Песните по –долу съм записал като ученик на 1 октомври 1989 година от баба Митра Мандарова, 79годишна по това време.От моята баба Цветана бях чувал че тази жена била най-голямата песнопойка всеки спирал да работи и слушал захласнато. Съдбата не била благосклонна към нея –останала вдовица на 30 години и спряла да пее, но не спряла да съветва и поучава младите с мъдрият си житейски опит и слова.Сестрата на баба Цветана-баба Софа ме заведе у Мандарови.Баба Митра ни посрещна и ни покани на масата, като сложи паница с бело грозде да ни почерпи.Запитах я да ми каже стари хубави песни а тя отговори”:Е, пела съм фного навремето ама сега не мога.Речки че ти кажа ама на гласо не мога-нема го веке младото време.”



Старата жена започна да реди думите на песните а очите и се пълнеха със сълзи.С тези песни тя преживяваше безвъзвратно загубената младост –ясният глас и чувствената интонация караха образите да оживяват .Просълзиха се и слушателите-домашните на баба Митра, баба Софа а аз пишех и вътре в мене гореше необясним огън от гордост, обич и жалост –за хубавите песни на нашият народ и за клетата му орисия възпята в тях.На около ни гледаха светиите от иконите по стената-Свети Георги на бял кон и дракона под копитата му; Божията майка с Младенеца в скути.За старата жена този допир със песните и спомените беше изморителен .Остана друг път пак да я посетим, но това така и не се случи.Както личеше тя бе неизчерпаем източник на едни от най-прекрасните български песни.Ако бях подходил малко по-сериозно към това мое начинание-докато беше жива баба Митра сигурно щеше да останат още хубави песни за поколенията.

Жетварски песни

1.Извикна Стоян извикна

из Църно море дибоко:

-Слушай ме майко, жали ме-

отидох робче по море,

пусти ме турци пления.

Извикна Стоян извикна

из Църно море дибоко

-Слушай ме татко, жали ме-

отидох робче по море,

пусти ме турци пления!

Извикна Стоян извикна

из Църно море дибоко:

-Слушай ме, либе, жали ме-

отидох робче по море

пусти ме турци пления!

Майка му вели говори:

-Слушам те, сину, жала те!

Кога морето пресуши -

широко поле да стане,

да дойдаа твоя дружина

да косаа трева зелена-

тога чю да те прежала.

Баща му вели говори:

-Слушам те сину, жала те!

Кога морето пресуши,

да стане гора зелена,

да никне бука дебела,

да дойдаа твои дружина,

да секат буково дърво-

тога чю да те прежала!

Либе му вели говори:

-Слушам те, либе, жала те!

Кога главне зелен гластер пусне-

тога чю да те прежала.

2.Тодора поста режала

на триста души аргате,

брат и Янил по нея;

По нея снопе вразува

и на Тодора думаше:

-Сестро, Тодоро, Тодоро,

каква ме глава заболе!

Сестра му вели говори:

-Брате, Яниле, Яниле,

коя те мома разболе.

Дали е бела белана,

ели е руса русана,

ели е вакла ваклуна.

Брат и вели говори: -Сестро, Тодоро, Тодоро

нито е бела белана,

нито е руса русана,

нито е вакла ваклуна.

По село чума биеше

и мене чума удрила.

3.Излези Яне излези,

да видиш, Яне, да видиш,

какво е чудо по друми.

Чубан до чубан стоеа,

булюк до булюк пасеа.

Най-малкото чубанче

на бел ми камен стоеше

сос меден кавал свиреше

и на кавал думаше:

-Ягне ле, ягне сугаре,

девет си мачьи босало

на дъдзи мости фатено

на вита ела одрано

кот студена вода ядено.

4.Карай Бое да караме

да излеземе най-накрае

да гледаме чудно чудо.

Чудно чудо-голем сайр;

Турчин иде-мома кара,

мома кара-окована,

окована, овързана.

Турчин пее-мома плаче,

турчин ле й говореше:

“Мъчи моме, недей плака,

твой татко-мене дедо,

твоя майка-мене баба,

твоя сестра-мене балдъза,

твой брате-мене шуре.”

5.Ой, Джуро, Джуро темничеро

Джуро рани два сиви сокола.

Пръсти реже та и месо рани,

солзи рони та й вода пои,

коси чине та и гнезда вие.

Отговараа два сиви сокола:

-Ой ле Джуро, Джуро темничеро,

що не Джуро толкоз тимарчини

Дали мислиш да не касапуваш,

ели мислиш да не препродаваш,

ели мислиш далек да не пратиш.

-Нито мисле да ве касапувам,

нито мисле да ве препродавам

Туко далеко че ве прата,

далеко в родното си село,

далеко в бащините двори.

-Вчера бехме у твоето село, у твоите двори

Дворе ти са пелин бурясали,

сред пелине дърво дафиново,

на дървото три кукувици.

Първа кука и се незоставе,

втора кука се вечер, се вечер

трета кука се футром, се футром.

Отговаре Джуро темничеро:

-Та що кука, ич се незоставе-

тава си е моя мила майка.

Та що кука се вечер, се вечер-

тава е мое първо либе.

Та що кука се футром, се футром-

тава си е моя мила сестра.

6.Свиреп свидетел тамо бе -

на Одринцкото морабе

на Одринцките крепости.

И мойто либе там беше-

граната го е удрила,

та го е живо остила,

на таа равна равнишка,

на тава поле широко.

Орли му месо кълвея,

гарвани кърви пиея.

Юнак е едва продумал:

-Постойте орли, гарване,

постойте и почекайте

дорде ми душа излезе.

Кога ми душа излезе

бело се месо наяжте

църни се кърви напиите.

Бело е месо юнашко,

църни са кърви левентски.



Сватбарски песни

1.Дружчи Милица плетея

и си я итро питаа:

-Друшче, Милице, Милице,

що ти е мило най-мило;

Друшчи ле ти са по-мили

ели рождена майчица.

Милица вели говори:

-И макья ми е мила,

дришчи ми са по-мили,

че макья па чу да вида,

а друшчи нема да вида.

2.Феругло бела цървена

синя и зелена

мудра и морава,

ти ле фръкаш по него,

ти ле мъглите разбиваш.

---

---