* Борислав Гърдев

И до днес не всичко около девети юни 1923 г. е напълно известно. Сред непознатите факти е и опитът на майор Асен Агов да обърка плановете на превратаджиите. По това време роденият в Долна Оряховица майор е началник на гражднската авиация. През май 1923 г. положението в България напомня анекдота за похотливата кметска булка, за чийто подвизи знаят всички, освен собственият й мъж.

През целия месец след победоносните парламентарни избори от 22 април премиерът Стамболийски е в родното си село Славовица и като че ли единствен в страната не разбира какво го очаква. Той не вярва, че ще бъде свален , тъй като от 3 години е министър-председател, а слуховете през месец го извърлят от властта.

Майор Асен Агов е пък сред малцината, които не се задоволяват само с информацията за готвения преврат, тъй като вече са се знаели и имената на съзаклятниците - Иван Вълков, Велизар Лазаров, Кимон Георгиев...

Агов се свързва с военния министър Константин Муравиев и с началника на Обществената безопасност Стоил Стефанов, предлагайки им дързък ход. В звездния миг на преврата, когато сговористите се виждат на власт, в София да се появи уж отстраненият Александър Стамболийски. Психологически силно да въздейства появата на командващия в най-решителния за армията момент. Муравиев и Стефанов се съгласяват.

Остава висящ въпросът - как да се върне своевремемнно премиерът в София? Агов веднага предлага - със самолет! Така ще се възстанови и старата слава на българската авиация, използвала първа аероплана като бойно средство. Доволен, Муравиев тупа по рамото Агов, мечтаейки за деня, когато под прикритието на гражданската авиация, ще се възроди и военната.

Стоил Стефанов се наема да пусне връзките си из детективските среди, а Муравиев се заема със съмнителните военни. От своя страна Агов се свързва с горнооряховчанина Богдан Бошнаков, човек на контрашпионажа, с молба да се разбере какъв е интересът към България от страна на Италия и Съветския съюз.

Заедно с най-добрия летец поручик Тодор Рогев Асен Агов отлита за Славовица, за да търси подходяща за кацане поляна. Такава се оказва местността Биладиите - много близо до Янини грамади, където е и вилата на Стамболийски. На него никой не казва нищо, знаейки, че той е против подобни мерки и след като е изгонил шефа на охраната си полковник Дошков.

Агов, Стефанов и Муравиев съгласуват действията си. И тримата са единодушни, че остава единствено да се държи в бойна готовност подходящата летателна машина. Заедно с началника на аеропланното депо, Николай Петрини, Агов подготвя три такива, съобщавайки за плана си на двамата подбрани летци, Иван Миланов и Иван Маринов (бъдещ военен министър в правителството на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г.).

Всичко върви според замисъла. Изключението е само едно, но съществено: цар Борис Трети е осведомен, че началникът на авиацията нещо крои. Монархът се познава с Агов, посещавал е летището, а по скандалните истории и въздушни подвизи му е известен дори и Рогев. Борис Трети разбира каква е обстановката в Божурище от Богдан Бошнаков, прибран от улицата от баща му Фердинанд и оглавил родния контрашпионаж, който през пролетта на 1941 г. ще осуети добре подготвения от Георги Димитров-Гемето опит за преврат срещу царя. Агов не запознава Бошнаков в подробности с плана си, но за последния не е трудно да разбере целта на воаяжа на Агов и Рогев до Славовица.

Без да дават конкретни доказателства вече 85 години изследователите на Девети юни обвиняват цар Борис като организатор на преврата и убиец на Стамболийски. Всеки по-сериозен анализ обаче опровергава подобни твърдения. Досега няма разумно обяснение на странното поведение на монарха на 9 юни 1923 г., криещ се от компанията на Александър Цанков, дошла при него, за да се подпише указа за назначаването на новото правителство, което се случва след цели 4 часа чакане.

Истината е друга. Цар Борис Трети, излегнат удобно в ръжта край Казичене, където е граничната черта на двореца "Враня" наблюдава внимателно ясното небе, за да не пропусне появата на самолета на Агов, който, връщайки се от село Славовица с премиера, е трябвало да сложи край на заговора.

