АНКЕТА: Доволни ли сте от управлението на ГЕРБ? (1908 гласа)

Статия от категория Анализи

Обикновен Сталинизъм (част втора)

Статията е видяна 948 пъти
По материали от: www.svobodata.com

Размер на шрифта:

Обикновен Сталинизъм (част втора)

В световната съдебна практика няма друг подобен случай, както известните три Сталински процеса през трийсетте години на миналия век. Процесите са началото на гигантска чистка, несравнима с нищо друго известно в света. Те са началото и на известната Сталинска параноя, чиито гангстерски елементи са прилагани от съветското КГБ във всички окупирани след войната източно-европейски страни. По изказването на един западно-европейски наблюдател: «Сталин е унищожил повече болшевики, отколкото всички руски царе, взети заедно.»

Резултатите от целия предвоенен период на тоя терор са следните: през трите процеса са минали всички живи членове на Ленинското политбюро, без Сталин и Троцки. Към края на последния процес Сталин е арестувал и екзекутирал почти всички по-важни болшевики от времето на революцията. От 1,966 делегати на партийния конгрес в 1934, 1,108 са били арестувани. От 139 члена на ЦК, 98 са арестувани. Трима от съветските маршали (Александър Йегоров, Василий Блюхер и Тухачевски), както и хиляди офицери на Червената армия, са арестувани и екзекутирани. Нито един от арестуваните не е освободен – всички до един са или разстреляни незабавно, или получават дълги присъди в сибирски лагери. Извън тези политически процеси хиляди хора изчезват без никаква следа. Главният обвиняем, срещу когото е насочена Сталинската параноя – Леон Троцки, по това време живее, изгонен преди това от самия Сталин в чужбина, където го достига ръката на съветски агент в Мексико в 1940.

Трите процеса са следните: Първият се води срещу 16 члена на така-наречения «Троцкистки-Зиновистки терористичен център» и е проведен през август 1936, на който главни обвиняеми са Григорий Зиновиев и Лев Каменев, двама от най-известните партийни водачи в миналото. Всички съдени са екзекутирани.

Вторият процес е през януари 1937 срещу 17 по-малко известни болшевики, включително Карл Радек, Юрий Пятаков и Григорий Соколников. 13 от обвиняемите са разстреляни, останалите са изпратени в трудови лагери.

Третият процес е особено интересен за българския читател, тъй като включва и румънеца от български произход Християн Раковски. Чуждестранните наблюдатели са останали със зяпнали уста и от Генрих Ягода, известното чудовище на ГПУ и дългогодишната дясна ръка на Сталин, също на подсъдимата скамейка.

Трите процеса са лична и единствена режисура на Сталин и имат една-единствена цел – да унищожат всякакво Троцкистко влияние. В действителност влиянието на Троцки далеч не е било такова, каквото параноика Сталин е виждал. Това, което е по-важно в тая шизофренична вакханалия, е не съществуването на троцкистка опозиция, а съществуването на разномислие за бъдещето – и когато един подъл партиен гангстер като Сталин е осъзнал неговите размери, той е видял смъртна опасност за властта си. Като допълнение към мракобесието на тоя циник идва изключителната му злопаметност и инквизиторска жестокост. Един такъв полуграмотник като него не е могъл да си представи, че разномислието е съпровождало всяка революция от първия ден и че уеднаквяването на мисълта е смърт за всяка революция – рано или късно.

На тоя фон още повече изпъква неговата пословична злопаметност и към най-близките му хора. Един такъв пример е Генрих Ягода (истинсмкото му име е Герш Филипович Йехуда), болшевик от 1907, който от 1924 става началник на ГПУ (Главное Политическое Управление) и който в продължение на 15 години е в най-близки отношения със Сталин. От 1934 година Сталин го прави Народен Комисар по вътрешните работи – позиция, която включва контрол над милицията и над НКВД. Това е човека, който е водел разпитите и мъченията на хората от първия показен процес, и под чието наблюдение са екзекутирани болшевишките водачи Григорий Зиновиев и Лев Каменев през август 1936. Ягода е един от основателите на системата от концлагери, известна като ГУЛАГ.

