Споделете Опит за некролог на един от символите на свободното слово и качествената журналистика

От Диана Иванова

Лекомислено приех да напиша текст за "Свободна Европа", радиото, което е част от живота ми между 1994 и 2003 г. И късно си дадох сметка, че всъщност трябва да напиша некролога, който още никой не е написал. Струва ми се, че имам трудност с това да се сбогувам и реших да приема предизвикателството. Другата причина е, че 20-годишнината от 1989 е добро време да се припомни за "Свободна Европа".

През април тази година за пръв път се зарових в архивите на Държавна сигурност и започнах да чета обемистите папки на агенти за радиото, в което съм работила.

Започнах от 1968 г., което сигурно не е случайно - родена съм тогава, 1968 за мен е Прага, а Прага за мен е "Свободна Европа".

Четейки архивите, се изненадвам от едно - че историята на радио "Свободна Европа" вълнува. Това е историята на хора, по които можем да разберем понятия, исторически периоди, емигрантски вълнения, парадокси на студената война, смяна на език, мислене, очаквания. "Свободна Европа" трябва да бъде изследвана и изучавана като част от българската история и журналистика.

Защото радио, което е вълнувало, не може да бъде забравено.

Държавна сигурност кодово нарича радиото "Латерна" в разработките си. Тази дума, избрана вероятно заради съвсем друго значение, е почти вярна - "Свободна Европа" е като онзи развълнувал целия континент инструмент преди появата на киното - laterna magica*, който макар и излязъл от употреба, продължава да се изучава в историята на изкуството.

Преди и след 1989

От днешна гледна точка можем да разделим радиото на два големи периода - преди и след 1989 г. Голямата разлика е в това, че преди 1989 предаванията се правят единствено от чужбина от емигранти, така наречените невъзвръщенци, и радиото е официално обявено за враг на Народна република България. Интересното в документите на Държавна сигурност, е че думата враг няма нужда да се обяснява, сякаш се подразбира. Ето например едно агентурно описание на журналист от 60-те години: "Нашето впечатление е, че Х е един завършен враг. В общия разговор той прояви много хапливост, вмятайки реплики за това как сме очернили името на Ленин с различни реклами и лозунги по кибритени и локумови кутии."

Друга съществена разлика е, че предаванията на радиото се заглушават, което увеличава неговата популярност сред хората. В една докладна записка от 1971 г. например четем следното: Опасното в предаванията на "Свободна Европа" наистина не са коментарите - за тях подчертахме, че са плоски и лишени от сериозна база за полемика. По-опасна е така наречената информационна линия на предаванията. Наглед това са най-незаангажиращи новини от цял свят...От майсторството да се подбират и съобщават накратко "невинни международни новини" ние дори можем да се поучим в нашата работа.

Държавна сигурност започва да разработва радиото под кодовото име "Латерна" от самото му създаване през 1950 г. Оттогава започват и постоянните опити да се вербуват работещите в него. Правят се портрети на всички с прякори, издирват се техните семейства, подлагат се на разпити, изпращат се роднини да ги "вразумят" и върнат обратно и когато нищо от това не проработва, следва резолюция: "Ще се работи по неговото компрометиране."

Докладна записка

Като се изхожда от състоянието на работата по разработката на обекта "Латерна" и указанията на ръководството на министерството за активизиране на същата, пред Управлението стоят за разрешаване в близко бъдеще следните конкретни задачи:

1. Да се подготви и осъществи опит за вербовка на трима служители от "Латерна"

2. Да се подготвят и изведат някои измежду подбраните агенти на службата със задача да се внедрят в обекта "Латерна"

3. Да се продължи и активизира маршрутирането на наша агентура, със задача изучаването на обекта и провеждане на мероприятия за дезинформация, разложение и компрометация

10 март 1969

София зам-началник отдел 4-ти

Майор:.........

В този период, от 1950 до 1989 г., радиото претърпява множество промени, вътрешни борби, свързани както с промените вътре в самия соцлагер (унгарските, чешките и полските събития), така и с промените в американската политика (през 1971 е официално призната връзката с ЦРУ и официално преустановена), но и с промените в самата българска емиграция. Със смяната на няколко поколения българи се сменя езикът, динамиката на говорене, образите, причините за миграция - ако първите емигранти бягат от присъдите на Народния съд, следващите търсят други неща.

