Приглушени конспиративни разговори, скрити в куфар бомби и отчаян галоп обратно към фронта смущават съня на Филип фон Бьозелагер.

86-годишният барон все още си шепне с мъртвите приятели-офицери, които се опитаха да взривят Адолф Хитлер на 20 юли 1944 г.

"Ако си единственият останал жив от около 100 съзаклятници, няма как да спреш да мислиш. Чувствам, че те ме гледат и изпитвам известна вина към тях", заяви Бьозелагер пред Ройтерс в Париж, където получи престижния орден на Почетния легион.

"Призовавам младите да бъдат политически ангажирани да се чувстват отговорни за своята родина.

Тръпки ме побиват, когато си представя как днес, при тези милиони безработни, се появява някой като нацисткия министър на пропагандата Гьобелс".

В следвоенна Германия атентатът от 20 юли се превърна в символ на вътрешната съпротива срещу нацисткия режим.

Офицерът от Вермахта Бьозелагер е едва 25-годишен, когато го канят да се включи в заговора на офицери, планиращи да убият диктатора и готови да жертват живота си.

"Бяхме убедени, че дори да успеем, ще ни обесят понеже повечето немци вярваха на Хитлер.

Те щяха да кажат: ако Хитлер все още беше жив, щяхме да спечелим войната", разказва елегантният възрастен мъж в тъмен костюм и коса, вчесана грижливо назад.

Според него желанието на съзаклятниците да спрат нацистите превъзмогвало страха от смъртта.

"Всеки ден при Хитлер хиляди войници умираха безсмислено - заради глупавите му управленски решения.

По-късно научих за концентрационните лагери, където бяха изтребвани евреи, поляци, руснаци - човешки същества...

Ясно бе, че заповедите за тях идват от най-високото място. С ужас осъзнах, че живея в държава на престъпници.

"Искахме да сложим край на войната и да освободим концлагеристите", спомня си ветеранът.

Бьозелагер и брат му Георг влизат в групата заговорници на Източния фронт около полковник Хенинг фон Тресков.

Няколко запланувани атаки се провалят преди 1944 г. Бьозелагер, който е сапьор, получава задача да осигури експлозив за 20 юли.

В кафявия си кожен куфар той пренася няколко британски бомби- "английските бяха най-качествени" - и ги предава на генерал Хелмут Щийф във върховното командване на Вермахта.

"Когато слязох от самолета, накуцвах, понеже бях ранен в крака. Неколцина млади войници предложиха да носят куфара, но аз отказах. Щяха да забележат, че е прекалено тежък."

На 20 юли 1944 г. Хитлер се среща с приближени в щаба си в Полша, наречен Вълчата бърлога. Бункерът е разположен в дълбока гора, защитен от минни полета и зорко охраняван.

До него обаче има достъп един от конспираторите.

Полковник Клаус фон Щауфенберг, снажен немски аристократ, който от дън душа ненавижда Холокоста, поставя една от бомбите на Бьозелагер в куфарче под масата близо до Хитлер. Бомбата експлодира, след като Щауфенберг е напуснал стаята.

Четирима са убити, но Хитлер е леко ранен като по чудо.



Притиснат от липсата на време, Щауфенберг използва само една бомба вместо две, както е било по план. Отвореният прозорец или тежката дъбова маса, заслонила Хитлер, вероятно помагат на диктатора да оцелее.

Хитлер незабавно организира свирепа хайка за заговорниците. Нацистите скоро убиват Щийф, Щауфенберг и техни съучастници.

Тресков и мнозина други се самоубиват. Според историците хиляди са избити или хвърлени в концлагери по време на чистката, включително роднини на заговорниците. Нацистите зверски измъчват съзаклятниците, но никой от тях не издава името на Бьозелагер.



По план Бьозелагер трябвало да поведе 1000 кавалеристи от Източния фронт към Берлин, където след отстраняването на Хитлер да завземат стратегически ведомства. След като яздили 200 километра към летището в Брест на полско-беларуската граница, откъдето трябвало да отлетят за Берлин, Бьозелагер получил кодово известие от брат си: "Всички бегом към старите дупки" Това означавало, че заговорът се е провалил.

Бьозелагер наредил на войниците, които не били посветени в заверата, да препуснат обратно към фронта, преди някой да е установил отсъствието им.

Самият той се връща на фронта, но носи зашита в яката си ампула с цианид до самия край на войната, убеден, че нацистите ще стигнат и до него. Брат му Георг също не е заловен, но загива в сражение на фронта.

След войната смелият офицер следва икономика и става експерт по горско стопанство. Над входната врата на къщата му в Кройцберг близо до Бон виси надпис "Et si omnes, ego non" (Макар и всички, но не и аз).

Вестник "Новинар"

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория Другата история