Николай Флоров - превод от английски на статията на Карл Кауцки

Преди да предложа на читателите превода на този забележителен анализ бих искал да кажа защо той е нужен. Всеки, който наблюдава мимикрията на българския комунизъм в последните двадесет години знае, че той е в безпътица. Докато ветераните на това престъпно движение са заети с опазване на огромни суми пари откраднати от собствения им народ, на нас ни пробутват недоизпечени българо-съветски политически мелези от сорта на Сергей Станишев, които с комсомолска помпозност парадират за социализъм. Не е толкова важно, че жълтата му човка по отношение на социализма е видима за всички, колкото до неговото парадиране на тая идея. Чашата отдавна беше преляла и званието «комунист» вече звучи също толкова зле, колкото и «нацист». Затова комунистите търсят убежище в социализма.

Поради периферния характер на българското общество и неговото агрикултурно ниво, в България социалистическите идеи винаги са били лозунгаджийски. Тяхното практическо приложение обаче беше безкомпромисно терористично, копирано от методите на руския болшевизъм. Непознаването на градските, тоест буржоазните общества на Западна Европа, са позволили на българските комунисти да разиграват просташки пропагандни манипулации с българското население, от което те се възползват и досега.

Един парадоксално важен факт, нарочно избягван и изтикван встрани е, че още от самото начало на руския болшевизъм думата «социализъм» е била обект на неистова омраза и от Ленин, и от Сталин. И двамата са ненавиждали всичко социалистическо и в Русия, и на Запад. Нещо повече: по нареждане на Сталин на два пъти само в 1932 година германските комунисти и нацистите гласуват заедно срещу социалистите. Пак поради изричната забрана на Сталин, който в омразата си е наричал социалистите «социал-фашисти», комунистите не гласуват за социалистите в 1933 и Хитлер идва на власт. От тук и злокобния въпрос доколко Сталин е отговорен за установяването на нацизма. Едва в 1935, след като Хитлер се справя с германския комунизъм, Сталин в типичен маниер на политически подлец се съгласява на идеята за единен фронт с други, т.н. «буржоазни» партии и чрез Коминтерна се опитва да пробута тоя фронт като Троянски кон в Западна Европа.

Да си спомним в този смисъл, не без ирония, и за трактатчето на гореспоменатия Станишев на тема социализъм. Никой друг както Кауцки, основателя на лявото крило на Германската социал-демократическа партия, не е предлагал досега такъв унищожителен анализ на Ленинския тип комунизъм и различието му от социал-демокрацията. Това е четиво за всеки, който иска да знае как гения на тоталитаризма Ленин още от ден първи на Руската революция е сковал нейния ковчег. Най-вече това е четиво за мястото на социал-демокрацията в съвременния свят, за която в ума на много българи все още царува пълно объркване.

Руската революция през март 1917 стана при възможно най-благоприятни обстоятелства за социалистическите партии, макар и без установяването на социализма. Царският апарат беше разрушен, старомодната аристокрация беше безпомощна, докато класата на капиталистите, чиито капитали в по-голямата си част бяха чуждестранни, беше напълно безпомощна. Силните бяха само работниците и интелектуалците заедно със селяните. Между всички тях социалистите имаха решително множество, тоест Социал-революционерите (Есерите) между селяните, а Социал-демократите, Меншевиките и Болшевиките между работниците и интелектуалците.

След падането на царизма изглеждаше неизбежно, че различните социалистически партии - Социал-демократите и Социал-революционерите, ще работят заедно в съветите и че това сътрудничество ще приобщи и двете крила на Социал-демокрацията - Меншевики и Болшевики. И защо не? Нямаха ли те една цел - установяването на демократична република, въвеждането на осемчасов работен ден и конфискация на земята?

Ленин обаче презираше дълбоко всякакво сътрудничество със социалистите. Много преди революцията той беше подготвил своя организация в самата социалдемокрация. Тази организация беше на военна основа и чрез нея той установи своята диктатура. Това беше причината за разделянето на Руската социалдемокрация в 1903, когато той обяви война на социалдемократите, които отказаха да му се подчинят сляпо.

След разделението в 1903 и до юли 1914, преди началото на войната, Ленин води своята злобна война срещу Меншевиките. По време на войната той продължи да проповядва идеята за разделяне не само на руската социалдемокрация, но и на Социалистическия Интернационал. По тая причина той води упорита борба срещу всякакъв единен фронт на работниците когато такъв фронт стана възможен след революцията от 1917.

По време на революцията през март 1917 Ленин беше в Швейцария. При връщането си в Русия месец по-късно той намери една крайно неприемлива за него ситуация. Скоро след пристигането му беше проведена всерусийска конференция на Съветите, в която преобладаваше голямо съгласие между Меншевики и Болшевики. Накрая на конференцията на общо събрание между двете групи се е обсъждало единството между тях. С пристигането Ленин сложи край на тия преговори, като по този начин обърна рязко кормилото на Болшевиките, макар и не без упоритата съпротива на много влиятелни болшевики.

