Сайтът е разгледан 45 835 164 пъти
|
|
|
Белодрешко, не бъди толкова наивен.... Морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас? Господине на квадрат, въпреки... Морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас? Ти Ахиле или си някакъв шизоид ,или... Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1 АЗ съм давал линкове към "Тарихи"-то... Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1 Сравниха Путин с божие чудо Тази... Морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас? всички коментари 
|
Форум Последни постове:
В момента форумът е посетен от 58 потребителя, от които 1 регистриран/и (roddski22; ) и 57 гост/и
|
Най-нови статииDominus Michael princeps BulgariusDominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I.(bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Философия на ментето-исторически основанияФилософия на ментето – исторически основания© Стефан Чурешки В простонародния език, задържан от идеята за народно... Още... Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново малко известен от историята на българите.Морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас?Само морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас?©Стефан Чурешки Не искам да влизам в калта на... Още... За сложната и трагична история на древнобългарските летописиМоже би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в...Още... Календар за 09 февруариАрести в БенгазиВ Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени....Още... Тодор Живков е оправдан от ОС на НК на ВСТодор Живков е оправдан от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния...Още... XIII ОНС още парична помощ за илинденци и преображенциТринадесетото Народно събрание отпуска още 300 000 лв. помощ за бежанците и...Още... Дадена е политическа амнистияДадена е политическа амнистия за провинения при управлението на Народната...Още... От галерията...Георги Раковски
1821 г. - 1867 г. хан Тервел 3 
700 г. или 701 г. – + 718 г. или + 721 г. Лука Джеров 
октомври 1870 г. - август 1948 г. АнкетаКакво е отношението Ви към БПЦ след отварянето на досиетата?Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук. |
|
АНКЕТА: Какво е отношението Ви към БПЦ след отварянето на досиетата? (123 гласа)
Статия от категория Личности
Статията е видяна 4175 пъти
По материали от: www.focus-news.net
Методий или "първенството на втория"
Статията е видяна 4175 пъти
По материали от: www.focus-news.net
Размер на шрифта:
Споделете
За 6 април – Деня на св. Методий - Пламен Павлов (ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”)
На 6 април всяка година църквата отбелязва паметта на великия български и славянски просветител св. Методий, по-големия от Светите братя. Само след пет години ще се навършат дванадесет века от неговото раждение. Едва ли е необходимо да припомняме какво са за нас българите Светите братя Кирил и Методий, “съпокровителите на Европа” - във всяка енциклопедия, учебник, детска читанка ще се намери повече или по-малко за Първоучителите. И винаги Методий стои редом с брат си Константин-Кирил Философ. Двамата са до такава степен “споени” в едно, че в съзнанието ни Кирил е невъзможен без Методий, и обратно...
Методий е орисан да си остане “в сянката” на своя гениален по-малък брат. От векове негласно е прието, независимо дали се признава или не, че “номер едно” е Кирил – създателят на нашето “азбуки”. Следва да се запитаме защо е станало така? И дали решаващата заслуга за присъденото “по право” първенство на Кирил не се дължи на в същност на ... Методий? На неговата монашеска скромност и тъга по обичния брат, преждевременно напуснал грешния свят... Култът към св. Кирил се формира по-рано от този към Методий, и то “под диктовката” на Методий – архиепископът на Великоморавия, по-големият брат, който е призван да се грижи, да пази по-малкия... Така е в обичайните взаимоотношения между най-близки роднини, между приятели и съмишленици, изобщо между хората. Колкото и да са свързани съдбите на двамата братя, всеки има своята “лична история.” Ако се замислим, тази на Методий е далеч по-драматична откъм житейски обстоятелства, обрати, премеждия, отговорности, изпитания, страдания... Ако Кириловият живот е на озарения от науката ученолюбив юноша, млад учен и “философ” (преподавател), на отдаден на книгите творец, то по-големият му брат съвсем не е живял хармонично... Той познава радостите и грижите на семейния живот, благополучието на аристократа, дори “опиума” на светската власт, и то на съвсем млади години! Методий е преживял и пълната противоположност на всичко това – духовното самоотричане на монаха, отдадеността в името на другите, на тяхното душевно спасение...
