Възможно ли е човек, представян за „разузнавач”, който е под всекидневното наблюдение на политическата полиция, да предприема стъпки, които още повече изострят вниманието й, и съвместимо ли е такова поведение с дълго натрапвания ни образ с приписваните му от тоталитарната пропаганда дейности

*Борислав Дичев

Във връзка със 75-годишнината от акцията на Военния съюз от 19 май 1934 г., променил политическата карта на България в навечерието на Втората световна война, публикуваме едно неизвестно досега писмо на генерал Владимир Заимов, политически секретар на съюза през лятото на 1935 г. до неговото разтуряне в края на същата година.

Писмото е писано на 18 май 1941 г. и е продължение на традицията бившите ръководни дейци на съюза - офицери, уволнени от армията след разтурянето на офицерската организация, да отбелязват годишнината от акцията на 19 май 1934 г. Писмото дава ясна представа за основни моменти в идеологията и целите на Военния съюз и опровергава битуващите и до днес предубеждения и обвинения към офицерите 19-омайци в републиканство, стремеж към включването на България в рамките на Югославия - т. нар. югославоинтегралство и т.н.

Писмото е открито в архивните материали по делото на генерал Владимир Заимов от 1942 г., намиращи се в архива на МВР и за което дело подготвям книга. Предадено е на полицията през м. май 1941 г. от секретен информатор, замаскиран като наемател в къщата на генерал Заимов. Същият е осведомявал полицията всекидневно за срещите и разговорите на генерала.

Оттук произтичат и някои важни въпроси, свързани с десетилетия натрапваните клишета около личността на Владимир Заимов. А те са: Възможно ли е човек, който дълги години умишлено беше представян за „разузнавач", „резидент" и пр., който е под всекидневното наблюдение от страна на политическата полиция, да предприема стъпки, които още повече изострят вниманието на полицията и съвместимо ли е такова поведение с дълго натрапвания ни образ с приписваните му от тоталитарната пропаганда дейности?

Секретен сътрудник 134

----------------------------------

Донася:

20 май 1941 г., София

Представям Ви оригинала на едно отворено писмо, написано от о.з. генерал Владимир Заимов по случай годишнината от 19 май. В това писмо се изясняват причините, поради които 19-омайците о.з. офицери през 1941 г. няма да празнуват тази дата. От тези писма о.з. генерал Заимов е извадил няколко копия и по всяка вероятност смята да ги разпрати на някои набелязани от него лица.

Какво ще направи с тези копия от това писмо, допълнително ще Ви донеса.

Препис

Деветнадесетомайците, истинските такива, които са повечето в редовете на уволнените след 3.Х.1935 г.* офицери, а не в редовете на звенарите, няма да празнуват тази година 19 май по понятни причини.Закачките и мнението, така настървено и нескопосано прокарвано от някои среди, които, за тяхно злощастие, загубиха много благини от акта на 19 май, че те, 19-омайците, са били югославски оръдия, се отминава от тях с презрителна насмешка, защото всеки честен човек ясно вижда, че без техните действия нямаше да има това, което днес го има.

Че 19-омайците не са били ничии оръдия, личи от факта, че в писаната идеология на истинските 19-омайци стои следният пасаж за отношенията ни със съседите:

„Съюза (Военният съюз - б.м. Б.Д.) е за най-сърдечни добросъседски отношения с всички съседни държави и най-много с близката по кръв нам Югославия, но това да бъде на базата на „ДВЕ РАВНОПРАВНИ МОНАРХИИ"." Последният израз явно изразява становището на 19-омайци по външната политика на страната и заличава всякакви поводи за закачки в републиканство, интегралоюгославянство и т.н., качества, които им бяха придадени отпосле злонамерено от хора, които или са загубили благодарение на тях мошенически ползвани благини, или пък с това са намерили начин да се подмазнят, гдето трябва, за да получат благини.

Ние, 19-омайците, смятаме, че много правилно сме работили по външната политика и със смекчението и примирителността, с която сме довели добросъседските отношения с Югославия, сме принесли неоценима полза на нашата страна, та да можем днес да кажем, че ние всичко направихме, за да се подобрят отношенията между двата съседски народа и ако те не се подобриха, а дойдоха до днешното ново, вече може би завинаги разкъсване, ** причината не е в нас, а в сърбите, които не можаха нищо да оценят от създаденото положение, за да могат с навременни отстъпки, дадени по тяхна инициатива, да задържат това положение.

При такива предпоставки ясно е, че 19-омайци в моменти като днешния не могат с никакви, макар и най-невинни, актове да манифестират каквото и да е обособяване, защото техният идеал е бил винаги доброто на българския народ и когато е ставало нужда да се правят жертви от тяхна страна за това добро, те са знаели да ги правят.

Под писмото с ръкописен почерк ген. Заимов е отбелязал (б.м. Б.Д.):

Написано от генерал Владимир Заимов,

18 май 1941 г.

* Става дума за офицерите, дейни членове на Военния съюз, уволнени от армията след шумния процес срещу Дамян Велчев в края на 1935 г.

** Има се предвид новосъздадената военнополитическа обстановка на Балканите през пролетта на 1941 г., когато след разгрома на Югославия и Гърция от силите на Оста към България отново са присъединени отнетите й след края на Първата световна война територии във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини.

*Борислав Й. Дичев завършва българска филология и история в СУ "Климент Охридски" през 1986 г. Научните му интереси и изследвания са съсредоточени главно върху новата и най-нова история на България. Автор е на книгите "Генерал Георги Тановски. Воин, патриот, гражданин" (2003 г., изд. "Захари Стоянов") и "Говори Лондон.

Сборник с предавания на ББС за България през Втората световна война" (2004, издателска къща "Труд"). Участва с материали и доклади на международна научна конференция на тема "Втората световна война и Балканите" (София, 2001), международна научна конференция на тема "В търсене на националния идеал", посветена на 130-годишнината от освобождението на България от османско робство и130-годишнината от избухването на Кресненско-Разложкото въстание (Благоевград, 2008), научна конференция, посветена на 150-годишнината от рождението на генерал Георги Тодоров и 90 години от края на Първата световна война (Дупница, 2008).

Сред съставителите е на сборник с материали, посветен на съдбата на българските евреи през Втората световна война ("Обречени и спасени", София, 2007). Публикувал е статии върху събития от най-новата история на България във вестниците "Стандарт", "24 часа", "Седмичен труд", "Про и анти" и др.

---

---