Петият час завърши, а с него и седмицата. Остана само последният час в петък, в 18 часа – часът на класния. След него идва дъъългия уикенд и голямата м’гла. Никак не е приятно в часа на класния ръководител. Поне едно време не беше – кой отсъствал, кой има забележки, кой има двойки, кой си влошил успеха, с 2 думи кастрене на клони.

И днешният час на класния не прави разлика. Има притеснени ученици, както и невъзмутими отличници. Да започнем по ред на номерата. Ученикът Борисов е угрижен. Няма как да не е: сметките бяха за по-висок успех, но явно силите бяха надценени. Ученикът Доган е доволен – един от най-силните в класа е, дори е подсказвал на други съученици, за да постигнат по-голям успех. Малко го упрекват за дисциплината, но отличниците не ги съдят. Ученикът Ковачки е замислен, пресмята колко още му трябва, за да получи домашна стипендия и организира системка за подсказване и взаимопомощ. Сакскобургготски е диалогичен и с лека насмешка гледа суетнята наоколо. Той си е такъв – дисциплиниран и мил. Сидеров важничи из коридора, гледайки лошо отличниците, той е горе-долу добре, но пак ще го дърпат за дисциплината. Станишев е донякъде обнадежден – оказва се, че е втори по успех и с не много по-лош бал от Борисов. Янев философства нещо и разпалено обяснява, че не е бил за двойка в последния час. Подкрепят го учениците Томов, Свинаров и някой други, също ощетени. В самия край на коридора разнояйчните близнаци Димитров и Костов пушат цигара. Неее, това е лулата на мира, определено. И постепенно гледат да се присламчат към Борисов, за да им помага по предметите. Те щедро му подават и луличката. Всички чакат звънеца.

Навън е почти лято и събитията следват своя ход. Както и почти целия клас хората са угрижени. Няма и как да е. Едно е ясно: че от снощи на никой почти нищо не му е ясно. Защото по-важните избори идат, а ситуацията е прилично омотана. Социолозите се поизложиха, но това вече си е за анекдот, а не за куриоз. Приказките за митични 30 и нещо процента на жълтите се оказаха ялови. Дори тези за 20 и нещо на БСП – също. ДПС „изненада” всички само с 14 %, защото й се даваха 10-12 %, а социолозите се опитаха и те да ни „изненадат” като обявят, че дори на ДПС се губи една маса от 40 000 – 80 000 гласа. Интересно каква ли щеше да е статистическата им грашка, ако и тези гласове бяха отишли където трябва. „Атака” задържа резултата и трайно се укрепва в подножието на ДПС. Мечата на Сидеров за нещо по-значимо си остава. Сините се радваха по детски и показаха, че политическата зрелост им е още чужда, за стане така, че след много еуфорично плямпане „умрелият” НДСВ ги настигна, че и задмина. И вече никой няма да се перчи на екрана и да казва колко са се възродили и дали можели и повече депутати да вкарат. Лидер с ДПС, пардон с Новото време си получи своето, сега чака в разкрачено положение и последната бюлетина. А за Яне остана надеждата да се запази активността от първия тур. Само с пари май не става... За Каракачанов... или добро или нищо.

От където и да се погледне резултатът не е добър. При така създалото се статукво дори коалиция ГЕРБ-БСП е невъзможно да постигне абсолютно мнозинство. Ако пък все пак успее, то ще е рехаво. Има над какво да се замислят в ГЕРБ. Без кампания не става и ГЕРБ ако не крак, поне счупи пръст вчера. С такива показатели няма как да се надяваш на твърдо управление. Дилемите на Бойко са няколко: на първо място къде изчезна предварително очаквания електорат, дали някой не си е свършил добре работата и в крайна сметка с кого да се върви занапред. Да разчиташ на десния електорат от една страна е по-лесно, отколкото да се бориш с БСП за левия, но десният електорат си остава голяма загадка и живи пясъци. Съдбата на остатъците от някогашното СДС го доказва – все по-слаби резултати, все повече десният избирател не гласува или търси нова партия. ГЕРБ неминуемо ще се запъти натам, за да потвърди максимата, че щом „Солиарношч” се провали значи в бившия соцлагер има само 2 величини: бившите комунисти и всички останали. Без да абсолютизирам това в България, максимата, по отношение на малките и раздробени „всички останали” си е валидна. Накратко вариантите пред ГЕРБ са опозиция /нежелан! /, с БСП и с ДПС /в сянка/, със сините и тук възможностите стават няколко + РЗС, Лидер или в крайна сметка с „Атака” в сянка. Проблемът при последната коалиция идва от това, че не става ясно кой ще прескочи бариерата при по-висока избирателна активност, както и че на Борисов никога не му е достигала смелост да взема твърди решения. Това започна от разкандърдисването да събори една циганска махала в София след писмо на една нищо и никаква евродепутатка, мина през улица „Богдан Филов” и едни нищо и никакви евреи, и свърши до това, че от Брюксел го „посъветваха” да не се коалира с „Атака”, че била антиевропейска сила. Така Бойко сам се постави в уникалния цугцванг или да е опозиция, за да не разсърди Брюксел, или да плесне с ръце, па да се прегърне с всепризнатата и многоуважаема в Брюксел червена партия и да вика „принуден съм”. И всичко това за сметка на българския народ, разбира се. Да не си му на мястото на лидера на жълтите, но така се става голям политик, а не с непрекъснати гръмки думи и никакво действие.

