АНКЕТА: Искате ли новини на турски език в медиите? (2201 гласа)

Статия от категория Анализи

Можела ли е България да си върне нещо повече от Южна Добруджа

Статията е видяна 1511 пъти
По материали от: http://www.dnevnik.bg

Размер на шрифта:

Можела ли е България да си върне нещо повече от Южна Добруджа
Снимка: БТА

Роди се плаха надежда България да получи част от отнетите й от бившия СССР архиви. Докато се спекулира има ли сензации в документите, "Дневник" избра да разкаже тази седмица няколко от историите отпреди повече от половин век, върху които може да хвърли светлина пазеното от Москва.

Днес е трудно да си представим, че Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан от 1918 до есента на 1940 са румънска територия. Но това е резултатът за победената в Първата световна война България, наложен с Ньойския мирен договор през 1919 г. Тази територия е с несигурен статут още от втората балканска война (или Междусъюзническата, както я знаем от учебниците), когато през юни 1913 г. Румъния се възползва от ангажираната със Сърбия и Гърция българска армия, за да нахлуе в гръб и да стигне почти до София.

После идва катастрофата от 1918 и въпреки че "добруджанският въпрос" се поставя на парижката мирна конференция, Южна Добруджа е оставена на Румъния. Северната още със Санстефанския договор е предадена на Букурещ за участието му в Руско-турската война и като компенсация за анексираната от освободителката Русия Бесарабия. Но именно за съдбата на Северна Добруджа през 1940 г. може би се крият непознати подробности в държаните до днес в Русия български архиви, за връщането на които настоява София.

За възстановяването на българската власт над Южна Добруджа с Крайовския договор между България и Румъния от 7 септември 1940 г. са запазени най-много документи. Нови данни обаче биха могли да хвърлят светлина върху хипотезата, че тогава българската управляваща класа е можела, но се е страхувала да поиска цяла Добруджа. Съветският съюз, който има решаващо мнение за конкретния район, е гледал не само благосклонно на такава претенция, но дори я поощрявал, според запазените документи.

Нито един историк не оспорва, че връщането на Южна Добруджа е звездният миг на българската дипломация

но решаващата си остава благоприятната международна обстановка още към 1938 г., когато България започва да подготвя по дипломатически път събитието. Парижката система от договори (1919) в Европа вече е разклатена с Мюнхенското споразумение, с което по ирония на съдбата първата ревизия е направена с посредничеството на Великобритания и Франция именно в полза на нацистка Германия с предаването на Судетската област от Чехия. Това дава кураж на останалите наказани в Европа да надигнат глава и българското правителство, оглавявано от потомствения дипломат Георги Кьосеиванов, решава, че е настъпил и "нашият час".

Първите сондажи из европейските столици обаче са обезсърчителни. Италия се интересува повече от Южните Балкани и в съответствие с интереса си опитва да насочи активността на България към Македония. Правителството и най-вече царят обаче се мъчат да решат първо наглед най-безспорния пред европейските велики сили въпрос - добруджанския. Германия опитва да привлече Румъния на своя страна заради петрола й (макар че войната на изток все още изглежда далече) и остава резервирана.

Тази ситуация се запазва чак до 1940 г. Тогава София предприема стъпки, изглеждащи за неизкушения в дипломатическите маневри доста рисковани. "Българските дипломати внушавали на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР; в Рим направо плашели, че ако Италия не прояви разбиране, българското правителство ще се обърне с молба към Русия; а по отношение на Англия и Франция била лансирана главно съветската заплаха", пише проф. Николай Генчев. Към лятото на 1940 г. и английската, и френската дипломация все по-отчетливо признават легитимността на българското искане, а Румъния, притискана от Германия, от една страна, и от от СССР, от друга, дава знак, че е готова да обсъжда въпроса.

Къде стои в тази плетеница от интереси СССР

Сред дипломатическите и военните среди в Москва от дълго време се говорело, че България поради тежкото положение на Румъния имала най-добър шанс да си възвърне цяла Добруджа (не само Южна), да излезе на делтата на Дунав и да има обща граница със СССР. През май 1939 г. българският посланик в Москва Антонов съобщава, че благосклонното отношение на Съветския съюз е официално засвидетелствано пред него от комисаря за външните работи. "Длъжен съм да призная, пише посланикът, че Литвинов (тогава комисар по външните работи, предшественик на Молотов - бел. ред.) е проявявал винаги много насърчително разбиране за положението на България. И в това отношение трябва да ви донеса, че и в навечерието на падането си той се е застъпвал твърде настойчиво пред английския и френския представител за нашата страна по добруджанския въпрос, като е намирал най-убедителния от съветско гледище аргумент за обосноваване връщането на Добруджа от Румъния на България, че не само национално, а още повече стопански Добруджа като житница е необходима за България, за възстановяване на стопанското й равновесие." (Николай Генчев, "Външната политика на България").

