Сподели във Фейсбук! Преди 65 години Ялтенската конференция потвърди онова, което година по-рано двамата големи договориха в Москва без думи - на листче, подобно на келнерска бележка

Преди 65 години, през февруари 1945 г., в Ялта тримата големи подготвиха прекрояването на Европа. В цялата си политика през Втората световна война Чърчил се стремеше да не допусне съветско (руско) присъствие на Балканите. Той търсеше подкрепата на президента на САЩ - Франклин Делано Рузвелт. Но Съединените щати тогава не проявяваха особен интерес към България и полуострова ни. Когато през септември 1944 г. в Квебек Чърчил и Рузвелт обсъждаха въпроси, свързани с хода на войната срещу Германия, Съветската армия вече бе завзела Румъния и България и навлизаше в Югославия. Знаейки добре, че влезе ли някъде Русия, трудно излиза, Чърчил реши, че е по-добре да признае доминиращата й роля в България. Но да запази колкото е възможно по-благоприятна квота за английските интереси в останалата част на Балканите. И все пак в никакъв случай не искаше да изпусне България. На 9 октомври 1944 г. Чърчил отлетя за Москва и още същия ден се срещна със Сталин в присъствието на външните министри Идън и Молотов. Знаеше, че в тези преговори е невъзможно да се постигне окончателно споразумение за съдбата на Югоизточна Европа, но се стремеше да обвърже Сталин с една предварителна, документирана позиция, която да използва по-късно. Предложи в началото максимални искания, от които постепенно и пресметливо отстъпваше Ето част от съдържанието на тези преговори така, както Чърчил ги е описал в мемоарите си: Чърчил: "Нека разгледаме нашите проблеми на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не работим дребнаво едни срещу други... Какво ще кажете, ако вие получите предимство в Румъния в размер на 90%, а ние в Гърция - 90%, а в Югославия да се споразумеем половин на половин?" Следва превод от английски на руски. Сталин внимателно слуша. Докато трае преводът, Чърчил написва на половин лист хартия следния текст, в който вмъква и нови предложения: "Румъния: Русия - 90%, ние - 10%; България: Русия - 75%, ние 25%; Югославия: 50% - 50%; Унгария: 50% - 50%; Гърция: Великобритания в съгласие със Съединените щати - 90%, Русия - 10%. Междувременно Сталин изслушва превода. Тогава Чърчил му пробутва по масата парчето хартия. Малка пауза. Сталин чете, мълчи и мисли. След това взима синия молив, подписва листчето и го плъзва обратно към Чърчил. Не се разменят никакви думи. Всичко това трае само няколко минути. Принципното споразумение е постигнато. Няма текст, има нещо като келнерска бележка за цената на гарнитурата към основното ядене. Но тази бележка по същество ще остане исторически документ. В рамките на един джамбазлък, за който стоката не знае кому и за колко ще бъде продадена. После се обсъждат въпросите за примирието с България. Тук Чърчил успява да получи съгласието на СССР българската армия и администрация да напуснат Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Категорично. Надеждите за обединение на българските земи и народ, свързани от Борис III и политическия кръг около него, с помощта на Германия, угасват. Всъщност не е имало никакъв документ, с който Германия да е поела задължение след победата си да остави тези територии на страната ни. Чърчил смята, че е постигнал успех за каузата на Великобритания. Някои историци преценяват, че споразумението е отстъпка пред Сталин. САЩ са недоволни. Но Чърчил е прав. На практика Гърция остава изцяло в сферата на Англия и САЩ. А чрез Тито той подлага на Сталин динена кора, която ще го подхлъзне по-късно. На 28 октомври 1944 г. примирието с България е подписано в Москва. Тя не е имала изобщо възможности да поставя условия. В окупацията на България СССР не допуска военни сили на Великобритания и САЩ. Гърция е недоволна, въпреки че Беломорска Тракия й е върната. Тя има претенции за още територии. Но това все още не е мирен договор и Чърчил се надява, че играта още не е приключила и има шансове. Британският премиер е недоволен и от това, че Сталин не прие искането му за демобилизиране на българската армия. Принуден е да приеме де факто започналото й участие във войната срещу Германия, но това не означава, че ще приеме България за "съвоюваща" срещу Германия страна. По този въпрос и Тито е принуден да приеме съветската позиция. Българското правителство (указанията идват от Москва чрез Г. Димитров) таи надеждата, че все пак при мирния договор участието ни във войната ще бъде зачетено и това ще се отрази върху териториалната цялост и интересите на държавата ни. На 4 февруари 1945 г. в Крим започна Ялтенската конференция на тримата големи и министрите им на външните работи. Тя трябваше да реши съдбата на Германия и съюзниците й след победата и основните моменти за съдбата на Европа, въз основа на които да се подготви и проведе заключителната мирна конференция. Това, което засяга България, е желанието на Чърчил да осигури англо-американско участие (поне в рамките на договорените 25%) в окупацията на България; предварително изплащане на репарациите на Гърция и Югославия; осуетяване постигането на споразумение между България и Югославия, докато не бъде подписан мирният