Методий е най-големият син на семейство, донякъде типично за аристократичния елит на Солун. Бащата Леон/Лъв е висш офицер, майката (името й според по-късни извори е Мария) е от знатна славянска фамилия. “И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – той бе от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора), и на цялата Солунска област...” Какъв е бил по народност бащата е трудно да се каже, но тезата за неговата “гръцка” природа е трудно доказуема. Във византийската военна аристокрация през онази епоха най-силно е присъствието на арменци, грузинци, български славяни, българи (прабългари) и др. Императорите в голямата си част също са от арменско потекло, но същевременно са стопроцентови “ромеи” като политическо и културно кредо. Това важи и за т.нар. Македонска династия, а и за водещи фамилии като Лакапини, Фока, Склир, Малеини и т.н. Разгорещените спорове за произхода на Светите братя надали ще стихнат скоро. Методий и Кирил сигурно са притежавали самосъзнание на ромеи, по подобие на всички поданици на ромейския василевс (източноримския император). Но едва ли може да има съмнение, че матерният им език е бил “славянски”, т. е. старобългарски. Идеята, че бидейки “изначално” гръкоезични, те са го “научили”, “ изучили” до съвършенство и т.н. не е особено логична, въпреки че по принцип подобно решение не е невъзможно. Трябва да се отбележи, че политика на Византия по отношение на нейните съседи, а дори и на по-далечни политически патрньори е повече от прагматична. Обичайната практика е византийските мисионери, дипломати, командири на военни отряди от други общности да бъдат хора със същия етнически произход или лица от смесени бракове. В този смисъл братята са както ромеи, така и български славяни, т. е. българи в етнокултурно и езиково отношение. В състава на византийския елит има немалко такива личности и цели фамилии – патриарх Никита (776-780), Тома Славянина, богатата архонтиса (княгиня) Данилида, известният в началото на Х в. Василица, знатните родове Глава, Врана, Радини и др.
Методий е роден през 815 г. На двайсетина години е назначен от император Теофил за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия, най-вероятно на племето смоляни в Западните Родопи – “подробност”, която ни убеждава в знатното му славяно-българско потекло. Според Пространното житие Методий е бил красив и представителен мъж, женен, имал е деца – друга подробност, която почти не се знае от широката публика. Според чешката традиция от по-късно време името му на “славянски” е било Страхота. Вярно е, че това е превод по смисъл (от лат. “metus” – “страх”), но не можем да не признаем, че звучи знаково! Целият живот на Методий, енергията му, неговото слово като че ли са фокусирани в това “Страхота”...
След десет години служба Методий “напуска света” и приема монашеството в манастир в малоазийската планина Олимп. Като причина житиеписецът изтъква нежеланието на Методий да бъде свидетел (и участник?) на “... много смутове и престъпления в този живот...” Изследователите допускат, че Методий е принуден да се оттегли в манастир по политически причини. Още по онова време той се заема “... усърдно с книгите”. С него най-вероятно отрано е Климент (бъдещият велик български просветител), който е не само най-видният ученик на Светите братя, а преди всичко Методиев последовател. Вероятно това важи и за Наум, Ангеларий и за повечето от учениците на Светите братя. По-късно Методий става игумен на прочутия манастир “Полихрон” – свидетелство за безспорния му авторитет в църквата и пред висшите власти в империята. Тогава той е на около 35 години, което не се покрива с представите ни за “изначално” беловласия монах... Малко след 851 г. в манастира идва Костантин-Кирил Философ, с което започва истинската Мисия на братята... Както се знае, азбуката (графична система глаголица) е създадена от Кирил с участието на Методий (855 г.), след което започва обучението на книжовници и усилен превод на богослужебни съчинения. Иска ли питане, че организацията на този нелек труд е дело на игумена Методий...
През 861 г. Методий е в състава на Хазарската мисия заедно с брат си Константин. При престоя си в Херсонес (дн. Севастопол, Украйна) на Кримския полуостров Светите братя откриват мощите на св. Климент, папа Римски. След завръщането си от Крим Методий категорично отказва да стане архиепископ (митрополит), което директно го е отпращало във “върховете” на църквата. Причина за това, наред със склонността към монашеския живот, положително е любовта му към книгите, увлечението по наченатите заедно с Константин-Кирил преводи от гръцки на старобългарски.
