Един аспект на същината на българския въпрос в историята. Към философията на българската история

© Стефан Чурешки

“ Питание: Що е най-свето человеку?

Отговор: Верата и народността.

Питание: Спроти верътъ какъв си?

Отговор: Християнин.

Питание: А по народност що си?

Отговор: По народност съм българин.

Питание: Защо?

Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.

Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?

Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели.Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.”

Кузман Шапкарев, “ Вера и народност” , четиво из “ Българский буквар” , 1868, В: Документи и материали за историята на българския народ, С., 1969, с.154

Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство или османско владичество, както се налага напоследък, е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането.

След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадена от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Както и на дефиницията на преп. Паисий Хилендарски, дадена в История славяноболгарская. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред народа и Църквата тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Отам идва липсата на прагматична национална доктрина, а в обществото битуват целеви факти от историята, които ни възгордяват, но които не изразяват философската и религиозна същина на интригата в нашата история, заради която фактически съществуват държавата и народността на българите. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. И които не разбират същината на българския въпрос, като изхождат от византийско-католическата или атеистичната разработка на науката и в частност на историческото познание. Те въвеждат и програми и методи за изследване на българите, които не са адекватни на състоянието на религиозността, итничността и духовно-културната нагласа на българите, видно от анализа на популярните през Възраждането текстове и устни становища на грамотната класа в България. Затово българите, които бълзат да се модернизират, а модернизацията и при Стамболов и при комунистите е проведена с насилие и репресии над българите, така българите не успяват да разработят адекватна интерпретация на собственото си битие и се заляпт към гръко-латинската версия на познанието, без да имат адекватен понятиен апарат на български език на термините и понятията от науката и религията.

И тук БПЦ, която е хранена и издържана от българите е в сериозен дълг на народа и (държавата, защото въпросът с езика на познанието на българския народ е въпрос на религията и на науката, т.е. това е актуализация на смисъла на делото на Кирил и Методий, двама солунски българи според българските свидетелства и спроде запазения спомен в народното предание. Онова, заради което сме приели православието от Византия през ІХ век – отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти след 1878 година, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянобългарската идея, която заедно с правомерната и интегрална интерпретация на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация заради което искаме да се освобидм от османска власт. Българските модерни дейци в историята са много слабо подготвени религиозно, културно и философски, което обяснява защо политиците ни са конспиратори. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите.

Тази автентичност иска много сериозно религиозно, философско и чисто историческо осмисляне за да разберем с какво сме уникални и неповторими, та имаме претенци за независимо и свободно развиет в целокупна България. Впрочем от чисто историческа гледна точка е много интересен въпросът какво щяхме да правим ако се бяхме обединили успешно и реализирахме Велика България, блян на историографията ни от Възраждането? БЕз национална философия и национална доктрина това обединение щеше да бъде израз на българската нагласа, че всичко ни се полага без борба и някой друг трябва да работи, а ние само да усвояваме на принципа на мистичното посвещение в “ българската Идея” , както правеха фактически и комунистите, репресирайки българи в името на България и на народа. Но коренът на проблемите ни през модерността освен от нормите на мистичната конспирация – революционно-политческа и чисто религиозна и теософска, идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството ни, които като най-важните референтни групи на обществото според нормите на европейската история са много слабо подготвени без съзнанието за историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичният ни исторически опит според анализа от оригиналните български документи, които в една коректна историческа методология би трябвало да бъдат взети за базисни при извеждането на исторически представи, понятия, изводи и заключения и чрез правомерна ретроспекция да обяснят интригата на нашата претенция да не бъдем нито римляни, нито гърци, а българи. Защото основният въпрос на модерността е състоянието на Университетът и комунизмът се провали именно заради своята познаваелна и научна политика, основана на атеизма, интернационализма и гръколатинската интерпретация на явленията от битието на човечеството. Както впрочем ще се провали и БПЦ заради същите познавателни грешки, допуснати от кочунистите, а Църквата и комунистическата партия са двата сериозни феномена в българския исторически път, като Църквата учи, че е избрана от БОга, а БКП че е избрана от хода на историческите закономерности и на тази основа имат претенции да разпологат с ресурса на нацията без да са положили никакви усилия и без да възнаграждават хората, които работят, зарибявайки ги на основата на чувството на общо свято дело, много добре описано от Иван Вазов и пренасочено от свято дело на вярата през османския период към свято дело на световния пролетариат през комунизма. И в експлоатацията на тези две идеи се спекулира с България и българското, считани за съюзник на идеята на християнството при БПЦ и на борбата на пролетариата при БКП, като и двете сериозни явления с поддръжка от чужбина настояват че са народни, а всъщност техните базисни авторитети, настолните им четива и авторите на програми за развитието им са чужденци, главно руснаци, т.е. руски учени и съветски академици, или пък философи, за които нацията не е никаква ценност.