Затова западните наблюдатели на съветската пост-революционна касапница са напълно изненадани, когато през март 1937 те видели Ягода сред имената на подсъдимите от третия процес. Причината за това е, че по време на процеса на 17-те той изтръгнал признания от обвиняемите, които по същество признавали, че нямат разлики с възгледите на Сталин и прокурорът не е могъл да ги обори. Сталин обаче приел това като обида, че е изправил обвиняемите пред съда само за да закрепи политическата си власт. Всъщност Сталин имал зъб на Ягода от осем години, когато изразил някакви симпатии към Николай Бухарин. Или по думите на едно съветско ченге: «Шефът никога нищо не забравя!»

Така на процеса Ягода се оказва обвинен в предателство, шпионаж и конспирация за сваляне на съветската власт. Но дори и по време на процеса той е вярвал безрезервно в Сталин и оправдаването си. Или – както го описва Солженицин: «И макар че Сталин изобщо не е присъствал на процесите, Ягода уверено и директно се обръща лично към него, сякаш той е в залата: «Аз ви умолявам, за вас аз построих два велики канала!» Според един очевидец, точно в тоя момент зад едно тъмно прозорче на втория етаж просветва кибритена клечка и преди пламъчето да изгори, на прозорчето се очертава лула...»

Ягода е разстрелян веднага след процеса, а мястото му още приживе е било заето от неговия заместник Николай Ежов, който преди разстрела заповядва на стражите да съблекат Ягода и да го пребият жестоко като допълнително унижение. Унижението е неразделна част от сталинските разпити, което често показва признаци на гениален садизъм. Такъв е случаят с чеха Ото Кац, помощник на гения на коминтерновската пропаганда Вили Мюнценберг. На Вили се дължи невероятната обработка на общественото мнение в Западна Европа в защита на обвиняемите в Лайпцигския процес. По време на процесите Ото Кац е привикан в Москва. И въпреки че той вече е чул какво става с тия, които се връщат, той с типичен революционен романтизъм се връща в Москва. Заплашват го с мъчения, ако не приеме преднаписаните за него признания. Ото няма никакво намерение да бъде измъчван и подписва веднага. След това му казват, че все пак ще го измъчват, преди да го разстрелят, за да е завършен целия процес на разпита.

Ежов поема изтръгването на признания от всички следващи обвиняеми след Ягода. Звучи като злокобен майтап, но не след дълго с Ежов се случва точно същото в ръцете на същия екезекутор, Василий Блохин, този път под заповедите на заместилия го негов бивш подчинен Лавренти Берия.

Александър Орлов (истинското му име е Лейба Лазаревич Фелдбин), известен като най-сполучливия беглец от лапите на Сталин и оставил безценна информация за методите на сталинизма в книгите си, описва детайл с един от офицерите по време на мъченията на Ягода в Лубянка. Офицерът го попитал: «А вие в Бога вярвате ли?» На което Ягода отговорил: «От Сталин аз заслужавам само благодарност за моята вярна служба; от Бога аз заслужавам най-сурово наказание, тъй като съм нарушавал хиляди пъти божиите заповеди. А сега виж къде съм и сам прецени – има ли Бог или не...»

Замислен като кулминация на предишните процеси, този процес обвинява Бухарин и няколко други болшевики като заговорници да убият Ленин и Сталин още от 1918 година, да отровят Максим Горки (всъщност отровен по заповед на Сталин), да разпокъсат Съветския съюз и да дадат части от него на Германия, Япония и Великобритания. Това са само няколко от умопобъркващите обвинения.

