Сайтът е посетен 47 287 086 пъти
1. 1. 1851 г. - 3. 6. 1876 г.
Христо Чемков
? - 1898 г.
България
България преди, по време и след цар Иван Асен ІІ
От галерията...
Тодор Каблешков
1. 1. 1851 г. - 3. 6. 1876 г.
Христо Чемков
? - 1898 г.
България
България преди, по време и след цар Иван Асен ІІ
Анкета
Харесва ли ви новата визия на сайта и форума?
Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
АНКЕТА: Харесва ли ви новата визия на сайта и форума? (240 гласа)
Статия от категория Плъхове срещу Аслани
Статията е видяна 3441 пъти
Беше наред друго антрефиле, но преди да разкажем за поредната небивалица българска няма начин - трябва да се занимаем още веднъж с правилата на изборната игра и техните сетнини.
Думата ми е да хвърлим едни книги /карти/, „но честно и почтено" както е казал Иванчо Йотата и по „американски", както би добавил Хаджи Смион. И всичко това ако и някои на тези, па и на следующите избори да не играят баш честно и по американски.
Та гледайки книгите /па и резултатите от евроизборите/, можем да дадем предварителна прогноза, че гласуващите ще бъдат повече. Колко повече е трудно да се каже, но приятното съобщение на 7-та спатия сочи, че една активност от 60-65 %, чини ми се, да е горна граница на народното участвуване. По-висока избирателна активност би означавала небивала и невиждана мобилизация, за каквато, пак ми се чини, вече няма запас, па и дръзновение сред людете.
От тия проценти много е възможно партиите да не добият чак толкоз различни резултати поради, от една страна, засиления протестен вот всред опозицията и от друга страна поради пределната мобилизация на пенсионен мат'риал и добрата работа на Османтурист /3-ка спатия къс път предвещава/. Да не заборавяме все пак как бяха спечелени и местни избори 2007 г. - тогава и вече избрани кандидати губеха на втори тур.
Като погледнем книгите, на ГЕРБ, БСП и ДПС се дават май още 5 - 8 % към сегашния резултат. По-слабо покачване може да има при „Атака" и сините. За НДСВ, Лидер и РЗС книгите показват треперение до край и някой може и да изпадне от колодата. Но ето пък: асо спатия венчило за някой от тях показва...
И понеже туй да се надяваш само на народния вот и любов е бошлаф работа, затуй от управляющите вознамеряват да си спретнат един служебен кръжец болшинство. С цел да отмъкнат туйцък-онуйцък, докато ний гледаме по листите, бяха измислени мажоритарните депутати. На бройка - нищо - има - няма 31. Еее, то направо за Бог да прости. Само дето туй „за Бог да прости" понастоящем представлява почти групите на ДПС или на НДСВ и е повече от общите депутати на „Атака" и сините, взети заедно. И преди да отидем за риба през юли, по-добре да разберем, че е дошло време за прощаване: истината е, че ако ние сега им простим на управляващите, те няма да ни простят след това. Затова е хубаво да се простим с някой от тях или с всичките още сега, докато не се е стигнало дотам да се прощаваме едни други или Бог да ни прости. Нищо лично - просто чакаме много милиарди от ЕС и ако ги разпределят като лесовете и природните паркове, че и като магистрала „Тракия" и чешмичките, значи сме изтървали и последния трен. После който и да дойде файда няма. А който не вярва на думи - нека гледа тука в книгите. Нали ги хвърляме честно, по американски...
Книгите показват, че ДПС-то голямо щастие ще има, 5-ца спатия им се пада. Кърджали виждам, още Разград, още Търговище, Силистра, па и Шумен. Голям напън и големи сеири виждам обаче на 3 места: в Смолян /за 1 %/, в Благоевград /за 6 %/ и в Бургас /за 3 %/ - 2-ка спатия се появи. Много автобуси ще има и много пехливанлък ще падне.Да внимават хората там.
Книгите показват, че БСП-то трудни времена го чакат и 4-ка спатия носи само неприятности. Освен Видин, Враца и Кюстендил може нищо сигурно да не видят. Борбата в София област и Ямбол трудна ще излезе. Но и БСП-то хитрост готви: в Добрич, Монтана, Перник, Плевен и Смолян гроб копае другиму.
„Атака" за депутат мечтае, но депутат със зор ще види и трябва Бургас да устиска. 9-ка спатия грижи носи.
