Споделете По време на Втората световна война България се присъединява на страната на Тристранния пакт и е подложена на масирани бомбени атаки от англо-американските военно-въздушни сили. След година и половина безмилостни рейдове на т.н. “летящи крепости” Б-24 и Б-17 над 4000 цивилни граждани са убити, а разрушенията са повече от колосални като почти напълно е сринат центърът на София. Силите са неравни, а България е изправена пред най-опустошителната военна атака в историята й.

На 20 декември 1943 година в небето над София се разиграва въздушен бой. Срещу многобройните добре екипирани и въоръжени англо-американски самолети се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти, снабдени с най-добрите за времето си германски изтребители "Месершмит" Bf-109 G. Сред тях е и поручик Димитър Списаревски.

Роден е през 1916 г. в град Добрич, но е потомък на стар възрожденски род от Котел. Мъжете от този род били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, затова ги нарекли Аполоновци. Между тях имало генерали, министри, музиканти, съдии, поети... Димитър Списаревски наследява от именития си род горещата кръв, чувството за дълг и чест, себеотрицанието, храбростта и безпределната любов към родината. В началото на 1920 г. семейството на Димитър Списаревски се премества в крайдунавския град Лом, а след това се установява в София. Димитър учи в елитната II Софийска мъжка гимназия. Отличен гимнастик, плувец и футболист, той опитва от всичко в спорта - борба, бокс… Постъпва във Военното училище, но е изключен и изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен набор от доброволци за авиатори, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целия випуск е изпратен на обучение в Германия. Там през 1938 г. Списаревски учи в изтребителната школа във Вернойхен. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой. Завършва с отличен успех немските въздушни школи за висш пилотаж. По време на войната е командирован в Скопие, където, според Генералния щаб, се очакват първите бомбардировки. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата .

На 20 декември 1943 година „Спаича”, както го наричат приятелите засича група англо-американски самолети на около 40 километра от София и решава да ги атакува. Успешно сваля бомбардировач В-17, но в последвалата схватка с придружаващите го британски изтребители за прикритие бързо изчерпва боеприпасите на бордовата картечница. Притиснат от налитащите тежко въоръжени противникови самолети, българският пилот взема неочаквано решение: с пълна газ се насочва към вече изплъзващата се летяща крепост В-24. Корпусът на българския самолет е надупчен от бордовите картечници на атакуващите британски изтребители, но по чудо все още не се е подпалил. Поручик Списаревски внезапно насочва машината към опитващия се да се измъкне от полесражението британски бомбардировач.

На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.

Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.

Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.

Българският летец загива, но се превръща в легенда. Това е първият "жив таран" в българската военна история. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

През 2005 в навечерието на 63-ата годишнина от гибелта на кап. Димитър Списаревски крадци са отмъкнали паметната плоча на героя в родния му Добрич. Злосторникът, извършил това кощунство е разкрит и арестуван от полицията. За жалост барелефът е разразян на части... Ето така почитаме паметта на героите в днешна демократична България.

По материали от Интернет

---

---