Хората слушат "Свободна Европа" по различни причини - заради западната музика, която тук влиза трудно, заради коментарите на Пражките събития през 1968 - една от малкото медии на български език, която не описва събитията с езика на окупаторите като контрареволюция, заради светкавичната информацията за Чернобил през 1986 г...После Румяна Узунова започва своите интервюта през 1988 г., които продължават до свалянето на Тодор Живков от власт през 1989 г. Когато за пръв път идва в България през октомври 1989 г., Румяна Узунова е посрещната като звезда. Хората я прегръщат по улиците. За нея Желю Желев казва: "По-късно тя ни е разказвала как я набират туркини от Делиормана или българомохамеданки от Родопите: "Румяно, мо-о-о, Румяно! Знаеш ли какво става в нашето село, мо Румяно! " И започват нещастните женици през плач и сълзи да разказват за страшните беди, които са ги сполетели. Тях самите и техните съселяни.

Тези хорица тогава нямаше към кого да се обърнат за помощ.

За тях тогава нямаше Бог, нямаше цар, нямаше закон, нямаше справедливост! Имаше там някъде в далечната Германия една Румяна, която ги утешаваше и те я търсеха, за да изплачат мъката си и да й разкажат за страданията си.

Аз не мога да си представя по-голямо призвание и още по-голямо признание за един журналист от това да стане "Стена на плача" за собствения си народ в едно жестоко време, когато той е изпаднал в голяма беда."

Интервютата на Румяна Узунова си струва да бъдат чути. Има ги в интернет, има ги в централния държавен архив. Понякога е трудно човек да ги слуша - има пращене, понякога събеседниците говорят скучно, дълго, неразбираемо. Румяна обаче ги слуша и пуска едно към едно в ефира. Интервютата не са блестящи. Но са единственият реален документ за едно време, в което е имало вълнение - и у говорещите пред радиото, и у слушателите пред радиоапаратите. През тези интервюта човек може да си представи собствената ни история, да почувства цялата й неловкост, ръбатост, скованост, срамежливост. Струва ми се, че това е най-важното, от което имаме нужда днес, когато си припомняме 1989 - имало е вълнение, това вълнение е било мое, наше, то е изглеждало по определен начин, било е облечено по някакъв начин. Случило се е нещо.

С Румяна Узунова свършва и започва

Нов период за "Свободна Европа"

През 1990 г. радиото отваря свое бюро в София, през 1995 г. се мести от Мюнхен в Прага, като част от състава е напълно обновен с млади журналисти. Заслугата за това е на директора Румен Трайчев. Никой вече не заглушава сигнала, всичко е позволено. И именно в тази привидна позволеност на 90-те "Свободна Европа" отново вълнува, отново се слуша. За мен лично това е второто място, където съм изпитала истинско вълнение от професията си - след Ефир 2 на Нери Терзиева. Никога не бях предполагала, че ще има нужда от такова радио - след чудото на Ефир 2 на Нери Терзиева. Но след кратките чудеса в началото на 90-те именно моето поколение имаше нужда да се сблъска с цинизма на реалната политическа ситуация и да разбере как се справя с него - "Свободна Европа" даде възможност на много хора (не на всички, разбира се) да усетят този сблъсък, да се изградят като журналисти именно през този сблъсък, оставайки добри професионалисти - най-трудното нещо все още по нашите географски ширини.

Защо обаче е толкова трудно да се напише некролог на "Свободна Европа"?

Може би защото нямаше време краят на радиото през 2004 г. да бъде отделен от началото на "Нова Европа". Това не беше същото радио, финансирано от американския Конгрес, вече я нямаше голямата легендарна история. Това беше радио, наследило техниката в софийския офис - като подарък за дългите години работа, и част от стария екип. Може би това смесване на истории и хора и неясният скандален край на радиото правят труден разказа за самата "Свободна Европа".

Не на последно място - разкритията на агентурното минало на един от ключовите журналисти на радиото - Георги Коритаров, прави всички нас малко тъжни и ядосани. С право.

Но "Свободна европа" в крайна сметка е част от тази ръбата, срамежлива и неловка история на България. Един прожекционен апарат в страната на сенките, който правеше част от тях разбираеми, наши. Казват, че в това е силата на радиото - прави видими собствените ни образи.

*LaternaMagica е нещо като прожекционен апарат, измислен в средата на 17 век. Използва оптическите илюзии при игра на светлина в тъмно пространство, като въздейства върху аудиторията с прожекциите на реални образи. Достига разцвет през ХІХ век и се смята за предшественик на киното и аудиовизуалните медии.