През 863 г. Византия изпраща Светите братя във Великоморавия. Княз Ростислав приема с радост мисията, но са факт резервите на западната църква, и враждебността на господстващото в Централна Европа немско духовенство. Това не спира братята. През 867 г. те разширяват обсега на действията си и покръстват славяните в Блатненското княжество на княз Коцел (в Панония, днешна Унгария). През 868 г. по пътя към Вечния град спират във Венеция, където се стига до разгорещен диспут. Константин побеждава привържениците на т. нар. "триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. И тук не само възможното, но и задължително участие на Методий в разгорещения спор е спестено, навярно пак от самия него...
В Рим папа Адриан ІІ благославя славянските книги. Престоят там продължава повече от година, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете. За нещастие Константин се разболява тежко, приема схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година идват правителствени делегации, интелектуалци, обикновени българи от нашата диаспора в Италия...
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий не изоставя мисията, напротив – с папска була е ръкоположен за архиепископ на земите Средния Дунав. Немското духовенство продължава враждебната си политика – през 870/871 г. архиепископът е хвърлен в затвора. Тази реакция не е случайна – на практика Методий гради църковна организация, сходна с току-що създадената в България, също архиепископия по ранг. В диоцеза на Методий теоретично влиза и Срем (дн. Сремска Митровица, Сърбия) – град, който тогава е български. Липсват данни за контакти на "Светия брат" с “официална” България, но такива със сигурност е имало – както с архиепископ Йосиф, така и със самия владетел и бъдещ светец Борис-Михаил. Как иначе да си обясним онзи “копнеж по България” в душите на Методиевите ученици, както и че “... Борис отдавна жадувал за такива мъже...”
Разпрата с немския клир показва, че красноречието на Методий не отстъпва на Кириловото. В безсилието си пред доводите му немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш! " На саркастичната забележка на немския крал, че се е изпотил при спора, Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ и констатацията му: “Препирах се с простаци.”
Архиепископът е освободен едва през 873 г. след намесата на папа Йоан VIII. През 879 г. по папско нареждане славянската проповед е ограничена. Наклеветен от немските си противници, Методий се явява на съд в Рим и за пореден път оборва обвиненията. През 882 г. той посещава Константинопол. И на отиване и на връщане при визитата Методий би трябвало да е минал през българските земи. Методий е съвременник на първите нахлувания на маджарите (унгарците) в Панония и дори покръства един маджарски вожд, което още веднъж ни убеждава в неговите невероятни способности на проповедник и дипломат. В обсега на дейността му влизат и земите на Южна Полша. За нещастие, държавните власти във Великоморавия не осъзнават същинското значение на Кирило-Методиевото дело. Княз Светополк (Святоплук) е склонен на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки трудностите Методий продължава преводите, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си кончина (6 април 885 г.). Неговата смърт е последният “акорд” на Моравската мисия. Учениците на Светите братя са прогонени, по-младите дори са продадени в робство... Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България, "... за която те отдавна копнеели". Така монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация.
До 2000 г. спорадично, а от началото на новото хилядолетие – неизменно, на 11 или 24 май пред един голям кръст в археологическия резерват Микулчице в южната част на Чехия, в историческата област Моравия се събират българи. Това са наши сънародници от самата Чехия и от съседните й страни – Словакия, Австрия, Унгария, Полша, дошли да почетат паметта на равноапостолния св. Методий, чиито кости, според чешки учени, почиват в разкрития там при археологически разкопки епископски гроб. На 24 май 2009 г. в Микулчице тържествено беше открит паметник на Светите братя, дело на даровития скулптор Емил Венков. Докато на този свят има българи, равноапостолният Методий няма да бъде забравен. Защото българската “държава на Духа” е там, където са нейните дъщери и синове - на 11 май, макар и за броени часове, неизменна част от тази духовна държава е Микулчице.
Съществуващите записи за началото на войната и последвалите ги съобщения на съветското информбюро не са автентични, тъй като през...
Съюзниците във Втората световна война Русия и САЩ се готвят през май заедно да отбележат 65-та годишнина от победата над хитлеристкия...
veselaaaaaaa
Методий или "първенството на втория"
На 6 април всяка година църквата отбелязва паметта на великия български и славянски просветител св. Методий, по-големия от Светите братя. Само след пет години ще се навършат дванадесет века от неговото раждение. Едва ли е необходимо да припомняме какво са за нас българите Светите братя Кирил и Методий, “съпокровителите на Европа” - във всяка енциклопедия, учебник, детска читанка ще се намери повече или по-малко за Първоучителите. И винаги Методий стои редом с брат си Константин-Кирил Философ. Двамата са до такава степен “споени” в едно, че в съзнанието ни Кирил е невъзможен без Методий, и обратно...