Мъченията са се водели по много проста схема: жесток побой, безсъние в продължение на дни, стоене прав до изтощение. Най-резултатна е била заплахата за унищожение на семействата и децата на измъчваните, съпроводена с обещание след пълни признания за гарантиране на живота им. Това обаче важи само докато се измъкнат признанията – така хиляди семейства и децата им са избити или изчезнали в Сибир, безследно и без никой да разбере. Най-умопомрачаващото в тоя личен терор на грузинското чудовище е, че всички следствени си признават всичко, коеото се иска от тях. Сталин си е давал сметка, че в чужбина няма наивници, които да повярват на тия самопризнания за убийства или шпионаж в полза на чужда държава, и прилага най-долното възможно унижение към всички тия стари и заслужили болшевики, до вчера заемащи най-висши постове в съветското правителство, тоест да оклеветяват себе си. Ето част от признанието на Бухарин: «Струва ми се, че когато европейски и американски интелектуалци започват да се съмняват и колебаят във връзка с процесите в СССР, това се дължи главно на факта, че тия хора не разбират главната разлика, а именно че в нашата страна антагониста, врага, тоест хора като мен, имат разделено и двойно мислене...»

А ето и думите на Зиновиев: «Партията видя накъде вървяхме ние и ни предупреди. В една от своите речи Сталин отбеляза, че опозицията може да прояви тенденции към налагане на волята си над партията чрез насилие... но ние не обърнахме внимание на тия предупреждения.»

Подобни са и «самопризнанията» на Каменев: «Това е третия път когато аз съм изправен пред пролетарски съд. Моят живот беше пощаден вече два пъти, но великодушието на пролетариата има граница и ние вече стигнахме до тая граница.»

Особен интерес за българския читател представлява откъс от разпита на Християн Раковски, цитиран от същия Орлов, споменат по-горе, и проведен от прокурора Вишински, познат с изкуството си да изкривява цели биографии; същият Раковски, известен като изтъкнат революционер, когото Ленин поставя начело на Украйна.

Вишински: Каква е била вашата професия в Румъния? С какво сте живели там?

Раковски: Аз съм син на богат човек.

Вишински: Кой е той? В какво се състои богатството му? Фабрикант ли е той или едър собственик на земя?

Раковски: Баща ми беше земевладелец.

Вишински: Земевладелец?

Раковски: Да.

Вишински: Така че вие сте живели от доходите, които сте получавали от аренда на земята?

Раковски: Като собственик на земя, да.

Вишински: Значи като господар, нали?

Раковски: Като собственик на земя, да.

Вишински: Така че не само баща ви е бил господар, но и вие също сте били експлоататор?

Раковски: Разбира се че съм бил експлоататор. Фактът е че доходите, с които живеех, са всъщност принадена стойност.

Вишински: И с тази принадена стойност вие сте разполагали?

Раковски: Да.

Вишински: Така че аз не греша, като казвам, че вие сте едър собственик.

Раковски: За мен обаче е важно да кажа за какво съм харчел тези доходи...

Вишински: Това е съвсем друга работа...

Обвинителят Вишински няма никакво намерение да се занимава с революционната дейност на Раковски и къде точно е харчел наследството си. «Вишински, както и цялата партия – казва споменатия по-горе Орлов – е знаел отлично, че Раковски е харчел цялото си наследство за революцията. Той финансираше Румънската социалистическа партия, която сам е основал, както и нейния всекидневник, който той самия редактира. Освен всичко това, Раковски е поддържал финансово няколко революционни организации в различни страни, както и много революционери.»

-----------------------------------------------------

Как, читателю, би било по-правилно да наречем тази статия: Обикновен сталинизъм или Обикновен комунизъм?Днешната публично декларирана носталгия на КаГеБиста Путин към сталинизма навява само трагични видения за една отдавна смачкана страна, която отново зависи единствено от благоволението на един човек.

Публикувана на
2010-06-25 14:32:02
от bg-history

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Виж всички снимки към статията:

Коментари:

bungura отговори на Optimisti4na Tragedia:

