Сподели във Фейсбук! Иван Канев

В "Mediapoоl" ръководството на БАН продължава да се инати и да представя като правилен пътя на същата структурна реформа, която е определена за неправилна и неводеща за никъде от професионалните учени от БАН, България и чужбина и от ресорните органи за наука в правителството и парламента. Ако, началниците наложат ината си и направят тази реформа тя ще бъде поредният голям удар срещу съсипаните от подобни удари БАН и наука. По този повод тук е представена кратка справка за по-големите удари, които науката е понесла във вековната и история.

Справка

За ударите, натискът, сътресенията и катаклизмите в науката от 1840 до днес 2010 година. За по-кратко и прегледно събитията са подредени в хронологичен ред и разделени в четири раздела.

*

От 1840 до 1880 година

През това време науката понася удари, които идват предимно по линията на Високата порта в Цариград.

От 1840 до 1868 година имперските властти в Цариград не разрешават да има организирана национална книжовна дейност на български език. По тази причина през 1869 година Българско книжовно дружество (БКД) е създадено във Влашко извън пределите на империята.

През 1870 година Високата порта разрешава да бъде създадена Българска патриархия и по този повод двама члена от ръководството на БКД (Васил Стоянов и Васил Друмев) пишат едно любезно и пълно с поклони писмо до Великия везир Али паша с прошение да бъре разрешена и книжовната дейност. Това тяхно писмо ядосва и дистанцира от ръководството на БКД Ботев, Каравелов и другите революционери, които гледат на БКД, като на просветно и национално движение за освобождение от Високата порта, а не за сродяване с нея.

През 1871 и следващите години разногласията за ролята на БКД и отношенията с Високата порта се задълбочават и изострят между младите революционери и старите нотабили. Парите от членския внос намаляват. Медувременно почива и българският търговец от Одеса (Николай Миронович Тошков) на когота са дадени за съхранение парите на БКД и наследниците му бавят връщането на парите. По тези и други причини Дружеството изпада във финансов фалит и невъзможност да работи. В такова трежко състояние го заварва и Руско-турската освободителна война. След войната, през 1880 година БКД е пренесено от Влашко в София и възстановено благодарение на активната и компетентната дейност на председателя му Марин Дринов.

*

От 1880 до 1945 година

През това време ударите идват по две линии- от държавата и от някой началници в науката.

През 1884 година възстановеното БКД е подложено на масивен натиск и сътресение от политическите битки между русофобите и русофилите. Те стават причина няколко от най-видните учени да напусната България завинаги. Сред тях са и председателя на БКД, акад. Марин Дринов и министърът който дава автономията на науката, проф. Константин Иричек. Първият заминава за Харков, където остава завинаги. Вторият заминава и остава за винаги в Прага и Виена.

През 1898 година в науката има нови сътресения и катаклизми. Те пораждат недоволство и бунт, в който предвождани от академиците Иван Гешов и Михаил Сарафов бунтовниците искат самозванецът Васил Стоянов да си подаде оставка и да бъде избрано ново ръководство, което да направи реформа. Този бунт е успешен. Самозванецът е отстранен след близо 30 годишно (1869-1898) участие в ръководството на БКД, от което 14 години (1884-1898) той е изпълнявал длъжността председател без да е бил избиран на този пост. След неговото остраняване науката е реформирана и спасена.

През 1908 година БКД изпада в остра финансова криза. Имотите му са ипотекирани и кредиторите се гласят да ги продадат на търг и да си върната парите. Ликвидацията на Дружеството изглежда неизбежна и само чудо може да го спаси. Чудото е извършено от председателя му, акад. Иван Гешов, който е и виден банкер. Той плаща със собствени пари всичките дългове и откупува ипотекираните имоти. С негово съдействие през 1911 година БКД е трансформирано в Българска академия на науките (БАН) и той е избран за пръв председател на Академията.

През 1922 година има нов удар, натиск, сътресения и катаклизми. Повод са тъй наречените "Търновски събития" и "Правописната реформа". Чрез тях БАН е въвлечен в остър спор със земеделското правителство на Александър Стамболийски. Секретарят на Академията Ст. Бобчев е арестуван и хвърлен в затвора. За да избегне арест и затвор председателят, акад. Иван Гешов е принуден да бяга във Фарнация, където се крие до смъртта на Стамболийски.

