Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
За функцията на културно-историческото наследство на България
©Стефан Чурешки
Напоследък в България масово се говори за културно-историческото наследство на българите и за приоритети в областта на науката и културата. Най-често в тези публикации се визират сериозните и много интересни находки в областта на археологията, която в България е на световно познавателно равнище с изключително подготвени наши специалисти. Вниманието към данните на археологията се подкрепя и от тематиката на издаваната книжнина на литературния пазар у нас и от филмите, които българинът гледа по кината и телевизията. Интересът към праисторическата и античната археология премина българската граница и от праисторията и античното население на Балканите се заинтересоваха престижни издания като “Нешънъл Джиографик”. Освен бизнес приноса си към културния туризъм, археологията обаче има и за задача да развива научното знание и да носи полза на каузата на българската културна идентичност. В научно отношение, според опита и практиката на европейската културна политика и научна организация анализът на предмета стои като вторичен по степени на важност от анализа на писмения текст и устното народно предание. Без пълното познание на писмените извори и на народностния устен спомен в адекватна интерпретационан среда анализа на предмета често пъти става волунтаристичен и пълен със субективни възгледи, родени от въображението и общата култура от страна на изследователя. Освен това изучаването на археологията по света и в Европа води директно или към казаното в базисни свещени текстове и културни образци като Библията, например или към културното предание, без които основите на обикновеното познание, лишено от свръхестествени откровения биха се срутили.
Философските постройки на тълкуванието на намерените по света предмети отвеждат към една идеалистична, религиозна, митологична, епическа или чисто художествена доктрина, която е създала културните артефакти навсякъде по света. Факт е, че християнската и чисто българската археология в България е слабо изучавана и пропагандирана, за сметка на дохристиянския периоди и гръколатинската културна ситуация на Балканите. А Балканите са новозаветни библейски поля и без археологическа карта на ранното християнство по нашите земи направо се губи много от посланието на автентичното ни културно-историческо наследство.
В Италия, Израел, Египет и Палестина разкопките водят до утвърждаването на казаното и станалото вбиблейския текст и в поместното християнското предание и история.
Така въпорсът с функцията на културно-историческото ни наследство е сериозен въпрос на отношенията между вяра и наука и въпрос за познавателната полза от науката в общоевропейския процес. От синтезираната притча на българската история е известно, че борбата на българите за място под слънцето се състои във философска еманципация на народността въз основата на защитата на християнството, кирилицата и националната традиция . А това значи перфектна културно-философска подготовка на българите за обяснение на световните явления въз основа на работата с писмен текст, оригинално устно народно предание и изключително добро познаване на старобългарския език. В европейската култура като основно познавателно средство за явленията в света се счита писменото слово, след това устното предание, а най-накрая като довод се приема информацията от материалната останка. Поуката от филмите за Индиана Джоунс е, че световният археолог работи изключително много с текстове и старинни езици и едва след това тръгва да търси по света предмет, който е описан в свещен текст като Библията например. Затова предимството на културната интерпретация на философски и художествен текст преди интерпретацията на веществената останка е факт в световната култура. Венецът на човешките интелектуални усилия е разработката на писменото слово, логиката, етиката, граматиката и риториката. В тези висши културни дейности на практика са участвали най-големите умове на цивилизацията и фактически умението за работа с текст на различни езици е довело до установяване на нормите на човешкия прогрес. Защото роботът преди да стане машинна част от материалното производство първо е бил художествена фикция в главата на европейски писател, както и идеята да се пътува до Луната, която технологичните американци осъществиха на дело през миналия век. Словото в устоите на европейската цивилизация като способност за създаване на светове превъзхожда скромното и ограничено послание на материята, колкото и аткрактивна и екзотична да е тя. Словото може да поражда дух, за разлика от предметната останка, която има пазарна антикварна стойност , но не е по-ценна от книгата и умението да тълкуваш световни религиозни и философски текстове. Затова и в американската културна ситуация ясно се вижда, че водещият политик и учен, двата културни герои на модерността, заменили воина и книжовника от Средновековието, имат прекрасна библиотека, която се използва до живот от страна на културните фактори на общността. Същото важи и за прочутата Ватиканска библиотека, за тайните руски архиви, до които българите нямат достъп и за цариградските книгохранилища. Затова философията на познанието в българския случай изисква първо да се познава езика на старобългарските документи и посланието на устното народно предание, национално и поместно, а после да се търси прагматичната туристическа полза от предмети, чието послание се намира в изучаването на детайлите на изкуствознанието.