От лидера на жълтите към лидера на червените: инфантилна работа. Доживяхме една голяма 100-годишна партия да се кефи на това, че не е загубила с много от първия. Тъжна гледка! И докато Станишев гледа напред и нагоре, не е лошо да погледне назад и надолу, че там става страшно. Ако се запази този развой на събитията БСП скоро от филиал на ДПС ще се превърне в негов подгласник. Основателно може да се твърди, че ако Доган не беше „командировал” няколко хиляди тук и там БСП можеше да бъде трета, което сигурно би разярило доста хора на „Позитано” 20. Но не и Станишев – той няма воля и възможност да направи столетницата в нещо по-различно от прибежище за носталгични възрастни. И с мотор, и без мотор, и с трамвай, и с пикници – все тая. Да, но електоратът над 50 години също се мени и тези, които викаха по площадите в началото на прехода и бяха на по 40-45 г. вече са в тази графата „над 50 г.” и те няма да гласуват в червено... И така красната инфантилизация си продължава, лидерът се прави на неразбрал и говори смешки за макроикономиката, партията прилича на „Титаник”, а Калфин злорадства над ГЕРБ. Много ясно – нали си спаси кожата в Европа и то като заобиколи Кърджали и се прави на палячо на Татул с 20 студента! /. Учудващо неградивна критика партията, която е права, дори когато греши, получи от един от своите най-верни „синове”. На път за НДК Румен Петков се изпусна и обясни, че „щом мястото е второ, значи няма победа” и че е очаквал по-добри резултати, но имало много фактори да не е така. После партийната закалка и дисциплина си казаха думата и Петков се обърна на 180 градуса. Ясно е, че щом подобни думи идват от Петков, който минава за топла връзка с ДПС, значи личната неприязън в БСП идва в повече. Отделно от това поне първите наченки за завера срещу лидера са налице, както с оглед уреждане на стари сметки, така и с оглед разчистване на пътя към ГЕРБ, който минава може би с Овчаров, но през личността на премиера. Очакваме продължение. Вариантите за коалиране на БСП са евентуално ГЕРБ /Станишев е аут! /, ДПС, НДСВ, РЗС и Лидер или опозиция.

ДПС изигра майсторски ролята на БСП на Местни избори 2007 г. и като голям гросмайстор подари дама, с цел да спечели мача. С непълната си мобилизация и с явното даряване на гласове за Лидер и може би за НДСВ /и за двете се говореше усилено! / постигна двоен ефект: не изплаши българския гласоподавател, запазвайки някаква прилична дистанция от БСП и опита жизнеспособността на евентуалните си партньори за властта. Така ДПС на спокойствие се готви за инвазия на националите избори. Оказа се, че въпреки „електоралната инжекция” Лидер е доста зле. Нищо, че любезно му беше преотстъпено Рибново и някои други села на местните избори /което, види се, Доган не го притеснява, а дори го радва! /. Предполагам, че за следващия рунд тази подкрепа ще секне, освен ако Доган няма в джоба стратегия за някой по-дългосрочен план за подбиване на сините и за управление в доста широка коалиция с БСП, „Лидер”, НДСВ и може би още някой. Хубавото за ДПС е, че инжекцията за НДСВ се оказа успешна и там има някакъв хляб. Единственото притеснение за Доган идва от подяждането на гласове /и то най-вече ромски! / от ГЕРБ и РЗС, което може да доведе до затягане на редиците в българомохамеданските райони и отрязване на Лидер. Но да видим. Ситуацията не е розова, но засега розовее, а причината за лекия провал на иначе комфортното пребиваване на ДПС във властта не е в движението.

Стигаме и до „Атака”. В течение на няколко избора „Атака” показва израстване и наистина внимателно наблюдава какво се случва отпред. Без да блести партията спечели цял един район – Бургас, трайно се укрепва с твърд електорат и дори изненада социолозите. И всичко това като се има предвид липсата на СКАТ и кандидат като Димитър Стоянов. Интересно хрумване на партията беше да не излезе снощи на пресконференция след ДПС, което изглеждаше най-логично. Така „Атака” си спести упреците, че е крайна и че е заплаха за националния мир. Всъщност в последно време упреците към тази сила не са по същество, а по-скоро за невъздържано поведение. Сидеров още от президентските избори явно реши да парира тази „невъзпитаност” на национално ниво. Иначе като цяло голямата слабост на „Атака” си остава липсата на изявени кандидати за депутати и това, че някои от „изявените” не са особена стока. Но каузата „Атака” явно е доста жизнеспособна. Една похвала за това, че патията беше единствената, която не работеше само с думи, а и с дупки. От една от тези дупки излезе нова църква в силистренското село Смилец. Естествено, че не видяхме по национален ефир туркинята, която сама пожела да се покръсти там, но това само говори за качеството на ефира ни: фактът е в сайта на СКАТ, ако и предизборен. В заключение: няма власт за „Атака”, защото няма кой да се намери да се коалира с нея. Единствената надежда идва от някаква коалиция с ГЕРБ, без обаче „Атака” да взема министерски постове, а само пост в НС или по-дребни постове и след много нетипично мъжество и оправдания от Бойко пред Брюксел от типа: „пробвах с БСП, ама не стана” и „вижте, друг избор нямах”.

