Споделете На десет километра северно от град Ардино има изоставено село, до което се достига по черен път с остри завои над буйната река Арда. Красиви градини с цветя и овошки и полусрутени къщи посрещат случайния посетител. И в село Дядовци, както и на други места, е имало заможни стопани на големи каменни къщи. Родопският стил с еркер на втория етаж е в крак с тогавашната архитектурна мода.

Под една каменна къща стои табела, указваща посоката към Дяволския мост. Доверявайки се на нея, стигаш до място, където ти спира дъхът. Изграден през XV век, като част от пътя за Беломорието, мостът е дълъг 56 м., широк 3, 5 м. и с височина на свода 11, 5 м. Каменната зидария образува втори свод с оставени отвори за преминаване на придошлите буйно ардински води. Какво ли са чувствали някогашните жители, за да го нарекат Дяволския, а не Божествения! Какво ли се е случило на тях и на природата, за да не усетят намесата на Твореца, на Бога, а да го нарекат на името на падналия Ангел! Божественият мост свързва двата бряга на пълноводната река Арда и е служил на жителите на селищата около днешния град Ардино, наричан в миналото Егридере. Руски пътешественик, в началото на XX-ти век, го е описал така: “Трийсет къщи в турски стил, по средата – мост изгнил, а от края минаре – вот тебе – Егридере! ”

Новият град е съвсем различен от това историческо описание. В района на село Дядовци и мостчето е заснет прекрасният български филм “Време разделно”.

http://www.fond13veka.org

---

---