==== Приятелю bungura, защо не ме четеш внимателно? Нали от доста време се опитвам да кажа същото? " ...реакцията и делата на Йосиф Висарионович са най-адекватната позиция, която е единствено правилната/печелившата/ и оставящата го до край в кулоарите на ВЛАСТТА..." Представяш ли си как щеше да изглежда сега планетата, ако Троцки беше успял да прогони Сталин в Мексико и да прати Меркадер да му строши главата с брадвичка? Точно заради това цитирах "Резунчо", както го наричаш. Но да знаеш, че не ти прави чест. А според слухове, които все някога ще се потвърдят, Сталин е бил отровен. Обичайната съдба на тираните.
Онзи който би потвърдил или отрекъл слуховете за отравянето на Сталин много бързо го е последвал - още същата година е пратен да прави компания на вожда. Впрочем дилемата Сталин или Троцки се е трансформирала 30 години по-късно в дилемата Берия или Булганин/а хохолчето Никитка Сергеевич "изпързалва" и двамата. Със смъртта на Берия е прекъсната успешната линия започната от Сталин. Хрушчов само иползва инерцията и дивидентите на онова, което е заложено в предходния период, а Протежето на Суслов/Леонид Илич/ окончателно профуква целия натрупан капитал и предимствата на системата създадена от Йосиф Висарионович. Периодът му на управление спокойно може да се характеризира като иждивенчество/нула креативност дори и в най обикновеното противоборство на другата система/. Периодът 1937-1939 г. е период на изтичане на мандата на старото партийно ръководство на КПСС и подмяната с нови кадри - интересен е само подхода(това не става чрез избори, а по волята на "вожда"/. Като краен резултат се получава почти същото-само дето методите на смяна са малко по азиатски. Например гуляйджията/алкохолик/ Тухачевски сам си е виновен за смъртната присъда(впрочем тя е трябвало да бъде изпълнена още след Съветско-полската война през 1920 година). Той е пряко отговорен за смъртта на над 200 000 червеноармейци/цифрата е сборна и включва загиналите в сражението под Варшава, както и умрелите в полските концлагери/впрочем този модел е първоосновата на съветските и германските концлагери. Френските и американските са били с "по-демократичен" режим на управление и отношение към въдворените лица/. Елена Прудникова също като В.Суворов/Резун/ се доближава до подобно виждане и трактуване на историята и фактите от онзи период. П.С. Аз чета внимателно не само теб, но и мн.други.

Отговор

e-mail: bungura маймунка abv точка bg, публикуван преди: 2 седм., 5 д.

Optimisti4na Tragedia отговори на bungura:

В същност...
==== Приятелю bungura, защо не ме четеш внимателно? Нали от доста време се опитвам да кажа същото? " ...реакцията и делата на Йосиф Висарионович са най-адекватната позиция, която е единствено правилната/печелившата/ и оставящата го до край в кулоарите на ВЛАСТТА..." Представяш ли си как щеше да изглежда сега планетата, ако Троцки беше успял да прогони Сталин в Мексико и да прати Меркадер да му строши главата с брадвичка? Точно заради това цитирах "Резунчо", както го наричаш. Но да знаеш, че не ти прави чест. А според слухове, които все някога ще се потвърдят, Сталин е бил отровен. Обичайната съдба на тираните.

Отговор

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 2 седм., 5 д.

bungura отговори на Optimisti4na Tragedia:

"Навсякъде трябва да правим избор... В човешкото общество: анархия или организация? Избираме. Ако изберем анархията, значи това вече не е общество. Ако искаме да запазим обществото, значи без организация не можем да минем. Но тутакси - отново избор: Каква именно? Организацията означава нечия власт. Власт на един човек. Или власт на тълпата. Коя да изберем? Тълпата винаги е глупава, свирепа, жестока и страхлива. Обреченият на смърт моли за милост един определен човек, никога колектива. Властта на тълпата винаги е по-лоша от властта на индивида. Една глава може да се озари от гениална догатка, но сто глави едновременно - не. Природата се е разпоредила правилно: във вълчата глутница командва един и той сам се назначава, доказвайки на всички, че за глутницата той е най-добрият и единствен избор.
В същност Резунчик си е чиста проба сталинист, макар че и той също като теб на думи да се отрича от делата и идеите на Сталин.Той също не би могъл да намери по-точна и правилна реакция от тази която е имал Сталин. Това не е парадокс, а най-обикновена реалност. В условията на абсолютната власт/самодържавието на имперските владетели , което болшевиките нарекоха ЕДИНОВЛАСТИЕТО НА ПАРТИЙНИЯ ЛИДЕР/реакцията и делата на Йосиф Висарионович са най-адекватната позиция, която е единствено правилната/печелившата/ и оставящата го до край в кулоарите на ВЛАСТТА. А повече от естествено е след петдесетина и повече години хиляди и милиони като теб, мен или Резунчик да намерим "грешките на ВОЖДА" и да си понапомпаме ЕГОТО с купища мъдри фрази, съждения и критики за неговата "ГРЕШНА ДУША". В тази връзка всички ние приличаме на милиони малки джудженца минаващи и плюещи покрай монумента на "вожда", чийто "благ бащински поглед" ни прощава греховете и грешните помисли.

