Споделете ПРЕДАНИЕ ПРИКАЗЛИВИЯТ ОВЧАР

На високият бряг на една река, далеч от завистливите хорски очи живеел овчар с малкото си стадо. Дървената колиба и подгърбеният навес за овцете били неговата крепост. Сутрин той подкарвал смирените животинки на паша по тучните горски поляни, свирел с овехтялата си пищялка и сърцето му се радвало на планинските прелести. Когато стадото се сбирало под сянката на някоя чепата слива или върба да пладнува, овчарят сядъл, разтварял кожената си торбица, изваждал из нея комат хляб, пресно сиренце и главица лук - хапвал и благославял скромната си трапеза.

И тъй като нямало жива душа из тез пущинаци - той се научил да си приказва с дърветата, с камъните с бистрото поточе със старото си полусляпо куче, като че си говори с човеци. Когато не свирел с пищялката той говорел ли говорел до забрава. Случило се един път по тия места да минат турци - разбойници. Като плячкосали крайните къщи на близкото село те се оттеглили към планината. Нещеш ли пътят им ги отвел до самотната кошара на нашият овчар. Когато наближили колибата вече се било стъмнило. Вътре мъждукала свтлината на огнището и се чувал неясен разговор. Разбойниците били единадесет на брой водени от страшен и беззъб главорез. Кучето не ги усетило и не известило овчаря, а той залисан в собствените си приказки и хабер си нямал какво зло се е запътило на среща му.

- Спрете - прошепнал главатаря - петима да минат от едната страна на къшлата, петима от другата, пък аз като най - ербап ще влезна през вратата!

Така турците се разделили и се приготвили за нападение на овчарската колиба. Вътре овчарят си връзвал цървулите и си говорел:

- Вързах пет, сега още пет, та като грабна Щърболан та в реката!

Като чули това разбойниците, едните от едната страна помислили, че овчарят е вързал петима от техните, сега ще върже другите пет, че като грабне главатаря, ще го метне в реката. Така си помислили и другите петима, така си помислил и щърбавият главатар. И тъй като едни други не се виждали в тъмнината, хукнали всички в различни посоки та да ги нестигне тази нечиста сила от колибата.

А каква била работата. Приказливият овчар сам на себе си говорел, че като вързал единия цървул с него връзвал петте си пръста на крака, като върже и на другия крак ще върже и другите пет пръста. Пък Щърболан била строшената на гърлото калена стомна с която всяка вечер слизал до близката река за студена водица.



(това е един образен анекдот от времето на турското робство, разказван в Горно Драглище)

преразказъл:Георги Огнянов



РАЗКАЗ ЗА ДЕДО ТОДЕ ПУКНЕВ

....... "Укюто на мое баща се викаше дедо Тоде Пукнев. Той не беше женен, ама беше фного шегаджия и итър човек. Като дождаше бирнико за данъците, той му викаше: "Я имам и в Драма имот и него пиши! " Па той се чуди и вика : "Ке е така па имаш ти в Драма имот! " Па той му отговаре: "Ми ке е - като предое реката и дави нивите ле носи песоко дори до Драма."

.......Еднаж са на жатва в Градище и баба Дена Друнчилова носи бракадан на жетварето запръжен с жаборини. Остила го така на страна и се задумали, а през тава време магарицата на дедо Тоде изела бракадане. Като видела, баба Дена се завайкала “Леле Тоде, леле Тоде се що напри, се ще е че работа! ", па той и рекъл: "А ти се като ми смръси магарицата през богородичния пост, а! Коя беля е по голема се, кажи.....



18 IX 2006

разказала Люба Пукнева

ХИТРАТА ДРАГЛИЩЕНКА

Една жена от Драглище, Горно Драглище, не се погаждала с мъжа си и стигнали до развод. Разбира се на времето разводите се уреждаа от владиката. Тогава владиката беше в Неврокоп, сега Гоце Делчев. И като тръгнали оттука пеши, друг превоз немаше, събрали се заедно с мъжа й. Отиват вече при владиката за развод. Па тя жената се обърнала към мъжо и вика:

- Слушай, ние сме тръгнали да се разведеме, ама ето живели сме толкова време с тебе заедно, мил си ми ти на мене, искам да те предупреда да не се изложиш нещо. Като отидем там при владиката, немой като гудето да се изправиш там и да не продумаш нищо. А като отидеш там, ще му кажеш: "Добър ден, дедо владика. Как е баба владичица, ка са децата, живи здрави ле са? Що правите, що чините?" - е така.

- Добре, добре - рекъл. - А ке те послушам.

И когато отиват при владиката. Идва ред на техното дело. Влизат вътре. Започва така, както го е учила жена му:

- Добър ден, дедо владика. Как си сус здравето, как е баба владичица, как са децата?

