Пред чумата и холерата свинският грип изглежда като безобидна настинка

Румяна Божкова

Чували ли сте за гъши грип? Не? Нищо чудно обаче това да е следващата „епидемия", с която се сблъска човечеството.На фона на паниката заради разпространението на свинския грип по света "Дискавъри" публикува на уеб страницата си материал за 10-те най-вероятни преносителя на грипни вируси в животинското царство, които могат да предават болестта на хората. Сред тях наред с прасетата и птиците (спомнете си за птичия грип) попадат и неподозирани носители на зараза като гъските, конете, кучетата, тюлените и дори китовете!

Извън чисто любопитната си страна списъкът е демонстрация на това колко близо се намираме във всеки един момент до нова епидемия или дори пандемия. Историята обаче ни учи, че човечеството е успяло да оцелее при сблъсъка си със значително по-сериозни заболявания, пред които свинският грип изглежда като безобидна настинка.

Според общоприетото схващане под епидемия (от старогръцки „epi" - над, и „demos" - народ) се разбира заразна болест, която се разпространява в голям район. Пандемията (от старогръцки "παν" - всички и "demos" - хора) от своя страна представлява един вид глобална епидемия, която обхваща обширна територия, например континент или дори целия свят.

Може би първото документирано епидемично заболяване е т.нар. атинска чума. Според историческите сведения болестта, разразила се през 430 г.пр. Хр. в Атина, отнема живота около 30 000 атиняни или една четвърт от населението на града. Нейна жертва става и прословутият пълководец Перикъл. Заразата изиграва съществена роля за упадъка на Атина през следващите години.

Гръцкият историк Тукидид, който преживял опасната болест, описва подробно симптомите: „По правило нямаше явна причина. Хора в добро здраве внезапно усещаха приток на топлина в главата, очите им се зачервяваха и възпаляваха, гърлото и езикът им кръвясваха и започваха да издават неестествен, зловонен дъх." Тези симптоми били последвани от кихане и кашляне, повръщане и силни спазми. Външно болните нямали висока температура, но вътрешно изпитвали неутолима жажда. Кожата им се покривала с малки гнойни пъпки и язви.

Повечето от болните умирали до седем-осем дни. При тези, които случайно успеели да преживеят кризата, болестта се разпространявала към вътрешностите, предизвиквайки жестоки язви и тежка диария. Това водело до пълно изтощение, което като цяло се оказвало фатално, продължава ужасяващия си разказ Тукидид. Но дори и онези, които успявали да се спасят, оставали белязани от заразата, загубвайки пръстите, гениталиите или зрението си. При други пък тя довеждала до пълна загуба на паметта, така че те "не можеха да познаят нито себе си, нито приятелите си."

Учените все още спорят какво е било заболяването. Дълго време се смяташе, че става въпрос за чума, но по-скорошните теории посочват като възможни алтернативи тиф, едра шарка, морбили.В периода 165-180 г. на Италианския полуостров избухва т.нар. чума на Антонин по името на римския император Марк Аврелий Антонин. Предполага се, че тя е донесена от войници, завърнали се от Близкия изток. Болестта покосява една четвърт от заразилите се, като по някои исторически сведения общият брой на починалите е 5 млн. души. Описанията на симптомите сочат, че вероятно става дума за едра шарка.

Първата потвърдена епидемия от бубонна чума избухва по времето на император Юстиниан I през 6 в. Тя тръгва от Египет и достигна до Константинопол, като между 541 и 570 г. заличава 40 процента от населението на града. Според византийския хронист Прокопий чумата убива 10 000 души на ден в кулминацията си. Болестта покосява цялото Средиземноморие, изтребвайки една четвърт от жителите му. Втора чумна епидемия връхлита Европа през 588 г. Засегнати са и Централна и Южна Азия, Северна Африка и Арабския полуостров.

През 14 в. чумата се връща отново, макар и под ново име. Между 1347 и 1350 г. черната смърт, наречена така заради характерното потъмняване на кожата в резултат от подкожни кръвоизливи и подутини (бубони), унищожава между 20 и 30 млн. европейци - една трета от жителите на Стария континент. В цял свят броят на жертвите, отнесени от черната смърт, се изчислява на 75 млн. души. Особено засегнати са градовете, където смъртността надхвърля 50 процента. Цели селища са заличени от лицето на Земята.

