редник Пенев всеки момент се очаква новата война. В този ред на мисли първото място, за където могат да отпътуват откраднатите боеприпаси е на юг за турския ни противник. Само че Елхово е далече от границата, предаването е трудно, а и в 99 от 100 случая за това е нужна и подкрепата на някой по-висш военен. Отделно оръжието е в символично количество, за да повлияе на каквито и да е военни действия.

По-вероятен остава вариантът за малка подкрепа за вътрешната съпротива. Известно е, че през 1952 г. горянското движение е още живо. То е силно в района на Сливен и се нуждае от снабдяване с оръжие. Как оръжието е трябвало да стигне до горяните е също неясно.

Неясни остават и доста други въпроси, които редник Пенев дори не загатва: какво става с извършителя и неговите съучастници по-нататък, открити ли са и други реални или мними покровители или съучастници, от кога Пенев е в такава специална група и имало ли е други подобни случаи на кражби ? Още по-любопитно е да се разбере през 1952 г. в условията на тотален контрол не се ли проверяват всички писма на войниците, особено на тези от вражата граница и как писмо с такива поверителни данни е стигнало до една ученичка...

Разбира се всеки, който чете опита ми за възстановка сигурно ще се запита: а не може ли всичко да е било и инсценировка, за да се дискредитира някой пореден „народен враг” и то в униформа ? Това може да ни каже само архивът или споменът на някой от очевидците, близките или роднините. Защото има и още една възможност: Редник Пенев /който само дни преди това е приет за кандидат-член на партията/ със своето богато въображение да е измислил всичко сам, за да заплени още повече своята любима. С оглед личността на редник Пенев обаче, според мен, шансът за успех на тази хипотеза клони към нула.

Ще бъда благодарен на всеки, който може с нещо да повдигне завесата и да даде повече информация по този или подобни случаи.

Комар

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...