Сайтът е посетен 47 287 086 пъти
Македония и албанците.
"паметникът" на Бузлуджа днес_1
"паметникът" на Бузлуджа днес
Тодор Златков
1876 г. - 1919 г.
От галерията...
Македония
Македония и албанците.
"паметникът" на Бузлуджа днес_1
"паметникът" на Бузлуджа днес
Тодор Златков
1876 г. - 1919 г.
Анкета
Харесва ли ви новата визия на сайта и форума?
Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
АНКЕТА: Харесва ли ви новата визия на сайта и форума? (240 гласа)
Статия от категория Въоръжение
Статията е видяна 23867 пъти
; По материали от: www.svobodata.com
ExtremeCentrePoint
„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати ... би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка ..."
Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината - Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.
Как се е случило всичко?
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7, 92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще - щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската" немска щурмова винтовка.
Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които например при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията, в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и за две години напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години,
обаче, се случва нещо много важно - СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.
Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?
Хуго Шмайзер На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено и основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят" американските си съюзници да им изпратят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус - заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори - Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава "автомат Калашников", а "автоматический карабин". Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш" през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер.
Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.
В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се приложи в АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния" самоук Калашников работещ с същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Американски войник, избягал от военнопленически лагер, служил в танково отделение на Червената армия под командата на жена, ранен и държан под арест в американското посолство в Москва… Не, това не е сценарий на холивудски филм за Втората Световна Война, а реална история, с главен герой Джоузеф Байърли.
Джоузеф Р. Байърли е роден на 25 август 1923 Мъскигон, щата Мичиган. Показвайки добри резултати като спортист, Джоузеф печели стипендия за Университета Нотр Дам, но той отказва и се записва доброволец в армията. Избирайки да стане парашутист, Джоузеф попада в небезизвестната 101 Въздушна дивизия, в 506-и Парашутно-пехотен полк](1).
При провеждане на Операция Оувърлорд (Битката за Нормандия) Рота И, в която служи Джоузеф, извършва скачане в тила на врага с цел да разстрои комуникациите и линиите за снабдяване. При скока Рота И се разпръсва и Байърли остава сам. Ниската височина на скок - 120 метра, не му позволява да контролира полета си и той се приземява върху покрива на църква в село Сен Ком Сю Мон. Въпреки фактът, че остава сам, Джоузеф тръгва да изпълни поставената му задача, а именно - разрушаването на два дървени моста на река Даув, точно зад Юта Бийч (мястото, където в последствие акостират американски дивизии).(2)
Движейки се към целта...
Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.
В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците.
"Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.
Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от...
На 6 юни 1944 г., 150000 съюзническитевойници clambered вдигане на борда на плавателен съд, разтоварване идръзвали шест крака swells, вълните на картечница огън, и над 6 милионамини да бъде предявено искане за участък от пясък на място, нареченоНормандия. Theirmission was to carve out an Allied foothold on the edge ofNazi-occupied Europe for the army of more than one million that wouldfollow them in the summer of 1944. Тяхнатамисия е да издялвам проверка съюзническите опора на ръба нанацистка-заета Европа за армията на повече от един милион, които бихаги през лятото на 1944. Thisarmy would burst forth from the beachhead, rolling across Europeinto the heart of Germany, liberating millions, toppling agenocidal regime, and ending a nightmare along the way. Тазиармия би пръсване излезе от брегови плацдарм, подвижен в цяла Европа всърцето на Германия, освобождаваща милиони, toppling един genocidalрежим, и завършващ кошмар протежение на пътя. But it all began on this beach in France, with an army of teenagers on a day called D-Day. Но всичко започна на този плаж във Франция, с армия от тийнейджъри в ден, наречено D-ден ".В 65-тагодишнина от Г-ден ще намерите най-младият ни D-Ден на ветераните отВтората световна война и превръщането на възраст 82 години. The years to come will find ever fewer of them among us, and fewer still able to travel and share their stories. В идните години ще се намерят все по-малко от тях сред нас, и по-малко все още могат да пътуват и да споделят своите истории. Becausethat day will arrive all too soon, the National D-Day Memorial willpresent “Overlord Echoes” June 4-7, 2009 to allow veterans and thepublic to share information and perspectives on D-Day with the largerpurpose of preserving the lessons and legacy...