Бойко пък да внимава, че шапка му кроят и 10-ка спатия неприятности му дава.
И накрая дай да цепим книгите и да изтеглим една карта, та да видим на България какво се пада. Дама спатия... Знак за дълъг път. Накъде ли?
Айде стига гадания, че вънка лъв реве, а и плъхове наизскочиха тука. От книгите кой каквото видял - видял, па и книгите и по американски, и по французки, и по немецки да ги хвърляме пак с наши ръце ще трябва проблемите да си решаваме.
Затуй оставете книгите и хващайте овреме бюлетините, че да не се хванем за спатиите...
Част 5: Докъ(де) е България ?
Част последна: Плъховете отвръщат на удара
На скоро получих писмо. В плик, като през доброто старо време. Имаше пет пощенски марки, на две от които ме зяпаше Фидел Кастро. Писмото беше от Куба. Зачудих се защото не си спомнях, някой от познатите ми да се подвизава там. За получател обаче бе написано моето име, а за подател - някой си Пламен Петров. Отворих го и зачетох. Постепенно очите и устата ми, ставаха все по-отворени. Накрая преглътнах с доста труд и се почесох там, дето не ме сърби. За да бъда по-ясен, представям и самият текст на писмото:- Здравей пич! Аз съм Пацо, състудентът с когото живя половин година на квартира, преди да се преместиш в общежитието. Сега съм в Куба, в малкото градче Никеро, пия най-ароматното кафе на земята, на собствената си тераса на къщата, пред която се простира прочутото Карибско море. Тук съм вече 18 години и смея да твърдя, че живея добре. Имам пет деца и мързелива съпруга, която по цял ден оправя клюки в пицарията, която държа на първият етаж. Ще ти разкажа накратко историята си, за да не се чудиш на предложението ми после. В края на 1991 г. бях тъп даскал, в смотано училище в родината. Също като теб, предполагам. Жена ми бе свястна, имах и десетгодишна дъщеря. Един ден две пияни мутри прегазиха детето ми, като се връщало от училище. Както сигурно се досещаш, нито ги осъдиха, нито ми платиха нещо. Жена ми се поболя и умря, след помена на дъщеричката ни. Останах сам в една панелна...
След два дни е Денят на изборите. Той би могъл да е вторият ден на “една чудесна лятна ваканция” или ден, който се случва само веднъж в живота. Това всеки сам знае и определя за себе си. Но и за страната си! И ако този всеки наистина се пише и числи българин, трябва да знае (или да си припомни) нещо за своите деди и за своите душмани. А кои бяха нашите деди? Плъхове ли бяха или Левове? Не бяха ли те тези, които когато решаха нещо – правеха го?! Не бяха ли те тези, дето сами и без ничие съгласие се съединиха, а после с кръв подпечатаха договора от Топхане?! Не бяха ли те тези, дето сами независими се нарекоха, които биеха наред и по-многочислени армии на велики сили при Дойран, Тутракан, Прут, Драва-Соболч, Клокотница и Одрин?! И дали те се спряха и потънаха в униние по време на 500-годишния мрак или вдигаха бунтове, откриваха училища, строяха църкви и ставаха в 3-4 ч. посред нощ да правят хляб, бакъри и да леят куршуми?! И какво стана с онези “прости” орачи, копачи, сеячи, пастири, занаятчии, дребни търговци и фини учители когато заби камбаната през 1598 г., 1688 г., 1876 г. или 1912 г.? – Не станаха ли те отведнъж като един и не разтрепераха ли душманина, показвайки желязна воля, неповторим героизъм и умопомрачителна за него сила?! И как така от семейства на прости овчари, на смачкани занаятчии и изтерзани земеделци в строя влизаха левенти с високо вдигнати чела, с разтреперващ вик и...
