Споделете Модата владее света. Модата влудява дамите по света. Тя, модата, не отминава и новата столица на Княжество България - София. През лятото на 1879 година от Виена пристига българската шивачка-модистка Елка Енева Пеева.

Като младо момиче баща й я отвежда във Виена да учи занаята „модно шивачество и бродерии". Той бил търговец на тютюни и жито. Имал гемии. Имал кораби, с които превозвал жито до Австро-Унгария. Буден човек. Грижовен баща. Той не искал щерка му да живее без занаят, без да печели пари. Не. Той желаел щастието й, затова я отвежда във Виена и я дава в шивачницата на Морис Роберт Кандели. Жената на Морис - Анжелика, поема девойчето в свои ръце. Тя била главната модистка на Виена.

- Ела, скъпо дете - казва тя. - След пет години ти ще си вече майсторка като мене!

И наистина след пет години - от 1874 до 1879 година, Елка става баш-майсторка, първа модистка. Но тя обича родината си България. Обича майка си, която я чака в София. И щом София става столица, Елка си идва в България. Тя носи сто вида рокли, поли, блузки, комбинезони, нощници - за показ. Анжелика й ги подарява, да има какво да показва в София и от какво да печели. Те били - тия рокли - от нейния гардероб.

Бащата на Елка имал разкошна, богата къща на сегашния булевард „Царя" - тогава се е наричал"Главната улица на София". Къщата била с голям дюкян. Елка наема майстори, те го ремонтират, обзавежда го с работна маса, с много виенски картини. Става първата картинна галерия в София. Там, в този дюкян, в този моден салон, Елка прави и първата модна изложба в България. Това става на 15 септември 1879 година. Елка подрежда роклите и паканва 36 дами от София на „сгледа", на среща, на раздумка.

Хубави деца, чаровни девици. Но лошо облечени. В лошо ушити сукмани, поли, блузи. А пред тях стоят разкошни рокли от Виена. Майките и щерките са слисани. Смаяни. Объркани. Боже, боже, кви чудесии имало на този свят, боже!!! Елка казва на дамите:

- Скъпи мои гостенки, мили майки и момичета, знайте, запомнете го от мене - мъжът е мъж, когато уважава жена си и печели добри пари... Жената е жена, когато уважава мъжа си и е добре облечена, по модата. Запомнете тази дума от мене - мода. Сиреч, елегантно, добре облечена. Вие сте хубави. Но имате лошо ушити дрехи. А дрехата прави човека. Дрехата разкрасява жената и тя пленява мъжа. Дрехата е нашето бойно оръжие, за да спечелим богатите мъже с много пари... И Елка отваря първото модно ателие в София на „Царя". Къщата на баща й е била там, където сега е сградата на ДЗИ (Ростелбанк) - ъгъла с ул. „Бенковски", срещу Руската черква...

Там Елка наема 12 момиченца - ученички (чирачета). Те са и първите

български модистки след десет години - в 1889 година. При тях идвали да си шият дрехи жените на министрите, депутатите и на офицерите. Хората с много пари.

Шиело се е на ръка. Шевната машина идва по-късно в София. Елка дава безплатна закуска-по една баничка, на всяко момиче. На обяд децата си отиват по домовете, хапват и се връщат в ателието. Елка ги чака. Работят по 9 часа. Тогава не е имало „Кодекс на труда", нито пък точно определен работен ден. Работниците в бирената фабрика на братя Про-шекови са работели по 14 часа. Е, вярно, пиели бира колкото си искат, но на гладно бирата не върви. Тя иска мезенце, иска пържола, иска кебапче, иска „подложка"...

Модната къща на Елка се премества в 1899 година във Варна. Защото мъжът на Елка бил назначен там за главен училищен инспектор. После става началник на митница „Варна". Елка отвежда и шест от своите ученички там. И след време те стават прочути модистки - Данка, Еленка, Събка, Гена,)Гергана, Анка...

Елка Енева Пеева, първата модистка на България, доживява 99 години...

МИХАИЛ ТОПАЛОВ

историограф, журналист и писател

за "Вестник за жената"

---

---