Методий е орисан да си остане “в сянката” на своя гениален по-малък брат. От векове негласно е прието, независимо дали се признава или не, че “номер едно” е Кирил – създателят на нашето “азбуки”. Следва да се запитаме защо е станало така? И дали решаващата заслуга за присъденото “по право” първенство на Кирил не се дължи на в същност на ... Методий? На неговата монашеска скромност и тъга по обичния брат, преждевременно напуснал грешния свят... Култът към св. Кирил се формира по-рано от този към Методий, и то “под диктовката” на Методий – архиепископът на Великоморавия, по-големият брат, който е призван да се грижи, да пази по-малкия... Така е в обичайните взаимоотношения между най-близки роднини, между приятели и съмишленици, изобщо между хората. Колкото и да са свързани съдбите на двамата братя, всеки има своята “лична история.” Ако се замислим, тази на Методий е далеч по-драматична откъм житейски обстоятелства, обрати, премеждия, отговорности, изпитания, страдания... Ако Кириловият живот е на озарения от науката ученолюбив юноша, млад учен и “философ” (преподавател), на отдаден на книгите творец, то по-големият му брат съвсем не е живял хармонично... Той познава радостите и грижите на семейния живот, благополучието на аристократа, дори “опиума” на светската власт, и то на съвсем млади години! Методий е преживял и пълната противоположност на всичко това – духовното самоотричане на монаха, отдадеността в името на другите, на тяхното душевно спасение...
Методий е най-големият син на семейство, донякъде типично за аристократичния елит на Солун. Бащата Леон/Лъв е висш офицер, майката (името й според по-късни извори е Мария) е от знатна славянска фамилия. “И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – той бе от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора), и на цялата Солунска област...” Какъв е бил по народност бащата е трудно да се каже, но тезата за неговата “гръцка” природа е трудно доказуема. Във византийската военна аристокрация през онази епоха най-силно е присъствието на арменци, грузинци, български славяни, българи (прабългари) и др. Императорите в голямата си част също са от арменско потекло, но същевременно са стопроцентови “ромеи” като политическо и културно кредо. Това важи и за т.нар. Македонска династия, а и за водещи фамилии като Лакапини, Фока, Склир, Малеини и т.н. Разгорещените спорове за произхода на Светите братя надали ще стихнат скоро. Методий и Кирил сигурно са притежавали самосъзнание на ромеи, по подобие на всички поданици на ромейския василевс (източноримския император). Но едва ли може да има съмнение, че матерният им език е бил “славянски”, т. е. старобългарски. Идеята, че бидейки “изначално” гръкоезични, те са го “научили”, “ изучили” до съвършенство и т.н. не е особено логична, въпреки че по принцип подобно решение не е невъзможно. Трябва да се отбележи, че политика на Византия по отношение на нейните съседи, а дори и на по-далечни политически патрньори е повече от прагматична. Обичайната практика е византийските мисионери, дипломати, командири на военни отряди от други общности да бъдат хора със същия етнически произход или лица от смесени бракове. В този смисъл братята са както ромеи, така и български славяни, т. е. българи в етнокултурно и езиково отношение. В състава на византийския елит има немалко такива личности и цели фамилии – патриарх Никита (776-780), Тома Славянина, богатата архонтиса (княгиня) Данилида, известният в началото на Х в. Василица, знатните родове Глава, Врана, Радини и др.
Методий е роден през 815 г. На двайсетина години е назначен от император Теофил за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия, най-вероятно на племето смоляни в Западните Родопи – “подробност”, която ни убеждава в знатното му славяно-българско потекло. Според Пространното житие Методий е бил красив и представителен мъж, женен, имал е деца – друга подробност, която почти не се знае от широката публика. Според чешката традиция от по-късно време името му на “славянски” е било Страхота. Вярно е, че това е превод по смисъл (от лат. “metus” – “страх”), но не можем да не признаем, че звучи знаково! Целият живот на Методий, енергията му, неговото слово като че ли са фокусирани в това “Страхота”...