Затова трябва да има държавни приоритети в опазването на огромното ни културно-историческо наследство, но това наследство следва да бъде тълкувано не само като довод за “национална гордост”, но и като световно послание, което българите според тяхната автентична културна трактовка на хода на историческия процес носят в себе си.
В България поради ред особени специфични причини на нашето развитие след освобождението от османска власт през 1878 година има едни сериозен двоен стандарт в живота на обществото и в създаването на културната интерпретационна среда, която придава смисъл и значение на явленията от битието, на историческите факти от миналото и съвремието и на помислите на хората. Този двоен стандарт е характерен и за действията и бездействията на БПЦ, която лежи на твърдението си за исторически заслуги по спасяване на нацията, макар обосновано интегрално проучване на академично равнище за историята на Църквата и на религиите по нашите земи от български автор в България все още да не е направено. В какво се изразява този двоен културен стандарт, който е систематизиран и експлоатиран от нормите на мистичната конспирация, създадена в революционните комитети през късното Възраждане и въведна като официална норма на българския политически живот от Стефан Стамболов – наследника на Левски в тайните комитети, Захари Стоянов – организатор на тайни комитети по Съединението и от практиката на ВМРО – тайни революционни комитети за постигане на етнотериториално обединение на българите на Балкансикя полуостров. Духът и нормите на конспирацията в българската политика са описани в книгата на известния дипломат Симеон Радев “Строители на съвременна България” и могат да бъдат открити след културологичен анализ на политическия ни живот и в делата на комунистите и в живота на България след 1944г. Тези конспиративни норми и този културен двоен стандарт рушат в дълбочина устоите на Държавата и на Църквата и са сериозен културен извор на мафиотската нагласа и корупционното съзнание през модерността, от което толкова се оплакваме и за което Европа ни прави забележки. Двойният стандарт в параметрите на българското общество е настояването от една страна, че сме старинна нация, която има Държава от 1300 години, видяла е много в историята и има изключително богат исторически опит и много богато историко-културно наследство. Даже се създаде нов девиз на столицата – “София , мъдрост в действие” на фона на свещени религиозни сгради на историческите религии в България. Това от една страна – лансираща археологията, антропологията, богословието, църквознанието и високата литература у нас.
От друга страна в България като свещенодействие с всички религиозни измерения на това понятие според световния опит в религиозното изживяване на света се възприема модернизацията и нейният първоосновател – Стефан Стамболов е икона на модернистичните български дейци. Затова всеки , който въвежда модернизъм в страната е фаворизиран от най-високо място, щедро платен и медийно известен в България. Затова и комунистите стъпиха на тази основа и също проявиха двойния стандарт на българската културна интерпретация на явленията от битието – те настояваха че са исторични и приемници на борбата на отрудените и онеправданите, а от друга страна се възпяваха като носители на световния научно-технически прогрес и въвждащи новото в България, което е по-добро от старото според модернистите. Така в съзнанието на образования човек у нас настъпва колизия, а обществото ни е пълно с несправедливост и нечестност, характерна и за българския живот преди 1944 година. Този двоен стандарт е допълнен с фаворизиране на народното, което често пъти не е ходило на училище, няма култура, възпитание и морал за да бъде исторически коректив на старинните институции и обществено-норамтивна уредба на живота на българите. Освен това в страната се налага култ към силата, който измества старинния култ към истината и знанието, свойствен и за езическия и за християнския период на българското битие под слънцето. Налага се и култ към героя на въоръжената борба, често пъти фалшифициран и митологизиран, интерпретиран неадекватно на смисъла на културните и текстови послания на въпросния герой, възпяван по античному, лежащ върху мистико-епичското съзнание и мистическия идеализъм на българите, които са основа на онова, което обикновено се означава като “национализъм” в България, макар да нямаме собствено българска национална философия на световно равнище и изведена от нея прагматична национална доктрина, поради което парадоксално, в духа на двойния културен стандарт на българите през модерността създаването на национално съзнание на българите води до интернационализация на българското, израз на което е създаването и съществуването на силна комунистическа партия в страната. Така старата платформа на българите, създадена от канцелариите на св.