Прекалената съветска благоразположеност е подозрителна

обаче за българското правителство и двореца. Въпреки готовността на Москва да застане зад връщането на цяла Добруджа на България, българското външно министерство изготвя инструкция до дипломатите си за засилена подготовка за "връщането на Южна Добруджа в границите от 1913 г.". Нищо повече.

Наивно е да смятаме, че дипломатите са решавали каквото и да било без санкцията на царя, казва историкът проф. Стефан Дойнов и добавя: "Трябва да знаем, че за абсолютно всичко, което е засягало външната политика, последната дума е имал цар Борис ІІІ." А що се отнася до формалните механизми, по които да се върне тази територия, добре е, че не са решавали дипломатите и мнозинството от политиците, смята проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. Защото повечето от корифеите по международни въпроси настоявали връщането да стане с арбитраж на Германия и Италия, както Унгария си върнала тогава Трансилвания от Румъния - тази процедура била най-бърза. Докато не получи България подкрепата на всички големи европейски сили, няма да предприемем нищо, настоявал царят.

Кой е проявил повече прозорливост ще се разбере безпощадно ясно след края на Втората световна война. "При последвалия дележ на Европа Сталин, Рузвелт и Чърчил денонсират всички договори, гарантирани от победените Рибентроп и граф Чано, и два милиона унгарци остават и днес под румънска власт", обобщава проф. Марков. България обаче успява да си запази Южна Добруджа след войната, въпреки че е третирана като победена държава, благодарение на това, че договорът от Крайова е признат едновременно от Англия, Франция, Германия, Италия, а и от Съветския съюз.

И днес все още има различия между историците дали събитието е безспорен звезден миг от историята, или е едновременно с това предателство към населението на Северна Добруджа. Иначе актът е аплодиран тогава от всички български партии, включително и от работническата - нещо невиждано от десетилетия. А за Добрич, Силистра и Балчик липсват думи - там населението пощурява от възторг, когато ритуално влизат представителни части на българската войска и администрация. Тържествената сесия на Народното събрание обаче отразява различни политически настроения. Правителството е нападнато остро, и то не само от леви депутати, нито само от крайните националисти, но и от политици като Никола Мушанов и Петко Стайнов. "Добруджанският въпрос - казва Н. Мушанов от трибуната - бе един узрял плод. Оставаше само да бъде откъснат. Изтървахме го от ръцете си, натърти се и изгни. Само поради нашето неумение ощетихме държавните интереси."

Важно е какво мисли българското население в Северна Добруджа. Уви, и за него няма думи, но не както за Добрич и Силистра. Петиции от населението, смятащо се за изоставено и предадено, подписки, вопли на надежда и отчаяние летят към София...

Ако беше налице цялата документация на българското външно министерство и на българската легация в СССР от онова време, може би днес щяхме да си отговорим по-ясно дали има зрънце правота у онези, които и днес смятат, че връщането на Южна Добруджа (а не на цялата), не е само възторженият връх от кратката история на България (и май единствен), а е и малко предателство, мотивирано от страх от "големия брат".

От Петя Владимирова

Публикувана на
2009-02-25 08:27:17
от bg-history

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Виж всички снимки към статията:

Коментари:

Комар отговори на demokrat:

Не мога да си обясня защо от толкова добри данни правиш грешни изводи За Сърбия съм съгласен. но те за разлика от нас не са политика чам дъска. а сравняването на съветската и Англиската дипломация е напълно неумесна. просто двете школи са коренно различни.
Това са общи разсъждения, демократ, неподкрепени с нищо Нима Русия не поиска петролопровода на Сърбия, защото ги подкрепи за Косово? Или не поиска да направи Мингрели български княз в замяна на присъединяването на Мингрелия? Да не говорим за признаването на Фердинанд, но срещу... препокръставнето на същия този Борис Търновски. Примерите не са 1 и 2 и няма да ми стигне цяла статия да ги изброя. А събрите са известни дупедавци и силата им идва от това, че са си дали д-то на Русия и се репчат на целия свят. В момент обаче, в който са отделени от матушката или тя ги узнудва са по-ниски от тревата. Изключение от верността към Москва беше само Титовото време, през което се заиграваха с Франция, Индия, Индонезия и прочее папуаси, след което отново дойде модата на Русия.

Отговор

e-mail: geogeo маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

demokrat каза:

Не мога да си обясня защо от толкова добри данни правиш грешни изводи За Сърбия съм съгласен. но те за разлика от нас не са политика чам дъска. а сравняването на съветската и Англиската дипломация е напълно неумесна. просто двете школи са коренно различни.