Така спекулацията с идеята за българското не дава възможност да се създаде самостоятелна и независима българска научна и религиозна визия, която да каже истината за българското минало и да извлече оттам световна притча с вселенско послание на базата на нашата уникалност, за която има податки, но най-сериозно се вижда в наличието на пророко-месианско начало в делата и словата на грамотните и изтъкнати българи, забулени в историческа неизвестност защото поставят въпроси пред БПЦ и не са народни според представата и идеята на комунистите за народност. Всъщност загадката на българската история, за което си струва да се бие камбаната в областта на медиите, художествените изкуства, науката и масовото знание не е само праисторията и античната археология, която е гръколатинска, нехристиянска и добългарска на Балканите, а това как сме успели да се запазим като нация в полето на висшите идеи след като сме малък народ и сме били под политическата културна и религиозна власт на византийците и турците и до 1870 годита под духовното робство на гърците, чийто елинизъм е вселенски културен факт, изучаван и преподаван в най-престижните университети по света. Властта на могъщия военно-политически ислям и лукавостта и нечестността на елинизма и византинизма на Гръцката патриаршия не са успели да разбият нашите цивилизационни критерии, чрез които ние сме разпознавали небългарското от българското и сме давали дефиниция на българщината, която е световен културен факт, а не е само фолклорен атракцион из увеселителни заведения. Фактически нашият проблем през модерността е, че ние не сме излъчили световен автор в областта на религията, философията, изкуствата и масовото знание, който да разкаже нашата епопея като народ, който оцелява не само заради социално-икономически програми на конюнктурата, а заради защитата на истината и доброто, които разпознаваме освен с практически и с метафизически категории, поради което често сме мразени от силните на деня, които нямат нашия ум, чисто чувство и високо достойнство. И които нямат нашето мъченичество като народа, който защитава истината. И които са побеждавани на бойното поле въпреки нечестността и неравностойността на условията на битката. Затова коренът на нашия проблем през модерността е научен и религиозен, нещо за което е обрънал внимание още Тодор Бурмов и Стоян Михайловски – двама от най-грамотните българи след 1878 година и може да се каже, че заради недалновидната философия и система на образование, където българознанието не е фундамент на хумантираните дисциплини ние ставаме целокупно еничари на чужда гръколатинска философия, която не е българска по дефиницията на трите преспективни пояса на нашата кауза, а именно православие, славянобългарска идея и национална автентичност, т.е. висша способност за тълкувание на свещени текстове на човечеството и пророческо-месианско съпреживяване на битието.

Пророческото начало и способността за логическо и естетическо тълкувание на текстовете и устната философска памет на света са фактически нашата уникална сила, която обаче не е поставена като фундамент на изискванията за ценз и знание на служителя от организациите и институциите ни през модерността, поради което ние се проваляме в дългосрочна перспектива. През модерността е забранено с всички средства на мистично-кноспиративната революционна обществена цензура ние да се занимаване с фундаментални въпроси на битието, което личи от социалната архитектура на модерността, в която дълбинният философ, теоретичният учен и фундаменталната мъдрост са дискриминирани за сметка на повръхностно развлекателни дейности. И това е много удобно за БПЦ, която в сравнението си със селския пияница и неграмотния “ националист” изидга критерии за участие в системата и йерархията на нейната институция, водена освен това и от заръките на своите интернационални “ приятели” .Такава културна агресия срещу българите, която ни счита за социално-биологически едници, а не за Божии подобия ние не познаваме в нашата история и затова покойният професор Тончо Жечев казваше по Тойнби, че това нечувано историческо предизвикателство трябва да намери своя нечуван български отговор. Това обаче няма да се случи ако децата ни учат само чужда гръколатинска философия и култура, чужди езици и компютър без да са научили изоснови философския и религиозен смисъл на старобългарския и българския език, защото въпросът със на езика ни още от ІХ век е въпрос на сстоянието на познанието, философията, културата и религията на българите. Не може да очакваме познаване на българския въпрос от страна на целево медийно лансираните специалисти и анализатори, ако не се познават православното богословие и българските религиозно-пророчески книги от вековете, както и философията и логиката на народната ни култура, която е предмет на висша сложност на изучаване и много трудна за разгадаване във варианта на нейните обичайни практики и ритуали. И която БПЦ не познава и после като народа не приема това което казва и прави Църквата е виновен народа, а не българистичния ценз на клира и висшите му йерарси. Затова нашият познавателен и хуманен проблем през модерността в исторечска перспектива ако историята може да служи на бъдещето, трябва да бъде решен мащабно и перспективно като на отличниците в българското училище бъде даден шанс по автентични български културни съображения, наместо да издигаме двойкаджиите по конспиративни социално-икономически и политически интереси. Затова нашата мирна българска борба извън участието ни във въоръжени въстания, завери, конспирации и бойни действия на хайдуството, се състои в научно-духовна еманципация на основата на нашето занимание с фундаментални и високо теоретични проблеми, в които владеенето на логиката и способността да разпознаваш кодовете на битието трябва да се основни дисциплини. Това е интригата в българския църковен въпрос през ХІХ век, който е ключов за да се разбере идеята на българите през Възраждането и в подготовката на бъдещност на българите от страна на техните автентични народни представители, които не са били зависими както революционерите и въстнатиците ни от руската имперска политика на гръцкия проект на Екатерина Велика. Иначе, ако не се разбере смяната на акцента на въпроса през късното Възраждане – пренасочване с външно влияние от Църква към Революция, като така се обезличава нашата еманципация за сметка на формални свободи и инстицуионални интриги на мистичната конспирация в политиката, ние ще станем подвластни на частични и несъществени интерпретации на целеви факти в историята и оттам ще се деформира битието на разума ни, чрез което ще се изкриви съзнанието ни и ще загубим волята си, а след това като вечни ученици на небългарски идеи ще загубим и собствеността и парите си, за които се води битка днес от привържениците на социално-икономическата експликация на интригата в българската история и настояще.

