|
|
|||||||
|
АНКЕТА: Искате ли новини на турски език в медиите? (2201 гласа)
Статия от категория Анализи
Можела ли е България да си върне нещо повече от Южна ДобруджаСтатията е видяна 1511 пъти По материали от: http://www.dnevnik.bg
Роди се плаха надежда България да получи част от отнетите й от бившия СССР архиви. Докато се спекулира има ли сензации в документите, "Дневник" избра да разкаже тази седмица няколко от историите отпреди повече от половин век, върху които може да хвърли светлина пазеното от Москва.
Днес е трудно да си представим, че Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан от 1918 до есента на 1940 са румънска територия. Но това е резултатът за победената в Първата световна война България, наложен с Ньойския мирен договор през 1919 г. Тази територия е с несигурен статут още от втората балканска война (или Междусъюзническата, както я знаем от учебниците), когато през юни 1913 г. Румъния се възползва от ангажираната със Сърбия и Гърция българска армия, за да нахлуе в гръб и да стигне почти до София. После идва катастрофата от 1918 и въпреки че "добруджанският въпрос" се поставя на парижката мирна конференция, Южна Добруджа е оставена на Румъния. Северната още със Санстефанския договор е предадена на Букурещ за участието му в Руско-турската война и като компенсация за анексираната от освободителката Русия Бесарабия. Но именно за съдбата на Северна Добруджа през 1940 г. може би се крият непознати подробности в държаните до днес в Русия български архиви, за връщането на които настоява София. За възстановяването на българската власт над Южна Добруджа с Крайовския договор между България и Румъния от 7 септември 1940 г. са запазени най-много документи. Нови данни обаче биха могли да хвърлят светлина върху хипотезата, че тогава българската управляваща класа е можела, но се е страхувала да поиска цяла Добруджа. Съветският съюз, който има решаващо мнение за конкретния район, е гледал не само благосклонно на такава претенция, но дори я поощрявал, според запазените документи. Нито един историк не оспорва, че връщането на Южна Добруджа е звездният миг на българската дипломация но решаващата си остава благоприятната международна обстановка още към 1938 г., когато България започва да подготвя по дипломатически път събитието. Парижката система от договори (1919) в Европа вече е разклатена с Мюнхенското споразумение, с което по ирония на съдбата първата ревизия е направена с посредничеството на Великобритания и Франция именно в полза на нацистка Германия с предаването на Судетската област от Чехия. Това дава кураж на останалите наказани в Европа да надигнат глава и българското правителство, оглавявано от потомствения дипломат Георги Кьосеиванов, решава, че е настъпил и "нашият час". Първите сондажи из европейските столици обаче са обезсърчителни. Италия се интересува повече от Южните Балкани и в съответствие с интереса си опитва да насочи активността на България към Македония. Правителството и най-вече царят обаче се мъчат да решат първо наглед най-безспорния пред европейските велики сили въпрос - добруджанския. Германия опитва да привлече Румъния на своя страна заради петрола й (макар че войната на изток все още изглежда далече) и остава резервирана. Тази ситуация се запазва чак до 1940 г. Тогава София предприема стъпки, изглеждащи за неизкушения в дипломатическите маневри доста рисковани. "Българските дипломати внушавали на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР; в Рим направо плашели, че ако Италия не прояви разбиране, българското правителство ще се обърне с молба към Русия; а по отношение на Англия и Франция била лансирана главно съветската заплаха", пише проф. Николай Генчев. Към лятото на 1940 г. и английската, и френската дипломация все по-отчетливо признават легитимността на българското искане, а Румъния, притискана от Германия, от една страна, и от от СССР, от друга, дава знак, че е готова да обсъжда въпроса. Къде стои в тази плетеница от интереси СССР Сред дипломатическите и военните среди в Москва от дълго време се говорело, че България поради тежкото положение на Румъния имала най-добър шанс да си възвърне цяла Добруджа (не само Южна), да излезе на делтата на Дунав и да има обща граница със СССР. През май 1939 г. българският посланик в Москва Антонов съобщава, че благосклонното отношение на Съветския съюз е официално засвидетелствано пред него от комисаря за външните работи. "Длъжен съм да призная, пише посланикът, че Литвинов (тогава комисар по външните работи, предшественик на Молотов - бел. ред.) е проявявал винаги много насърчително разбиране за положението на България. И в това отношение трябва да ви донеса, че и в навечерието на падането си той се е застъпвал твърде настойчиво пред английския и френския представител за нашата страна по добруджанския въпрос, като е намирал най-убедителния от съветско гледище аргумент за обосноваване връщането на Добруджа от Румъния на България, че не само национално, а още повече стопански Добруджа като житница е необходима за България, за възстановяване на стопанското й равновесие." (Николай Генчев, "Външната политика на България"). Прекалената съветска благоразположеност е подозрителна обаче за българското правителство и двореца. Въпреки готовността на Москва да застане зад връщането на цяла Добруджа на България, българското външно министерство изготвя инструкция до дипломатите си за засилена подготовка за "връщането на Южна Добруджа в границите от 1913 г.". Нищо повече. Наивно е да смятаме, че дипломатите са решавали каквото и да било без санкцията на царя, казва историкът проф. Стефан Дойнов и добавя: "Трябва да знаем, че за абсолютно всичко, което е засягало външната политика, последната дума е имал цар Борис ІІІ." А що се отнася до формалните механизми, по които да се върне тази територия, добре е, че не са решавали дипломатите и мнозинството от политиците, смята проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. Защото