На 3 април 1879 г. София е избрана за столица на България

„Расте, но не старее" - това е девизът на нашата столица, град с хилядолетно минало и пулсиращо с ритъма на съвременността настояще. Разположен на един от най-древните и оживени пътища на Европа, свързващи Запада с Изтока, през хилядолетията градът е приковавал вниманието на различни култури и цивилизации, завещали ни безценни свидетелства за някогашния им възход и падение. Днес, близо 130 години от провъзгласяването й за столица на България, София е модерен европейски град, в който съжителстват минало и настояще.

Според учените градът е основан преди повече от 2700 години от нашите предци -древните траки. Тракийското племе серди се заселило около минералните извори, които бликат в центъра на днешна София, и там основали своя град - Сердика. По-късно, когато териториите на днешна България попадат в пределите на римската империя, Сердика се превръща във важен административен център в тази част на Балканите. Принос за това има император Марк Улпий Траян /98-117 г./, който на мястото на предишните дървени стени, издига мощни каменни укрепления и дава родовото си име на града - Улпия Сердика. Близо 200 години по-късно, друг римски император - Константин I Велики, толкова силно се привързва към сгушения в подножието на близката планина град, че го нарича „Моят Рим". Всъщност историята му е изпълнена с превратности. Градът не веднъж е възкръсвал от разрушителните набези на нахлуващите варварски племена. През IX век градът е преименуван в Средец и се превръща във важно военно-политическо и културно средище на обширната Първа българска държава. Днешното си име София получава около XIII-XIV век. През 1877-1878 г. се разразява Руско-турската освободителна война. На 4 януари 1898 г. София осъмва свободна, а близо 11 650 й жители празнуват по улиците придобитата с цената на толкова жертви свобода. По това време оживено се обсъжда въпросът кой български град да бъде провъзгласен за столица на независимата българска държава. Сред най-убедителните кандидатури е София.

„Първи, който най-авторитетно и аргументирано лансира идеята София да бъде столица на новата българска държава, е българският историк, учен и общественик - проф. Марин Дринов - разказва Георги Коцев, главен експерт в Софийски исторически музей. - Заживявайки още преди Освобождението с мисълта за София като българска столица, той пише на чешкия историк и български политик Константин Иречек в първите месеци след Освобождението: „Наша София полека-лека се украшава и готви да стане столица.", на което Иречек отговаря: "Столица не може да бъде друга освен Средец, в средата на българската земя. Нали това е Ваша стара идея!„

С идеята на Марин Дринов са съгласни и повечето от видните по това време проф. Марин Дринов български общественици. Разбира се не липсват и предложения други български градове да поемат тази роля. Сред основните кандидати били старопрестолният Велико Търново, Пловдив - като най-големия български град по това време, крайдунавският Русе и пр. Но идеята на Марин Дринов се налага, тъй като той бил съветник на княз Дондуков, оглавяващ временното руско управление на освободената държава. Княз Дондуков премества своята резиденция от Пловдив в София, с което до голяма степен предопределя и избора на бъдещата столица. В едно от писмата си до руския граф Милятин князът изтъква стратегическите предимствата на София като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа. На 3 април 1879 г. Учредителното Народно Събрание, което заседава във Велико Търново, извършва акта на определяне на София като главен административен, политически и обществен център на България. Така София е провъзгласена за столица на новоосвободената българска държава.

Много бежанци от територии, които са останали извън пределите на България, прииждат в София и поради това 20-те години на XX век е време на изключително хаотично и неконтролируемо развитие. През 1934-36 г. се създава нов план за изграждането на града, известен още като „Плана Мусман". Основанието за създаването му е изключително силното недоволство на гражданите от хаотичното развитие на столицата. В много кратък период, съвпадащ с годините на икономически подем на българската държава, София придобива модерен за времето си европейски облик с добре изградена и подредена градоустройствена структура.

„Следва един скокообразен период на развитие - казва главният архитект на града Петър Диков, Това е периодът на 60-те до средата на 80-те години на XX век, когато София е столица на социалистическа България. Изключително много население се стича в нея. За да се посрещне огромният поток от хора, се строят тези грозновати жилища-комплекси, на които сега сме свидетели. Ако се върнем 30-35 години назад, хората ги възприемаха като гета. Но този период отмина и сега градът по абсолютно обективни причини претърпява едно поредно скокообразно развитие."

За 130 години София се превърна в европейски град, който в много скоро време ще съперничи на другите европейски столици във всяко едно отношение. Така идеята на строителите на съвременна България се превърна в реалност.

Андрей Меламед

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория Анализи