Споделете Ако последното падение за мъжа е да стане палач, то последното падение за една жена е да попадне във вертепа, в подземието, свърталището на най-калната, най-жестоката, най-скапаната част на обществото.

Знаела ли е полицията за тях? Разбира се, че е знаела. И ги използвала. И вербувала свои агентки сред отрепките на обществото, сред пропадналите проститутки и уличници. Къде би отишъл един погнат от закона и властта разбойник, бандит или убиец? В ресторанта? Не може. В кръчмата? Никога! Кръчмарите до един са били агенти на полицията и нейни доверени хора. Ще отиде във вертепа. Навън е люта зима, мраз, пукат се камък и дърво от студ. Бандитът има пари, но няма къде да отседне. Да почине. Да изсуши обувките си, да посгрее кости, да погали жена, па била тя

и пачавра. Но да е жена. Защото облагородяващото въздействие на жената е нужно на самотния, нещастен человек. Ето защо психолозите на полицията намирали своите доверени агентки именно там, във вертепите. И ловели чрез тях тези, които им трябват.

Ето едно сведение на агентката Розалинда -Лора Блякхауз, от 12 юни 1899 година, от София, до директора на полицията: „Отидох във вертепа, намерих „Ричард" - Ленко Лесов от Казанлък, вътре. До печката. Премръзнал. Кален, мокър. Носеше на шията си кюстек (ланец), завързан за кесията му в пояса. Разбрах, че току-що е влезнал. Помолих го да ме почерпи едно горещо вино с мед. Той извади и ми даде една жълтица. Нова, тежка, голяма, от 40 грама, австрийска. Имаше пълна кесия със злато".

Още същата нощ казанлъшкият бандит е пипнат за гушата с въпрос: „Кого обра? Откъде е това злато?" И излиза, че е обран Ларисън - инженер от Мини „Перник", ръководител на смяна, заклан в леглото като яре.

Ако го нямаше вертепа и „какичката" агентка на полицията, как ще хванат бандита, заклал инж. Ларисън в Перник?...

Проститутките се деляха на няколко категории: супер висша (Дамата с камелиите); висша (Мадам Помпадур); средна (Ловджийка) - любовница поза 5-10-15 минути на сеанс, на час; нисша (Крадла на любов) - слугинче, работничка, вдовица, тръгнала да припечели нещо „от крак". Но най-нисшата категория са жените от вертепите...

Първият вертеп в София е бил регистриран от полицията на 16 юни 1878 година на улица„Калоян". Пак там, на същата улица, е отворено и първото кабаре „Прентан" в 1879 година. За времето си то е

било съвършено, модно, за елита. После идва ред на улица „Позитано" - там се изреждат девет кабарета, едно от които - „Паризиана" II, доживя до 10 януари 1944 година. То бе ударено жестоко от бомбите. Изгоряха всичките му складове с хранителни продукти и реквизити. А този реквизит на кабаре „Паризиана" II беше: 126 манта, 245 рокли, 459 блузки, 2476 шала, 542 по ли, 240 чифта обувки. Това е само гардеробът на актрисите. Мъжките костюми - отделно...

Вертепите нямаха нищо общо с кабаретата, освен че от време на време приютяваха някои прокудени „какички" - момичета по на 27-28 години, вече „бабички" в занаята, отрепки. На 28 години почтената жена се чувства като девица, търси любовници по на 17-18 години. А в този прокълнат занаят - проституцията, 2 8-годишната жена е вън от играта, вън от живота, става само за вертепа...

МИХАИЛ ТОПАЛОВ

историограф, журналист и писател

за "Вестник за жената"

---

---