С наближаването на сакралната дата 5.7.2009 г. страстите започват да се засилват дори не ежедневно, а ежечасно. Очевиден е стрмежът да се изцеди всичко да максимум, за да се стигне до така желаната цел – управлението на страната. И колкото повече дните минават, толкова повече някои смътни неща започват да се проясняват и да добиват име и очератния. Най-общо ситуацията може да се опише с думата „Страх”. Страхът тресе и малки и големи и то в доста голяма степен. издават го действията, листите и намеренията.Голям Страх тресе привидно спокойната и привидно ухилената физиономия на лидерите Севлиевски, Ковачки и Кошлуков. Ако и този път провалът дойде може да е много гръмък. При Кошлуков може да е за цял живот, а при Ковачки да означава доста голяма загуба на власт и депутати, които иначе бяха разхвърляни по някои парламентарни групи. Каква по-добра възможност да не се плаща на централите или вместо това да изпаднеш в немилост?Страхът е минал и през широките пръсти на безстрашния Яне и е обхванал и крепостта на реда, законността и справедливостта. Високата избирателна активност би била най-големия компромат срещу иначе изчерпалия се на такива благинки Яне. Освен това с „лузъри” като Каракачанов, Софиянски и кой ли не, които биха се качили във всеки файтон /справка БНС/ само и само за да се докопат до депутатски стол ситуацията не изглежда много розова.По...
Преди време доста хора се кахъреха, че се били родили българи, че Аспарух вместо към Дунав можел да ни поведе към Рейн. А там хората как живеели, а тук какво чудо било и прочее глупости. Някои от тях отдавна гласуваха с краката си. Една част от тях дори се върна с натрита от хубавия живот физиономия. Други още се крепят там и се кълнат в най-святото си, че в „тази наша джунгла” няма да се върнат. Трети още бленуват за Рейн и оттатък и чакат ден да съберат багажа, недоволни и кисели. И странно: дертовете им са същите като тези на германците след Втората световна война: няма работа, няма пари, няма перспективи. Само дето германците не хукнаха в България или САЩ, а работиха. И толкова работиха, че чак с пръст ги сочим и днес и изградиха икономика, в която и за нас остана място за работа. Но това е друга тема, а тази е за кахърите – белите и черните. Нашенските.И понеже белите кахъри по разбита и безпарична младост още се чуват по нашите градове и села, искам с тези няколко реда да сваля очила, да махна слушалки, да раздрусам ревери и яки и да извикам: „Никога не си мисли, че като те е страх от тъмното значи си видял дявола ! И никога не си мисли, че най-страшното е да си в гроба ! ". Ако и тогава някой не ме е разбрал и не е виждал и чувал такива подобни работи, нека просто да намери на картата на нашата земя българска Джебел и Припек, да иде там, та да му ги разкажат или сам да...
Неотдавна имах възможност да посетя село Резово. Хубаво и китно селце на самия край на България. Все още незасегнато от строителното безумие по Черноморието и все така в граничната зона по южната ни граница. Предприемчиви хора тук-там са издигнали хотелчета и ресторантчета, от които най-търсени и атрактивни са тези, от които се открива гледка на юг. Сядаш на терасата или на масата, вперваш поглед към морето, скалите над него, после погледът ти минава по устието на граничната река Резовска и рибарското селище там, за да спре на огромното парче червен плат с полумесец на него, което се развява отсреща.Не, не очаквайте снимка или нещо подобно – просто за нашего брата са написали учтиво едни много големи табели с безумния текст „Забранено фотографирането на съседна територия”. Не помня такива надписи да е имало в Западен Берлин примерно, още повече че ние с комшиите от юга май сме в един отбранителен пакт. Или се лъжа? Както и да е, снимки в нета дал Господ – ще се възползвам от тях.Както се вижда и на снимките устието на Резовска река е краят на сухопътната ни граница с Република Турция. С оглед на това да не мърда реката от двете страни са я отрупали с камъни. И докато от наша страна реката служи като кей за рибарските лодки защото селото е на самата река, то от комшооларска страна брегът е само отрупана с камъни дига, която от едната страна се бори с реката,...
Мажоритарна врачка
Размер на шрифта:
Мажоритарна врачка
Думата ми е да хвърлим едни книги /карти/, „но честно и почтено" както е казал Иванчо Йотата и по „американски", както би добавил Хаджи Смион. И всичко това ако и някои на тези, па и на следующите избори да не играят баш честно и по американски.
Та гледайки книгите /па и резултатите от евроизборите/, можем да дадем предварителна прогноза, че гласуващите ще бъдат повече. Колко повече е трудно да се каже, но приятното съобщение на 7-та спатия сочи, че една активност от 60-65 %, чини ми се, да е горна граница на народното участвуване. По-висока избирателна активност би означавала небивала и невиждана мобилизация, за каквато, пак ми се чини, вече няма запас, па и дръзновение сред людете.
