Памет за жертвите на комунизма в България

Даниела Горчева

Двадесет години след събарянето на Берлинската стена, уебстраниците на български, посветени на паметта за жертвите и престъпленията на комунистическия режим се увеличават, но за съжаление остават твърде малко.

Първата лястовичка бе ″Декомунизация” - сайт, създаден по идея на Борислав Скочев през 2002 и оттогава редовно поддържан и попълван от него на доброволни начала и в свободното му време.

Преди няколко месеца в интернет се появи виртуален паметник на жертвите на комунизма. Сайтът е озвучен с музика на Теодосий Спасов.

Малко предистория

Години наред Съюз "Истина" събира свидетелства за избитите от режима, анкетирайки техни близки и познати. Давайки си сметка, че хората не са вечни и си отиват един след друг, Дянко Марков и брат му Георги създават съюз ″Истина”, чиито членове из цялата страна правят анкетни карти с кратки данни за убитите и/ или за миналите през лагерите и затворите и успяват да натрупат безценен исторически архив.

Същевременно огромен архив се трупа и от спомените на оцелелите и разказите на техните близки и в броевете на вестник ″Про и Анти”. Една част от него Васил Станилов издаде в четири тома ″Писахме, за да се знае”.

Проблемът с по-голямата част от тези свидетелства и данните от анкетните карти е, че не са на цифров носител. Така не само оставаха недостъпни за изследователите и за обществото, но имаше опасност и да станат нечетими поради липсата на подходящи условия за тяхното съхранение.

″Няма кой - значи аз, няма кога - значи сега”

Това сигурно са си казали в един момент две млади жени. Нора Димитрова и приятелката й Грета Недялкова спонсорират не само създаването на интернет страница за жертвите на комунизма, но и пренасянето на цифров носител на огромния архив на съюз ″Истина” на братя Маркови и архива на Васил Станилов.

″Това са само част от имената на погубените от комунистическия режим в България”, предупреждават създателите на сайта за жертвите на комунистическия режим в България и допълват: ″Предстои да се въведат още много хиляди имена. Страницата е в непрекъснат процес на допълване. Молим за вашите добавки и корекции. Оцелелите от комунистическите репресии ще бъдат почетени чрез отделна страница, която е в процес на създаване. С дълбоко уважение към изстраданото от тях се обръщаме към техните близки с молба да ни изпратят имена и биографични данни”.

На сайта има образци за анкетни карти, които биха могли да бъдат попълнени и изпратени по електронна поща на екипа.

Нора Димитрова: Паметта е същината на живота

За себе си Нора Димитрова казва:

„Винаги съм имала интерес към езиците и историята.”

Тя е родена в София, където живее до 23-годишна възраст. Завършва класическата гимназия, а след това класическа и английска филология в СУ ″Свети Климент Охридски”. От 1996 г. живее в Америка, където защитава докторат в Университета Корнел, а после работи като преподавател и изследовател по антични езици и история. Отскоро работи в компания като специалист по езиците и културата на Източна Европа.

През 2005 заедно със съпруга си проф. Кевин Клинтън и с ценната помощ на неколцина колеги и съмишленици, създава Американския научен център в България.

Идеята е да насърчат студенти и изследователи от американския континент да опознаят България и региона, а на българската академична общност да предоставят възможност за контакти, изнасяне на лекции и ползване на библиотеката, която е отворена за читатели и нараства с всеки изминат ден.

За създаването на сайта тя споделя:

″Сайтът за жертвите на комунизма, който спонсорирахме заедно с Грета Недялкова и съпруга ми, дава възможност за електронно разпространение на невероятно богатия архив от материали, които братята Дянко и Георги Маркови, както и Васил Станилов са събирали и публикували години наред. Нашият сайт тепърва предстои да се попълва с информация. Идеята ни беше чрез електронната форма да достигнем до международната общност и особено до младите хора, мнозина от които знаят твърде малко за близкото ни минало″.

″Като изследовател на античната древност, който години наред се е занимавал с разчитане и издаване на най-различни документи, за мен е изключително важно да се познават фактите и да се извлича нужната поука от тях. Грозните престъпления не трябва да бъдат забравяни или омаловажавани. Трябва да се поучим от еврейския народ, който е достоен за уважение, защото пази паметта за миналото. Вярвам, че ние сме длъжни да направим същото, ако искаме да се уважаваме като народ″, продължава тя.

Американският научен център в България

За Американския научен център, създаден преди 5 години, Нора Димитрова обяснява:

″Американски научни центрове има в много страни по света. Те не трябва да се бъркат с културните центрове, които обикновено са част от посолствата в съответните страни. Научните центрове подпомагат комуникацията между студенти, преподаватели, изследователи; имат много богати библиотеки със специализирана литература; предоставят възможности за научен обмен и изследователска дейност″.

″Центърът в България, посветен на изследвания в областта на хуманитарните и обществените науки, бе основан преди около пет години от съпруга ми и мен и се финансира от благотворителност. От Packard Humanities Institute получихме средства за закупуването на сграда с голям двор в кв. “Хаджи Димитър”.

Нора Димитрова казва още, че много от дейностите на центъра се финансират от фондация “Америка за България”. Фондацията спонсорира и изработването и разпространението на филма на известния документалист Атанас Киряков “Оцелелите. Лагерни разкази”.

″Това е един много силен исторически паметник за комунистическите лагери на българска земя″, казва за филма Нора.

Проектите, с които центърът и хората, свързани с него, се ангажират, са от най-различно естество – от подпомагане на археологически обекти до изследвания в областта на музикологията.

На въпроса защо определя като толкова важна паметта за миналото, Нора Димитрова отговаря:

″Паметта е същината на живота. Ако човек се събуди една сутрин с амнезия, той е безпомощен, все едно че не е съществувал. Той не може да разпознае дори най-близките си хора. Това несъмнено е една лична трагедия, а когато цял народ или голяма част от човечеството живее с историческа амнезия, трагедията е огромна и последиците са много тежки. Дай, Боже, това да не е нашата съдба″.

Публикувана на
2010-04-19 23:18:07
от  bg-history 

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви:

Виж всички снимки към статията:

Памет за жертвите на комунизма в България