След десет години служба Методий “напуска света” и приема монашеството в манастир в малоазийската планина Олимп. Като причина житиеписецът изтъква нежеланието на Методий да бъде свидетел (и участник?) на “... много смутове и престъпления в този живот...” Изследователите допускат, че Методий е принуден да се оттегли в манастир по политически причини. Още по онова време той се заема “... усърдно с книгите”. С него най-вероятно отрано е Климент (бъдещият велик български просветител), който е не само най-видният ученик на Светите братя, а преди всичко Методиев последовател. Вероятно това важи и за Наум, Ангеларий и за повечето от учениците на Светите братя. По-късно Методий става игумен на прочутия манастир “Полихрон” – свидетелство за безспорния му авторитет в църквата и пред висшите власти в империята. Тогава той е на около 35 години, което не се покрива с представите ни за “изначално” беловласия монах... Малко след 851 г. в манастира идва Костантин-Кирил Философ, с което започва истинската Мисия на братята... Както се знае, азбуката (графична система глаголица) е създадена от Кирил с участието на Методий (855 г.), след което започва обучението на книжовници и усилен превод на богослужебни съчинения. Иска ли питане, че организацията на този нелек труд е дело на игумена Методий...
През 861 г. Методий е в състава на Хазарската мисия заедно с брат си Константин. При престоя си в Херсонес (дн. Севастопол, Украйна) на Кримския полуостров Светите братя откриват мощите на св. Климент, папа Римски. След завръщането си от Крим Методий категорично отказва да стане архиепископ (митрополит), което директно го е отпращало във “върховете” на църквата. Причина за това, наред със склонността към монашеския живот, положително е любовта му към книгите, увлечението по наченатите заедно с Константин-Кирил преводи от гръцки на старобългарски.
През 863 г. Византия изпраща Светите братя във Великоморавия. Княз Ростислав приема с радост мисията, но са факт резервите на западната църква, и враждебността на господстващото в Централна Европа немско духовенство. Това не спира братята. През 867 г. те разширяват обсега на действията си и покръстват славяните в Блатненското княжество на княз Коцел (в Панония, днешна Унгария). През 868 г. по пътя към Вечния град спират във Венеция, където се стига до разгорещен диспут. Константин побеждава привържениците на т. нар. "триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. И тук не само възможното, но и задължително участие на Методий в разгорещения спор е спестено, навярно пак от самия него...
В Рим папа Адриан ІІ благославя славянските книги. Престоят там продължава повече от година, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете. За нещастие Константин се разболява тежко, приема схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година идват правителствени делегации, интелектуалци, обикновени българи от нашата диаспора в Италия...
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий не изоставя мисията, напротив – с папска була е ръкоположен за архиепископ на земите Средния Дунав. Немското духовенство продължава враждебната си политика – през 870/871 г. архиепископът е хвърлен в затвора. Тази реакция не е случайна – на практика Методий гради църковна организация, сходна с току-що създадената в България, също архиепископия по ранг. В диоцеза на Методий теоретично влиза и Срем (дн. Сремска Митровица, Сърбия) – град, който тогава е български. Липсват данни за контакти на "Светия брат" с “официална” България, но такива със сигурност е имало – както с архиепископ Йосиф, така и със самия владетел и бъдещ светец Борис-Михаил. Как иначе да си обясним онзи “копнеж по България” в душите на Методиевите ученици, както и че “... Борис отдавна жадувал за такива мъже...”
Разпрата с немския клир показва, че красноречието на Методий не отстъпва на Кириловото. В безсилието си пред доводите му немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш! " На саркастичната забележка на немския крал, че се е изпотил при спора, Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ и констатацията му: “Препирах се с простаци.”
Архиепископът е освободен едва през 873 г. след намесата на папа Йоан VIII. През 879 г. по папско нареждане славянската проповед е ограничена. Наклеветен от немските си противници, Методий се явява на съд в Рим и за пореден път оборва обвиненията. През 882 г. той посещава Константинопол. И на отиване и на връщане при визитата Методий би трябвало да е минал през българските земи. Методий е съвременник на първите нахлувания на маджарите (унгарците) в Панония и дори покръства един маджарски вожд, което още веднъж ни убеждава в неговите невероятни способности на проповедник и дипломат. В обсега на дейността му влизат и земите на Южна Полша. За нещастие, държавните власти във Великоморавия не осъзнават същинското значение на Кирило-Методиевото дело. Княз Светополк (Святоплук) е склонен на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки трудностите Методий продължава преводите, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си кончина (6 април 885 г.). Неговата смърт е последният “акорд” на Моравската мисия. Учениците на Светите братя са прогонени, по-младите дори са продадени в робство... Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България, "... за която те отдавна копнеели". Така монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация.