НДСВ изненада социолозите точно толкова колкото и българите в Община Котел на местните избори през 2007 г., коалирайки се с ДПС. Рекламата за успешно нарастналото НДСВ не е лоша, но при по-висока избирателна активност във втория рунд и оттегляне подкрепата от ДПС какво ли ще стане? Мястото на НДСВ показва някаква заявка за власт на всяка цена. Независимо с ГЕРБ, БСП, ДПС, РЗС, Лидер – само и само да се запазят благинките и имотите, разбира се. А и ако царистите още живеят с чувството, че досега са били прецакани в тройната коалиция сега е шансът за нов живот. Залогът за преговорите за коалиция е ясен: имотите, Искров, Велчев и Василев и НДСВ вече е дошла. Единственото хубаво в национален мащаб е, че „изненадата” НДСВ възкръсна за да удари звучен шамар на социолози и сини, които в опиянението си вече бяха седнали във властта. Много жалко за тях, но от малки хора – малки дела.

Та стигнахме и до сините. „Със старите .... нов бардак не се отваря” казал народът. И добре го е казал. А там все са старите. И недоразумението Мартин. Сега основната цел на тази механична коалиция на старите муцуни е „да пробутаме и последните „заслужили” Димитров, Костов, Класната и още някой някъде и можем спокойно да закриваме коалицията”. Никаква свежа идея, никакъв хъс, освен парадност и гола еуфория. Много жалко! С такъв партньор на Бойко не са му нужни врагове. Но пък още 2-3 партньора ще са му много нужни за коалиция. Особено при по-висока активност на избирателите.

Лидер вече казахме какво представлява и как функционира. Остана само да добавя, че традиционното преобличане на касиерките в магазини „Европа” с фланелки на Лидер, както и опустяването на рафтовете в тези магазини преди всеки избор, не говори за сериозни намерения. Хвалбите от Доган също се оказаха ялови, както и подкрепата. Ковачки си получи своето и сделката с ДПС е перфектна, но повече не може да очаква. А и един щрих, който ми прави впечатление: през миналата година се нагледахме на хватките на ДПС в Ардино, където успяха да удържат положението след схватка с групата на „Новото време”. Тартор на тази група беше нововремецът Мехмед Дикме. Сега като „Новото време” е в Лидер къде ли е Дикме? Аз лично не го видях и ще е голяма изненада ако въобще някой го види. Предполагам, че без нова инжекция при по-висока избирателна активност Лидер са аут от играта. Иначе възможните коалиции са с БСП, ДПС, НДСВ /в национално отговорно правителство/ и евентуално с десните, но може би като троянски кон.

РЗС загуби както си му е реда, съвсем законно и получи справедливост. Както са казали „Металика” ...And justice for all! Трудно можеш да обясниш къде си бил толкова време и изведнъж изборите са те събудили от зимен сън. Трудно е да обясниш откъде идват компроматите и дали цялото ти съществуване не се покрива с широките пръсти на лидера ти, който така ще бори корупцията от плакатите. Атака към избирателите от Яне и Ковачки ще има, коалиции за влизане във властта тип Каракачанов-Мозер-Софиянски ще има и това е и тест за зрелостта на българския избирател. Веднъж мине ли номерът с парите ще минава винаги. Това е и лесният начин за „възпроизводство” на българската политическа класа. Остава някой да го узакони с бюлетина.

Останалите въобще няма да ги коментирам, освен ако няма някакъв нов брак по сметка.

В заключение мога да кажа 2 неща:

1. Логично е през юли да има по-висока избирателна активност и в НС да влязат само ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака”, сините и може би НДСВ. Това ще улесни значително коалирането и ситуацията. Възможностите все са 3: ГЕРБ-БСП, лява коалиция /досегашните играчи/ и дясна, но явно не и без „Атака”.

2. Париите, които целят да спечелят изборите пратиха в ЕП старите играчи или второразредни фигури. Партиите, които целят облягодетелстване на личности дезертираха с емблематични фигури в Европа. От едните са ГЕРБ, ДПС, „Атака”, и НДСВ, а от другите са сините и донякъде Лидер, РЗС и Напред. БСП стои по средата.

Спирам, че звънецът вече бие и учениците влизат при класния. Май са по-скоро угрижени, че картината не е много розова нито в клас, нито за за България или поне не я видях много розова аз. Ако за вас е хубаво нарисувана – идете през юли за риба, ако и вие мислите като мен – нека я попроменим!

Успех и дързост, плъхове мои!

Част 1: Войната на плъховете

Част 2: Технология на вота

Част 4: Мажоритарна врачка

Част последна: Плъховете отвръщат на удара

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория Плъхове срещу Аслани