Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата

Съществуващите записи за началото на войната и последвалите ги съобщения на съветското информбюро не са автентични, тъй като през годините на войната те просто не са били съхранявани. Записани са на магнетофонна лента през 1950 г. – за историята.
Ако се заслушаш, ще разбереш, че дикторът вече не е толкова млад, а през 1941 г. е бил на 27 години. Разказват, че когато питали Сталин скоро ли ще е победата, той, усмихвайки се, отговарял: „ Когато другарят Левитан обяви...”

„ Говори Москва! ”

Дикторският дебют на Левитан, “ най-важният глас” за Русия, започнал в кинотеатър „ Художествен” в гр. Владимир. Но на изпитите в държавния киноинститут момчето с шорти и моряшки потник се провалило с гръм. Но не се предал и започнал да учи за радиодиктор. Преборил се безпощадно с владимирския диалект – четял текстове дори стоейки на ръце – но победил.

Според една легенда посреднощ Сталин чува как по радиото Левитан чете текст от „ Правда” за Близкия изток и не след дълго на 20-годишния диктор - студент от театър “ Вахтангов” , дават да прочете доклада на вожда пред 27-ия партиен конгрес. След това изчел съобщенията за първите герои на Съветския съюз, спасили ледоразбивача „ Челюскин” , новини от строежа на електростанцията и за процеса срещу „ враговете на народа” . След това дошла войната... През деня няколко пъти чел изявлението на съветското правителство за нападението на фашистите над съветската страна.

„ Само едно си спомням – болката и гневът препълваха сърцето ми – си спомня Юрий Борисович. Включвайки микрофона, произнесох: „ Говори Москва...” , но почувствах, че не мога да продължа. Пауза. Светна светлинното табло: „ Защо мълчите?” Стегнах се и продължих. „ Декларация на съветското правителство...” Колкото повече четях, растеше увереността ми, че ще победим, престъпленията на хитлеристите няма да останат безнаказани” .

В началото на войната Левитан излиза в ефир от Свердловск,

където бил изпратен с влак с тялото на Ленин. По десет пъти в денонощието, излизайки на живо в ефир, опровергавал съобщението на хитлеристите за гибелта по време на бомбардировките на Москва на „ личния враг на фюрера” , който те обещавали да обесят на Червения площад.

В Урал Левитан живеел в малка дървена къщичка в двора на дома на ул. “ Радишчев” , където се намирал местният радиокомитет. Когато дикторът вървял по затворения двор, го съпровождали няколко сътрудници от НКВД. Никой не искал да рискува най-важния глас на страната.

Бегом в Кремъл

Всички записи с гласа на Левитан, които слушаме сега, са направени след войната. Дори знаменитият запис, че враг е нападнал СССР, е създаден след войната (най-напред записали гласа на Молотов). Именно на него, заради уникалния му тембър, било поверено да обяви победата над хитлеристка Германия. „ На 9 май 1945 г. имах честта да прочета акта за безусловната капитулация на Германия – си спомня Юрий Левитан, – а вечерта ме извикаха в Кремъл и ми връчиха текста на заповедта на върховния главнокомандващ за победата над фашистка Германия. Трябваше да я прочета след 35 минути.

Радиостудиото, откъдето се водеха тези предавания, се намираше недалече от Кремъл, в сградата на ГУМ-а. За да отида дотам, трябваше да пресека Червения площад. Но пред нас беше море от хора. Едва изминахме пет метра и спряхме. Беше невъзможно да се премине. „ Другари, викам аз, пропуснете ни, ние сме по работа! А ни отговарят: „ По каква работа! Сега по радиото Левитан трябва да прочете заповед за победата, ще започнат салюти. Стойте, слушайте и ще видите! ”

И изведнъж ни просветна: В Кремъл също има радиостудио, трябва да го прочетем оттук! Бягаме назад, обясняваме ситуацията на коменданта и той командва никой да не спира двама бягащи по кремълските коридори. Часовникът показва 21 часа и 55 минути. „ Внимание! Говори Москва! Великата Отечествена война, която води съветският народ срещу немскофашистките завоеватели, победоносно завърши. Фашистка Германия е напълно разгромена! ”

Фронтоваците и Победата остават за него светиня. Юрий Левитан умира през 1983 г., на поредната си среща с ветераните. Човекът, който за 50 години 60 хиляди пъти застава пред микрофона, за да разкаже на страната най-главното, е погребан на Новодевическото гробище, сред маршалите на Великата Победа.

Публикувана на
2010-06-28 14:40:22
от  bg-history 

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви:

Виж всички снимки към статията:

Гласът на Юрий Левитан бе едно от оръжията на Победата