(Докъ)де е България ?

Неотдавна имах възможност да посетя село Резово. Хубаво и китно селце на самия край на България. Все още незасегнато от строителното безумие по Черноморието и все така в граничната зона по южната ни граница. Предприемчиви хора тук-там са издигнали хотелчета и ресторантчета, от които най-търсени и атрактивни са тези, от които се открива гледка на юг. Сядаш на терасата или на масата, вперваш поглед към морето, скалите над него, после погледът ти минава по устието на граничната река Резовска и рибарското селище там, за да спре на огромното парче червен плат с полумесец на него, което се развява отсреща.

Не, не очаквайте снимка или нещо подобно – просто за нашего брата са написали учтиво едни много големи табели с безумния текст „Забранено фотографирането на съседна територия”. Не помня такива надписи да е имало в Западен Берлин примерно, още повече че ние с комшиите от юга май сме в един отбранителен пакт. Или се лъжа? Както и да е, снимки в нета дал Господ – ще се възползвам от тях.

Както се вижда и на снимките устието на Резовска река е краят на сухопътната ни граница с Република Турция. С оглед на това да не мърда реката от двете страни са я отрупали с камъни. И докато от наша страна реката служи като кей за рибарските лодки защото селото е на самата река, то от комшооларска страна брегът е само отрупана с камъни дига, която от едната страна се бори с реката, а от другата с морето. На края на дигата се вее разяснителна табела и национален червен флаг. Естествено никой не живее там, не се забелязва жива душа и освен фасадна дигата няма никаква друга цел. Нощем идилия: от една страна на хълма свети голям надпис Republic of Bulgaria, EU, долу на брега – Община Царево, а от другата грее надпис Türkiye Cumhuriyeti и се вее червено знаме.

Романтиката на така приятното съжителство на национални символи разваля една малка подробност: комшийските атрибути, намирайки се на дига нямат почти никакъв допир с турския бряг, камо ли да светят нощем. Забелязах отсреща един крив и килнат циментов стълб, на който беше окачен деликатно влизащият под постамента с туския надпис кабел. Проследих кабела и... о, чудо! Черният кабел съвсем неделикатно преминаваше граничната линия над цялата река и след многократно увиване около клона на едно криво дърво на нашия бряг още по-неделикатно влизаше в земята българска, където да се свърже с електомрежата на село Резово и с нашите гранични табели.

Каква идилия! Какъв достлук! Машаллах!

Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, море зашуми, вятър повее и токът идва - безплатен, лесен. И наш’те политици красни, доволни гледат на достлука, не се гаси, туй що не гасне и турците се тъй прехласват, че будали са в комшулука...

Ашколсун за „добросъседските отношения”, г-да политици, евалла за безплатния ток, дето го раздаваме, аферим за осветения кармазъ пешкир, машаллах за навеждането. Благодарение на този тъй дребен и заедно с това тъй трогателен жест, който ме умили

(Докъ)де е България ?

Надявам се скоро да разбера има ли я, няма ли я, но затова е нужен всеки от вас!

Част 6: Джебел на припек, Припек - на сянка

Част последна: Плъховете отвръщат на удара

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Плъхове срещу Аслани

Приключението на бръснаря

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА БРЪСНАРЯ Поради естеството на професията си, кварталният бръснар Цвятко Първанов, реши да прави кариера. Той разбираше от политика, спорт, жени, коли и всякаква търговия. Разбираше от тия неща, защото радиото в бръснарското му салонче по цял ден бе пуснато и той бе в час с последните новини. Клиентите му говореха главно по тия теми и нямаше как да не научи по нещо от всичко. Наблъскан с всякаква половинчата информация, завистлив и абсолютно некадърен, Цвятко Първанов се записа в кварталният клуб на партия „Закон, правда и донесения". От всички членове, предимно пенсионери, той се отличаваше с учудваща жизненост и неудовлетворени амбиции. За кратко време зариби невинните пенсионери, с безплатно подсригване и обещание за безплатен парцел в градските гробища, както и тържествено погребение с членове от клуба. Те от своя страна го избраха, за представител на събранията на партията в столицата. Междувременно едно ужасно дебело момиче, му предложи да го ограмоти компютърно, срещу малко сексуално внимание от негова страна. Самочувствието на Цвятко нарастна, а когато журналистката от местната кабеларка, случайно го спря на площада с въпрос за падналият скоро сняг, той заяви пророчески:-------- Цвятко преглътна с мъка и стана. Бързо се измъкна от бръснарницата, преди да са го познали тия нещастници и спря едно такси.--- Беше си ударил...