цар Борис І и цар Симеон Велики – православие, славянобългаризъм, национална идея през модерността се сменя от религиозна индиферентност или атеизъм, възхваляване на прабългаризма и неславянските елемнти в българската култура, фаворизирайки така античното наследство, праисторията и тракологията и една интернационализация на българите, които свеждат битието си до увеличаване или запазване на териториите на Държавата и силни механично мислени обществени институции. В последния ескиз на модерността, провеждана както казахме в държава с изключително силно културно-историческо наследство е любовта към определена Велика сила, която патерналистично подкрепя модернизацията , изразявайки специфична отношение към стария завет от делата на българските владетели до 1396 година. Тази Велика сила е била Русия, после Германия , където националният порив все пак е уважаван, но после идва СССР, за който национализмът е буржоазна отживелица в духа на очакваната нова световна република на пролетариата. Характерното обаче за собствено българското развитие, независимо каква епоха живее то, в това число и историята на отминалите 20 демокрация, че двойният стандарт се запазва, запазват се параметрите на мистичната конспирация и се държи на идеята, че новото е по-добро от старото. В този контекст функционира историческата наука в България с оглед философията на структурата на обучението по история и характера на учебниковия и авторитетния материал за обучаваните и масовата историческа представа. В същия контекст функционира и мистическото политикономическо тяло, наречено Българска православна църква, която на последния църковно-народен събор в духа на новото и на двойния културен стандарт на българите си призна, че иска да бъде фирма според властващата логика на икономическите и социално-икономически философи на модерността и с оглед на това й желание, ние й препоръчваме нейната фирма да носи името “Мистика и ритуал ООД”, защото всичката друга дейност, характерна за християнския живот я върши държавата или самоорганизирани общества на българи, за които Църквата е част от българската идентичност в историята. Понятието Българска Православна Църква е много сериозно културно-историческо понятие за да бъде давано на съвременна религиозно-икономическа фирма на клерикалите в България, която като не може да прави бизнес с материалния свят и видимото, защото не е учила за това, прави бизнес с духовното и невидимото, защото то най-трудно се поддава на проверка и доказателства с известните на науката средства и методи и като такова дава храна и на хора, които може изобщо да не са ходили на училище, стига да имат усет към осребряване на страха от свръхестественото у българина, епико-мистическото съзнание на народа , идеята за общо свято дело и желанието да получиш помощ от Велики сили, още повече че Бог е най-великата сила според ученията на всички религии по света. Затова и идеята, че т.нар “Църква” в България може да бъде сериозен, качествен и устойчив ползотворен фактор в бъдещето на нацията е несъстоятелна, освен ако не се запази двойният стандарт и нормите на мистичната конспирация в устройството на българското общество и нормите на публичните отношения в България.
Затова с оглед на културната интерпретационна среда в България функцията на културно-историческото наследство остава спорна, още повече, че акцентът върху добългарските периоди в историята на нашите земи прекрасно елиминира собствено аргументите на историческото право, върху които стъпва създаването на българска Екзархия през 1870 година и по-късно създаването на българската Държава. А в чисто религиозен план интересът към дохристиянските времена дискриминира християнския прочит на нашето минало, макар че БПЦ не може да направи качествен такъв историко-философски прочит ако не ползва, в името на народа и общото свято дело завещано от революционерите в новата ни история, безвъзмездно услугите на светски професионалисти, заинтересовани да защитават християнския възглед за фактите от нашата история. Човешкото познание, в това число историята и философията на експлоатацията на културно-историческото наследство на даден народ и страна имат правото да бъдат свободни и за изповядват избрана по съвест от тях религия, идеология или житейско убеждение. Експлоатацията обаче на довйни стандарти и на мистични конспиративни норми на живота се счита навяскъде по света ,независимо от религията за нещо нечестно и нередно и в този смисъл европеизацията на България е много сериозен и труден процес, който непрекъснато ще среща пречки у нас, освен ако обществото ни не каже какво е всъщност то – старинна европейска култура или нов модерен проект, започнат от национал-революционерите, развит от комунистите и продължен от демократите през по-ново време. Именно от едно такова решение ще зависи и функцията на културно-историческото ни наследство, което е на едно от първите места в света със сериозността и количеството на откриваните по нашите земи цивилизационни културни артефакти.
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: