На 22 март (9 март по стар стил) 1230 г. - армията на цар Иван Асен ІІ побеждава Теодор Комнин.

Тази дата е избрана за празник на гр.Велико Търново.

Българският цар Иван Асен ІІ с неговата армия побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково). Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия. Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, "търсейки да завърже сражение с българите". Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава. Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ "се понесъл смело към сражението". На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места.

В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг "от Одрин до Драч"), и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той "не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи". Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите. За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици". Текстът на този надпис е най-точният документ за битката и за нейните резултати: "В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин." Станимашкият надпис на цар Иван Асен ІІ съобщава, че след битката при Клокотница по негово нареждане започва изграждане на крепостта при Станимака (днес Асеновград) - Асеновата крепост и в нея е изпратен български гарнизон начело с Алекси Севаст. Първите сведения за тази крепост са от 1081 г. През 1230-1231 г. тя е реконструирана от цар Иван Асен II. Построена е на много стръмен и лесен за отбрана терен. От юг е издигната вътрешна крепостна стена. Има запазена мазилка от ХІІ век. След героична защита е превзета и разрушена от османската армия през 1386 г. Цар Иван Асен II е голям дипломат и политик, син на цар Асен I.

Много малко хора знаят за втората Асенова крепост, която се намира до Клокотница. А тя именно е по-съществената и има повече отношение към самата битка. Макар тя да не е запазена като тази до Асеновград, следи от нея личат и до днес, но е проучвана много отдавна. Материал за нея дава Аладжов в книгата си "Прочути, забравени крепости от Хасковския край". Издига се на един открояващ се хълм точно при заключването на двата притока на реките, т.е. мястото където се смята, че се е състояла битката. Тази Асенова крепост не е толкова висока - кота 287 м. надморска височина, но терена е труден. Аз бях скоро там и достигнах с много въртене. Месността е страшно пресечена и се стига само с високопроходима кола, топографска карта и с добър GPS. На самия връх извергите иманяри са направили огромен варварски изкоп, където още по комунизъм са бетонирали всичко и са направили грозна площадка. Отстрани личат смътно средновековни зидове, а под тях ями, а и много човешки кости. Занемарено, буренясало, но всъщност място, от където Иван Асен II със сигурност е организирал замисъла на обсадата като щаб. Ето малко снимки тук, барем хората се сетят, че има и такова велико за българите място - не лустросано, не напудрено и реставрирано с големи каманаци, а тънещо в забрава, пръст и немара, но много по-стойностно за нашата история от много други нарочени за такива.

---

---