От тия проценти много е възможно партиите да не добият чак толкоз различни резултати поради, от една страна, засиления протестен вот всред опозицията и от друга страна поради пределната мобилизация на пенсионен мат'риал и добрата работа на Османтурист /3-ка спатия къс път предвещава/. Да не заборавяме все пак как бяха спечелени и местни избори 2007 г. - тогава и вече избрани кандидати губеха на втори тур.
Като погледнем книгите, на ГЕРБ, БСП и ДПС се дават май още 5 - 8 % към сегашния резултат. По-слабо покачване може да има при „Атака" и сините. За НДСВ, Лидер и РЗС книгите показват треперение до край и някой може и да изпадне от колодата. Но ето пък: асо спатия венчило за някой от тях показва...
И понеже туй да се надяваш само на народния вот и любов е бошлаф работа, затуй от управляющите вознамеряват да си спретнат един служебен кръжец болшинство. С цел да отмъкнат туйцък-онуйцък, докато ний гледаме по листите, бяха измислени мажоритарните депутати. На бройка - нищо - има - няма 31. Еее, то направо за Бог да прости. Само дето туй „за Бог да прости" понастоящем представлява почти групите на ДПС или на НДСВ и е повече от общите депутати на „Атака" и сините, взети заедно. И преди да отидем за риба през юли, по-добре да разберем, че е дошло време за прощаване: истината е, че ако ние сега им простим на управляващите, те няма да ни простят след това. Затова е хубаво да се простим с някой от тях или с всичките още сега, докато не се е стигнало дотам да се прощаваме едни други или Бог да ни прости. Нищо лично - просто чакаме много милиарди от ЕС и ако ги разпределят като лесовете и природните паркове, че и като магистрала „Тракия" и чешмичките, значи сме изтървали и последния трен. После който и да дойде файда няма. А който не вярва на думи - нека гледа тука в книгите. Нали ги хвърляме честно, по американски...
Книгите показват, че ДПС-то голямо щастие ще има, 5-ца спатия им се пада. Кърджали виждам, още Разград, още Търговище, Силистра, па и Шумен. Голям напън и големи сеири виждам обаче на 3 места: в Смолян /за 1 %/, в Благоевград /за 6 %/ и в Бургас /за 3 %/ - 2-ка спатия се появи. Много автобуси ще има и много пехливанлък ще падне.Да внимават хората там.
Книгите показват, че БСП-то трудни времена го чакат и 4-ка спатия носи само неприятности. Освен Видин, Враца и Кюстендил може нищо сигурно да не видят. Борбата в София област и Ямбол трудна ще излезе. Но и БСП-то хитрост готви: в Добрич, Монтана, Перник, Плевен и Смолян гроб копае другиму.
„Атака" за депутат мечтае, но депутат със зор ще види и трябва Бургас да устиска. 9-ка спатия грижи носи.
Бойко пък да внимава, че шапка му кроят и 10-ка спатия неприятности му дава.
И накрая дай да цепим книгите и да изтеглим една карта, та да видим на България какво се пада. Дама спатия... Знак за дълъг път. Накъде ли?
Айде стига гадания, че вънка лъв реве, а и плъхове наизскочиха тука. От книгите кой каквото видял - видял, па и книгите и по американски, и по французки, и по немецки да ги хвърляме пак с наши ръце ще трябва проблемите да си решаваме.
Затуй оставете книгите и хващайте овреме бюлетините, че да не се хванем за спатиите...
Част 5: Докъ(де) е България ?
Част последна: Плъховете отвръщат на удара
Още статии от категория Плъхове срещу Аслани
Ще започна от уличните кучета!
