Споделете СТОЯН РАЙЧЕВСКИ

Освен тъжните годишнини, с каквито нашата история е богата, като току-що отшумяващата 90-а годишнина от позорния Ньойски мирен договор, има и такива, които българският народ винаги ще споменава с благодарност. Отбелязването на 200-годишнината от рождението на големият приятел на България Уйлям Гладстон ни връща към размисли върху това, как личността може да повлияе върху хода на голямата история.

Безспорен факт е, че ако не беше личната намеса и всеотдайност на няколко доблестни мъже, удавеното в кръв Априлско въстание на българите през 1876 г. щеше да остане в историята само като едно от многото злодеяния, отшумяло и заглъхнало без последствие в името на тишината на Изток и на равновесието между интересите на великите европейски сили на Запад.

Уйлям Юрт Гладстон (1809- 1898), признат в родината си за най-великия държавник на своето време, е един от тези благородни мъже и с голяма заслуга за запознаването и спечелването на общественото мнение в Англия - страна, традиционен приятел и крепител на Високата порта край Босфора, за каузата на борещия се за освобождението си български народ.

Когато води кампанията си в защита на българите, той пише на своя приятел лорд Гренвил: „В политиката добри резултати рядко могат да се постигнат без страст, а сега от година насам съм обхванат от една праведна страст".

В началото на септември 1876 г. въпреки налегналото го заболяване, Гладстон, верен на тази своя страст, написва и публикува знаменития си памфлет „Българските ужаси и Източния въпрос", който взривява общественото мнение с изнесените поразяващи човешката съвест факти. За много кратко време изданието се разпространява в 250 000 екземпляра (40 000 се продават през първите 4 дни) и бързо се превежда на много европейски езици.

В това произведение Гладстон, позовавайки се на съобщения в пресата, на публикувани анкети и репортажи, изважда на показ жестокостите над въстаналите за свободата си българи и предлага алтернативна на провежданата дотогава политика по Източния въпрос. Тази алтернатива предвижда съвместни действия на Великите сили - от т. нар. европейски концерт, за постигане на автономия на българите и на другите въстанали поданици на султана.

Произнесената от Гладстон по този повод реч в Блекхийт се сочи като шедьовър на риториката от Викторианската епоха. Този митинг е последван от стотици други в различни малки и големи градове из цяла Англия. На тези митинги се съставят и гласуват резолюции в подкрепа на българите и се настоява за промяна на правителствената политика спрямо Османката империя.

На 8 декември 1876 г. Гладстон организира и е един от главните оратори на националната конференция в Сейнт Джемс Хол в Лондон по Източния въпрос, останала в историята с името „Българската агитация", с цел да се повлияе на позицията на правителството

През пролетта на 1877 г. Гладстон издава нова разтърсваща книга „Уроци по клане", в която той предупреждава за опасността зверствата в България да се повторят. И той се оказва прав, защото това, което се случва по-късно по време на Освободителната война в Любенова махала, не е по-малко ужасно и брутално от клането в Батак.

Уйлям Гладстон осъжда остро и Берлинския договор, който неговият опонент лорд Биконсфийлд нарича „мир с чест". В няколко свои статии и в голяма реч в Камарата на общините, произнесена на 30 юли 1878 г., Гладстон критикува позицията на официалните английски представители на конгреса в Берлин и изтъква новите проблемите, които ще създаде този договор. Затова, когато през април 1880 г. на власт идва правителството на Либералната партия начело с Уйлям Гладстон, надеждите на българите, че несправедливите клаузи на Берлинския договор могат да бъдат ревизирани, се засилват и от много български градове към Лондон полетяват поздравителни телеграми.

Пет години по-късно - през 1885 г., въпреки че си остава верен на политиката за запазване единството на европейския концерт, Уйлям Гладстон одобрява Съединението на Княжество България и Източна Румелия и помага за неговия успех. Той отправя предупреждение към гръцкото и сръбското правителство да не предприемат действия извън техните граници.

Връзките между Гладстон и българите продължават и след като той загубва ръководството на правителството. Български държавници и политици много често се обръщат към него за съвети и с молби за съдействие при отстояване на българските интереси в международната политика по различни поводи.

---

---