Споделете БОРИС ЦВЕТАНОВ

Когато тайните служби са безсилни, хитлеристите търсят помощ от гадатели. Аненербе е специална организация на СС, създадена през 1935 година, маскирана под наименованието „Академия за родовата наследственост". Спектърът й е широк - от физика през история и антропология до суперсекретни изследвания на черна магия, преселение на душите, общуване с отвъдното, улавяне на космически лъчения. Изградена е от райхсфюрер Хайнрих Химлер, който се отъждествява с митичния крал Артур и организира експедиции, търсещи Свещения Граал и Кивота.

След преврата срещу Мусолини на 25 юли 1943 година никоя от тайните служби на Райха не дава дори приблизителен отговор на загадката къде е отведен Дуче. На 3 август Хитлер се обръща към Химлер да опита последната надежда - ясновидци и магове да открият приятеля му. До женския затвор в Барнимщрасе веднага е изпратена заповед да се отмени екзекуцията на Анна Краус, осъдена преди половин година за подриване военната мощ на Райха. Нареждането закъснява само с часове. В Пльотцензее гилотината вече е отсякла главата й. Заедно с тия на 11 други жени, сред които и момиче -ученичка.

Химлер спешно свиква 12-те обертрупенфюрери (генерали) на Аненербе, висшите йерарси на ордена си (подобно кръглата маса на крал Артур) в замъка Вевелсбург, Вестфалия. В главната зала 35 на 15 метра над кръглата дъбова маса „рицарите" са посветени в задачата. Още другата вечер във всички концентрационни лагери и почти в едно и също време на немски, руски, френски и английски езици се чете заповед: „Райхсфюрерът на СС и върховен началник на полицията се нуждае за изпълнението на много важна задача

от специалисти по окултщъм, хиромантия, радиоестезия. Всички лица, които притежават знания и дарби в тази област - специалисти или любители, трябва веднага след проверката да се явят при началниците на своята част..."

В най-важния лагер Заксенхаузен заповедта е обявена от дясната ръка на Химлер - имперският управител на Аненербе Волфрам Зиверс. Тук е елитът на Запада - интелектуалци, фалшификатори на пари и ясновидци. Зиверс си тръгва оттам с Едуард Калик - югославянин, който следва в Берлин, кореспондент на вестници до 1940 година, когато е пратен в Заксенхаузен за хомосексуализъм. В лагера

се отдава на окултизъм и се очертава като голям специалист. Зиверс го използва, за да отсее отзовалите се близо 400 затворници, представящи се за магове. Калик отделя 200 души. Всички са настанени в хотел на брега на езерото Ванзее.

В това време самият Химлер се опитва да влезе във връзка с душите на мъртвите. За целта в специалното подземие на замъка във Вевелсбург той си има собствен олтар. Там си спомня за ликвидирания вече личен астролог на Хитлер Ернст Крафт. И за думите му, че големият маг на XX век живее в България. Казва се Петър Дънов. Но не може да разчита на него, защото бил обсебен от комунистическия Сатана. Но имал ученик - Любомир Лулчев. Химлер веднага изпраща един от „рицарите" си в България. Под пълна тайна българският гадател е докаран в хотела на Ванзее.

На 13 август, петък, всички са събрани в огромната заседателна зала. Пред двеста затворници ясновидци, гадатели, магове Химлер обявява: „Търсим изключително важна личност! Трябва да установите контакт с нея и да откриете къде е!" Настъпва неземна тишина. След 5-6 минути Любомир Лулчев прошепва едва чуто, но райхсфюрерът чува ясно: „Мусолини... Вие търсите Мусолини... Влизам в контакт с него... Бои се... Бои се, че до 3-4 дни ще го предадат на американците..."

Химлер е впечатлен. „Можете ли да установите местонахождението му?" - пита. Лулчев иска да остане сам, Райхсфюрерът на СС го отвежда в светая светих на духовния център - олтара си. Пред картата на Европа Лулчев затваря очи и поставя ръка на нея - движи я. По едно време спира. „Тук!" - отсича. Пръстът му сочи планинска местност в Италия.

Удря часът на Отто Скорцени

Романтичното освобождаване на Дуче е общо взето в хиромантийна известност. Едуард Калик след години ще напише книга „Химлер и неговата империя". Ще спомене случая от 13 август, но герой на събитието ще бъде някой си Саим Самаев. Като имаме предвид за какво е бил в лагера Калик и че Самаев също бил гей, коментарът е излишен.

Археологически и исторически експедиции в Рила са влизали в дейността на Аненербе.

В района на Бухово експерти от службата откриват висококачествен уран. В печата през последните години има няколко публикации,в които се споменава за контакти, преки или не, на Химлер с младата пророчица Ванга. Сериозни доказателства липсват. Но е факт, че една от най-способните агенти на Гестапо Лиляна Владимирова е била около месец в Петрич.

През 1943 година представител на Дружествотото за Югоизточна Европа в София е д-р Валтер Геферс. Дружеството поддържа контакти с Аненербе по отношение на специални изследвания. През август д-р Ерика Ханел, организационен секретар на дружеството, изпраща на Геферс инструкция относно експериментиране в България без знанието на правителството на „нови противомаларични средства за германската промишленост". За Аненербе страната ни е била експериментална база за производства, които крият опасност за околната среда и населението.

Едно от използваните доказателства в процеса срещу бившите регенти, министри и съветници на цар Борис Трети е дневникът на Любомир Лулчев.

Това е фалшификат, целта на който е да служи като доказателство за обвинения. Лулчев е писал дневника си на ръка, но през 1940 година го преписал на машина. Оригинала унищожил. Добре дошло доказателство за фалшификаторите от НКВД. Доказателство за мистификацията споделя Стефан Груев в култовата си книга „Корона от тръни". „Почти никоя от Лулчевите истории не бе потвърдена от други участници в споменатите на процеса политически срещи в показанията им. Дори в редактираните и представените от комунистическите следователи..." Иван Пауновски, сериозен историк, в книгата си „Възмездието" изтъква противоречието, че дневникът имал „жив стил, грапав, но на места полуграмотен". На самите заседания на Първи върховен състав на Народния съд главният народен обвинител Георги Петров заявява, че Лулчев не би трябвало въобще да бъде съден. Пророкът бил известен с противопоставянето си на изстъпленията. Искал от цар Борис дори да се обърне към държавните глави за сключване на мир. Застъпвал се за осъдени на смърт и спасил мнозина комунисти. Бил славянофил и германофоб. Срещу Георги Петров скача дори самият Трайчо Костов. За Лулчев се застъпва въпреки това и друг обвинител - Никола Гавраилов. Давал, отбелязва той, само добри съвети на царя. Имал феноменална памет и с това бил национален капитал. Гавраилов пръв дава знак за фалшивия дневник: Необяснимо е противоречието между дневника и човека Лулчев. Ако четете дневника, ще помислите, че този, дето го писал, е луд!

Инструкцията от Москва обаче, чийто изпълнител в София е Трайчо Костов, е смърт за Лулчев. За да се скрие завинаги следата към фалшифицирането на дневника.

---

---