Неговата цел в Руската революция беше да унищожи не само всички органи за самоуправление, но и всички партии и обществени организации, освен неговата. С тая цел той използва фалшификации, клевети и груба сила срещу всяка опозиция, която за него включваше всички социалисти, с изключение на тези, които се подчиняваха на заповедите му. Той най-после успя да унищожи опозицията си чрез преврата на 7 ноември 1917.

Въпреки това усилията да се състави общо социалистическо правителство продължиха. По това време Зиновиев, Каменев, Риков, Рязанов, Лозовски и други изтъкнати болшевики продължиха да настояват за общо социалистическо правителство. Те заявиха, че съставянето на правителство единствено от болшевики ще доведе страната до режим на терор и в крайна сметка до разрушението й. Ленин обаче отново наложи своето на Болшевишката партия. Той е очаквал , че на Всерусийския учредителен конгрес той ще получи мнозинство.

Изборите за Учредително Събрание обаче показват, че Болшевишката партия е била далеч от мнозинство, докато то принадлежеше на всички социалистически партии заедно - Меншевики, Болшевики и Социал-революционери (Есери). Болшевиките имаха около една четвърт от гласовете и мнозинството принадлежеше на Есерите. Тук Болшевиките имаха още една възможност да участват в единен социалистически фронт, който би бил основата на едно всенародно правителство. Такова правителство, основано на всенародна подкрепа, би могло да се справи с всякакъв опит за контрареволюция. Ако болшевиките бяха приели участие в единен фронт страната щеше да си спести три години гражданска война и последвалата я ужасяваща мизерия. Мирно и свободно развитие биха осигурили бързо икономическо възстановяване и участие на работническата класа в едно ново обществено управление. Всичко това би било възможно без диктатура, без терор, чрез демократично управление на работниците и селяните. Дали това щеше да стане не се знае, но това беше единственият път да се осигури по-голяма свобода и добър живот за хората, поне доколкото обстоятелствата позволяваха.

Този единен фронт стана невъзможен поради ненаситната жажда за власт на Ленин и други болшевики. Те разтуриха Учредителното Събрание, за което преди настояваха толкова много, и с помощта на политически неграмотната войнишка маса, привлечена от разпадащата се армия чрез безотговорни обещания, те успяха да се доберат до властта, превърнаха се във военна организация и унищожиха всички техни опоненти. Това съвсем не беше власт на мнозинството.

С установяването на тази диктатура те създадоха положение, когато само здравия юмрук можеше да управлява, без да ги интересуват никакви морални или интелектуални проблеми. И за да подчертаят своята разлика от социалдемократите след 1918 те започнаха да наричат себе си комунисти.

Върху развалините на демокрацията, за която Ленин се бори до 1917, той изгради своята политическа власт.Върху тези руини той установи полицейска буржоазно-милитаристична държавна машина, тоест нова автокрация. Това му осигури много по-мощно оръжие срещу другите социалисти отколкото всички безсрамни лъжи. Сега вече той имаше в ръцете си всички средства за репресии, които царизма използва. Сега вече той управляваше всички средства за производство, използвайки властта си за установяване на своя държавен капитализъм.

Никоя капиталистическа форма на управление не прави работниците така абсолютно зависими, както държавния капитализъм в държава без ефективна демокрация. Няма друга полиция, която да е толкова всемогъща навсякъде, както ЧК и ГПУ (Чрезвичайная Комисия и Главное Политическое Управление, бел. прев.), създадена от хора, които с години са се борили с царската полиция и която познавайки нейните методи знаеше как да ги усвършенства.

Всички тези методи за репресия щяха да са абсолютно ненужни ако Ленин беше влезъл в коалиция с Меншевиките и Есерите в 1917. Това бяха партиите, които по-голямата част от населението поддържаше, както показаха изборите за Учредително Събрание. Всичко прогресивно, за което тогава гласуваха Болшевиките, беше също част от програмите на другите социалистически партии, които те щяха да приложат в действителност като представители на народа. Конфискуването на земята на едрите земевладелци беше един от плановете на Есерите и Меншевиките, което те всъщност осъществиха в Грузия. Премахване на неграмотността, реформа на закона за брака, мерки за социално благоденствие, детски градини, обществени болници, работнически съвети, безработна застраховка и закони за защита на труда, за които Съветска Русия вдига толкова шум, всъщност са постигнати до голяма степен в капиталистически страни, където демократизацията на труда е завоювала силни позиции. Социализацията на тежката индустрия също щеше да бъде одобрена от Учредителното Събрание, доколкото това щеше да е икономически изгодно.

Всички тези реформи за доброто на хората щяха да са въведени от Учредителното Събрание защото икономическите условия в страната щяха да са неизмеримо по-добри. Днес всички тия мерки в Русия страдат от недостатък на ресурси и от неподходящия начин, по който те са приложени в живота, както и от използването на брутална сила. Така много работници бяха озлобени срещу новия режим тъкмо когато тяхното доброволно участие беше възможно и нужно.

