Атанас Колев

На 2 септември 1944 г. в София е съставено правителството на Константин Муравиев, в което като министър без портфейл е включен Атанас Буров. На 8 срещу 9 септември кабинетът е свален чрез комунистически преврат.

Поради шестдневното участие на видния наш политик и стопански деец в това правителство Буров попада между подсъдимите от първи състав на т. нар. народен съд: регентите, министрите от 5 кабинета (от 11 февруари 1940 до 8 септември 1944 г.) и дворцовите съветници. На 5 декември 1944 г. той получава препис от обвинителния акт. Персонални обвинения срещу него липсват, а формулировката е „вината на кабинета Муравиев".

Съдът започва работа на 20 декември 1944 г. и заседава 40 дни. Буров е разпитан за пръв път на 10 януари 1945 г. Той не се признава за виновен, но въпреки това е осъден на година и половина строг тъмничен затвор и лишаване от граждански права за две години. След приключване на процеса осъдените министри от кабинета "Муравиев" са поставени в една килия на Централния софийски затвор. В края на месец август 1945 г., без да излежи цялата си присъда, Буров е освободен и се прибира у дома.

След излизането на свобода горнооряховският политик и общественик възстановява някои от старите си познанства, като в дома му често се отбиват видните политици Никола Мушанов и Димитър Гичев. Същевременно той се среща с водача на опозицията срещу комунистите Никола Петков и шефа на американската мисия в България Барнс. Всичко това не остава незабелязано от комунистическата власт и на 14 май 1948 г. Буров и съпругата му са изселени в Дряново, като са настанени в таванска стаичка на малкото градско хотелче. Тъй като не одобрява установяващата се комунистическа диктатура и е критично настроен към нея, той е арестуван отново на 29 април 1951 г. по обвинение, че през периода 1944-1947 г. е организирал заговорническа група за сваляне на „народната власт" с чужди военни сили.

Процесът срещу Атанас Буров започва на 11 ноември 1952 г. и продължава три дни. В съда той отрича обвиненията, че е бил в услуга на чуждо разузнаване. Въпреки това е осъден на 20 години строг тъмничен затвор.

В затвора „народният враг" престоява около година и половина, като отначало излежава присъдата си в Шуменския, а след това в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние рязко се влошава поради непрекъснатия тормоз, упражняван над него от затворническите власти. На 20 март 1954 г. той изпраща последното писмо до жена си. От началото на месец май е на легло и не може да става, а на 6 май написва последните си думи: „От шест месеца никакви лекарства не ми се дават". Така, подложен на физически и психически мъчения, оставен без лекарска помощ въпреки влошеното му здраве, той умира на 15 май 1954 г.

Когато получават известието за смъртта на Буров неговата жена и дъщеря му заминават за Пазарджик. Пристигайки в града, те отиват на гробищата, в чиито край намират пресен гроб, на който слагат кръст с името на покойника и цветя, а един възрастен свещеник намира смелост и прочита заупокойна молитва за починалия политик и държавник. На другия ден майката и дъщерята отиват отново на мястото, за да си вземат последно сбогом, но каква е изненадата им, когато намират могилата изравнена с булдозер и трамбована. Няма ги нито кръста, нито цветята. Така от комунистическата власт е унищожен един виден деец на България, оставил трайна диря в новата ни политическа и стопанска история.

---

---