Споделете Преди 80 години на картата на СССР се появява печално известната мрежа от концлагери, известна като Архипелага ГУЛАГ. Лагерите, създадени от болшевиките, възникват в първите години на съветската власт, а самото Главно управление на лагерите започва да работи няколко месеца след 7 април 1930г.

Но именно на тази дата е публикувано Постановление на Совнарком (правителството) за Положението на изправително-трудовите лагери. С него цялата разпокъсана мрежа от всевъзможни центрове за задържане и излежаване на наказания минава под шапката на едно ведомство.

Документът започва с прочутата фраза "Изправително-трудовите лагери имат за задача да охраняват обществото от особено социално-опасни правонарушители чрез изолирането им в комбинация с обществено-полезен труд и приспособяването на тези правонарушители към условията на трудовото общежитие".

По лицемерие тази фраза може да бъде сравнена с надписа Arbeit macht frei (Трудът освобождава) над входа на концлагера Освиенцим, коментира Николай Троицки от руската агенция РИА "Новости".

ГУЛАГ е преди всичко мрежа от трудови лагери, използващи в ХХ век робския труд.

Първите разпокъсани звена на мрежата възникват още в 1918г. като специални лагери за принудителен труд, в които са изпращани "класовите врагове". Тези островчета са белязани с извънреден режим и са създавани не от икономическа необходимост, а за откровена репресия.

През 20-те години обаче с напъна "петилетката в три години" лагерите се превръщат в икономически фактор. Двата процеса вървят паралелно - колкото повече хора са тикани по лагерите, толкова повече са използвани те за икономиката. Колкото по-мащабни са задачите на индустриализацията, толкова повече безплатен труд е необходим за постигането й.

И до днес се спори колко хора са минали през ГУЛАГ. Ако се вярва на архивите, между 1930 и 1953г. там са попаднали около 6.5 милиона души. Между 25 и 33% от тях са били политически затворници. Не е спрял и дебатът за жертвите, но има консенсус, че поне 600 000 са загинали от глад, болести и нечовешки условия за живот.

Постоянното "население" на ГУЛАГ е било в рамките на 2.5 милиона души. "Материалът" се е осигурявал с широко тълкуване от съда на престъпления като "разхищение на социалистическата собственост", "нарушение на паспортния режим", "самоволно отлъчване от работното място", "саботаж" или "недостатъчно трудодни в колхоза".

Болшевиките са имали сериозен проблем с освобождаваните от ГУЛАГ. В изказването си пред Президиума на Върховния съвет на СССР от август 1938г. Йосиф Сталин заявява: "Да се освобождават тези хора, разбира се, е необходимо, но от гледна точка на народното стопанство, това е лошо... Ще се пускат най-добрите хора, а ще остават най-лошите. Не е ли редно нещата да се обърнат по друг начин, за да остават тези хора на работа - да им се дават награди, може би дори ордени? А то какво се получава - освобождаваме ги, връщат се, събират се отново с престъпници и тръгват по стария път. В лагера атмосферата е друга, там е трудно да се изпортиш. Да възложим на Комисариата по вътрешните работи да измисли други средства, които да заставят хората да остават".

Коментарът му веднага е приет като заповед и започва удължаване на присъдите.

ГУЛАГ обаче си остава икономически неефективен до края. За кратък срок робският труд може да даде видими резултати, но продължителната експлоатация е безсмислена. Според руски икономисти мрежата от лагери средно е давала не повече от 3% от БВП на СССР.

В края на 40-те години вече е ясно, че ГУЛАГ работи на загуба, но машината е набрала такава скорост, че спирането й става чак след смъртта на Сталин през 1953г.

Въпросът е, че с построеното от затворниците е положен инфраструктурният фундамент за бъдещия ръст на съветската икономика. Те строят пътища, канали, най-големите заводи, добиват злато и играят ключова роля в изковаването на ядрения щит на страната.

Може да се твърди, че без концлагерите нямаше да се появи съветската промишленост, за създаването на която мнозина днес са готови да простят на Сталин греха на кървавите репресии, обобщава Троицкий.

---

---