Споделете През този период булгарската държава държава имала феодален характер. На върха на съсловната стълба стоял владетеля/Кан-Цар, Балтавар, Емир/, по-долу едрите светски феодали-бекове/държавни князе/ и баи/племенни князе/, под тях- царските държавни феодали/алпари или елбири/ и отделни едри феодали/джури-военни/.

Важна роля в държавата играели духовните лица- жреците, а с приемането на исляма-сеидите/религиозните глави на мюсюлманите/ и моллите от всички рангове. Всички те влизали в господстващата класа на феодалите/джури-рицари/.

В Булгария към класата на феодалите се включвали и самостоятелните търговци и занаятчии. До 10-и век под феодалите стояла класата на селяните/иченгеи/, плащащи данъци на Царя и на отделните феодали. Към същия ранг се приравнявали служителите на търговците и занаятчиите.

От 10-и век, когато исляма бил приет за държавна религия, булгарските иченгеи-мюсюлмани започнали да се ползват с правата на рицари, а робите да се освобождават, ако приемат исляма или след 6 годишна работа на стопанина си.

/Бележка на преводача: Българската държава на Балканите, основана през 7 век, имала същите белези и феодално устройство. Има малка разлика в названията, тъй като племената които идват с Аспарух и Кубер са били от хоните, аланите и ермийците. Относно държавното устройство ще се спрем в частта Приложение и основаването на Улуг Българ/наричан още Берсула по старому, както се наричали Средно-Европейските булгарски владения от които тогава останали Улуг Българ и Авария, наричан и Кара Бурджан т.е. голям, велик, Бурджан/вълча душа/, наричан Болгария и днес България/.

През 658 г. Шамбат бил разбит от франките/те го наричали „Само”/ и аварите и се върнал на служба при Курбат. Курбат пак му дал титлата улугбек/губернатор/ на областта Бащу, но заповядал за наказание за миналото му непослушание да бъде наричан само с прякора си „Кий”. Затова и градът получил неговото име, което днес е под формата „Киев”.



Гражданска/междуособна/ война и разделяне на Велика България.

През 660 г. Курбат, който приел в 630 г. титлата Кан/Цар, Император/ умира. На булгарският престол издигат неговия най-голям син Бат Боян. Но след три години Шамбат/брат на Курбат/, при подкрепата на най-младия син на Курбат - Аспарух Маджар, се вдигнали срещу Бат Бояна с цел да завладеят трона. Аспарух бил наместник на баща си на Барс Иле/Волго-Урал/ и на Есегел/Сибир/. Курбат, знаейки че е в много добри отношения с чичо си приживе нарочно го отдалечил на изток...

Аспарух напуснал Барс Иле и завладял Северокавказката област, която наричали Кара Бурджан. Тогава предприели с чичо си настъпление срещу личното владение на Бат Боян /Причерноморието/ от две страни. Аспарух от изток, а Шамбат от север. При тези условия Бат Боян сключил съюз с Хазарската орда/Орда-съюз на няколко скотовъдни племена/. По силата на договора хазарите получавали част от южнобулгарските земи/Азак, Северен Кавказ и Нижното Поволжие с булгарските градове Атил, Семендер и др./, при условие, че помогнат да се разбие Аспарух и Бат Боян да запази властта. Аспарух бил разбит и отстъпил към Средното Поволжие. Оттам, с част от подвластните му булгари, отишъл при чичо си в Киев, който предоставил на хората му областа Онгъл/място за паша на Царските коне/. Тя се простирала между долното течение на Бури Чай/Днепър/ и Сула/Дунав/.

По време на междуособната война другият брат Котраг подкрепял Бат Бояна, а двамата осиновени сина на Курбат - Кубер и Лачин, подкрепяли Аспарух/по-късно от Бат Боян се отделил и Котраг. Той заел опразнената от Аспарух Барс Иле/Волго-Уралието/ и основал своя държава – Ак Булгар/така наречената Волжска България/.

Бат Боян се оженил за дъщерята на хазарския каган, след което заедно с хазарите организирали широкомащабна офанзива с цел да завладеят Киев и да се разправят с Шамбат и Аспарух.

