Споделете Кирил Иванов

Историята има едно много важно предимство пред останалите науки - да пази паметта за изминали събития, действия и личности. В повечето случаи, те не са точно това, което настоящите и идните поколения биха желали да узнаят и прочетат, но в повечето случаи Kлио е жестока към своите герои. Историческата памет, конкретно що се касае до втората половина на 40-те, а и 50-те години на изминалия век, неподправена от идеологическите лостове на левия тоталитаризъм в български условия, ни показва истинската картина на зловещите за България години, свързани с бясна разправа с инакомислещите, след като Съветският съюз окупира нашата държава на 8 септември 1944 г. Един от най-крещящите примери в това отношение, без съмнение, е т.нар. Народен съд, който ще предреши съдбата на хиляди българи и ще хвърли в скръб огромен брой български семейства. Определението за това има едно име - геноцид. Противно на волята на победителите във Втората световна война - на съд да бъдат изправени само лица, свързани по някакъв начин с армията и военните, единствено за военни престъпления - съдът в България прераства в разчистване на сметки с хора, които са работили усърдно за своята държава и естествено не са изповядвали комунистическите идеи на една малка прослойка от обществото. Народният съд се превръща в брутално разчистване на сметки с хората, които, до мрачната за България дата 09.09.1944 г., са осигурявали прехраната на своите нови палачи. Под ударите на тази зловеща касапница, наречена иронично Народен съд, попадат български народни представители, интелектуалци, учени, хора на изкуството и всички инакомислещи. Целта е ясна - да се прекрои картата на обществено-политическия живот и да се всее страх за десетилетия напред сред българското общество.

Нека да преминем по същество и да вникнем в детайлите на този зверски акт на геноцид, на желанието за мъст към тези, които са водели България, хора с авторитет и знания. Разбира се и политиците преди 09.09.1944 г. са имали своите недостатъци и грешки, носят и признават своята вина за състоянието на страната, но така брутално да се постъпи с тях е антихуманно, нечовешко и нецивилизовано. Пак бих се повторил - Съюзниците победители очакват и изискват от България на съд да бъдат изправени само и единствено лица, извършили военни престъпления през Втората световна война. Имайки предвид, че още на 08.09.1944 г. СССР окупира България и чрез своите марионетки-лакеи в страната, съставя правителство, изцяло подчинено на Москва. На ръководни длъжности са издигани хора без никакъв опит и образование. Единственото условие е да си послушен и сляпо вярващ в директивите, които се спускат от Кремъл. Така неизбежно стигаме и до издаването на "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея".

Тази наредба е приета единодушно от Министерския съвет на 30 септември 1944 г. Подписана е от всички членове на Министерския съвет. Защо ли? Едва ли читателите се съмняват в единствения верен отговор на този въпрос. Със страшна сила е в действие един от принципите на тоталитарната държава - "Който не е с нас е против нас!" Затова и в Министерски съвет няма дори дискусия при приемането на един толкова "тежък" закон. Обнародван е на 6 октомври същата година.

По силата на тази наредба-закон, на Народен съд подлежат регентите, министрите от правителствата зa времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., депутатите от XXV Обикновено Народно събрание, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица, отговорни за провеждането на общата правителствена политика през посочения период. Диапазонът на подлежащите на съд се разширява чрез неясни текстове в същия закон, като например: "и лица, които са "заповядали", поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания". Тук авторите на закона дори не са си направили труда да се замислят, че в тази категория спокойно могат да попаднат любимците на новата власт - партизаните, известни със своите кокошкарски набези, причинили материални и морални щети на хора, които с честен труд изкарвали парите си. Разбира се, в сила е двойният стандарт и партизанските своеволия скоро ще бъдат възпети във филми, песни, книги и къде ли не, като..."партизанско народоосвободително движение". Преди да се вгледаме в самия Народен съд, е редно да се каже, че именно тук държавата ни тръгва "накриво" - назначаването само на роднини и познати на важни постове, двойния стандарт при оценката за дадено лице, борба с инакомислещия. Прекрасен пример в това отношение е проблемът с оръжието след края на Втората световна война. Въпреки наредбите оръжието да се върне, много цивилни - предимно членове на БРП(к) го запазват, с цел да плашат и командват своите съседи. Този проблем е особено силно изразен по селата. Своеволията продължават, особено след като директорът на Народната милиция Раденко Видински издава заповед, с която нарежда в бъдеще да се извършват арести само на лица, уличени в престъпления единствено по закона за Народния съд?!? С това своеволията на местно ниво продължават с пълна сила. Със силата на оръжието, довчерашните лентяи и пройдохи придобиват имущество за сметка на своите работливи съседи. Но нека да се върнем към същината на Народния съд.

