
Първите масонски ложи в България
Превратът през
1934 г. е извършен от зидари
Иван Беловски"Няма нищо тайно, което да не стане явно и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве." (Марк. 4:22)
Масонството има хилядолетна история. То води началото си от владичеството на цар Соломон и построяването на йерусалимския храм, посветен на Йехова - 972 година преди Христа. След което минава през Меровингите, Розенкройцерите, тамплиерите, албигойците и т.н. чак до наши дни с възстановяването на стари ложи и радикални еврейски организации. Юдеомасонството е една от най-древните разновидности на масонството. То е свързано с монотеистичната философия на юдаизма, която проповядва съществуването на един-единствен Бог, създател на одухотворената и неодухотворената природа. За масоните той е "Великият архитект на вселената". Също от юдаизма масонството е заимствало легендата за Хирам, който е бил главен майстор и архитект на Соломоновия храм.
Предисторията на масонството е била свързана с алхимия, магия, окултизъм, тайни знания, докато по-нататък то придобива космополитен характер. С Ордена на Розенкройцерите са били свързани Теофаст Еомбаст фон Хохенхайм - Парацелз, Агрипа Нетесхаймски, Мишел дьо Нострадамус - всичките велики магистри на тайните знания. Немалко известни дейци на Просвещението, както и предшественици на Великата френска революция са били действащи масони.
Масонството е наследило тайни обреди на много древни култове. Членовете на масонските ложи са свързани с определени ритуали, непонятни за непосветените. Таванът на помещението, където се събират членовете на масонската ложа, задължително трябва да е боядисан в син цвят - символ на небесния свод. Стените са драпирани, а прозорците извеждат към трите посоки на света изток, запад и юг. В центъра е поставено кресло на Великия магистър, който е главата на ложата, а върху олтара - Библия и атрибути, символизиращи масонските дела. На стените и балдахините са изобразени различни знаци, изпълнени с таен смисъл - триъгълник със свещеното слово, слънце (алегория на истината), луна (алегория на любовта), звезда (светът на универсалния разум) и пр. Всички масони под клетва ревниво пазят тайната на вътрешната си организация, занимават се с мистични церемонии, при които проявяват анатично усърдие. Между другото се занимават и с благотворителност. Те смятат себе си за равни един на друг, но помежду им съществува огромно йерархично разделение, изразено с 33 степени. Трябва да бъде отбелязано, че масони са ставали едни от най-видните личности на човечеството, привлечени от възвишените идеали и благотворителността.
В масонския устав е записано: "Масонството е филантропична, философска и прогресивна организация. Главната цел е материално и морално подобряване на човешкия живот." А в хартата на българското масонство от
1929 година се заявява: "Свободното зидарство е постоянно упражнение във всички ония човешки добродетели, от които пряко зависи добруването на хората и обществата... То е практическо училище за една всеобща нравственост, приемлива за всички човеци и приложима за всички условия".
Организираното масонство в България е на повече от сто години. По-видни български масони са: Иван Ведър, княз Александър Батенберг, Димитър Ведър, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, княз Фердинанд Кобургготски, Симеон Радев Константин Стоилов, Алеко Константинов, проф. Стефан Младенов, Александър Балан, Емануил Попдимитров, Михаил Арнаудов, Димо Казасов,
Богдан Филов, Атанас Буров, цар Борис III, Никола Гешев, Асен Златаров, Венелин Ганев, Никола Петков, Александър Обов, Петър Габровски, Александър Протогеров, Благой Мавров, Николай Райнов, Григор Василев, Жак Асенов, Йордан Бадев, екзарх Стефан, Цвятко Бобошевски, Димо Кьорчев, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Драган Цанков, Петко Стайнов, Филип Симидов, Панайот Пипков, Константин Петканов, Любомир Милетич, Иван Шишманов, Коста Пашев, Стоян Омарчевски, Стоян Данев, Георги Николов, Димитър Мишайков и др.
Много спорове се водят около поставяне началото на българското франкомасонство. Според Познер първа българска масонска ложа е създадена в Кишинев (Бесарабия), където се побратимяват българи, гърци руснаци и евреи по време на пребиваването на А. С. Пушкин в града от
1820 до
1823 година. Ложата се наричала "Овидий" и в нея е членувал архимандрит Ефрем, който по политически причини я напуска и основава в Русчук (Русе) друга ложа, която просъществувала кратко време. Според други източници първата българска лока е създадена в град Видин от турския губернатор паша Пазвантоглу и френския консул Клишиян в периода
1850-1865 г. През
1873 година в Свищов Великата ложа на Унгария прави несполучлив опит да основе франкомасонско дружество, но среща враждебността на местното население, което определя зидарите като "неверници и бунтовници".