Решителната битка се състояла на левия бряг на Днепър, като общото число на конницата надхвърляло 400 хил.! Хазарите претърпели огромни загуби и техния каган оттеглил подкрепата си с думите към Бат Боян:"Аз ти помогнах, колкото можах, оттук нататък сами се оправяйте помежду си”. При това положение братята се разбрали всеки да владее това което има.

За Аспарух останал Онгъла...

След смърта на Шамбат през 672 г. Аспарух напуснал Киев, опасявайки се, че болшинсвото от аристокрацията ще подкрепи Бат Бояна и не се излъгал - след него градът бил предаден на Бат Боян.

В Онгъла Аспарух и Кубер започнали да кроят планове за отвоюване на земи от Византия, защото положението им там не ги задоволявало, а и не се чувствали сигурни за бъдещето... След като разбрал за това император Константин IV решил да го предотврати, но не успял. Войната продължила две години и Аспарух завоювал провинциите Мизия и Македония. На братята си той предоставил Маг Идан/вълча долина, низина/ - Македония, за лично автономно владение. Тя била владяна от наследниците им/включая Видинска област, откъдето настъпил Кубер/ до падането на България под византийска власт през 11 век.

Аспарух преместил временната си столица в Плиска и през 681 г. провъзгласил собственна държава и се обявил за Кан! Държавата се простирала от Днепър до Охридското езеро и я нарекли Улуг Българ/Улуг е синоним на Урус и на Кара и също означава „голям”, "велик”, по–късно се закрепило за думата значението-дълъг/.

Болгарският Цар/Кан/ Борис през 9 век приел православното християнство и въвел в Болгария вместо тюрко-булгарския език, езика на подвластното на българите славянско население. Болгарските славяни отдавна вече били християни и помогнали на Бориса в борбата му с роднините - съперници за властта/за разграничение от останалите булгари, българите на Аспарух в науката ги наричат със славянското произношение-болгари, а държавата Болгария/.

Българи и хазари.

Хазарите прекрасно се устроили на получените от булгарите земи. Тяхната аристокрация била водена от средноазиатски българи, а Царете се избирали от старинния български род Син или Афшин/т.е. род на вълка/.

Направили Итил своя столица и отначало живеели дружно с Булгарската държава. Фактически, взаимоизгодния съюз между Булгария и Хазария, просъществувал до средата на 8-ми век.

Първият опит на арабите да проникнат в Европа, като покорят и ислямизират Северен Кавказ бил осуетен от обединените булгаро-хазарски войски. Но в 37 г. хазарският каган бил разбит от арабите. Според условията на мирния договор, кагана азрешавал на всички, които желаят, да приемат исляма. Болшинството от северокавказките булгари-бурджаните, приели мюсюлманството. От тази 737 г. исляма почнал да се разпространява сред булгарите.

В средата на 8-ми век хазарския каган се опитал да застави бурджаните-мюсюлмани да се откажат от исляма и да се върнат към тенгрианството. Бурджаните не се подчинили и с разрешението на булгарският Цар се преселили в Барс Иле, където основали град Болгар и Болгарския бейлик.

В началото на 9-ти век, хазарския каган Обадия, с част от подвластната му аристокрация, приема юдаизма и започва ново гонение на мюсюлманите. Бурджаните–мюсюлмани, чийто главен град бил Самандер, вдигнали възстание, което завършило с неуспех. Хиляди бежанци се отправили към Булгар и били приети от булгарския Цар Айдар, когото наричали и Урус Айдар/815-855/. През същата 820 г., той, заедно с част от черните ългари, приема исляма и отказална Обадия да върне бежанците.В отговор Обадия скъсал жизненонеобходимия за Хазария съюз с Булгария и започнал война с нея. Обаче наетите от него угри му изменили в решаващата битка при днешния Харков и минали на страната на българите. Хазарите били разгромени а Айдар се съюзил с баджанаците/печенегите/, като се оженил за дъщерята на техния хан. Следващият Цар бил техния син Джилки, който също приел исляма и името Габдулла.