Владиката се намръщил...И на края вика на жената:

- Е защо, защо искаш да се разведеш с него?

- Еми не го ле видиш каков е дедо владика? Ка е дошел да пита за баба владичица, пита за децата. Той не знае ле, че дедо владика не се жени.

И владиката дал развод в полза на жената

Записал К. Динчев от Никола Костадинов Русков, в Белица, Разложко, на 17. V. 1972г - ФОИМ л. 32. I. 14 - публикувано в “Сборник за народни умотворения и народопис ", издание на БАН, книга LVIII, 1985 г.

ИМАНЯРСКА ИСТОРИЯ

Една иманярска, която съм лично я действал с нея. Не е приказка, еми е действително. Бехме на работа в гората. Добре ама едно момче, бе днеска пари, утре пари - се му е пари некаде да се найдаа, да се не работи. Добре ама пита мене, пита братовчед ми: "Абе...некъде... "Я се чудих, чудих, рекох най - сетне: "Ти щом си се запалиул толкова, чекай да те загрея малко, да видиш па що става... "Я така това го напраих. Напраих го да види докъде ке стигне с това иманярство. И се разбра, че иманярството взима на много хора акълите. Викам:

- Слушай, я знам пари. Знам къде има пари, още от детинство знам тия пари. Ама ръсих пепел там на местото, където е, и ми се показа човешка стапка. Треба ели човек да убия, ели я да умра, за да се изкопаа парите. Иначе за мене - не може. Само човек да убия, ели я треа да умра. Защо ми са пари като убия човек и да умръ?

А същото момче вика:

- Слушай, мож да е късмето на мене.



- Добре.



А и братовчеда - стааме тримата колектив. На мене се иска човешка стапка. Дано се е изменило, дано па нещо вол да ми се появи, волска стапка. Ке закола - имама три вола - ке закола единия вол за курбан.

А братчедо ми вика:

- Слушай, ако е човешка стапка на мене ке е. Аз ще убия и мъж.-Имаше така една недъгава, та вика:-А нея ке ида нощеска, ша а убия и ше се оправи работата.



А оне другия който е запалянката, на него –овца. Той вика:

- Ако е овча стапка, я ке купа овца.



- Добре.



Отидохме на същото место я къде ходих. Мериме тая със крачките:една, две, три - ето къде е местото. И зимаме зарашаме сос пепел. Добре ама я на мое браточед казах:

- Като идеме там, ей така ке фанеш двата пръста и ке сложиш на пепельта. Тя образува овча стапка.



И точно през това време той слага пръстите, тое, а оне без да види. И викам:

- Айде сега - мръднааме така на петстотин крачки отидохме - ай сеа да се върнеме да видиме кво е стапило на пепельта на парите.



Вращаме се –овча стапка."Ой " - той се заигра, тоа, запалянката - “На мене е късмето. Ми сеа, га ке колеме курбане?" Викам:

- Курбане ке го колеме на годинашен празник - понеже идваше Петровден - на Петровден ке го заколеме, - а също казваа и запалянката Петър. Я викам:-Ти си Петър и хората нема да се усъмнеа защо колеш курбан. Ке кажат Петър си коле курбан за...именния ден.

И така напраииме, закла се курбана на Петровден, заклааме курбаня и вечерта канаа ме мене на курбан(аз като казвач на парите, най - главния тартор там на парите).Добре ама яз му казах така:

- Слушай, Петре, ако дойда я у вас, може да се сетаа хората. Да се сетат хората и ке кажаа: "Я, тука има нещо! "И ке не заследаа, а мож да ни изтрепаа там на местото, където копаме парите.



Той се согласи сос мене.

- Еми къде а донеса яденето?



Викам:

- Ке ми донесеш на обора(ний му викаме аър, плевня).Там ше съм, там ке ми донесете, довечера ке ви чекам.



Със същия, моя братчед идват вечерта, курбана оправен, нагласен, идват вечерта и викат ме - я излезох.:

- Идеме.



- Идете ли?Добре дошли.



Лъжицата, паницата там, сичките прибори и ено шише вино. Носаа там...Добре ама какво става:изедох я яденето, бе слушам:

- Какво бе, защо?Изеде ли?-той ми казва тоа запалянката.



- Изеде ли?



Викам:

- Не сам още.



- Изеде ли?



По едно време:

- Изедох, - казах - изедох.



- Виното изпи ли?



- Изпих.



И грабва сички садове, лъжици, паници, бръска по армане..(Той па братчедо, ми му казал: "Щом тоа, казвача на парите, изеде ле яденето, изпие ли виното, сичко се фърла ".)Грабва фърла по армане. Я се малко поучудих така, викам: "Таа не е моя. Таа е па другия я е нагласил така ".

Слезихме, като изедох я:

- Айде се ке тръгнеме ке копаме.