А че сериозно е обмислял ситуацията, личи и от неговите думи, казани пред Цанков, Смилов и Димо Казасов на 9 юни 1923 г.: "Щом научих за произлязлото в София, отидох в гората, за да обсъдя насаме както събитието, тъй и евентуалният му развой. Мислих и алтернативите се слагаха пред мене една от друга по-обезпокоителни и по-тъмни."

Цар Борис не е бил заговорник и не е искал главата на Стамболийски. Като държавен глава той следи събитията, предпочитайки да работи с един преживял опит за преврат министър-председател, който по такъв начин, помъдрял, би се отърсил от редица свои левичалски увлечения.

Срещу царя продължава да тегне и обвинението за тайно повредената от него радиостанция на Стамболийски. Не е ясно обаче за връзка с кого е служела тя, след като такава е имало и на летище Божурище.

Наистина Борис Трети ходи в Славовица, но тайната му цел е да провери, дали майор Агов е търсил в околностите на премиерската вила поляна за кацане на аероплан. Опитното ловджийско око на царя не пропуска местността Биладиите, като по такъв начин мисията на майора Агов вече му става напълно ясна.

Затова, научавайки на 9 юни за извършения преврат, той оставя княгиня Надежда на пост при телефона в софийския дворец, заминава за Враня , където на телефона оставя другата си сестра Евдокия, след което се усамотява в нивите на Казичене.

В същото време Асен Агов чака започването на преврата. От седмици той живее с цялото си семейство на Божурище, къзето нощува и поручик Тодор Рогев. И когато на разсъмване на 9 юни караулът го осведомява за приближаващ съмнителен камион, майор Агов вече знае какво е станало в София. На караула е наредено да задържи няколко минути машината, натоварена с въоръжени до зъби юнкери, а двамата с Рогев се качват в подготвения самолет, който въпреки всекидневните тренировки и подръжка отказва да излети.

Аеропланът се окзва причудлив сбор от части от различни самолети, разглобени с цел да се укрият от Съюзната контролна комисия преди 4 години. Такива са и останалите самолети в хамбарите. Агов и Рогев се прехвърлят на друг, но е изгубено ценно време, а юнкерите са вече пред тях.

Рано сутринта трите аероплана все пак излитат, но вече в изпълнение заповедта на новия началник на летището Пеньо Попкръстев. Същият е бил отхвърлен някога от Агов за негов заместник, плел е интриги и търпеливо е чакал своя час. Осведомен от заговорниците за готвения акт, той също се стреми да покаже необходимостта от самолети в такъв момент, подготвяйки листовки, включително и манифеста на новото правителство, които е трябвало да разпространи из опасните за новоустановената влас места като Ихтиман, Драгалевци и Драгоман.

Именно тези самолети е видял в небето цар Борис и това е причината той да забави указа за предаването на властта на правителството на Цанков. Борис Трети не е искал по никакъв начин да се конфронтира със завърналия се набял кон победител Стамболийски. Но е допускал и друг развой на събитията и затуй княгиня Евдокия получава задача да се свърже със сестра си в столицата , за да разбере какво е положението на летище Божурище.

При онези условия за получаването на нужната информация са нужни часове и все пак става ясно, че майор Агов е арестуван, летището е във владение на превратаджиите, самолетите не са поели към Славовица, а разпространяват прокламацията на сгвороистката власт.

Княгиня Евдокия се качва на автомобил, заедно с дошлия с Цанков и Димо Казасов Васил Каракулаков и наближавайки ръжените ниви край Казичене, дава с развята на вятъра кърпа знак на държавния глава. Царят прекъсва размишленията си и след известни колебания и хапливи реплики подписва прословутия указ.

Калпавите самолети изиграват лоша шета на майор Агов при неуспешния му опит за спасяването на Стамболийски. До края на живота си - той е убит през кървавите априлски нощи на 1925 г., ще съжалява и ще обвинява за провала хора като Недялко Атанасов, който като търговски министър не дава съглясието си за иначе одобрения от Стамболийски кредит за закупуване на модерни самолети "Юнкерс" от Германия.

С такъв аероплан Агов, заедно с Рогев, е можел да излети от Божурище под носа на нахлулите на летището войници. И тогава ходът на нашата история би бил съвсем друг.

* Борислав Гърдев е роден през 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 г. е журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи в различни радиостанции, участва в колектива, написал "Съвременна българска енциклопедия", изд. "Елпис" (1993-1995). Трудът "Д-р Петър Гудев - политик и държавник" е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век.

---

---