Тенгрианската аристокрация в Хазария виждайки гибелната и недалновидна политика на Обадия го убила и издигнали друг Каган. Той спешно сключил съюз с огузката Гузка орда/която се намирала на юг от печенегите в Югозападен Казахстан/. В противовес на съюза на Айдар с печенегите.

Тогава Айдар решил да срине Хазария икономически. Той забранил на булгарските и на всички европейски търговци да пътуват през Булгария към хазарите. Основал нов търговски път от Европа в Азия в обход на хазарските владения. Този воден път минавал от Скандинавия, през Прибалтика и Болгарският бейлик, до столицата на Булгария-Киев. А от Киев продължавал по Бури Чай/Днепър/ и Черно море до Мала Азия и Закавказието. Не случайно по тази причина Айдар приел на служба голям брой скандинавци, /датчани, норвежци и шведи/ и прибалтийци/славяни-колбяги от Колобжега, пруси, фини и др./, освен това дал големи привилегии на техните търговци.

За развитието на новия воден път Айдар създал особен разряд иченгеи от Украйна и Белорусия/включая Шамлин-Смоленск и Галидж/бъдещата Новгородска земя/. Вместо да плащат данъци на феодалите, те били организирани да строят търговски и военни кораби за държавата. Техните селища били разположени по горните течения на реките, затова ги наричали „субаши”.

Така в Булгария се появила нова категория иченгеи-държавните иченгеи.

Благодарение на новия търговски път Киев процъфтявал и станал голям град/булгарите официално го наричали Бащу/. При Айдар Булгарската държава от Кара Булгарския период достигнала най-голям разцвет.



Преместване на столицата от Киев в Болгар.

След смъртта на Айдар в 855 г. на булгарския трон бил издигнат Габдулла Джилки, който се опирал основно на мюсюлманската аристокрация. Това предизвикало недоволството на тенгрианската

част от аристокрацията, която била принудена да отстъпи част от своята власт на мюсюлманите. Най-младият брат на Джилки–Лачин/анчийците го наричали Рюрик/, мечтаейки да заеме българския трон, застанал начело на недоволните тенгрианци. Неочаквано Византия, бившата съюзница на Айдар, а също и хазарите, подкрепили Лачина от страх пред засилването моща на Булгария и в качеството и на търговски конкурент, също и като потенциално огнище на исляма...

В Булгария избухнала нова междуособна война. Отначало Габдулла разбил Лачина и неговите хазарски съюзници. През 860 г., по заповед на Джилки, булгарският флот, състоящ се от кораби на анчийците и скандинавски наемници/тях ги наричали „варяги”/, разгромил околностите на Константинопол. За това командващия флота Джир/водач на анчийците/ и Асколд/водач на варягите/ били щедро възнаградени.

Но през 864 г., когато Габдулла заминал в своята лятна столица/батавъл/-днешния град Путивъл/Хорисдан/, Лачин внезапно го нападнал със своите съюзници. Джилки поискал да се укрие в Киев, но киевляните начело с Асколд вързали верния на Царя–Джир и заявили:"Ние няма да те пуснем Царю в столицата, докато не решиш в полето своя спор за престола с брат си Лачин! "

Габдулла отбил нападението на Лачин и изгонил Асколд от Киев, но толкова бил разсърден и разочерован от от постъпката на киевляни, че в 865 г. преместил столицата на Българската държава от Киев в гр. Болгар. Преместил се там заедно с част от черните българи-мюсюлмани. Украйна била разделена на два автономни бейлика-Киевски/дяснобрежната част/ и Кара Булгарски/лявобрежната част/. На Киевския бейлик начело бил поставен верния бек Джир а на Кара Булгарския-най-стария син на Джилки-бек Алмъш Джафар.

Кара-Булгарският период от историята на Булгарската държава приключил.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СВЕДЕНИЯ ЗА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Кул Гали - „Хон Китаби”/Откъси от главата: Описание на Саксин/1242 г.