Философията на българското Възраждане, което от някои отговорни фактори се иска да бъде повторено днес, показва, че ние сме станали богати и свободни след като сме превзели Църквата от елинизма, който е световен културен факт с поддръжката на университетските дисциплини по света и нашият отговор е в създаването на собствено български училища, като сме изгонили чуждите религиозни пропаганди, за което пише Тодор Бурмов. Затова състоянието на научно-философския въпрос и особено въпроса за културно-философското осмисляне на историята на универсален културен език със средствата на българистиката е основен за нас. Затова, ако искаме да запазим достиженията от Възраждането според неговите автентични и малко познати на широката ни модерна общественост истински герои на епохата, то в българските училища следва да има разделение на научните сфери и изучаване на предмети, които са клонове на една обща българистична визия, формулирана от перспективен модел на българското – български и старобългарски език, българска истори, православие, етнография, народно творчество, фолклор, анализ на народната мъдрост, археология на България, познание на историческите паметници с обществено значение, логика на анализа на текста, риторика, българска литература и география. Така тясното специализиране в науката и в частност в историята ще позволи на българската интелигенция, която е идеен конструктор на битието на всяка нация да създаде мащабен и перспекиветн идеен хоризонт, който да структурира обществените ценностти и да създаде идейна база на философията на българското развитие във вътрешно и външнодържавно отношение.

Вярата в Бога и идеализмът липсват всецяло на българската интелигенция, която след 1878 година се модернизира, т.е. елинизира се, латинизира се и се дехристиянизира, в това число и съсловието на нашето претендиращо духовенство, което през модерността изменя на Евангелската си мисия и става предмет на политически и икономически поръчки от влиятелна светска висша класа, която е възпитана да мисли и да чувства от чужди образователни центрове с детайлизирани философски възгледи върху битието. Така народната мъдрост и националната ни философия, изразена чрез пословиците и поговорките, както и в автентичните текстове на старобългарската литература и в мотивацията на действия на независимите български управници до модернизацията бива забравена, а на нейно място идват чужди философии и примери за начин на живот, които отродяват българина. Това е пробелмът за антибългаризма през модерността. Всъщност, казано с историко-философски език това е проблемът ни през всички векове. Ние като потомци на славните антични скити не сме приемали елинистическата философска и религиозна идеология както пише Херодот за царските скити, които са античните предци на прабългарите.

Това упорство на скитската идеология и религия продължава до Покръстването, което обяснява идеологически борбата ни с Византия. Ние с Византия се борим защото сме искали да бъдем културно-философска алтернатива на гръкоримската езическа култура и на християнството, като официална идеология на Византия, която чрез религията е искала да ни грецизира, т.е. да ни отнеме правото на културна-философска интерпретация на битието, която е алтернатива на римската и елинската идея, заради която всъщност са съществували републиканско-демократичните режими през Античността. За това пише великият Паисий Хилендарски. Затова философията на нашите нескончаеми войни с Византия и с латинството е философия на религиозно-философската дефиниция на понятието “ българин” , което се вижда ясно изразено в надписа на владетеля Персиян от Филипи. Там българин е религиозно-философско понятие, което се противопоставя на християнин. Тази религиозно-философска и културна обосновка на българите, които са антични наследници на скитските съюзници на Александър Македонски, затова са се стремяли към Македония, се променя след решението на св.цар БорисІ. Причината за неговото решение е убедеността в истинността на християнския Бог, а не някакви политически или икономически интриги, които не са свойствени за българския рицарски манталитет като траен фактор в българската народопсихология.