В нашето съзнание войната е най-ужасното нещо, което може да ни сполети. Много империи, държави и цивилизации са загинали във войни, носещи след себе си тотална разруха. Но в историята на човечеството има и няколко войни, които предизвикват недоумението ни - било заради кратка продължителност (40 минути), било заради твърде дългата им продължителност (335 години), било заради липсата на официален документ за прекратяването им (2398 години)... Ето един кратък списък със "странни" войни:1. Англо-занзибарската война, продължила... 40 минути.Войната, водена между Обединеното Кралство и Занзибар на 27 август 1896 година е конфликт, продължил... 40 минути. Тези 40 минути са най-кратките военни действия в световната история. Войната започва малко след смъртта на султан Хамид бин Тувани, настроен пробритански. Наследникът на бин Тувани, принц Халид бин Баргаш, бил настроен твърдо против Британската империя. Британците подкрепяли Хамуд бин Мухамед. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 година, едно от условията за избор на султан на Занзибар било одобрението от Британската импария. Изборът на бин Баргаш се приемал от Британската империя за "casus belli", и империята изпратила ултиматум Занзибар да промени избора си според договора от 1886-а година. В отговор, султан бин Халид мобилизирал дворцовата гвардия и се барикадирал в двореца си.Ултиматумът изтекъл в 9.00 часа на 27...
По време на кръстоносните походи преди повече от десет века европейските рицари се изправят не само срещу големия брой и стройната военна организация на сарацините, но и срещу винаги острата като бръснач сабя дамаскиня. През вековете тайната на дамаската стомана е загубена и днес можем да съдим за качествата й най-вече от легендите, историческите паметници (запазените остриета на различни арабски принцове по музеите) и научните изследвания.Изследователи от Техническия университет в Дрезден (Technische Universität Dresden) обаче изненадаха света , като обявиха, че са преоткрили технологията на дамаското стоманолеене. Те застъпват тезата, че става въпрос за своеобразна средновековна нанотехнология.Счита се, че рецептурата за обработка на метали е загубена безвъзвратно някъде през осемнадесети век. Дамаските саби носят името на сегашната столица на Сирия - Дамаск (Damascus), която е била най-големият търговски център за военни стоки по време на кръстоносните походи. Въпреки това се смята, че технологията всъщност произхожда от Индия.Дамаските саби притежават няколко отличителни характеристики. Това са оръжия с отлични механични качества. Острието им е по-тънко и по-гъвкаво в сравнение с европейските мечове. Освен това сабята притежава характерна дъговидна форма и е изключително остра. Твърди се, че при продължително използване не само че не се изтъпява, но дори...
Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците.В деня на пускането му на вода на 1 април 1939 г. Тирпиц разполага с всичко необходимо, за да бъде най-страховития боен кораб в света. Размерите му надвишават който и да е британски или американски кораб от този тип. Моторите му са толкова мощни, че може да надмине всеки линеен кораб. Обсегът на оръдията му е 35 километра.Тирпиц не се ражда сам. Близнак му е Бисмарк, с когото трябва да се превърнат в най-страшната двойка, налагаща волята на Хитлер по моретата. Въпреки изключителното си оборудване между 19 и 17 май 1941 т, след жестоко преследване от най-добрите английски кораби, Бисмарк е потопен във водите на Атлантика.При все това Бисмарк би могъл да излезе невредим, ако не го застига торпедото на британски самолет, което попада в единственото уязвимо място – механизма, който свързва кормилото и корпуса. Една на хиляда са вероятностите да се торпелира точно този механизъм, но с Бисмарк се случва точно това, въпреки че самолетът иска да нацели само кораба. Останалата част от кораба е покрита с пояс от броня против торпеда, но тя не служи за нищо пред мълнията, която...
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Размер на шрифта:
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати ... би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка ..."
Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината - Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.
Как се е случило всичко?
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7, 92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще - щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската" немска щурмова винтовка.
Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които например при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията, в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и за две години напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години,
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?
Хуго Шмайзер На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено и основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят" американските си съюзници да им изпратят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус - заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори - Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава "автомат Калашников", а "автоматический карабин". Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш" през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер.
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се приложи в АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния" самоук Калашников работещ с същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Още статии от категория Въоръжение
Джоузеф Байърли - героят на две нации
Американски войник, избягал от военнопленически лагер, служил в танково отделение на Червената армия под командата на жена, ранен и държан под арест в американското посолство в Москва… Не, това не е сценарий на холивудски филм за Втората Световна Война, а реална история, с главен герой Джоузеф Байърли.