На скоро получих писмо. В плик, като през доброто старо време. Имаше пет пощенски марки, на две от които ме зяпаше Фидел Кастро. Писмото беше от Куба. Зачудих се защото не си спомнях, някой от познатите ми да се подвизава там. За получател обаче бе написано моето име, а за подател - някой си Пламен Петров. Отворих го и зачетох. Постепенно очите и устата ми, ставаха все по-отворени. Накрая преглътнах с доста труд и се почесох там, дето не ме сърби. За да бъда по-ясен, представям и самият текст на писмото:- Здравей пич! Аз съм Пацо, състудентът с когото живя половин година на квартира, преди да се преместиш в общежитието. Сега съм в Куба, в малкото градче Никеро, пия най-ароматното кафе на земята, на собствената си тераса на къщата, пред която се простира прочутото Карибско море. Тук съм вече 18 години и смея да твърдя, че живея добре. Имам пет деца и мързелива съпруга, която по цял ден оправя клюки в пицарията, която държа на първият етаж. Ще ти разкажа накратко историята си, за да не се чудиш на предложението ми после. В края на 1991 г. бях тъп даскал, в смотано училище в родината. Също като теб, предполагам. Жена ми бе свястна, имах и десетгодишна дъщеря. Един ден две пияни мутри прегазиха детето ми, като се връщало от училище. Както сигурно се досещаш, нито ги осъдиха, нито ми платиха нещо. Жена ми се поболя и умря, след помена на дъщеричката ни. Останах сам в една панелна...
ПЛЪХОВЕТЕ ОТВРЪЩАТ НА УДАРА
След два дни е Денят на изборите. Той би могъл да е вторият ден на “една чудесна лятна ваканция” или ден, който се случва само веднъж в живота. Това всеки сам знае и определя за себе си. Но и за страната си! И ако този всеки наистина се пише и числи българин, трябва да знае (или да си припомни) нещо за своите деди и за своите душмани. А кои бяха нашите деди? Плъхове ли бяха или Левове? Не бяха ли те тези, които когато решаха нещо – правеха го?! Не бяха ли те тези, дето сами и без ничие съгласие се съединиха, а после с кръв подпечатаха договора от Топхане?! Не бяха ли те тези, дето сами независими се нарекоха, които биеха наред и по-многочислени армии на велики сили при Дойран, Тутракан, Прут, Драва-Соболч, Клокотница и Одрин?! И дали те се спряха и потънаха в униние по време на 500-годишния мрак или вдигаха бунтове, откриваха училища, строяха църкви и ставаха в 3-4 ч. посред нощ да правят хляб, бакъри и да леят куршуми?! И какво стана с онези “прости” орачи, копачи, сеячи, пастири, занаятчии, дребни търговци и фини учители когато заби камбаната през 1598 г., 1688 г., 1876 г. или 1912 г.? – Не станаха ли те отведнъж като един и не разтрепераха ли душманина, показвайки желязна воля, неповторим героизъм и умопомрачителна за него сила?! И как така от семейства на прости овчари, на смачкани занаятчии и изтерзани земеделци в строя влизаха левенти с високо вдигнати чела, с разтреперващ вик и...
Страх и автобуси, влакове и самолети
С наближаването на сакралната дата 5.7.2009 г. страстите започват да се засилват дори не ежедневно, а ежечасно. Очевиден е стрмежът да се изцеди всичко да максимум, за да се стигне до така желаната цел – управлението на страната. И колкото повече дните минават, толкова повече някои смътни неща започват да се проясняват и да добиват име и очератния. Най-общо ситуацията може да се опише с думата „Страх”. Страхът тресе и малки и големи и то в доста голяма степен. издават го действията, листите и намеренията.Голям Страх тресе привидно спокойната и привидно ухилената физиономия на лидерите Севлиевски, Ковачки и Кошлуков. Ако и този път провалът дойде може да е много гръмък. При Кошлуков може да е за цял живот, а при Ковачки да означава доста голяма загуба на власт и депутати, които иначе бяха разхвърляни по някои парламентарни групи. Каква по-добра възможност да не се плаща на централите или вместо това да изпаднеш в немилост?Страхът е минал и през широките пръсти на безстрашния Яне и е обхванал и крепостта на реда, законността и справедливостта. Високата избирателна активност би била най-големия компромат срещу иначе изчерпалия се на такива благинки Яне. Освен това с „лузъри” като Каракачанов, Софиянски и кой ли не, които биха се качили във всеки файтон /справка БНС/ само и само за да се докопат до депутатски стол ситуацията не изглежда много розова.По...