Колко отвратителни и ненужни бяха например мерките в борбата срещу религията в Съветска Русия! Диктатурата не търси изобщо заместител на религията чрез развитие на независимо и критическо мислене - такива методи не са в природата на диктатурата. Религиозните служби и институции, свещени за вярващите, са обект на обиди и унижение. Без и най-малката нужда обикновените вярващи хора бяха доведени до омраза, докато свободомислещите са подложени на унизителни форми на антирелигиозна пропаганда.

Мнозинството, което поддържаше Учредителното Събрание беше толкова убедително, че нито един от царските генерали не се опита да му се противопостави и ако някой се осмелеше, той нямаше да бъде последван от никого. Тези генерали се вдигнаха на контра-революционен бунт само след като Ленин разтури Учредителното Събрание в 1918 с помощта на болшевишките моряци, което ги накара да поискат възвръщане на правата на Събранието. (Тези моряци само след четири години ще възстанат срещу болшевишката диктатура и ще бъдат брутално унищожени по време на Кронщадското възстание. Бел.прев)

Разтурянето на Учредителното Събрание донесе на Русия ужаса, жестокостта и разрушенията на Гражданската война. Колко по-богата можеше да бъде страната и колко по-уместна щеше да бъде трансформацията на обществото! Всички огромни средства хвърлени за военния и бюрократичен апарат и неговите репресии щяха да бъдат спестени! Населението щеше да получи възможно най-големи свободи, свобода на словото, на обществените организации и самоуправление.При такива условия хората щяха да получат възможност за икономическо, физическо и интелектуално развитие. Стимулирането на индивидуалната мисъл и взаимното доверие между работниците, селяните и интелектуалците щеше да спомогне за развитието на социалистическо производство, на свобода, равенство и братство. Тази възможност беше изпусната когато Ленин заповяда разтурянето на Учредителното Събрание.

Без съмнение, фактът че беше разтурено толкова лесно показва политическата незрялост на елементите, които бяха на власт тогава в Петроград - неграмотната войнишка маса, която искаше само мир и която усещаше, че Ленинската диктатура можеше да й го даде.

Не увереността на работническата класа, а усложненията от революцията след войната помогнаха на Болшевиките да вземат властта. И понеже не притежаваха тая увереност, те се видяха принудени да поддържат властта си с терор, който те използват и до днес без и най-малко да са го променили. Често се изтъква, че терорът е част от природата на революцията, че революции не се правят с розова вода или копринени ръкавици и че така е било винаги.

Странно е, наистина, що за революционери са тия, които твърдят, че каквото е било досега ще си остане така завинаги. Още повече че не е истина, че не е имало революции без терор. Френската революция започна в 1789, но терора започна едва в 1792 и то само като последствие от войната.

Това в Русия беше абсолютно излишно в 1917. Демокрацията там беше постигната. Работниците и селяните бяха на власт. Очакванията им можеха да бъдат задоволени по демократичен начин. Власт на убедително мнозинство в интереса на убедителното мнозинство не изисква използването на брутална сила в демократично общество, за да потвърди своята власт.

За Учредителното събрание гласуваха 36 милиона, от които четири милиона бяха за буржоазните партии и останалите за социалистическите партии. Събранието изобщо не беше заплашено от десни сили. То беше в положение да продължи своята работа без проблеми и с голяма надежда за успех към целта си за възраждането на Русия и подготовката за социализъм.

Това, което болшевиките видяха в него, имаше само един недостатък: че те не успяха да постигнат множество. Те получиха 9,000,000 гласа, докато социалистическите партии получиха 23,000,000. Това беше непоносимо за всеки болшевик. Това принуждаваше Болшевиките да действат просто като равноправни и не като диктаторска партия спускаща заповеди отгоре.

Болшевиките се бореха с цялата си сила срещу демократичните процедури и използваха удобна ситуация да разтурят Учредителното Събрание. Тоя удар те нанесоха не срещу царизма, срещу аристокрацията, буржоазията или «бялата» контрареволюция, а срещу другите социалистически партии, които бяха по-успешни в борбата за доверието на работниците и селяните.

От тук и премахването на всички демократични права на масите, тоест терор. Това беше необходимото последствие от властта на малцинството върху множеството. Така терорът беше нужен не само по време на гражданската война, но и за годините след нея. Болшевиките прибягнаха до терор не само като средство за борба срещу контрареволюцията, но и като инструмент за унищожение на всички революционери между работниците и селяните, които отказаха да се подчинят на камшика на новия червен цар и сомунистическите му казаци.

Веднага след установяване на своя контрол Ленин се зае да наложи своите утопични методи в установяването на социалистическо производство с помощта на неузряла работническа класа, въпреки че дотогава представяше себе си за дисциплиниран марксист и считаше такива методи за нереалистични. Трябва да подчертаем, че въпросът не се отнасяше до някакъв вид селски комунизъм, тъй като независимия и частен селски производител се запази до колективизацията при Сталин, а до държавна икономика, промишленост и търговия.

Това беше целта на Ленин в опозицията му срещу Меншевиките и Есерите, които обявиха плановете му за утопични и нереалистични. Затова те заклеймиха диктатурата и унищожаването на демокрацията.

---

---