Отговор

e-mail: bungura маймунка abv точка bg, публикуван преди: 2 седм., 5 д.

bungura отговори на Optimisti4na Tragedia:

Определено смятам, че не съм сталинист/защото ти е втълпено, че да си СТАЛИНИСТ е нещо много лошо и позорящо - бел.авт./. Но също така определено смятам, че диктатурата на Сталин не най-лошото, което е можело да се случи на Русия. Представете си за момент, че в борбата за властта, връх беше взел другарят Троцки /онзи с лакираните нокти-това да не е някакъв нов вариант на ЕвгенниЙ Минчев/. Сталин създаде трудови армии /ГУЛАГ/, в които работеха /и умираха/ между 8 и 10% от населението/- (патента е взет от американските индиански резервати-бел.авт.). А Троцки искаше ВСИЧКИ да бъдат в трудовите армии. Такава е повелята на Световната Революция. И така го е научил от Маркс. И ако Сталин не беше резнал главите на разни Зиновиевци, Каменевци и Троцки /за последния прати другаря испанец Меркадер,който не успя да резне главата на Троцки, а само му я разцепи с брадвичка за чупене на лед/, положението в Русия и света щеше да бъде "хуже губернаторствого".
Ако не им беше резнал главичките на всичките тези властолюбци щеше да се окаже в положението на Лаврентий Павлович през 1953 година, когато наглед безобидното хохолче Никитка Сергеевич се разпореди със съдбата/живота/ му, а също и с този на много други "партийни другари"- Кобулов, Мамулов, Деканозов.....Всъщност хохолчето много преди 1953 се разпореждаше с живота на хиляди знайни и незнайни партийни членове, но щедро предписа всичките си черни дела преди 1953 на другаря Сталин и "верният" му помощник Лаврентий Павлович. А сега нека да си предс тавим, че другарят Сталин бе все още жив и в наши времена. Та питам се къде ли щяха да бъдат такива "партийни другари" като Ахмед Демир Доган/откраднал толкова много национално богатство/ или пък "другарката"Масларова" - също непосвенила се да краде безнаказано и също необезпокоявана от сянката на другаря СТАЛИН ? Всъщност антисталинисти са всичките мърши и гниди, които грабят и убиват собственият си народ и облагодетелстват близките си до девето коляно. Ще приведа едно малко примерче . Когато е пленен при Витебск на 16 юли Яков Джугашвили/старши лейтенат от РККА-Работническо селската червена армия/и шведският граф Бернадот се заема с връщането му от плен, Йосиф Висарионович казва . Такъв син аз нямам. Синът ми е загинал. Болшевиките не се предават в плен. Много по-късно вече през 1943 ще каже и знаменателната фраза : "Сбъркали сте адреса господа. Аз войник за генерал не заменям/по повод опитите на Червения кръст и полумесец за замяната на Яков Джугашвили с фелдмаршал Паулус/. Сталин е ликвидирал повече болшевики не само от всички руски царе и белогвардейци, но и много повече от Хитлер. Само по този начин е успял в продължение на почти 32 години да е начело на една от най-великите държави в света и да я направи световна свръхсила с която да се съобразяват всички. Сегашна Русия е само едно смешно и бледо копие на онова, което остави Сталин. Пръв Никитка Сергеевич изпорти онзи подем в който бе навлязъл СССР, а след него чучелото Брежнев само доказаха какви дребни и нещастни джуджета са в сравнение със ЖЕЛЕЗНИЯ/стальной Йосиф/. П.С. А според Ерих Фром и редица други психоаналитици невидели и непознаващи Сталин той е христоматиен пример на несексуален садист/така както Хитлер е христоматиен пример за мазохист-некрофил/. В същност колко се променят представите ни пречупени през призмата на ВЛАСТТА - а систематизацията на Гълбрайт за Анатомията на властта изглежда направо безкрайно схематична и постна в сравнение с истинските и проявления?