Ще започна от уличните кучета!

На скоро получих писмо. В плик, като през доброто старо време. Имаше пет пощенски марки, на две от които ме зяпаше Фидел Кастро. Писмото беше от Куба. Зачудих се защото не си спомнях, някой от познатите ми да се подвизава там. За получател обаче бе написано моето име, а за подател - някой си Пламен Петров. Отворих го и зачетох. Постепенно очите и устата ми, ставаха все по-отворени. Накрая преглътнах с доста труд и се почесох там, дето не ме сърби. За да бъда по-ясен, представям и самият текст на писмото:- Здравей пич! Аз съм Пацо, състудентът с когото живя половин година на квартира, преди да се преместиш в общежитието. Сега съм в Куба, в малкото градче Никеро, пия най-ароматното кафе на земята, на собствената си тераса на къщата, пред която се простира прочутото Карибско море. Тук съм вече 18 години и смея да твърдя, че живея добре. Имам пет деца и мързелива съпруга, която по цял ден оправя клюки в пицарията, която държа на първият етаж. Ще ти разкажа накратко историята си, за да не се чудиш на предложението ми после. В края на 1991 г. бях тъп даскал, в смотано училище в родината. Също като теб, предполагам. Жена ми бе свястна, имах и десетгодишна дъщеря. Един ден две пияни мутри прегазиха детето ми, като се връщало от училище. Както сигурно се досещаш, нито ги осъдиха, нито ми платиха нещо. Жена ми се поболя и умря, след помена на дъщеричката ни. Останах сам в една панелна...

ПЛЪХОВЕТЕ ОТВРЪЩАТ НА УДАРА

След два дни е Денят на изборите. Той би могъл да е вторият ден на “една чудесна лятна ваканция” или ден, който се случва само веднъж в живота. Това всеки сам знае и определя за себе си. Но и за страната си! И ако този всеки наистина се пише и числи българин, трябва да знае (или да си припомни) нещо за своите деди и за своите душмани. А кои бяха нашите деди? Плъхове ли бяха или Левове? Не бяха ли те тези, които когато решаха нещо – правеха го?! Не бяха ли те тези, дето сами и без ничие съгласие се съединиха, а после с кръв подпечатаха договора от Топхане?! Не бяха ли те тези, дето сами независими се нарекоха, които биеха наред и по-многочислени армии на велики сили при Дойран, Тутракан, Прут, Драва-Соболч, Клокотница и Одрин?! И дали те се спряха и потънаха в униние по време на 500-годишния мрак или вдигаха бунтове, откриваха училища, строяха църкви и ставаха в 3-4 ч. посред нощ да правят хляб, бакъри и да леят куршуми?! И какво стана с онези “прости” орачи, копачи, сеячи, пастири, занаятчии, дребни търговци и фини учители когато заби камбаната през 1598 г., 1688 г., 1876 г. или 1912 г.? – Не станаха ли те отведнъж като един и не разтрепераха ли душманина, показвайки желязна воля, неповторим героизъм и умопомрачителна за него сила?! И как така от семейства на прости овчари, на смачкани занаятчии и изтерзани земеделци в строя влизаха левенти с високо вдигнати чела, с разтреперващ вик и...