*

От 1945 до 1989 година

През това време ударите идват предимно по линията на партията и новия режим в страната.

През 1945 година цялото ръководство на БАН е арестувано и осъдено. Председателят, акад. Богдан Филов е разстрелян. На останалите са отнети званията и те са изпратени в затвора или в лагерите.

През 1947 и 1949 година са изработени два нови закона за БАН. Повода е непокорството на Управителния съвет на Академията, който не приема партийната доктрина и оказва съпротива. Това принуждава дори и всесилните тогава Георги Димитров и Васил Коларов да водят преговорите за науката не с академиците, а с ОФ организциите в науката.

През 1962 година има нови сътресения и натиск отгоре. Повода е кампанията по "Култа към личноста". Тя засяга и председателя на БАН, акад. Тодор Павлов. Той е отстранен от длъжност и държан под домашен арест във вилата му в Панчарево.

През 1967 година има ново сътресение и нов натиск отгоре, който завършва с непредвидена смяна на председателя на Академията. Повода е доспусната грешна информация за едно от големите земетресения. Председателят, акад. Любомир Кръстанов се оказва човек с достойнство, поема вината върху себе си и подава оставка.

През 1987 година пак има сътресение и смяна на председателя на БАН с решение отгоре. Жертвата е легендарният акад. Ангел Балевски. Той е отстранен чрез интриги в партийния апарат.

*

От 1989 до сега 2010 година

През това време ударите се правят предимно от същите началници, които дойдоха на власт с обещанието да спасят науката от лошото и управление.

През 1989-1991 година те изработиха за БАН нов Закон и нов Устав, които след това са дялкани, усуквани и прилагани така тарикатски, че станаха извор на удари, сътресения и катаклизми. Създадените нови органи за управление не работят както трябва. Измислената нова изборна система се оказа фарс и въртележка, в която едни и същи началници от един и същи клан се самоизбират от 20 години.

През 1990 година катаклизма продължи с акция в която всичките академици и член кореспонденти без оглед на тяхните професионални и морални качества бяха етикирани като "червени буклуци" и изхвърлени от органите за управление.

През 1991 година стана ново сътресение и председателя на БАН, акад. Благовест Сендов е изгонен от Общото събрание и от БАН със освирквания, дюдюкания и други неакадемични прояви.

През 1992 година сътресенията започнаха с нова структурна реформа, която близо 15 години бе представяна за успешна и защитавана яростно с най-различни трикове и похвати. Истината излезе на яве, когато самите началници признаха, че науката се нуждае от реформа и се юрнаха те да я правят отново.

През 2008 година БАН е ударен и разтърсен отново. Този път след огромен скандал е прекратена хитро скроена акция на председателя, акад. Иван Юхновски да стане пожизнен диктатор в науката. Под натиска на общественото мнение и на министъра Даниел Вълчев той си подава оставката. Неговата оставка, обаче не промени съдбата на БАН, защото създаденият от него клан остана в управлението на науката и продължава да спира и да саботира реформата. Това докара ново сътресение и нов катаклизъм в БАН, който през последните дни и седмици придобива характера на бунт.

Бунта зрее сега през 2010 година. Повод е предложената от ръководството и Управителния съвет на БАН структурна реформа, с която се иска закриване и механично сливане на редица от водещите институти в Академията и страната. Причините са по-дълбоки и имат връзка с продължилите над 20 години (1989-2010) лошо управление и неуспешна реформа. Написна е петиция, в която в седем точки са посочени онези професионални и морални грешки и дефекти в сегашното управление на БАН, въз основа на които се отправя призив членовете на Общото събрание, на Управителния съвет, включително Председателя, Главния научен секретар и научните секретари по направления, да си подадат оставките.

Дали те ще си подадат оставките или ще продължат да се инатът и да нанасят фатални удари и на без това смазаната от удари наука ще покажат времето и позицията на правителството и на парламента. (Виж съобщение във вестник "Монитор" от днес )

---

---