Сподели във Фейсбук! Преди да създаде телеграфа, изобретателят печели като живописец

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

Художник или 04.физик? Това е голямата житейска дилема на Самюъл Морз, роден на 27 април 1791 г. и останал в световната история като един от най-големите изобретатели, основал цяла империя в областта на комуникациите. Създателят на телеграфа се проявява блестящо и в живописта, и в науката, и затова милиони негови съвременници са възхитени от талантите му. Морз обаче разочарова родителите си. И не защото бил слаб ученик ­ точно обратното, бъдещият учен изненадва с маниакална любознателност. Но отказва да следва амбицията на баща си и след като завършва Йейлския университет, дръзва да учи живопис в Европа.

Това е проява на скандално лекомислие

за тогавашните нрави и всички роднини поклащат унило глава с думите: „Затри се доброто момче…" То обаче успява, и то в лоното на разврата, както близките му наричали Европа. Морз се запознава с хората, които по-късно дават тласък на изобретенията му. Но преди това обиколя големите музеи, съзерцава с часове най-добрите творби на Микеланджело и Рафаело и си позволява лукса да мечтае за тяхната слава и дори да я засенчи. Изкуството го завладява до такава степен, че рисува почти денонощно, забравил всички удоволствия на младостта и отдаден изцяло на страстта си. Трудолюбието му не е напразно ­ една от картините му, „Умиращият Херкулес", е наградена със златен медал от Кралската академия в Лондон. Това е истински балсам за изтерзаното му самочувствие, наранено от подмятанията на роднините, че художник и пройдоха били едно и също нещо. Морз ги убеждава в обратното, когато се връща в родината си след неколкогодишно обучение при живописеца Уошингтън Олстън в Лондон. В САЩ бързо печели реноме на един от най-добрите млади художници, но това не се отразява на финансите му. Десет години се препитава като пътуващ портретист и

продава творбите си за мизерни суми,

защото по това време (юни 1812 ­ януари 1815) САЩ воюват с Великобритания и изкуството е изместено на заден план. Но обаянието и общителността на младия художник му носят много повече от слава ­ запознанства с някои от най-интересните хора на това време, като писателя Джеймс Фенимор Купър, президента Джеймс Монро (автор на прочутата доктрина за неутралитет спрямо европейските войни) и маркиз Дьо Лафайет (участник във Войната за независимост на САЩ и Великата френска революция). С помощта на своите познанства в политическите и интелектуалните кръгове през 1825 г. Морз основава Национална академия за живопис в Ню Йорк и няколко години по-късно отново потегля към любимите си музеи в Европа. Именно това второ пътуване преобръща съдбата му. Морз се запознава с французина Луи Дагер и с неговия дагеротип ­ първата машина за фотография, и това събужда интереса му към научните изследвания.

Морз се интересува от физика още от детството си и дори посещава лекции за електричеството в Йейл, но до този момент страстта към изкуството винаги надделява. Но след срещата си с Дагер изоставя живописта в полза на науката ­ истинска революция за неговия характер. През следващите години се посвещава изцяло на проучвания, свързани с електричеството. Тормози го мисълта, че няма апарат, чрез който хората да узнават веднага новините, и затова насочва усилията си в тази посока. Плод на неговите експерименти е телеграфът, чийто прототип е представен за първи път през септември 1837 г. Изобретението, както и специално създадената морзова азбука предизвикват интереса на крупния индустриалец Стив Вейл. Той се съгласява да го финансира, но при едно условие ­ Морз да вземе за помощник сина му Алфред. Тандемът успява и правителството на САЩ отпуска субсидия за построяването на първата телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор. Морз

изпраща първото съобщение

на 24 май 1844 г. То гласи: „Ето какво създаде Бог." Новият апарат намира светкавично приложение в десетки страни. Със същата скорост водопад от отличия залива Морз ­ сред наградите му са Орденът на Почетния легион, рицарски кръстове и златни медали от различни държави. Изобретателят е сред малцината, в чиято чест е издигнат паметник приживе ­ бронзовата му статуя е поставена в Сентръл парк в Ню Йорк.

Всички тези почести обаче не му спестяват съдебните разпри относно патента. Други изобретатели също претендират, че са създатели на телеграфа, и спорът стига до Върховния съд, който през 1853 г. постановява, че Морз е неговият „баща". Обкръжен от почести и слава, изобретателят умира малко преди 81-вия си рожден ден, на 2 април 1872 г. Изобретателят е единственият американец от това време, на чието погребение се събрали хиляди хора.

Дарява хиляди долари на бедните

За разлика от много тогавашни и днешни богаташи Морз не парадира с голямото си състояние. Нещо повече - дори не знае с колко пари разполага, защото непрекъснато дарява големи суми на приюти и детски домове. На неговата щедрост се дължи и част от обаянието му, на което били подвластни жените. Морз имал два брака - първата му съпруга Лукреция починала млада, след раждането на четвъртото им дете през 1825 г., и според мълвата именно фактът, че разбрал за смъртта й няколко дни по-късно, го провокирал да измисли апарат за бързо предаване на новини. От втората си съпруга Сара Елизабет също има четири деца, но подробности за личния му живот през годините не са много известни, защото той упорито отказвал да споделя факти за семейството си.

---

---