Споделете Борислав Гърдев

Георги Живков е един от изтъкнатите строители на следосвобожденска България, чието име днес е незаслужено забравено. Той е роден през 1844 г. в Търново в семейството на западналия търговец Атанас Басмаджията. Учи в родния си град и в цариградското медицинско училище, а учителства в Русе, Варна и Търговище. Включва се рано в освободителните борби - в Търновското въстание (1862), в подготовката на четите от 1867-1868 г., а през 1876 г. е изпратен с отговорна мисия от Стамболов в Сърбия за уговаряне на общи действия срещу поробителя.

Живков се справя блестящо със задачата, но инициативата пропада поради преждевременно избухналото на 20 април въстание в Копривщица. През есента на същата година Г. Живков е доброволец и в сръбско-турската война.

След Освобождението на България участва активно в политическия й живот като първи търновски кмет, софийски окръжен управител и директор на варненската девическа гимназия.

Като съратник на Стамболов се включва в редовете на Народната либерална партия. Депутат е в пет парламента, председател е на три, като от 1 ноември 1886 до 2 август 1887 г. е и регент на страната.

Георги Живков оставя диря в управлението на нова България като просветен министър (16-26 август 1886 г., 20 август 1887-19 ноември 1893 г.). Големи са заслугите му за развитието на културата и образованието у нас. По негова (и на Стамболов) инициатива се гласува Закон за висшето училище (8 декември 1888 г.), а през 1889 г. започва да излиза Сборник за народни умотворения, в първите три тома на който се печата Вазовия шедьовър "Под игото". Живков е автор на важния Закон за народното просвещение (10 декември 1891 г.), а сред приносите му като парламентарен шеф е гласуването на Избирателния закон на 10 декември 1893 г.

На 1 септември 1894 г. съпартийците му решават да бойкотират предстоящите след 10 дни избори за Народно събрание, с което приключва и политическата кариера на Живков.

Той се скарва със Стефан Стамболов, а след смъртта му е сред претендентите за лидерския пост в партията. Доживява идването на власт на един от безспорните водачи на народните либерали Димитър Греков и умира на 24 април 1899 г.

Знае се, че е поддържал топли отношения със сестра си Виктория (Вела), съпругата на Благоев, която дори е имала намерение да напише за него биографична книга.

Остават делото и името на Георги Живков, които се нуждаят от популяризация и обективно осмисляне.

---

---