повечето от корифеите по международни въпроси настоявали връщането да стане с арбитраж на Германия и Италия, както Унгария си върнала тогава Трансилвания от Румъния - тази процедура била най-бърза. Докато не получи България подкрепата на всички големи европейски сили, няма да предприемем нищо, настоявал царят. Кой е проявил повече прозорливост ще се разбере безпощадно ясно след края на Втората световна война. "При последвалия дележ на Европа Сталин, Рузвелт и Чърчил денонсират всички договори, гарантирани от победените Рибентроп и граф Чано, и два милиона унгарци остават и днес под румънска власт", обобщава проф. Марков. България обаче успява да си запази Южна Добруджа след войната, въпреки че е третирана като победена държава, благодарение на това, че договорът от Крайова е признат едновременно от Англия, Франция, Германия, Италия, а и от Съветския съюз. И днес все още има различия между историците дали събитието е безспорен звезден миг от историята, или е едновременно с това предателство към населението на Северна Добруджа. Иначе актът е аплодиран тогава от всички български партии, включително и от работническата - нещо невиждано от десетилетия. А за Добрич, Силистра и Балчик липсват думи - там населението пощурява от възторг, когато ритуално влизат представителни части на българската войска и администрация. Тържествената сесия на Народното събрание обаче отразява различни политически настроения. Правителството е нападнато остро, и то не само от леви депутати, нито само от крайните националисти, но и от политици като Никола Мушанов и Петко Стайнов. "Добруджанският въпрос - казва Н. Мушанов от трибуната - бе един узрял плод. Оставаше само да бъде откъснат. Изтървахме го от ръцете си, натърти се и изгни. Само поради нашето неумение ощетихме държавните интереси." Важно е какво мисли българското население в Северна Добруджа. Уви, и за него няма думи, но не както за Добрич и Силистра. Петиции от населението, смятащо се за изоставено и предадено, подписки, вопли на надежда и отчаяние летят към София... Ако беше налице цялата документация на българското външно министерство и на българската легация в СССР от онова време, може би днес щяхме да си отговорим по-ясно дали има зрънце правота у онези, които и днес смятат, че връщането на Южна Добруджа (а не на цялата), не е само възторженият връх от кратката история на България (и май единствен), а е и малко предателство, мотивирано от страх от "големия брат". От Петя Владимирова Още статии от категория АнализиИкономиката на демагогаОт Христо Христов Излязъл на пътя на властта, 12 години след установяване на комунистическо управление в България, Тодор Живков се... Преследване на ромите по времето на Третия райхОсвен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че... За духовната и културна роля на историята© Стефан Чурешки Онова, с което е полезна историята за съвременниците е способността да се дава културна оценка от... За свалянеИменник на българските князеДень Победы. Реч на Й.В.Сталин от 9 май 1945 година Двадцать второго июня, ровно в 4 часа Сводка Главного командования Красной Армии за 22 июня 1941г.- Левитан Реч на В.М.Молотов от 22 юни 1941 г. за началото на войната. АнализиИкономиката на демагогаПреследване на ромите по времето на Третия райх За духовната и културна роля на историята "Свободна Европа" - радиото, което вълнуваше Справка за ударите, които БАН понесе във вековната си история Сталин се снима с деца, а после разстрелва родителите им КоментариКак един пловдивски архитект бутна берлинската стенаПловдивските игри Един черен епизод от българската история - Народния съд 1945 - 1946 г. Отбелязваме годишнина от бунтовете на български офицери русофили Петко Каравелов - демократ и принципен противник на социализма Дъщеря на български емигрант помага за залавянето на Джон Дилинджър Другата историяCherchez la femme* в наградите на НобелСлед Освобождението в София има разцвет на проституцията Първата модистка в София Бъди готов - винаги готов! Падението и възходът на съветската преса 200 ясновидци и магове от концлагера Заксзнхаузен търсят Дучето ЛичностиВанче Михайлов - терористът бюрократНепознатият Буров Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) – един от големите духовни водачи на България За Георги Живков Спасителят на България Д-р Петър Берон - европеецът ЕтнографияСвети места в четири селища от Стамболовска община и празници, свързани с тяхOрлицата Жетварски и сватбарски напеви от село Добърско Разкази, предания, легенди от Горно Драгалище Добърско-отвъд сянката на митовете Божественият “дяволски” мост край с. Дядовци ВъоръжениеКак Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за СталинАх, тези луди, луди войни!... Дамаската стомана и нанотехнологиите Странната история на линкора Тирпиц Лозенградската операция Войната, която раздели историята на две ОткритияНамериха надписа от АушвицТрапезица разкрива стари тайни Откриха Библията на Хитлер с неговите 12 заповеди Магура пази най-стария слънчев календар в Европа Иманяри грабят античен град Пещерата със седемте одаи и ламята вътре ДискусииОсвободителната война е комедия от грешкиВъстанието в Панагюрище Силата на Словото - владеели ли са я траките? БЪЛГАРИТЕ В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ И В СВОЯ КОД НА “ИМЕННИКА” Създаване на САЩ Българските съкровища Теми по историяДолнолозенският манастир «Св. Спас»Египет през периода на старото царство Априлско въстание в четвърти революционен окръг България през ХIII- XIV вek Династичните бракове на Иван Александър (1331-1371) ПОЛИТИЧЕСКА ХЕГЕМОНИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК. ЦАР СИМЕОН (893 - 927) Плъхове срещу АсланиСтрах и автобуси, влакове и самолетиДжебел на припек, Припек - на сянка (Докъ)де е България ? |
||||||
Ползване на материали
Забранено е копирането без предупреждение!
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.