договор. Той иска България да бъде наказана. Да се третира като "вражеска" страна. Тези въпроси се разискваха от министрите, но В. Молотов упорито отлагаше разглеждането им след приключването на конференцията в последващи преговори. До 10 февруари се подготвяше заседанието на тримата големи. Разбира се, провеждат се срещи и преговори между тях. По това време Рузвелт е вече сериозно болен, активността му видимо е спаднала. Но авторитетът и категоричността на последната му дума не се оспорват от останалите двама. Те са изключително активни. Чърчил е агресивен, максималист, притиска с искания. Сталин е по-скоро мълчалив, отбягва подробностите, хитрува и проявява специфичната си неотстъпчивост. Но има една реалност, с която Рузвелт и Чърчил не могат да не се съобразят. Съветската армия е вече в Германия, на Одер. Една трета от Европа практически е окупирана от СССР. Трябва да се мисли за сигурността и бъдещето на Централна и Западна Европа. Чърчил разбира, че може би ще се наложи да "жертва" Източна Европа, за да запази останалата й част. Цената е твърде висока. Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, България, източните немски земи - всичко това ще остане в съветската сфера на влияние. Но той предпочита "влияние" вместо "окупация". Затова геройски се бори за проценти на английски и американски интереси, които в крайна сметка ще се изразят (временно) в процентно участие на некомунистически политически сили в правителствата на тези държави. На 11 февруари 1945 г. преди обяд Рузвелт, Сталин и Чърчил започват разисквания по заключителното комюнике. За основа се ползва англо-американският проект. Приемат се решения за разделянето и окупацията на Германия и дължимите от нея репарации, декларация за освободена Европа, за Полша, за Югославия, за мястото - седалище на ООН. Но нищо, което засяга България, не намира място в документите. Същия ден Ялтенската конференция приключва. Тримата големи подписват Декларация за конференцията на ръководителите на трите държави - СССР, САЩ и Великобритания, в Крим. Подписва се и втори документ Протокол за работата на Кримската конференция, чиито автори са външните министри Антъни Идън, Вячеслав Молотов и Едуард Стетиниус. Както в отношенията Хитлер - Сталин, така и в тези на Чърчил - Сталин България се явява препъникамък. Геополитическото й положение я определя като "ключова" за Балканите и по тази причина апетитите към нея са твърде изострени. Чърчил е непримирим, но Рузвелт му напомня, че ако краят на войната с Германия се вижда, не е така за войната с Япония. Той смята, че с неоспоримото си доминиране в Гърция Великобритания е запазила стратегическите си интереси в Близкия изток и Средиземноморието. Чърчил преглътва този горчив хап. Нищо от това, което бе договорено през октомври 1944 г. в Москва за България, не се променя. С изключение на "договорените" 25% английски интереси, които просто се "изпаряват". Този път Сталин подхлъзва Чърчил. А у кого остава "контрата", ще изпитаме ние в следващите 45 години. Документите от Ялтенската конференция се публикуват на 13 февруари 1945 г. Германия веднага разпространи карта на Европа, на която се вижда дебела линия, разсичаща континента от Нарвик в Норвегия до Солун - Гърция. Това, което е на Изток, е оцветено с червено: съветска сфера на влияние. Твърдят, че тя е изтеглена от Чърчил в нетрезво състояние, в късна нощна доба, подплашен или измамен от Сталин. Означеното на тази карта почти се покрива с онова, което се утвърждава в Потсдам и закрепва по-късно в мирните договори. Едва ли изпитото уиски така е замъглило мозъка на Чърчил, че да не знае какво прави. И все пак в твърде интересната си мемоарна книга "На арената" бившият президент на САЩ Ричард Никсън пише, че по време на една от конференциите в периода на Втората световна война Сталин поканил Чърчил на вечеря. Освен тях там присъствал преводачът на Сталин. Двамата лидери пили и яли до три часа през нощта. Събудилият се в 11 ч следващата сутрин Чърчил не могъл да си спомни какво са говорили със Сталин през нощта: "Боже мой, какво ли съм наговорил на този тип снощи?" Веднага изпратил писмо до Сталин с начален текст: "Уважаеми маршал Сталин! Снощната ни вечеря ми достави голямо удоволствие. Разчитам, че същото може да се каже и за тези въпроси, които ние обсъждахме и по които стигнахме до споразумение." Час по-късно получил отговора на Сталин: "Уважаеми господин премиер-министър! Не се безпокойте за това, което Вие говорихте вчера вечерта. Аз също бях пиян... Преводачът е разстрелян." ("На арене", изд. "Новости", Москва, 1992 г., стр. 144). Героите и свидетеля ги няма. Единствен Бог знае истината Дял от нея е, че България бе включена в цената, осигуряваща свободата на останалата част от Европа. Може би единствената полза от участието ни във войната срещу Германия е, че запазихме границите си от 1941 г. С цената на около 30 000 убити плюс жертвите на "вътрешния фронт". Петдесет и шест години са достатъчно дълъг период за размисли и поуки как се прави история. И каква цена плащаме, когато не знаем как да я правим. И още: какво означаваше фактът да сме от едната или от другата страна на онази проклета синя линия.

---

---