След Освобождението много масонски ложи в страната започват да набират скорост. През
1879 година Великата ложа на Португалия създава в град Русе ложата "Балканска звезда". Сред основателите й е известният български масон Иван Ведър, който преди
1878 година е имал тесни връзки с БРЦК и е посветил в тайното братство немалко революционери, заели важни постове по-късно в държавата. В русенската ложа "Балканска звезда" е членувал и първият български княз Александър Батенберг.
На следващата
1883 година Великата лека на Португалия основава в столицата втора ложа, именувана "Братство". Великата лека на Рудния отваря две ложи в нашата страна - едната в Русе през
1882 година, а другата във Варна през
1884 година. През
1882 година ложата в Русе "Балканска звезда" е затворена по политически причини и Великият изток на Италия основава в дунавския град нова масонска ложа през
1883 година. Аналите на Великия изток на Франция създава във Варна през
1898 година масонска ложа с осем дъщерни ложи. През
1908 година са създадени български ложи в Солун, Скопие, Охрид, които са от изповеданията на Великите ложи на Румъния, Италия и Франция. На 15 април в столицата София е открит официално педагогически институт "Заря", поставил си за цел културното издигане на българския народ. Този институт е публична изява на масонската ложа "Зора", сътворена от Великата лека на Франция. През
1917 година тя създава ложата "Светлина".
Двете ложи през ноември същата
1917 година стават основа на първото българско изповедание "Велика символична ложа на България" с първи Велик майстор генерал Александър Протогеров от ВМРО. Великата ложа на България е призната официално от Александър Стамболийски по време на неговото управление. Международната масонска асоциация (АМИ) и Великата швейцарска ложа Алпина подпомагат усърдно Великата ложа на България. С тяхна помощ отварят врати две нови ложи в София и провинцията. Връзките с Българската православна църква са отлични. Посветени са някои висши духовници. Масонските ложи в страната се поставят под патронажа на съответния местен светец.
На 25 март
1919 годена се основава трета софийска ложа "Сговор" с първомайстор Александър Кличиян, от която през следвалата
1920 година в Пловдив се създава ложа "Слънце" с първомайстор Христо Аджаров. През
1927 година ложа "Слънце" от своя страна рои в Плевен ложа "Правда" с първомайстор Никола Бърдаров. В Кюстендил масонската ложа е учредена също през
1927 година с първомайстор Йордан Захариев и носи името "Македония". Не остава по-назад и Дупница, а поради близостта на града с Рилската обител ложата носи името на свети Иван Рилски и е с първомайстор Иван Греков. В Бургас ложата е основана през
1929 година, нарича се "Свети Климент Охридски" с първомайстор Илия Зурков. Софийската ложа "Зора" през
1929 година поставя началото във Варна на тамошната ложа "Черноморски приятели" с първомайстор Никола Тодоров. В Ямбол масонската ложа е именувана "Кабиле" с първомайстор В. Тодоров и е създадена през
1928 г. посредством софийската ложа "Сговор". В Русе името на ложата е "Дунавска звезда" и е създадена през
1929 година с първомайстор Филип Симидов.
Много наши сънародници през онези далечни години са били масони в различни европейски ложи: "Реневатори", "Космос", "Нарцис", "Византия", "Аполо", "Кармел, "Трите глобуса" и други.
На 30 април
1930 година с министерска заповед е забранена масонската дейност в българската войска. Но въпреки това превратът на 19 май
1934 година, свалил правителството на Народния блок, е дело точно на масони от Тайния военен съюз и Н. С. ''Звено" - Кимон Георгиев, Крум Лекарски, Владимир Стойчев, Димо Казасов и в осемчленния правителствен кабинет влизат шестима масони министри.
Редица стопански формации от онова време са направлявани и контролирани от българското масонство: Българска търговска банка, Итало-българска банка, застрахователните дружества "България", "Орел", "Балкан", "Витоша", компаниите "Орион", "Стандарт ойл къмпани", "Орион-табако", "Гранит оиц", акционерните дружества "Бъдеще" и "Бяло море", печатница "Стопанско развитие", вестниците "Слово", "Мир" и др.
Коментари: