Споделете В нашата многовековна история се открояват значими имена на светци и архиереи, познати на всеки българин: Светите братя Кирил и Методий, техните следовници светите Климент и Наум, св. Йоан Екзарх, св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий... Заради превратностите на историята, довели до загубата на паметници и заедно с тях на българска памет, че имената на други духовни водачи са избледнели. Днес те не говорят нищо (или почти нищо...) на съвременния българин. Едно от тези незаслужено забравени имена е св. патриарх Йоаким І Търновски, чието успение Българската православна църква отбелязва на 18 януари. До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І Търновски е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват. Единственият запазен ръкопис на житието е от Македония – свидетелство, че култът към бележития патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. В последно време личността и делата на Йоаким І са обект на проучванията на известния етнолог, фолклорист и писател Анчо Калоянов.

Високата оценка за св. патриарх Йоаким І ни най-малкото не е пресилена. С неговото име можем да свържем знакови постижения на българската държава, църква и култура: възобновяването на легитимната Българска православна патриаршия (1235 г.), създаването на скалните манастири по р. Русенски Лом (днес една от църквите при с. Иваново е обявена за паметник на ЮНЕСКО от световно значение), утвърждаването на българското духовно влияние на Света гора (Атон) и в диоцеза на Охридската архиепископия - другата българска православна църква през Средновековието. Не на последно място, усилването на българското културно и политическо “излъчване” спрямо в православна Европа (Сърбия, руските княжества).

Първият признат от вселенското Православие “патриарх на Цариград Търново и на всички българи” се ражда нейде през последните десетилетия на ХІІ в. в семейството на благородни родители. Още като младеж се отказва от “прелестите на света”. Приема монашески сан на Света гора (Атон) и се отдава на аскетичен живот. Вероятно не без връзка с възцаряването на Иван Асен ІІ (1218-1241) Йоаким се завръща в България с трима свои ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска обл.), недалече от средновековния град Червен, тримата монаси издълбават скални килии и малката църква “Преображение Господне”. Цар Иван Асен ІІ посещава духовния отец и “.. го дарява с много злато...” за изграждането на обител, посветена на Архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким още тогава духовен наставник и доверен съветник на младия български цар.

През 1232 г. престарелият архиепископ (от българска гледна точка “патриарх”) Василий – верният съмишленик на царете Петър, Асен и Калоян, се оттегля от своя пост. Този акт съвпада с преориентацията на Иван Асен ІІ за отхвърляне на унията с Рим, сключена през 1204 г., и възстановяването на изконно православния статут на църквата. В столицата Търново е свикан архиерейски събор, който избира за църковен глава именно авторитетния монах Йоаким. През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким при вселенския патриарх Герман, който по онова време пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол/Цариград. Така започват преговорите за възобновяване на православната Българска патриаршия. През 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се провежда църковен събор, в който участват представители на източните патриашии (Александрия, Антиохия и Йерусалим), на който е признато възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Като прибавим признанието от Рим още през 1204 г., фактически Търновската патриаршия е приета за “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” – уникален случай в средновековна Европа и в християнския свят и до днес!

Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на българите се илюстрира от такива изявени духовни водачи като самия св. Йоаким І, неговите наследници Игнатий, св. Йоаким ІІІ, Симеон, великият св. Евтимий... В някои случаи търновските патриарси оспорват църковната политика на Константинопол. По време на някои от византийските опити за уния с Рим, свързани с безпринципни отстъпки, търновският патриарх е наричан “стълб на православието”. Търновската патриаршия в продължение на два века е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят. Нейните архиереи прокарват влиянието си в Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и Литва, което е в интерес на духовното издигане на техните народи. Началото на това влияние, не бива да се забравя, е поставено именно от св. патриарх Йоаким І. От житията на св. Сава, първият архиепископ на Сърбия, се вижда, че св. патриарх Йоаким е имал завиден авторитет в съседната православна страна. Сръбският архиепископ се отнася с подчертано уважение към своя по-старши събрат и търси неговата подкрепа при решаването на споровете около признаването на Сръбската архиепископия. Началото на канонизацията на Сава, починал в Търново на 14 януари 1236 г., е поставено именно от “светия патриарх Йоаким” – това е известно от житието на сръбския национален светец, написано от неговия ученик Доментиан.

Патриарх Йоаким светителства начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Дори и малкото сведения, съхранени за него, са свидетелство за достойнствата му на архиерей, както и за силното му влияние по отношение на самия цар Иван Асен ІІ. Изрично се споменава, че патриархът е спасил мнозина от “царския гняв”, включително от сигурна смърт... В този смисъл поне отчасти предствата за “добрия цар” Иван Асен ІІ се гради и върху участието на патриарх Йоаким І в решаването на възникнали държавни и обществени проблеми и кризи. След смъртта на Иван Асен ІІ патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия цар Коломан І Асен (1241-1246), което още веднъж свидетелства за неговите заслуги не само към църквата, но и към държавата.

През вековете на нашата история и съвремие българската църква е призвана да съхранява и развива националната памет, да търси примера на големите духовни водачи от миналото. Нека днес, на 18 януари, отново си спомним за един от тези “добри пастири” и духовни наставници на православния български народ – светият патриарх Йоаким І Търновски.

Пламен Павлов

---

---