„...Аз не можах да се добера до Кара Бурджан/Болгария/ заради бурното море по това време, но оттам в Джалда/Крим/ пристигна моят ученик и сподвижник Фазил от рода Кермек. И той ми разказа някои неща за този край. Той се дели на пет големи части, от които западната се нарича Мак-Идан, т.е."вълча низина или долина”/Македония/, северната-Кичи Улаг, централната–Барадж Келеу, в чест на празника за измолване на реколтата, южната-Буйрак, а източната -Дебержай/областта на Плиска-Добруджа, в която влизали и Дели-Орман и Поломията-поречията на Ак Арджа и Кара

Арджа/Бели и Черни Лом/.

Дебержай, което означава „Гръмовержец” е и едно от имената на Алп Кубар или Бабай, под покровителството на когото си мислят, че се намира този край. Самият Фазил живее в аул, също носещ едно от имената на Кубар-Сара Салтък, т.е."Гръмотевичния”, по хонски. До него има хълм и езеро, които носят имената на Бабая, тъй като се счита, че той понякога обича да си почива там...

В Дебержай са избягали всички бурджански булгари, които не поискали да се кръстят, и тук винаги са преобладавали мюсюлманите. Абдалах ибн Бащу всеки път, когато идвал тук е организирал мечети/молитвен дом/ и училища. Оттук той е изнесъл немалко Кара Бурджански книги, които били застрашени от изгаряне, тъй като били написани или на нашето древно писмо „самра”, или на арабица. Някои предполагат даже, че неговият прякор"Деберзи” означава „Дебержайски”.

Тук намирали убежище и последователите на ереста на Худаяр/поп Богомил/.

Най-известният град на този благодатен край е Джураш, наречен така, защото именно тук са се провеждали воинските пирове в чест на Алпа Аудана-Джураш. ...”



Откъси от основните закони „Торе”, записани по волята на Урус-Югур Айдара Тебир Шамси в града Бащу/по данни на Кул Гали и Гази Баба-Арслан Тертер/.

Бел. на преводача: ТОРЕ включва:1. Религиозна митология; 2. Обрядност; 3.

Основни закони на древните българи(затова по-късно думата „Торе” се разглежда като „сборник от основни закони”, „Конституция”).

...2. Тези мъже и жени, които са уличени в ругание на ТОРЕ, прелюбодеяние, кражба на държавно и общественно имущество, на

военни коне, насилие и разбой/грабителско нападение/, нека се привързват към сармана/хиксообразен кръст/, да се разсичат на части, а частите да се окачват на бреза/или ясен/.

...3.Чужденец, хулещ ТОРЕ, нека се привързва към кон и да се влачи, докато не издъхне. А чужденеца, който е развратил някой българин да почита чужди духове, нека да бъде лишен от носа, ушите си, да бъде бит и изпъден от държавата.

...6. Юрганите или кам-бояните/жреците/, изгубили своята сила/или дарба/ и уличени в заблуда и лъжа на народа, нека се обесват по дърветата.

...8. За държавна измяна се наказва със смърт не само виновния, но и най-близките му роднини.

...10. Кан-сюбиги/император и върховен главнокомандващ на войската/, капагана/главата на правителството/, боил-тархана/водача на аристокрацията/ и ичургу-боила/колобър или идик/, изпълняващ длъжноста на върховен съдия, се избират/или одобряват/ на Велик събор/Кинеш/...

Преди Великите събори всички родове нека се събират по свое желание около четирите велики рода - барънджар/барин/, ширак/ширин/, кюнгла-аргин/хонските и сербийските родове/, и маджар-есегел...

11. Числото на боилите и багаините, участници във Великите събори, нека не надвишава 500 и нека всички те да получават званието буляр/боляр/. Нека числото на дворцовите боляри бъде ограничено до 30, а числото на вътрешните или палатните боляри – 12, и нека те да носят званието мен-боили/велики боили/.

...13. Синовете на каганите или кан-сюбиги от наложници, не принадлежат към Царския род, а към рода на майките си.