Джоузеф Р. Байърли е роден на 25 август 1923 Мъскигон, щата Мичиган. Показвайки добри резултати като спортист, Джоузеф печели стипендия за Университета Нотр Дам, но той отказва и се записва доброволец в армията. Избирайки да стане парашутист, Джоузеф попада в небезизвестната 101 Въздушна дивизия, в 506-и Парашутно-пехотен полк](1).
При провеждане на Операция Оувърлорд (Битката за Нормандия) Рота И, в която служи Джоузеф, извършва скачане в тила на врага с цел да разстрои комуникациите и линиите за снабдяване. При скока Рота И се разпръсва и Байърли остава сам. Ниската височина на скок - 120 метра, не му позволява да контролира полета си и той се приземява върху покрива на църква в село Сен Ком Сю Мон. Въпреки фактът, че остава сам, Джоузеф тръгва да изпълни поставената му задача, а именно - разрушаването на два дървени моста на река Даув, точно зад Юта Бийч (мястото, където в последствие акостират американски дивизии).(2)
Движейки се към целта...
Първата българска картечница
Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.
В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците.
"Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.
Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от...
D-DAY
На 6 юни 1944 г., 150000 съюзническитевойници clambered вдигане на борда на плавателен съд, разтоварване идръзвали шест крака swells, вълните на картечница огън, и над 6 милионамини да бъде предявено искане за участък от пясък на място, нареченоНормандия. Theirmission was to carve out an Allied foothold on the edge ofNazi-occupied Europe for the army of more than one million that wouldfollow them in the summer of 1944. Тяхнатамисия е да издялвам проверка съюзническите опора на ръба нанацистка-заета Европа за армията на повече от един милион, които бихаги през лятото на 1944. Thisarmy would burst forth from the beachhead, rolling across Europeinto the heart of Germany, liberating millions, toppling agenocidal regime, and ending a nightmare along the way. Тазиармия би пръсване излезе от брегови плацдарм, подвижен в цяла Европа всърцето на Германия, освобождаваща милиони, toppling един genocidalрежим, и завършващ кошмар протежение на пътя. But it all began on this beach in France, with an army of teenagers on a day called D-Day. Но всичко започна на този плаж във Франция, с армия от тийнейджъри в ден, наречено D-ден ".В 65-тагодишнина от Г-ден ще намерите най-младият ни D-Ден на ветераните отВтората световна война и превръщането на възраст 82 години. The years to come will find ever fewer of them among us, and fewer still able to travel and share their stories. В идните години ще се намерят все по-малко от тях сред нас, и по-малко все още могат да пътуват и да споделят своите истории. Becausethat day will arrive all too soon, the National D-Day Memorial willpresent “Overlord Echoes” June 4-7, 2009 to allow veterans and thepublic to share information and perspectives on D-Day with the largerpurpose of preserving the lessons and legacy...
Ах, тези луди, луди войни!...
В нашето съзнание войната е най-ужасното нещо, което може да ни сполети. Много империи, държави и цивилизации са загинали във войни, носещи след себе си тотална разруха. Но в историята на човечеството има и няколко войни, които предизвикват недоумението ни - било заради кратка продължителност (40 минути), било заради твърде дългата им продължителност (335 години), било заради липсата на официален документ за прекратяването им (2398 години)... Ето един кратък списък със "странни" войни:1. Англо-занзибарската война, продължила... 40 минути.Войната, водена между Обединеното Кралство и Занзибар на 27 август 1896 година е конфликт, продължил... 40 минути. Тези 40 минути са най-кратките военни действия в световната история. Войната започва малко след смъртта на султан Хамид бин Тувани, настроен пробритански. Наследникът на бин Тувани, принц Халид бин Баргаш, бил настроен твърдо против Британската империя. Британците подкрепяли Хамуд бин Мухамед. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 година, едно от условията за избор на султан на Занзибар било одобрението от Британската импария. Изборът на бин Баргаш се приемал от Британската империя за "casus belli", и империята изпратила ултиматум Занзибар да промени избора си според договора от 1886-а година. В отговор, султан бин Халид мобилизирал дворцовата гвардия и се барикадирал в двореца си.Ултиматумът изтекъл в 9.00 часа на 27...