Това нещо самостоятелните и свободни българи през вековете са го знаели много добре, както и обстоятелството, че от културно-философската еманципация на нацията в полето на идеи в света зависи нейното успешно съществуване. Затова след Покръстването, за да бъдем самостоятелни, ние искаме славянски духовници и учители, които да ни еманципират в света на религиите и философските учения, защото от тях зависи всичко в битието на нацията. Фактически автентичната философия на българския език, защото езиковостта през модерността е крайна мяра на философията изобщо е дълбоко религиозна – нещо, което ние сме забравили, а атеистите и антибългаристите днес не искат да ни го признаят и изследват всякакави диалектни форми на езика, само не и религиозни я смисъл на структуроопределящите фактори в мисленето на българина чрез ключовите представи и понятия на свещения български език. А политиката, културата и икономиката се ръководят от идеите в религията, митологията и философията, разяснени чрез философията на езика, която у нас е дълбоко християнска и ние описваме категориите на битието чрез християнски представи преди нашата интелигенция да се латинизира. Езика и религията предопределят всичко, което се случва с отделния индивид и с нацията, поради което българите, които са познавали всички известни религии на света, включая мюсюлманството и юдаизма, са предпочели християнството, като вероятно в Библията са се разпознавали като скити, както ни наричат и някои културни византийци в своите хроники. Изборът на цариградската цезаропапия е продиктувана от факта, че ние искаме да сме независими в религиозно отношение, което продължава в следващите векове с искане за собствени епископи и славянски език в литургията, когато сме под робство. Отродяването на българите през Възраждането е преминавало под знака на културно-философско съгласие с елинизма, който е един от стълбовете на модерното културно мислене. Затова Паисий Хилендарски пише “ История славяноболгарская” и затова през Възраждането ние се борим за славянско и християнско училище. Днес се атакува славянската идея като културно средство за влияние на Русия, но това положение ни прави адепти на елинизма и латинската културно-философска мисъл.

Днес се атакува християнството, което пък ни прави зависими от всякави чужди религиозни учения, в това число и исляма и се атакува православието, най-големият компромат на което не е зависимостта на БПЦ от БКп в периода 1944-1989 година и сътрудничеството на тайните служби на комунизма от страна на духовенството, а интелектуалната и нравствена характеристика на отделни актуални медийно лансирани представители на “ Църквата” . Ако днес не можем да направим интегрален езиково-философски превод както на автентичната философия на нашата история, така и на явленията на модерността като ги разпознаем за латински, елинистически и нехристиянски, то ние ще изчезнем като народ, защото икономическите ни придобивки ще ги управляват хора, които са се отродили или това ще бъдат направо чужденци. Ако разгадем как сме оцелели културно-философски под турска политическа власт и под гръцка духовна супремация без да се латинизираме и изменим на вярата си ние ще успеем да се спасим през модерността и вбъдеще. Нашата задача, с оглед предизвикателствата на времето и поуката от историята е да създаваме български национални философи на интегралното човешко битие от идеалистични и възвишени благордни позиции на висшата хуманна нравственост, да създаваме наши си, български богослови, да разработваме вечните истини на свещените книги с оглед на световните културни феномени, които лесно могат да бъдат разпознати исторически и езиково от нашия автентичен исторически опит и да подготвяме мащабни и песпективни модели на познанието в образователната ни система, най-вече в областта на хуманитарните науки. Само така ще оправдаем жертвите на българския народ и ще защитим неговата кауза под слънцето. Днес светът отново се обръща към религията като основа на идеалистичен проект, който липсва всецяло на Европа и в търсенена сериозен културен авторитет, от които цивилизацията има нужда. Затова интегралният български опит - православие, славянобългаризъм и автентична историко-философска традиция може да даде ресурси за постройка на нов перспективен, хуманен и автентичен от гледна точка на историческия ни опит, национален проект на българите.

Публикувана на
2010-06-27 11:40:50
от  chingis 

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви:

Виж всички снимки към статията:

Един аспект на същината на българския въпрос в историята. Към философията на българската история