В периода декември 1944 г. - април 1945 г., Народният съд има 68 състава - 4 върховни и 64 областни, образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията).

Четирите Върховни (тринадасетчленни) състава на Народния съд са сформирани в София: Първи - за осъждане на бивши регенти, министри и царски съветници. Втори - за осъждане на депутатите от XXV ОНС. Трети - за осъждане на "провинените" по аферите "Катин" и "Виница". Четвърти - за осъждане на военните "престъпници". Останалите 9 (петчленни) състава също разглеждат "важни дела от национално значение".

Резултатът от всичко това е потресаващо ужасяващ, дори на фона на Нюрнберг (разбира се, там освен големия шумен процес срещу нацистките водачи, има и много други процеси, но размерите на наказанията в малка България плашат). За справка: Германия и Япония получават по-малко смъртни присъди, отколкото опозицията във вече комунистическа България. Нека, все пак, читателят сам да прецени дали това отговаря на истината:

Народният съд произнася 9155 присъди:

1. смъртни - 2730;

2. на доживотен затвор - 1305;

3. на затвор от 1 до 20 години - 4312 (на 20 години - 8, на 15 год. - 981, на 12 год. - 46, на 10 год. - 747, на 8,7 или 6 год. - 171 ,на 5 год. - 1058, на 3 год. - 343, на 2 год. - 327, на 1 год. - 631);

4. условно - 808 души.

Сред осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри - това са всичките министри от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов, и четирима от министрите в правителството на Иван Багрянов. Също така и 8 царски съветника, 67 депутати, 47 генерали и полковници и т.н.

Задочни смъртни присъди (по разбираеми причини) получават Асен Цанков, проф. Асен Кантарджиев, о.з.ген. Никола Жеков, проф. Любомир Владикин, проф. Александър Цанков и др.

На доживотен строг тъмничен затвор са осъдени 4 министри - известният български етнограф проф. Михаил Арнаудов, Руси Ст. Русев, Константин Муравиев и Вергил Димов, двама царски съветника - Петър Морфов и Станислав Балан (ректора на СУ "Климент Охридски"), 23 депутати и т.н.

Освен осъждането на смърт и на различни срокове затвор, съдът налага глоби до 5 000 000 лева, конфискация на движими и недвижими имущества.

Размерите, жестокостта и бързината при казуса, наречен с трагичното име Народен съд, идва да ни покаже по кой път ще се развива България след прекрояването на европейската карта от Новите победители. Почеркът досущ копира съветските методи на разправа с политическите опоненти. Поради своята абсолютна политическа несъстоятелност, в която би изпаднала комунистическата клика, при един бъдещ дебат с утвърдените ни политици и учени, тя избира единствения възможен сценарии - скалъпени процеси и физическо ликвидиране на каквато и да е опозиция. Разбира се, има и изключения като Никола Петков и Димитър Гичев, Коста Лулчев и Цани Иванов, но и техният ред ще дойде. Целта е на българското общество да се втълпи идеята за добрите и лошите, за ние и те. Да се разбере, че всичко от стария ред се заличава и, че е дошъл "неизбежният комунизъм".

С Наредбата-закон за Народния съд и с нейното приложение през 1944 - 1945 г., отново грубо е погазена Търновската конституция и не са зачетени шумно "прокламираните" от Националния комитет на Отечествения Фронт "искания" за "възстановяване на всички политически и граждански права и свободи" и за "премахване на всички изключителни, противонародни закони и наредби".