Дамаската стомана и нанотехнологиите
По време на кръстоносните походи преди повече от десет века европейските рицари се изправят не само срещу големия брой и стройната военна организация на сарацините, но и срещу винаги острата като бръснач сабя дамаскиня. През вековете тайната на дамаската стомана е загубена и днес можем да съдим за качествата й най-вече от легендите, историческите паметници (запазените остриета на различни арабски принцове по музеите) и научните изследвания.Изследователи от Техническия университет в Дрезден (Technische Universität Dresden) обаче изненадаха света , като обявиха, че са преоткрили технологията на дамаското стоманолеене. Те застъпват тезата, че става въпрос за своеобразна средновековна нанотехнология.Счита се, че рецептурата за обработка на метали е загубена безвъзвратно някъде през осемнадесети век. Дамаските саби носят името на сегашната столица на Сирия - Дамаск (Damascus), която е била най-големият търговски център за военни стоки по време на кръстоносните походи. Въпреки това се смята, че технологията всъщност произхожда от Индия.Дамаските саби притежават няколко отличителни характеристики. Това са оръжия с отлични механични качества. Острието им е по-тънко и по-гъвкаво в сравнение с европейските мечове. Освен това сабята притежава характерна дъговидна форма и е изключително остра. Твърди се, че при продължително използване не само че не се изтъпява, но дори...
Странната история на линкора Тирпиц
Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците.В деня на пускането му на вода на 1 април 1939 г. Тирпиц разполага с всичко необходимо, за да бъде най-страховития боен кораб в света. Размерите му надвишават който и да е британски или американски кораб от този тип. Моторите му са толкова мощни, че може да надмине всеки линеен кораб. Обсегът на оръдията му е 35 километра.Тирпиц не се ражда сам. Близнак му е Бисмарк, с когото трябва да се превърнат в най-страшната двойка, налагаща волята на Хитлер по моретата. Въпреки изключителното си оборудване между 19 и 17 май 1941 т, след жестоко преследване от най-добрите английски кораби, Бисмарк е потопен във водите на Атлантика.При все това Бисмарк би могъл да излезе невредим, ако не го застига торпедото на британски самолет, което попада в единственото уязвимо място – механизма, който свързва кормилото и корпуса. Една на хиляда са вероятностите да се торпелира точно този механизъм, но с Бисмарк се случва точно това, въпреки че самолетът иска да нацели само кораба. Останалата част от кораба е покрита с пояс от броня против торпеда, но тя не служи за нищо пред мълнията, която...
За сваляне
За живота на миньорите в Перник през 1932 г.Най-важните символи на градове,родове и области на българите.С приложение от Дунавска България.
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 3
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 2
Сборник с древнобългарски летописи "Джагфар тарихи" - том - 1
Българите и световната цивилизация
Анализи
От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!Дебългаризацията и историята у нас
Dominus Michael princeps Bulgarius
Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1
За сложната и трагична история на древнобългарските летописи
За алкохола, археологията, истината и политиката на Държавата
Коментари
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/За историята на царствата или произхода на историите...
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/
ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/
Заниманието с историята, или обречеността на историка
Другата история
Документална хроника от предаването на крепостта Трето Българско ЦарствоКой е Атила?!За владетеля по времето на който, древнобългарската държава станала най-обширната империя в историята на човечеството!
Философия на ментето-исторически основания
МЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/
Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история
Атентатът в Марсилия
Личности
Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата„Скачачът Джо” - герой на две нации
Методий или "първенството на втория"
Михаил Псел, един всестранно надарен учен и многолик държавник от ХI в.
Ванче Михайлов - терористът бюрократ
Непознатият Буров
Етнография
Древнобългарската митология - 5 частКакви са и кои са Коледата и Рождеството...?!
Капанска народна песен
Чудото на човешката личност
- Какъв е смисъла на шаманистиката и ползата от нея
Вместо увод в шаманистиката
Теми по история
Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 частСтопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част
Стопанският живот на Третото Българско Царство
Archiepiscopus Bulgariae
Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство
Хунобългарското леточисление и християнството
Въоръжение
Джоузеф Байърли - героят на две нацииПървата българска картечница
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Ах, тези луди, луди войни!...
Дамаската стомана и нанотехнологиите
Странната история на линкора Тирпиц
Открития
Волжка България през 15 - 16 векИстория на Волжка България(10 век) - 3 част
История на Волжка България(10 век) - 2 част
История на Волжка България(10 век) - 1 част
Въстанието на Петър Делян
БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА 6500 ГОДИНИ .
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.