Страх и автобуси, влакове и самолети

С наближаването на сакралната дата 5.7.2009 г. страстите започват да се засилват дори не ежедневно, а ежечасно. Очевиден е стрмежът да се изцеди всичко да максимум, за да се стигне до така желаната цел – управлението на страната. И колкото повече дните минават, толкова повече някои смътни неща започват да се проясняват и да добиват име и очератния. Най-общо ситуацията може да се опише с думата „Страх”. Страхът тресе и малки и големи и то в доста голяма степен. издават го действията, листите и намеренията.Голям Страх тресе привидно спокойната и привидно ухилената физиономия на лидерите Севлиевски, Ковачки и Кошлуков. Ако и този път провалът дойде може да е много гръмък. При Кошлуков може да е за цял живот, а при Ковачки да означава доста голяма загуба на власт и депутати, които иначе бяха разхвърляни по някои парламентарни групи. Каква по-добра възможност да не се плаща на централите или вместо това да изпаднеш в немилост?Страхът е минал и през широките пръсти на безстрашния Яне и е обхванал и крепостта на реда, законността и справедливостта. Високата избирателна активност би била най-големия компромат срещу иначе изчерпалия се на такива благинки Яне. Освен това с „лузъри” като Каракачанов, Софиянски и кой ли не, които биха се качили във всеки файтон /справка БНС/ само и само за да се докопат до депутатски стол ситуацията не изглежда много розова.По...

Джебел на припек, Припек - на сянка

Преди време доста хора се кахъреха, че се били родили българи, че Аспарух вместо към Дунав можел да ни поведе към Рейн. А там хората как живеели, а тук какво чудо било и прочее глупости. Някои от тях отдавна гласуваха с краката си. Една част от тях дори се върна с натрита от хубавия живот физиономия. Други още се крепят там и се кълнат в най-святото си, че в „тази наша джунгла” няма да се върнат. Трети още бленуват за Рейн и оттатък и чакат ден да съберат багажа, недоволни и кисели. И странно: дертовете им са същите като тези на германците след Втората световна война: няма работа, няма пари, няма перспективи. Само дето германците не хукнаха в България или САЩ, а работиха. И толкова работиха, че чак с пръст ги сочим и днес и изградиха икономика, в която и за нас остана място за работа. Но това е друга тема, а тази е за кахърите – белите и черните. Нашенските.И понеже белите кахъри по разбита и безпарична младост още се чуват по нашите градове и села, искам с тези няколко реда да сваля очила, да махна слушалки, да раздрусам ревери и яки и да извикам: „Никога не си мисли, че като те е страх от тъмното значи си видял дявола ! И никога не си мисли, че най-страшното е да си в гроба ! ". Ако и тогава някой не ме е разбрал и не е виждал и чувал такива подобни работи, нека просто да намери на картата на нашата земя българска Джебел и Припек, да иде там, та да му ги разкажат или сам да...

Мажоритарна врачка

Беше наред друго антрефиле, но преди да разкажем за поредната небивалица българска няма начин - трябва да се занимаем още веднъж с правилата на изборната игра и техните сетнини.Думата ми е да хвърлим едни книги /карти/, „но честно и почтено" както е казал Иванчо Йотата и по „американски", както би добавил Хаджи Смион. И всичко това ако и някои на тези, па и на следующите избори да не играят баш честно и по американски. Та гледайки книгите /па и резултатите от евроизборите/, можем да дадем предварителна прогноза, че гласуващите ще бъдат повече. Колко повече е трудно да се каже, но приятното съобщение на 7-та спатия сочи, че една активност от 60-65 %, чини ми се, да е горна граница на народното участвуване. По-висока избирателна активност би означавала небивала и невиждана мобилизация, за каквато, пак ми се чини, вече няма запас, па и дръзновение сред людете. От тия проценти много е възможно партиите да не добият чак толкоз различни резултати поради, от една страна, засиления протестен вот всред опозицията и от друга страна поради пределната мобилизация на пенсионен мат'риал и добрата работа на Османтурист /3-ка спатия къс път предвещава/. Да не заборавяме все пак как бяха спечелени и местни избори 2007 г. - тогава и вече избрани кандидати губеха на втори тур. Като погледнем книгите, на ГЕРБ, БСП и ДПС се дават май още 5 - 8 % към сегашния резултат. По-слабо покачване може...