През следващите няколко века черната смърт се появява периодично в различни части на света, макар и с намаляващ интензитет. Нова чумна пандемия тръгва от Китай в средата на 19 в. и бързо обхваща целия свят. Тя отнася 12 млн. души, главно в Индия. Предполага се, че като цяло жертви на бубонната чума в световен мащаб са станали общо 140 млн. души.

През 19 в. идва времето на друго силно заразно заболяване, отнело живота на милиони - холерата. Болестта е описана още през 16 в. от португалския лекар Гарсия де Орта, който е бил част от антуража на Марко Поло. Заразата идва от Изток, от Индийския субконтинент, и на няколко вълни отнася милиони животи в цял свят.

Първата холерна пандемия засяга главно Азия, където само в Индия между 1817 и 1860 г. умират 15 млн. души. Тя не успява да засегне сериозно Западния свят. Това обаче прави Втората пандемия (1829-1851 г.), която обхваща Русия, прехвърля се в Европа, включително във Великобритания, достигайки Канада и САЩ. Жертвите са стотици хиляди. През следващия един век светът е пометен от още 5 вълни на холера, отнели живота на милиони в Европа, Африка и Азия.

Силно заразната едра шарка също не пропуска да се запише в черната хроника на световните зарази. Предполага се, че до края на 18 в. болестта е отнемала живота на 400 хил. европейци годишно, включително и на петима монарси. През 20 в. шарката погубва между 300 и 500 млн. души според различните източници.

Едва масовите ваксинации през миналия век успяват да изкоренят почти напълно заболяването.През 20 в. обаче не едрата шарка, а грипът се оказва най-голямата заплаха за заличаване на човечеството. Пръв идва испанският грип, избухнал през август 1918 г. За половин година той обхваща целия свят. Заразата, която се отличава с изключително висока смъртност, засяга главно млади хора - между 20 и 40 години, като отнема живота на между 25 и 100 млн. души.

Втората вълна е т.нар. азиатски грип (1957-1958 г.), който тръгва от Далечния изток и бързо обхваща света. Вирусът от типа A (H2N2) води до 2 млн. жертви по цял свят, от които 700 хил. в САЩ.Хонконг е родината на друга грипна пандемия. Т.нар хонконгски грип (1968-1969 г.), причинен от вируса A(H3N2), отнема живота на 1 млн. души, главно възрастни хора.

При руския грип (1977-1978 г.) на света му се разминава сравнително леко. Болестта засяга предимно деца и млади хора, тъй като мнозина по-възрастни вече са си изградили имунитет срещу причиняващия го вирус А (H1N1) при подобна епидемия през 1947-1957.Историята на грипните епидемии в новия век започва с птичия грип, тръгнал от Югоизточна Азия. Първото огнище на зараза бе открито още през 1997 г., но едва след 2003 г. се заговори за епидемия.

Заболяването е причинено от грипен вирус от подтип H5N1, който е силно заразен сред птиците. Същевременно той може да се предава от животно на човек и от човек на човек, причинявайки сериозни здравословни проблеми, включително смърт. По данни на СЗО птичият грип е отнел живота на 248 души в 12 страни. Масовата паника доведе до унищожаването на голяма част от домашните птици в някои райони и намали значително потреблението на птичи продукти в цял свят.

Свинският грип е последната от грипните епидемии. Тя се причинява от вируса A(H1N1), който може да се предава лесно от човек на човек. Първите случаи на заболяването бяха регистрирани в Мексико в началото на месец април, като заразата бързо обхвана и САЩ, Канада, Европа, Азия и Далечния изток. По данни на СЗО до момента броят на заразените надхвърля 10 хил. души по цял свят, а неговите жертви са 80.

Ако от цялата тази поредица от епидемии и пандемии все пак трябва да бъде изведен някакъв модел, това, което не може да не направи впечатление, е намаляващата смъртност. Безспорно съвременната медицина предлага много повече възможности за противодействие на заразните болести в сравнение със средновековна Европа. Същевременно хората и правителствата са много по-подготвени да реагират адекватно на заплахата. Така че изтреблението на човечеството засега очевидно се отлага. В очакване на следващата епидемия.

---

---