Ключови дати в историята

1949 - в Ню Йорк е основан Комитет за Свободна Европа, първият директор на радиото е Робърт Ланг

1950 - започва излъчване от Ню Йорк, включително на български език Държавна сигурност започва да разработва радиото под кодовото име "Латерна"

1951 - РСЕ започва излъчване от Мюнхен

1971 - сенаторът Кейс публично признава финансирането на РСЕ от ЦРУ

1973 - прекратени са връзките между ЦРУ и РСЕ, американският конгрес започва финансиране на радиото чрез ново федерално тяло - борд за международно радиоизлъчване

1978 - в Лондон е убит кореспондентът на РСЕ, българският писател Георги Марков

1981 - Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен

1988-1989 - Румяна Узунова излъчва близо 400 интервюта с представители на зараждащата се опозиция в София и провинцията, особено районите на турските протести

1989 - Румяна Узунова идва за пръв път в България през октомври за екофорума, Дамян Дамянов я определя в "Литературен фронт" като "една безродница със род, но оплют от нейните уста"

1990 - РСЕ отваря свои бюра след Будапеща в София, Прага, Варшава и Букурещ

1991 - радиото е номинирано за световна Нобелова награда за мир от бившия естонски премиер Ленарт Мери

1992 - Румен Трайчев става директор на българския отдел в Мюнхен

1995 - радио "Свободна Европа" се премества от Мюнхен в Прага след покана на чешкия президент Вацлав Хавел Умира Румяна Узунова

2000 - българският журналист Георги Коритаров получава наградата за журналистика на президента Томас Дайн за интервюта и коментари по темата за бивша Югославия

2002 - Георги Стойчев става директор на българския отдел, Румен Трайчев - заместник-директор на цялото радио

2004 - българският отдел е закрит заедно със секциите на Латвия, Литва, Естония, Словакия, части от югославския отдел

2006 - българският журналист Георги Коритаров признава публично десетгодишното си сътрудничество с отдел 6-ти на ДС под псевдонима "Алберт"

2008 - закрит е румънският отдел

2009 - радио "Свободна Европа"/радио "Свобода" се премества в нова сграда в Прага, продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток - Афганистан, Иран, Русия, Централна Азия, Кавказ.

Три имена от Свободна Европа

- Румяна Узунова - емигрира през 1980, започва да работи в радиото в Мюнхен от 1981 г. 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта с представители на прохождащата българска опозиция, особено около горещите майски събития с българските турци през 1989, които я превръщат в легенда. През октомври 1989 тя идва в България за екофорума. Умира от рак през 1995 г. Архивът с интервюта се пази в Централния държавен архив, може да бъде четен и онлайн.

- Румен Трайчев - емигрира като млад журналист през 1966, започва работа в радиото в Мюнхен през 1969 г., от 1992 е директор на българския отдел, през 1995 организира преместването на радиото от Мюнхен в Прага и обновяването на състава с млади журналисти, от 2002 г. става заместник-директор на цялото радио в Прага, в момента е пенсионер и живее във Франция

- Георги Коритаров - работи в софийското бюро на радио Свободна Европа от 1992 година до 2004 г., а след това в наследника "Нова Европа". Агентурното му минало - агент на Шесто управление на ДС в продължение на 10 години под псевдонима Алберт, става видимо след края на "Свободна Европа" - първо в статия във в."Стандарт" през 2004 г. и след това с публично негово признание по "Нова телевизия" през 2006.

Искам да чуя "Кридънс"

писмо до радио "Свободна Европа" от Русе; 7 октомври 1970

Започвам тези редове с надеждата, че желанието ми ще бъде изпълнено. Аз, както и всички момчета по света, обичам музиката и по-точно модерната джазова музика. Тази ми любов се е превърнала в хоби и аз събирам плочи, които за съжаление у нас не се намират или въобще няма. Също така правя магнетофонни записи от вашите предавания, които редовно слушам. Шлагерите, които искам, не, които моля да бъдат изпълнени, са: "Чувствам се като секс машина" - Джеймс Браун, "Американска жена" на... и "Докато аз виждам светлината" на "Кридънс". Това са шлагерите, които искам да чуя. Моля не ми се сърдете за второто ми желание, то е малко особено. Желая да си кореспондирам с момиче или момче на моите години (19), владея френски и малко английски. Пиша "малко", но не ме разбирайте неправилно, аз вече три години го уча и мога свободно да пиша, но с говоримия съм малко зле.

Очаквам отговора ви по ефира.

Ваш с най-добри пожелания:

---

---