Отговор

e-mail: bungura маймунка abv точка bg, публикуван преди: 2 седм., 5 д.

Optimisti4na Tragedia каза:

"Навсякъде трябва да правим избор... В човешкото общество: анархия или организация? Избираме. Ако изберем анархията, значи това вече не е общество. Ако искаме да запазим обществото, значи без организация не можем да минем. Но тутакси - отново избор: Каква именно? Организацията означава нечия власт. Власт на един човек. Или власт на тълпата. Коя да изберем? Тълпата винаги е глупава, свирепа, жестока и страхлива. Обреченият на смърт моли за милост един определен човек, никога колектива. Властта на тълпата винаги е по-лоша от властта на индивида. Една глава може да се озари от гениална догатка, но сто глави едновременно - не. Природата се е разпоредила правилно: във вълчата глутница командва един и той сам се назначава, доказвайки на всички, че за глутницата той е най-добрият и единствен избор. Главен аргумент е гръцмулят на съперника, който той е прегризал. В човешката история властта на индивида е правило. Властта на тълпата - изключение. Защото тълпата не е способна да гради. Тя е способна само да руши. Властта на тълпата винаги е завършвала с диктатура на индивида. Или с крах за всички..." Това е откъс от романа "Изборът" на Виктор Суворов - c/o Andrew Nurnberg, Associates Limited - 1997. Четете и много, много мислете. Ако можете...

Отговор

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 мес., 3 седм.

Optimisti4na Tragedia отговори на Suraq:

Надявах се,че когато говорим за фермата на Оруел е ясна алегорията с "Доли".Но,все тая..Иначе и аз обичам да слушам Доли Партън
==== Щракнах. "Четири крака - да, два крака - не / освен ако имат и крила/. " Понеже патките и кокошките се чувствали засегнати... Благодаря за пояснението.

Отговор

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 мес., 3 седм.

Suraq каза:

Надявах се,че когато говорим за фермата на Оруел е ясна алегорията с "Доли".Но,все тая..Иначе и аз обичам да слушам Доли Партън

Отговор

e-mail: smitova1960 маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 мес., 4 седм.

Suraq отговори на Optimisti4na Tragedia:

==== Това за "Доли" не го схванах изцяло. За Доли Партън ли говорехте или за овцата Доли? Всъщност овцата е кръстена на кънтри певицата. Винаги си я слушам в колата на дълъг път /кънтри певицата, не овцата/.

Отговор

e-mail: smitova1960 маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 мес., 4 седм.

Optimisti4na Tragedia отговори на Suraq:

Моля,Suraq!Чудесно разбрах тезата ви.Само допълних,че разликата нямаше да е кой знае каква,тъй като ОБЩАТА народопсихология в тази там част от човечеството е една и съща и все тая дали персоната щеше да се казва Сталин или Троцки ..или който и да е.Колкото до Оруел.Поради "голямия ми стаж"в годините на "соца"в личен план съм преживяла и "брадъра"и "фермата".Даже бях и Доли/и все още съм,в известен смисъл/
==== Това за "Доли" не го схванах изцяло. За Доли Партън ли говорехте или за овцата Доли? Всъщност овцата е кръстена на кънтри певицата. Винаги си я слушам в колата на дълъг път /кънтри певицата, не овцата/.

Отговор

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 мес., 4 седм.

Suraq каза:

И още нещо.Определено съм почитател на тракологията!Обиждам се ,ако ме бъркат със "славянка"

Отговор

e-mail: smitova1960 маймунка abv точка bg, публикуван преди: 2 мес., 1 д.