- Ке копаме.



Слезоме на армана долу, на нашия арман, имаше стежер, където връшееме така, има дърво - стежер и на този стежър завъртех. Викам:

- Слушай сега. До дванаесе пъти ке се завъртите около стежера да ви се врте пари.



Тия се фанаа, врътеа, я броа, тие се връте я броа, рекох:

- Достатъчно, дванаесе. Ае сега на изток, обърнете се: дванаесе пъти искам да се поклоните. Парите да излезаа - дванаесе пъти. Айде марш на вън.



Я броа, тие се кланаа, я броа...

- Готово. Станете!



Зех една кофа вода, прелех им пато:

- Айда да ви е аирлия - викам - я нема да дойда, я съм по стар от вас. Идете и що изкопате, искам тука да доете да го разделиме.



Отидоа тия да копат, тръгнаа, добре ама по едно време...(Единия копа, другия не копа, щото оне знае, ке е лъжа сичко. Другия копа).И се обръща и му вика: "Копай! "(А им съм казал: "Там като идете на парите, никаква дума! Ке мълчите, ке копате. Щото, е продумахте, сички пари ке пропаднаа в земята надолу и не мож да се найде нищо. Нема, само ке мълчите! ")Добре ама през тава време тое, запалянката копал, копал, по едно време казал на братчедо ми:

- Копай, бе! - Така се изнервил ке с глас.



И през тава време парите бегали, тоа, самия запалянко вика: "Чух, бе чух, - вика - когато слезоа надолу и бегаа парите. Чух ".

И през това време идват веке и - нема. Копали, копали - нема. Идват:

- Баче...баче Борисе-(я съм по голем - баче Борисе)....



- Какво бе?



- Нищо нема.



Викам:

- Я не ма лъжете, я горе ръцете, вие ме лъжете! - И грабвам и двата, пребарам ги да разпрат отпред ръце, по нашенски.-Какво ме лъжете?Имате, вие сте и двамата шмекере. Нема. Тоа вика "нема ", она вика...

И...дотука.

Записала Л. Даскалова от Борис Тодоров Праматаров в с. Горно Драглище, на 12. III. 1979г.-АИФ 83, с. 73 (- публикувано в “Сборник за народни умотворения и народопис ", издание на БАН, книга LVIII, 1985 г.)

ПРЪДЛИВАТА НЕВЕСТА

Некоа, па друга некоа тя много пръдела. Как да а дадеме?Нема как. Това е срамота, та нема накъде! И тие кажали си като дошли за нея: "Сичко, сичко, ама това ние че се усрамим. Това не може да биде! " Убаво, ама навам ти - натам ти, дали я.

- Ние това ке и теглиме тоа кусур. Това ич да не е! - на майката и на бащата викаа.



И тий я зели. Зели я веке. Като я зели, тя си яде, дойде ли това - върви. Що да работи, оди си, шляка си. И тука, що викаме ние, ходиме в понеделник на пазар. Отишъл свекъро на пазар. Той вече зел да а опитва. Той отишел и дошел си.

- Добър ден, снао.



- Дал бог добро, татко. Ново - вехто по пазаря що има, що нема?



- Остави, невесто! Да видиш, да видиш там що има. Нищо повеке опт пръдни не се продаваа! Нищо повеке!



- Ми каки, бе татко?



- Невесто, осен да ги собираш. Осен да ги собираш!



Тя дойде, пръдне, тя затисне. Е, карало се бая месец. Оня човек, той за месец време да отбие тя веднаж това. И тя днеска затисне, утре затисне, тя ке ги собира тия.

- Ага дойде –вика - да ида на пазаря, ке ги изтуриш и ке ги однеса - вика.-Един месец време нема да пущаш. Ке държиш, ке тещиш, та а га дойде да ида на пазаря, ке изтуриш. Тога чинат много пари.(аА това толкоа чинаа, та нема накъде! )

И тя веке, той дойде, тя запре, той дойде, тя запре. Карала, карала, дошло до един месец. И свкоро рекъл:

- Слушай, айде сега дай пръдните да ида я да кярувам. Ама ти ке видишщо кю пари донеса. Що кю пари донеса от тава.

И тя весела, весела, напиняла се –не ке. Тя го отбила. Напиняла се, напиняла са - не ке. Ъ, ъ, ъ, не може, не може да и пърди. И тя:

- Е-е-е, мари тате, сос зъби да теглиш сега, нема да изтеглиш нищо! - на свекоро.



И това било пазар и сичко. И отбил да не пърди тая невеста.

Записала Л. Богданова от Мария Тодорова Алтънина в с. Горно Драглище на 12. III. 1979г.-АИФ76, с. 101, №50 (- публикувано в “Сборник за народни умотворения и народопис ", издание на БАН, книга LVIII, 1985 г.)

---

---