
90 години Ньойски диктат
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ На 27 ноември т.г. се навършват 90 години от позорния договор за мир, сключен между България и страните победителки в Първата световна война. В миналото всяка година на тази дата българският народ организираше протестни шествия и събрания, гласуваха се резолюции и други документи, които трябваше да напомнят на цивилизования свят за голямата несправедливост, извършена спрямо България, от която бяха отнети изконни български територии, населени предимно с българи и бе й отказано естественото право на излаз на свободно море и открит търговски път към западния свят.
Шест десетилетия вече за Ньойския договор се говори сам във връзка с негова годишнина, и то предимно в някоя рехава зала на академичен институт. България взе участие в Първата световна война без никакви хегемонистични амбиции, каквито се опитваха да й припишат победителите по време на преговорите за мир в Париж, а само за да се опита с кръвта на хиляди свои войни да поправи извършени преди това несправедливости, пак по волята на същите велики сили. Тази война за българския народ, чийто синове умираха по бойни полета, осеяни с гробовете на дедите и прадедите им, бе за тях война отечествена - война за освобождение на братята под чужда власт и за обединението на българите.
Съдниците на България на преговорите за мир в Париж не отчетоха, че страната сама излезе от войната и сключи примирие, с което тя допринесе за по-бързия край на кръвополитната световна война. България сключи примирието, когато получи уверение, че при следвоенното устройство на Балканите и на Европа ще бъдат уважени правата на народите за самоопределение. Това означаваше, че във всички отнети от България земи и в такива, към които нейните съседи предявяваха претенции, ще бъде проведено допитване до населението, под каква власт то иска да живее. Това означаваше да бъде проведен плебисцит в Македония, Тракия, Добруджа и Поморавието, което правеше безпредметно продължаването на войната, тъй като българите в тези провинции щяха по мирен път, чрез свободното заявяване на своята воля в допитване под международен контрол, да осъществят националния си идеал.
Нищо такова обаче не стана. Тези обещания се оказаха прах в очите, те бяха веднага забравени, а светът стана свидетел как територията на България бе отново окастрена най-позорно в грубо погазване на така щедро обещаваните преди края на войната принципи на народностите, справедлив мир за всички и еднакво зачитане правата на победителите и на победените.
Решението за тази несправедливост бе взето още преди конференцията за мир, въпреки че в Европа по това време се чуваха и трезви гласове. Британското списание „Нейшън" например в броя си от септември
1919 г. настоява за повече разум при решаване на българския въпрос: „Резултатите от едно допитване до народа в Добруджа и Македония не подлежи на никакви съмнение. Тези две провинции ще поискат да се присъединят към България... Румъния, Сърбия и Гърция осъществяват народностните си въжделения. Българският народ има ценни качества на работоспособност, търпение и организация. Би било неразумно да му се откаже осъществяването на народните въжделения тогава, когато това се позволява на всичките му съседи."
Писмо с подобна позиция на видни английски и др. общественици помества и лондонският вестник „Дейли Нюз" от 7 октомври с.г. :"Условията за мирния договор с България са съвършено противоречащи на принципите на свободното самоопределяне на народите. Населението на Централна и Източна Македония е българско. Населението на Южна Добруджа е българско и турско. При все това изглежда, че по-голямата част от тези области ще бъдат предадени на Сърбия, Румъния и Гърция..."
Лицемерието на победителите, когато уверяват българите, че мирът ще бъде справедлив, проличава още при определянето на местата за подписването на мирния договор с всяка една от победените страни. За България е определено това да стане в кметството на Парижкото предградие Ньой.
Самият избор на това място още тогава подсказва, че България не може да очаква справедлив мир, а по-скоро наказание, или още по-лошото и грозното - отмъщение. Защото точно там в Ньой девет века по-рано е била замъкът на граф дьо Ньой, убит от българите при голямото битка на Калоян при Одрин срещу водените от император Балдуин кръстоносци. Свидетели на подписването на Ньойския договор през
1919 г. твърдят, че в заседателната зала висяла и картина, която показвала гибелта на граф дьо Ньой от войските на българския цар Калоян в битката при Одрин през
1205 г. Този не много популярен факт вярвам да стигне до ушите и на онези наши интелектуалци, които днес много разпалено се опитват да ни убедят, че европейското поведение изисквала да не се ровим в миналото.
Днес, точно 90 години след подписването на Ньойския мирен договор, геополитическата обстановка и отношенията между държавите в Югоизточна Европа са променени и различни от тези след края на Първата световна война. Едни от държавите, сред които е и България, са вече пълноправни членове на Европейския съюз, другите са тръгнали и изминали значителна част от своя евроинтеграционен път.
България за първи път в своята нова история е в по-добри позиции отколкото някои от нейните съседи, които на времето играха важна роля в налагането на ньойския диктат през
1919 г. Сега тя има възможност да поиска обективна оценка на тогавашните събития и да настоява да бъдат защитени нейните национални интереси - поне онова, което е останало от тях след толкова години подтискане и преследване на народностната изява на сънародниците ни останали извън пределите на българската държава по силата на същия мирен договор от Ньой.
Българският народ плати много скъпа цена за изминатия път. На основание на тази цена той е в правото си да поиска от политическия си елит, да постъпи държавнически и да постави свои искания пред партньорите си от европейското семейство, когато България трябва да дава своето съгласие било за разширяването на Европейския съюза, било при приемането на каквито и да са важни общи решения. Народите и нациите в Европа се обединяват за да могат по добре заедно да отстояват и защитават своите национални интереси в условията на глобалния свят, а не за обратното. Време е и ние да престанем да залитаме по изкривената представа, че европейско поведение било да си мълчим за националните болки. Най-новите примери, които дадоха с поведението си народите на Чехия, Полша, Ирландия, Великобритания и др., показват тъкмо обратното, че европейското поведение е: безкомпромисно отстояване на националните интереси при съобразяването с обективните реалности и строгото спазване на нормите на международното право.
Утвърждаването на общите европейски ценности в целия регион на Югоизточна Европа ще допринесе още повече за сближаване и на народите на Балканите, избрали своя демократичен и европейски път на развитие и за преодоляването на всички наследени от миналото предразсъдъци и бариери за общуване. Те откриват най-широки възможности за осъществяване на свободен и неограничаван вече от никакви бариери стопански и духовен обмен при съхраняването и отстояване на националната идентичност и етнокултурното богатство на всеки един от народите на базата на спазването човешките права и гражданските свободи, станали вече не само пожелание, но и задължителна норма, както във вътрешната политика на държавите от региона, така и в международните им отношения и ангажименти.
Възможностите, които откриват новите геополитически условия и обстановката на Балканите, ще бъдат пропилени отново от българските политици, ако те не използват на време инструментите на международното право и не поставят свои искания, като например - ново разглеждане на статута на Западните покрайнини, гарантирането на народностните права на българите в Сърбия, Македония и в другите съседни балкански държави, уреждането на имуществените въпроси на бежанците от Тракия и др.
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.