Бележка на преводача: по сведения на булгарските летописци по тази причина Борис I е узурпатор и заради него в крайна сметка България пада под византийска власт. Той е бил син на безродна славянка. Разбива булгарското общество, подменя голяма част от аристокрацията със славянски хрантутници и пияници, безхарактерни и безчестни типове. Докарва гръцко духовенство и агентурен апарат, който се вкопава навсякъде. Въвежда византийската чинова, законова и административна система/която Симеон отменя, изпъжда поповете в Гърция, прави частична политическа амнистия и т. н./. И двамата му сина Рахсат и Шамгун/Симеон/ се опитват, всеки по свой начин, да поправи злините и да спаси България, но и двамата успяват частично, като заплатили със здравето и живота си. Симеон живял по-дълго, заложил основите на славянобългарската култура и дал писменност на новопокръстената Урус Българ. Тя продължила историческия си път после като Киевска Рус и Московска Рус. Подобно на Дунавска България те се славянизирали, както обикновенно се случва и на много други страни, където доминира езика на най-многобройния етнос, особенно ако е наложен за държавен и официален. Въпреки че казачеството до 18-ти век употребявало булгар-тюркския език наред със славянския/”казак”е булгарски термин и означава –„областен опълченец”/.

Екатерина II отнела правата и автономията на казаците и забранила тюркския език. А Владимир Мономах разгромил булгарската култура и подправил летописите/но не всички успял..., дори в собственната си страна/, за да оправдае себе си и новия си"курс” на развитие на държавата/имал добри учители и съветници.../.

А тук лукавите разбрали, че със сила България не може да бъде унищожена. Затова започнали дълга и последователна подривна дейност отвътре. За времето на царуване на Петър I, се сменило едно цяло поколение, а той надминал и дяда си и баба си в провизантийското „божественно усърдие”...

Самуил/Шамил/ и Гаврил-Радомир/Гази Барадж/ водили успешна борба с Византия в съюз с Волжска България. Но след убийството на Гаврил-Радомир, кагана, който бил зет на Самуил, оттеглил помоща си... Византийското злато и отрова си свършили работата и този път.

...15. Подданъчното население плаща на хазната налог в размер на 1/12 върху цялото си имущество.

...48. Ако някой бъде уличен в клевета, то нека бъде наказан за същото престъпление, в което се е опитвал да набеди невинния.

...51. Бременната жена се избавя от наказание... Жена с деца, при подялба на имущество, получава не само своя дял, но и този на децата... Бащите на децата може да са различни, но майка им е само една. Нека децата не забравят това и преди да приветстват бащата, да се поклонят първо на майката.

52. Ако някой чужд управник не плаща на държавата и нейните поданници дължимото, то Кана има право да го вземе със сила чрез набег веднага след като получи отказ.

53. Ако някой е избягал от държавата в друга страна, то за това се наказват охранителите на този участък на границата през който са избягали престъпниците.

54. Ако някой се опитва да скрие престъпник или престъпление, то нека да бъде подложен на мъчения: бой, пробождания, окачване на ченгел за реброто, да му се потапят ръцете и краката във вряла вода..., а след това, ако си признае, да бъде заставен да си плати глобата за съответното престъпление/извършено от друг/ и да бъде освободен.

...Член 56 е за клетвенните договори, ще спомена само за прословутото колене на куче...Това е клетва в живота на целия род, която, ако бъде нарушена, родът ще бъде унищожен от злите духове.



Бележка на преводача: Общо 60 члена са записани, които са служили

хилядолетия и то много добре на нашите предци.

Има още няколко сведения ог Гази Баба/Арслан Тертер/: за пътуването на Маркар Макидан/Черноризец Храбър/до Волжска България, за възстанието на внука на Самуил–Петър Делян/Джилан Батир/, за алфавита на дунавските българи, част от което прилагам като фотокопие, за караматите-тенгрианските храмове, за генеалогията на нашите царе и т.н.

Надявам се, някой ден, когато България стане нормална страна, в която живеят свободни и достойни хора, оставеното ни знание за миналото от нашите предци, да бъде известно на всички.

---

---