Отговор

e-mail: datsi маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

Комар отговори на demokrat:

Съгласен съм, че е най-противоречивата личност. Но това си има обяснение. Когато си имаш свой разбирания на основата на личните си интереси и не се съобразяваш със своя народ. Още нещо също важно е , че въобще не е имал ясна стратегия за бъдещето на България. Трето - не е имал ясна представа за движещите световни сили, както и поуката от историята. има предвид най-вече войните на Русия и / не с/Англия и най-вече поражението на Наполеон.
Колега, това дълбоко не е вярно! Значи не всичко, което ти се дава трябва да го вземеш, това е дипломация, а не народна поговорка. Истината е малко по-друга: няма как едновременно да приемеш Северна Добруджа и да откажеш Соболевата акция. Или иначе казано всяка благосклонност на велика сила си има цена. Така цената за подкрепата от Англия за османците се нарича Кипър например. Нашата в случая щеше да бъде попадане в съветската зона на влияние, груба съветизация в нашия вътрешен живот и щяхме да бъдем изложени на голям риск. От друга страна СССР едва ли щеше да се съгласи с поплъзновенията ни към Македония, която е собственост на техните "добри приятели" сърбите. Така че всичко се развива по схемата: аз исках половината, ти също получаваш половината. Не забравяй също така, че вече веднъж /25.09.1918 г./ сме получили цяла Добруджа, а после сме я загубили безславно, защото не България и Румъния решават сами някои неща. Едва ли в Париж през 1947 г. щяха да погледнат благосклонно на голямото ни разширяване и на Румъния без море... Не забравяй също така, че получаването на Южна Добруджа е съпроводено и с размяна на население, което прави българският елемент в Южна Добружда непоклатим. В Северна Добруджа въобще съотношението не е такова и едва ли щеше да се осъществи. Колкото за Борис III мисля, че грешиш и му приписваш доста грешки на баща му. В крайна сметка гласът на народа е един: всички българи под неговата корона. И мислиш, че които и да е цар би отказал това? Само дето българи има и Западните покрайнини и в Македония и в Беломорието, и около Кешан, че и в Добруджа. Къде ли първо? А сухопътната граница с великата империя на ресурсите не води до добрини - справка ЧССР, Унгария, Полша и Афганистан. За сметка на това на Югославия й беше спестена такава инвазия, именно и по тази причина, както може би и на Албания.

Отговор

e-mail: geogeo маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

koko каза:

Борис и правителството са действали в рамките на междунерадното право. Границата с Румъния е определена от едни международен ареопаг -Берниския конегрес през 1878 г., и само тя е легитимна.Не случайно Крайовската спогодба е призната веднага, освен от тоталитарните държави, и от Лондон, и от Вашингтон (-за Франция на Виши да не говорим!).Затова и на мирната конфернеция след войната въпросът въбоще не стои.За разлика от Виенския арбитраж между Румъния и Унагирия за Трнасилвания, който не признат от всички велки сили.

Отговор

e-mail: ksubcev маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

demokrat каза:

Съгласен съм, че е най-противоречивата личност. Но това си има обяснение. Когато си имаш свой разбирания на основата на личните си интереси и не се съобразяваш със своя народ. Още нещо също важно е , че въобще не е имал ясна стратегия за бъдещето на България. Трето - не е имал ясна представа за движещите световни сили, както и поуката от историята. има предвид най-вече войните на Русия и / не с/Англия и най-вече поражението на Наполеон.

Отговор

e-mail: datsi маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

fallen_angel отговори на demokrat:

Ясно е всичко още от тогава за подготвената поредна национална катастрофа за България от страна на БорисIII неговата прогерманска/ а защо не се каже профашска/, която вси България като в орехова черупка след 2-та Световна война. Ако беше цар с българско самосъзнание, едва ли би се отказал от обща сухопътна граница със страната с неизчерпаеми природни ресурси и пазар.
Демократ, не бързай с изводите за Борис - от всички Кобурги той е с най-противоречивите оценки...

Отговор

e-mail: admin маймунка bg-history точка info, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

demokrat каза:

Ясно е всичко още от тогава за подготвената поредна национална катастрофа за България от страна на БорисIII неговата прогерманска/ а защо не се каже профашска/, която вси България като в орехова черупка след 2-та Световна война. Ако беше цар с българско самосъзнание, едва ли би се отказал от обща сухопътна граница със страната с неизчерпаеми природни ресурси и пазар.

Отговор

e-mail: datsi маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

Bleriot каза:

Посланик Антонов със сълзи на очи се обажда от Москва на царя и му казва, че лично Сталин му е предал, българските войски да продължат към делтата. Ако мамалигарите се противопоставят, ще срещнат Червената армия. Но прав е Коко - цар Борис се е страхувал от обща граница със СССР. В условията на договора Молотов-Рибентроп и тесните връзки на България с Райха, царят напразно се е страхувал. И ако беше заповядал продължаване на движението на българската армия на север, може би историята на България, Европа и света щеше да е друга. Но за съжаление, историята не признава "ако"...

Отговор

e-mail: retrohangar маймунка abv точка bg, публикуван преди: 8 мес., 1 седм.

koko каза:

а бе май Борис ІІІ просто не е искал обща граница с СССР.Иначе Москва много щедро ни внушава да искаме и Северна Добруджа..

Отговор

e-mail: ksubcev маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 год., 4 д.