Споделете Манастирът е разположен на 5 км.югоизточно от софийското с. Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенска планина под вр. Половрак (1182 м.), върху

естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийиското поле. Лозенският манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто Българско Царство, е представлявал най-източната обитетел от основания през 13. в. грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името "Св. Спас", според народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.

Към края на 14. в, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под метежа на Османската инвазия, манастирът е разрушен. В периода 15.-16. в. той запустява окончателно, но през 17. в. е отново възроден и както научаваме от някои достигнали до нас писмени паметници, като най-старият от тях е от 1671 г, в манастира се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските ела. От други преписки научаваме, че в периода 1671-94 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школи. След участието на неговите монаси във въстанията през 1737 г. манастира "Св. Спас" е отново разрушен.

През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манстирска църква "Свето Възнесение Господне" (7 x 14 м). За това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19. в.

научаваме от надписа над главната врата на храма: "Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето". Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското с. Жабляно и стоят до днес непокътнати, са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.

От друг надпис по-долу се разбира, че през 1869 г. самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за втори път църквата и трите купола. Стенописите, които са запазени и до днес в относително добро състояние, привличат поклонници и посетители с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което пък от своя страна прави манастира изключително ценен паметник на българската култура и изкуство. Друг интересен факт свързан със стенописите е, че никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности.

Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на Светиите Кирил и Методий, Михаил Воин, епископ Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на свързаните с живота на българите Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също така както изключително реалистичният ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868 г. така и иконата наСв. мъченик Иван Владимир Дуклянски, сръбски княз, женен за дъщерята на цар Самуил, Косара, починал през 1016 г.

Според преданията на местните хора манастирът "Св. Спас" е бил средище на националноосвободителното движение, като в него е отсядал дори и Васил Левски. Около Освобождението към него е било изградено училище с няколко големи стаи и отделно помещение за учителя. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в женски.

Днес в "Св. Спас" се помещават само две монахини, послушницата Кристина и близо стогодишната игуменка майка Доменика. В последните години са реставрирани едно от жилищните крила, монашеските килии и двуетажната гостоприемница, а един от съществувалите по-рано няколко параклиси бива възстановяван в момента. От скоро на реставрираният и отново поставен в църквата стар олтар могат да се видят възстановените оригинални икони от периода 1850 – 1890 г. Стенописите намиращи се в трите купола са също реставрирани. Цялата външна западна фасада е била покрита с фрески, които за съжаление в мемента са почти напълно заличени.

Мананстирът "Св. Спас" се намира сред гъста дъбова гора, в близост до него има няколко извора със студена, планинска, светена вода и както вече беше споменато, от двора му, обсипан през топлите сезони с цветя, се открива прекрасна панорамна гледка към Софийското поле.

Това, а и факта, че от с. Долни Лозен (10 км. от София) се достига до него пеша за около час, а с кола по относително добър черен път за около 15 минути, го прави предпочитано и приятно място за излет.



Използвана и допълнителна литература:

1. Валентина Динева, Софийската Мала Света Гора:Манастирите около София, София 2007, стр. 243-249.

2. Василъ Захариевъ, Преподобни О. Пименъ Зографски (Един бележит български живописецъ от XVII вѣкъ), в. Мир, бр. 11 435 – 07.09.1938 г, стр. 3.

3. Георги Чавръков, Български манастири: История, култура и изкуство, София 2000, стр. 93, 180-181.

4. Елена Николова, Манастири в Софийско, София 1999, стр. 52-53.

5. Михаилъ А. Ковачевъ, Долно-Лозенскиятъ Манастиръ Св. Спасъ (събрани нови исторически материали), в. Мир, бр. 10 832 –29. 08.1936 г, стр. 6.

6. Михаилъ Ковачевъ, Творчеството на Никола Ивановъ - Образописецъ въ Долни-Лозенския манастиръ Св. Спасъ – бележки и материали, в. Днес, бр. 823, София 1938, стр. 2.

7. Ст. Чилингировъ, Долно-Лозенски монастиръ Св. Спасъ, сп. Народен страж, г. Х, 1928 г, кн. 8, стр. 7-10.

8. Ст. Чилингировъ, Св. Спасъ сп. Български Турист, 1925 г, кн. 10, стр. 160-164.

---

---