До 2000 г. спорадично, а от началото на новото хилядолетие – неизменно, на 11 или 24 май пред един голям кръст в археологическия резерват Микулчице в южната част на Чехия, в историческата област Моравия се събират българи. Това са наши сънародници от самата Чехия и от съседните й страни – Словакия, Австрия, Унгария, Полша, дошли да почетат паметта на равноапостолния св. Методий, чиито кости, според чешки учени, почиват в разкрития там при археологически разкопки епископски гроб. На 24 май 2009 г. в Микулчице тържествено беше открит паметник на Светите братя, дело на даровития скулптор Емил Венков. Докато на този свят има българи, равноапостолният Методий няма да бъде забравен. Защото българската “държава на Духа” е там, където са нейните дъщери и синове - на 11 май, макар и за броени часове, неизменна част от тази духовна държава е Микулчице.
Още статии от категория Личности
Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата
Съществуващите записи за началото на войната и последвалите ги съобщения на съветското информбюро не са автентични, тъй като през...
„Скачачът Джо” - герой на две нации
Съюзниците във Втората световна война Русия и САЩ се готвят през май заедно да отбележат 65-та годишнина от победата над хитлеристкия...
veselanka
veselaaaaaaa
За сваляне
Българите и световната цивилизацияВаловете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория
Тест по българска история за любителя на историческо четиво
Именник на българските князе
День Победы.
Реч на Й.В.Сталин от 9 май 1945 година
Анализи
Dominus Michael princeps BulgariusКан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1
За сложната и трагична история на древнобългарските летописи
За алкохола, археологията, истината и политиката на Държавата
За героизма и културата в България в конотациите на святотообщонародно българско дело от философията на историята
За логиката на финансиране в България през модерността или “Мистика и ритуал” ООД
Коментари
Храбростта на българската войска от гледището на автентичната българска народопсихологияСмисълът на тържественното провъзгласяване на България за независимо Царство на 22 септември 1908 г.
Президентът - монарх
За някои измерения на понятието “събитийност” в автентичната българска история
Антибългаризмът като лично-обществена кауза в Рудозем
За религиозната и културната приемственост в българската история
Другата история
Философия на ментето-исторически основанияМЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/
Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история
Атентатът в Марсилия
Фалшификациите в българската история и техния смисъл - 2
Фалшификациите в българската история и техния смисъл
Личности
Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата„Скачачът Джо” - герой на две нации
Методий или "първенството на втория"
Михаил Псел, един всестранно надарен учен и многолик държавник от ХI в.
Ванче Михайлов - терористът бюрократ
Непознатият Буров
Етнография
Какви са и кои са Коледата и Рождеството...?!Капанска народна песен
Чудото на човешката личност
- Какъв е смисъла на шаманистиката и ползата от нея
Вместо увод в шаманистиката
Историко-Етнографски сведения за капанците
Теми по история
Добавките за българската история към превода на Манасиевата хроникаСенките от миналото - втора част
Бойните действия на Предния отряд при Нова Загора през м. юли 1877 г. - важна предпоставка за успешната отбрана на Шипка
Херодот: За предимствата на Монархията
Първо стълкновение на българите(булгарите) с монголите на Чингиз-хана
Траките - познати и непознати /1 част/
Въоръжение
Първата българска картечницаКак Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Ах, тези луди, луди войни!...
Дамаската стомана и нанотехнологиите
Странната история на линкора Тирпиц
Лозенградската операция
Открития
Волжка България през 15 - 16 векИстория на Волжка България(10 век) - 3 част
История на Волжка България(10 век) - 2 част
История на Волжка България(10 век) - 1 част
Въстанието на Петър Делян
БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА 6500 ГОДИНИ .
Дискусии
Морален ли е въпросът с досиетата на религиозните дейци у нас?Интересен факт
Народът на вълка
Борба на Булгария с монголо-татарските нашествия и натиска на източно-руските феодалие
ТРАКИ, ИРАНЦИ И БЪЛГАРИ –I
Освободителната война е комедия от грешки
Плъхове срещу Аслани
Страх и автобуси, влакове и самолетиДжебел на припек, Припек - на сянка
(Докъ)де е България ?
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.