Член 73 на Конституцията категорично забранява създаването на "изключителни съдилища или следствени комисии, под никакъв предлог и под каквото и да е наименование" . Министерският съвет няма право да създава подобен съд (или трибунал) със специален статут. Всякакъв род престъпления би трябвало да се разглеждат от общи (граждански) или военни съдилища, но не би. Комунистическата върхушка, улисана да следва бързо и неотклонно своя план, пропуска дори да погледне какво пише в основния закон на държавата. Няма текст в Конституцията, който да позволява подвеждането под съдебна отговорност регентите на страната.

Министрите, въпреки, че са бивши, могат да бъдат съдени само от особен Държавен съд за много тежки провинения и то, след като има решение на Народното събрание - за измяна на Отечеството, за нарушение на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на страната за лична полза (чл.155). Предложението за даване под съд на министър се прави писмено и трябва да е подписано най-малко от една четвърт от депутатите. Народните представители също не могат да бъдат съдени по никакъв изключителен закон. Нарушени са и други два члена на основния закон - за правото на собственост и за конфискацията на имот. Както се уверихме от историческата справка, Народният съд грубо погазва всякакви закони, за да може да приведе в изпълнение решенията за "виновните" за националната катастрофа. Грубо е нарушен и Наказателния кодекс, който не допуска да се налагат наказания за действия, които не са били престъпления по време на извършването им. Организира се военен съд за виновните за въвличане на България във войната, преди тя да е завършила!?! Нещо, което противоречи на всякаква логика. "Народните" обвинители се назначават директно от Министерския съвет, сливат се правомощията на следствието и прокуратурата. Едни и същи лица са съдени на няколко различни места, съдени са хора, които са били убити или са се самоубили около 9 септември (ген. Христов, ген. Савов, полк. Куцаров и др.). Много от процесите, особено в провинцията са използвани за разчистване на лични сметки. Политическият характер на процесите дори е контролиран от най-високо ниво - Георги Димитров дава указания на главния обвинител Георги Петров, както правят и други членове на БРП(к).

По време на процесите се издава и специален вестник "Народен съд" с редактор Никола Ранков. В него могат да се прочетат такива "бисери", като: "Политиката се погребва заедно с представителите си", "В Народния съд не са задължителни нормите на общата наказателна процедура", "Престъплението по печата, по своята същност, е квалифицирано престъпление" и т.н.

Както ни е известно, за престъпленията няма давност. Ето защо е изключително важно никога да не забравяме какво се е случило в България през мрачните 1944 - 1949 г. и историческата памет "идва", за да ни напомня никога да не забравяме тези изстъпления. Това важи с особена сила за подрастващото поколение, в по-голямата си част, изпаднало в духовно-културна заблуда и сляпо наслаждаващо се на легендата "колко хубаво беше едно време". През месец януари, преди 65 години, е поставено началото на големия страх, от който българинът така и не успя да се освободи.

Вечна памет на загиналите в "пожара" на Народния съд! Дано успеем да направим правилните изводи и да запазим историческата памет от онези събития, като постоянно напомняме на днешното българско общество, а и на бъдещите поколения защо Народният съд е черна страница в съвременната българска история.

---

==== Г-н Бачков, спорът винаги е полезен и между интелигентни хора, обикновено е безкръвен. В спора се ражда истината /съжалявам за изтърканото клише/. Разбира се винаги има алтернатива. Но е доста по-неприятна. Нарича се ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. И когато един народ не направи СВОЯТА гражданска война навреме, се получават ей-такива аномалии като в днешна България. Народите, които са си спретнали гражданска война навреме /справка САЩ, Испания/ са много по-мъдри народи. Те знаят за какво става въпрос. Ние, както винаги, сме назад с материала: "От къде ги вземате тези хубави круши, бе?" "Ами купуваме си ги." - казал чехът...

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 год., 8 мес.