Джебел на припек, Припек - на сянка
Преди време доста хора се кахъреха, че се били родили българи, че Аспарух вместо към Дунав можел да ни поведе към Рейн. А там хората как живеели, а тук какво чудо било и прочее глупости. Някои от тях отдавна гласуваха с краката си. Една част от тях дори се върна с натрита от хубавия живот физиономия. Други още се крепят там и се кълнат в най-святото си, че в „тази наша джунгла” няма да се върнат. Трети още бленуват за Рейн и оттатък и чакат ден да съберат багажа, недоволни и кисели. И странно: дертовете им са същите като тези на германците след Втората световна война: няма работа, няма пари, няма перспективи. Само дето германците не хукнаха в България или САЩ, а работиха. И толкова работиха, че чак с пръст ги сочим и днес и изградиха икономика, в която и за нас остана място за работа. Но това е друга тема, а тази е за кахърите – белите и черните. Нашенските.И понеже белите кахъри по разбита и безпарична младост още се чуват по нашите градове и села, искам с тези няколко реда да сваля очила, да махна слушалки, да раздрусам ревери и яки и да извикам: „Никога не си мисли, че като те е страх от тъмното значи си видял дявола ! И никога не си мисли, че най-страшното е да си в гроба ! ". Ако и тогава някой не ме е разбрал и не е виждал и чувал такива подобни работи, нека просто да намери на картата на нашата земя българска Джебел и Припек, да иде там, та да му ги разкажат или сам да...
(Докъ)де е България ?
Неотдавна имах възможност да посетя село Резово. Хубаво и китно селце на самия край на България. Все още незасегнато от строителното безумие по Черноморието и все така в граничната зона по южната ни граница. Предприемчиви хора тук-там са издигнали хотелчета и ресторантчета, от които най-търсени и атрактивни са тези, от които се открива гледка на юг. Сядаш на терасата или на масата, вперваш поглед към морето, скалите над него, после погледът ти минава по устието на граничната река Резовска и рибарското селище там, за да спре на огромното парче червен плат с полумесец на него, което се развява отсреща.Не, не очаквайте снимка или нещо подобно – просто за нашего брата са написали учтиво едни много големи табели с безумния текст „Забранено фотографирането на съседна територия”. Не помня такива надписи да е имало в Западен Берлин примерно, още повече че ние с комшиите от юга май сме в един отбранителен пакт. Или се лъжа? Както и да е, снимки в нета дал Господ – ще се възползвам от тях.Както се вижда и на снимките устието на Резовска река е краят на сухопътната ни граница с Република Турция. С оглед на това да не мърда реката от двете страни са я отрупали с камъни. И докато от наша страна реката служи като кей за рибарските лодки защото селото е на самата река, то от комшооларска страна брегът е само отрупана с камъни дига, която от едната страна се бори с реката,...
За сваляне
За живота на миньорите в Перник през 1932 г.Най-важните символи на градове,родове и области на българите.С приложение от Дунавска България.
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 3
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 2
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 1
Българите и световната цивилизация
Анализи
От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!Дебългаризацията и историята у нас
Dominus Michael princeps Bulgarius
Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1
За сложната и трагична история на древнобългарските летописи
За алкохола, археологията, истината и политиката на Държавата
Коментари
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/За историята на царствата или произхода на историите...
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/
Заниманието с историята, или обречеността на историка
Другата история
Документална хроника от предаването на крепостта Трето Българско ЦарствоКой е Атила?!За владетеля по времето на който, древнобългарската държава станала най-обширната империя в историята на човечеството!
Философия на ментето-исторически основания
МЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/
Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история
Атентатът в Марсилия
Личности
Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата„Скачачът Джо” - герой на две нации
Методий или "първенството на втория"
Михаил Псел, един всестранно надарен учен и многолик държавник от ХI в.
Ванче Михайлов - терористът бюрократ
Непознатият Буров
Етнография
Древнобългарската митология - 5 частКакви са и кои са Коледата и Рождеството...?!
Капанска народна песен
Чудото на човешката личност
- Какъв е смисъла на шаманистиката и ползата от нея
Вместо увод в шаманистиката
Теми по история
Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 частСтопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част
Стопанският живот на Третото Българско Царство
Archiepiscopus Bulgariae
Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство
Хунобългарското леточисление и християнството
Въоръжение
Джоузеф Байърли - героят на две нацииПървата българска картечница
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Ах, тези луди, луди войни!...
Дамаската стомана и нанотехнологиите
Странната история на линкора Тирпиц
Открития
Волжка България през 15 - 16 векИстория на Волжка България(10 век) - 3 част
История на Волжка България(10 век) - 2 част
История на Волжка България(10 век) - 1 част
Въстанието на Петър Делян
БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА 6500 ГОДИНИ .
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: