За българската цивилизационна система на разпознаване на явленията от историята

Основната цивилизационна способност на образования и интелигентен човек е разпознаването на явленията от битието и конструирането вследствие на това разпознаване, ако е успешно, стратегия на съзнателната му дейност и дейността на обществото, в което човек живее. Системата на разпознаване според достиженията и интегралния опит на човешката цивилизация зависи от философското състояние на езика и от развитието на духовните науки и на хуманитаристиката, в частност на историята и литературата. Без познания в областта на религията и хуманитаристиката надеждна система на разпознаване на явленията от битието в миналото и съвремието не може да бъде създадена, а това означава невъзможност за прогнозиране в бъдещето. Системата на разпознаване много зависи от способността да разпознаваш духовете в света и да познаваш логико-перспективните измерения на мисленето на човека, което задължително предполага познаване на философията на човешкия идеализъм по принцип. Поради логико-познавателната концепция на модерността, заложена в перспективните модели на Просвещението днес материалният свят е изчерпан като разпознаване и класификация, които са база данни на задачите, които науката формулира пред себе си или са й дадени от страна на политиците със световно влияние. Земята в материално отношение е позната изцяло и затова единствено перспективата на космическите изследвания могат да донесат нови идеи в разпознаването на материалния свят във Вселената.

Това е философията на финансирането на големи космически проекти от страна на суперсилите на Земята, в които проекти през социализма ние участвахме като теоретични учени и като логици, по разпознаването на нашата способност от страна на съветските учени. Ако космическите изследвания обаче стигнат до задънена улица материалният модел на разпознаване на живота на човека ще попадне в ентропия и ще бъде изчерпан от гледна точка на набора на сведения и от системите на тяхната класификация. Материалният свят според класификационните схеми и логическите конструкции – частни и детайлни на европейския Запад е вече описан и подреден, а свойствата на материалните частици според класификацията на гръко-римската познавателна система са проучени. Липсата на фундаментални природо-естествени открития в материалната наука през последно време показва, че системите на разпознаване на материалния свят са вече на изчерпване, освен ако няма нова класификация, т.е. подреждане на веществения свят в такъв логико-познавателен ред, по който обекта на изследване да се разгради в познавателна верига, която да донесе нова систематизация и оттам нов генерален възглед в науката. Фактите досега обаче сочат, че в големия философски проект на развитие на човешкия разум и енциклопедично познание природния материален ресурс е вече разработен до крайност и с най-тънки подробности. Днес има технологии, но техният разцвет е блокиран от липсата на фундаментални открития в областта на философията на науката, която да роди логико-емоционална перспектива на нови разработки, които да развият знанията и приложението на тези знания в материалната сфера.

Блокажът поради ентропия в изучаването на материалния свят важи с пълна сила за постулатите на материалистическата философия, която управлява умствено и емоционално проекта на новия световен ред. Отдаването на материята първенстващ и основен мотив на съзнателна дейност вече се изчерпва като ресурс, защото няма научано-философска подплата. Акцентът в този случай попада върху бита на хората, като чрез подмяна на термина философите искат да заменят представата ни за битие с представата за бит и така да избегнат отговорността си да решат цивилизационната задача през човека за разпознаване на всички явления от битието. Такова криене на главата в пясъка обаче не може да реши задачата на новото време, в което на идеализма не се дава шанс, а материализмът е изчерпан културно-философски. Дори и да се ползват от политически трикове и да държат мозъка на човека и въображението на човека в подчинение чрез тесни специализации без широк философски хоризонт на научната задача, материалистите, в това число и физиократите, които са ментални господари на света, трябва да признаят естествената кончина на техния разпознавателен ресурс за описание на живота. Това е честния път, а не чрез зрелища и развлечение да отклоняваш вниманието на хората от непосилността да решиш цивилизационната си задача единствено чрез средствата на материалистичната философия и едностранчивата логика на материализма. От историко-философска гледна точка днешното време много напомня последните дни на Римската империя, чиято наследница Византия се спаси, защото прие идеалистичния проект на християнството и така създаде перспективно културно поле на обяснение на света, което поле си даваше сметка за мистиката, ирационализма и невъзможността да опишеш света с детайлни философски проекти, базирани само върху една-единствена проява на битието. Това ние като българи го знаем много добре, защото сме съжителствали с най-развитата в цивилизационно отношение държава през Средновековието и сме искали в нашата цивилизационна задача да разпознаваме главно логиката и духът на дадено явление чрез старобългарския език и качествата на националния духовник, а не да правим евтини и безперспективни в логическо отношение класификации на иначе разкошната ни природа. Ние като българи знаем, че технологиите на Рим, които са продукт на рационалната материална мисъл на занаятчийството бяха победени от рицарския дух на новите индоевропейски народи и от способността да се разпознават явленията от страна на църковното духовенство, което в цивилизованите държави на Европа винаги е било първото по важност съсловие в системата на качване и издигане на обществени елити, които да ръководят ефикасно обществото, което живее не само с хляб. Историята казва, че проектът за Европа в миналото е бил спасен, защото системата на разпознаване на битието е перспективно подредена и добре балансирана с разпознавателни понятия и исторически опит, които създават мащабни познавателни представи, държейки сметка за духовния свят. Всеки, който е чел правилно Евангелието знае, че основното изискване на Христос към Неговите последователи наред с благотворителността, щедростта и милостта е да проявяват способност да разпознават духовете и да внимават на кой дух се доверяват. Това е ключът към доброто и пълноценно образование, което направи от Европа водеща световна сила в областта на познанието, а оттам и в социално-политическо отношение. Цивилизационният импулс на Европа като феномен на историята идва точно от образованата способност да се разпознава духовния свят и да се държи трайно и отговорно сметка за факта, че духът движи материята на Земята и че в областта на осъзната и образована човешка дейност е важна ръката, а не предмета, който върши работа на човека. Фактите от историята показват, че технологично Византия е на по-ниска степен на развитие от занаятчийските произведения на езическа Елада. Византийските богослови и философи обаче разпознават повече явления от битието в сравнение с езическите учени. Благодарение на вътрешната философска способност на гръцкия език и на философията на световни свещени текстове византийците успяват да запазят Цивилизацията дори и след смъртта на държавата им. Идеята за спасението и човеколюбието, които са основен мотив в съзнателната дейност на културния европеец всъщност раждат и идеята за хуманността и свободата в наши дни, защо свобода без човеколюбие и истина в метафизичния смисъл на понятието води до тирания, по-ужасна от тоталитаризма. Това го видяхме като философия на поведение през годините на т.нар “преход” у нас след 1989 година. Поуката от световната история е, че един проект става успешен на Земята когато се разработват системи за разпознаване на явленията съобразно познанията на духовния свят и света на интелекта, които подреждат рангово обществото, на което служи материята, а не обратното, което си е чисто идолослужене както е казано в Евнагелието. Този опит ние сме го усвоили прекрасно когато сме били свободни и независими, т.е. когато ние сме подреждали културното пространство на нашето битие без да се влияем от никоя Велика сила и когато ние на основата на славянобългарския език сме давали имена на явленията от живота и природата. Ние знаем прекрасно в нашия автентичен опит, че трябва да се изпълнява духът, а не буквата на Закона, поради което сме успели да разпознаем много добре всички явления и исторически фигури, които историята ни е предоставила за разпознаване и които преди модернизацията сме описвали и систематизирали на своя собствен език, съобразно нашите суверенни и независими идейно-инетелктуално житейски представи. Всъщност когато модерните антибългаристи говорят за изоставане и малокултурие на българите през модерността заради вековното турско робство обикновено се има предвид, че ние като национална житейска философия и битийна представа не сме се материализирали и рационализирали въз основа на задължителна и всеобща подготовка в нашите училища за разпознаване на материалния свят, което стана с нас едва през ХХ век през комунизма.Това свойствено на българите вглъбяване в духовното, мистичното и ирационалното, чийто богословски израз е школата на исихазма всъщност ни спаси от претопяване през годините на турското робство и е единственият спасителен белег на бъдещето ни оцеляване като уникална нация. В докладите на католическите мисионери от турско време ясно се казва, че българите не искат да четат нито латински надписи, нито вярват на гръцкото духовенството. Тази забележка на латинските мисионери означава, че българите много правилно са схващали, че от изразните способности на славянобългарския език и от подготовката на духовенството и учените им зависи тяхната логическа и интуитивна система за разпознаване на явленията на битието, от което разпознаване зависи бъдещето на същностната национална сигурност, схващана като отстояване на правото българите да бъдат самостоятелен цивилизационен субект под слънцето. Това значи да се запази и развие българщината, която е дефинирана от културното изповядване на вярата и хуманитарната наука на собствен език в пълноценния им общочовешки смисъл, а не като технически инструмент за власт на една клерикална и академична институция, които в България често пъти са изпълнявали враждебни нам исторически поръчки. Запазването на същността и тъканта на българщината означава създаване у поколенията цивилизационна способност да се прави добро и умение да се обича безкористно и истински, т.е. понятието за истина и дух да не бъдат размити като философска спекулация, както се прави през модерността чрез темите и езика на латинската философия, която ни управлява ментално чрез специализацията на модерната ни интелигенция. Основата на модерния български национализъм в този ход на размисли не означава само модернизация и технологизация на страната в нейния битово-материален аспект, а създаване на културни предпоставки щото Божествената любов и съзнанието за добър и положителен живот на човека да бъдат налице при нашето бъдещо развитие, в което имаме какво да кажем на света и то на чист славянобългарски език, с дух и истина според казаното в Евангелието. Затова някои по-проникновени философи, които не страдат от антибългаризъм и антихристиянски предразсъдъци казват, че основата на българския национализъм е способността да разбираш истината, да проявяваш Божествената любов и да умееш да правиш добро. В тези именно цивилизационни явления са били съсредоточени усилията на традиционното българско възпитание и образование и от защитата на тези цивилизационни явления произлиза прочутата българска храброст, която е воювала не за материални изгоди, а за нашето право сами да си поставяме цивилизационните задачи за разрешаване през вековете. Нашата храброст не е следствие на реално осъзната материална сметка, т.е. това, което се крие днес зад думата “интерес” в културологичен смисъл на думата, а в едно метафизично духовно осмисляне на представите за свещеност, което детерминира понятието за религиозност и което свещено днес се обозначава като съхранител на истината и любовта. В този смисъл сградата на храма е евтина стопанска постройка, ако в нея не се пази духът на истината и на любовта, както е казано и в Евнагелието, а свещеникът става чиновник и требничар ако не защитава и разпространява тази любов и истина въз основа на кодовете на разпознаване на световните феномени, които кодове се съдържат в българския писмен и устен историко-филосфски опит, който все още чака своя подобаващ историко-философски труд, който да систематизира и синетзира на вселенски понятиен език чрез философията на славянобългарския език притчата от световното битие на нациите през вековете. Без разпознаване на духовете идеята за истината и любовта се превръща в игра на езиковите интерпретации на рациото, което размива устоите на идентичността и на жалоните в житейския път на човека. От историко-философска гледна точка смело може да се каже, че ние се запазихме като народ, защото съсредоточихме вниманието си за сздаване на класификационна система за разпознаване на явленията от духовно-идеалистични позиции. Днес материализмът , латинизацията на езика, електрическата музика и зрелищата убиват тази наша с векове градена способност. Затова ние се чувстваме застрашени от новото време, което не е разпознато от страна на властимащите чрез български философски категории и наши автентични цивилизационни критерии, което личи от философията на преподаваните в училищата хуманитарни дисциплини, които са латиноезични по своята терминология, детайлни по своята философия и прагматично-технически ориентирани като жалон на житейско поведение у младия човек. А историята казва, че през миналото ние сме успели да създадем рангова подредба на понятията и представите, която беше философски тео и антропоцентрично ориентирана, поради което нашият автентичен обществен елит в миналото е изключително хуманен в помислите и действията си. Дори и когато става дума за български военен елит, който е винаги е бил рицарски, а не бандитски, каквито са военните елити на някои образци от историята. Докато Западът класифицираше света след Великите географски открития по прагматико-материалистична система на разпознаване, т.е. основите на технологичния фетиш на нашето ново време, то ние, българите, класифицирахме света по принципите на идеализма и духовността, като знаехме, че природата и нейните сили са резултат на Божието творение, венец на което обаче е човекът. Националната катастрофа, както може да се определи модерността на България, не дойде от факта, че се наредихме на страната на губещите по време на войните от началото на ХХ век. Националната катастрофа дойде от факта, че ние възприехме като базисна философска теза на образованието си видово-естествената система за разпознаване на света, като пренебрегнахме предложението на Найден Геров за създаване на православни гимназии, където да се преведат всички понятия на изучаваните предмети на славянобългарски език. От друга страна ние се плъзнахме по линията на практическата политика при вземането на цивилизационни решения, което постави детайла в познанието на ръководно място наместо общият възглед на духовността и оценъчната система на надпространствени и вечни явления да бъде скала на оценка на развитие на обществения живот.

Ние създавахме технократи и политикономисти през модерността и занемарихме висшето богословие, философията и хуманитаристиката, като нашите учени бяха главно тесни специализанти на общата философия на науката на чужди школи и като такива естествени проводници на небългарско влияние, в което на тях им беше отсъдено мястото на изпълнители, а не на автори на решения. Така ние катастрофирахме с оглед притчата от успешното българско Средновековие. Това е тъжен факт, който ни предупреждава за бъдещи цивилизационни изпитания в отстояването на тъканта на българската самоличност, която за съжаление не може да се опише с късновъзрожденския ни “национализъм”, чиято философия и базови национални представи е взаимствана от историята и философията на чужди народи, а не е плод на автентична българска философия и собствено българско историческо поучение на генералните и значими факти от нашето минало, което според проф. Иван Венедиков все още не е описано подобаващо на нашата историко-културна претенция да бъдем алтернатива на гръкоримския свят, а само е маркирано в едри щрихи. Нашето страдание през модерността се обуславя от факта, че ние излязохме от разпознавателната система на българската традиция през модерността и така излязохме от дефиницията на българщината, която измерва битието на човека освен с материални и с духовно-идеалистични категории и стойностни същностни езиково-философски понятия. Това е коренът на българската трагедия, когато от нация воин и книжовник ставаме нация от обслужващ персонал в културния смисъл на думата, на нация, без символи, вяра и Бог. Което в нашия вариант означава, че хода на историята не е път от по-лошо към по-добро за нас, българите, което пък означава, че е крайно време да създадем българската идея във философията на историята чрез богопознанието и антропопознанието въз основа на нашия автентичен опит и с български изразни средства. Точно това нещо като същностна национална задача ние трябва да разпознаем из основи и подробно, ако искаме да съществуваме под слънцето за години напред като народ-мисионер, каквато е нашата автентична културна характеристика от блестящото Средновековие.

За да бъде пълноценно едно хуманитарно проучване, в това число и историческо трябва да има много точна и ясна система на разпознаване на явленията от битието. За да има такава система е нужна перфектна езикова подготовка, защото светът, в това число рационалната математика и ирационална нумерология се описват със средствата на словото, както и всички явления в света. Затова познаването на езиците на човешкото базово знание – гръцки, латински и старобългарски е условие за добра работа с текста и за правомерна интерпретация на светиделествата, защото интерпретацията е умение за тълкувание и правомерно поставяне на акцента в системата на езикови анализи. Ако тълкуванието е погрешно, акцентът избирателен, а смислите размити и свръхинтерпретирани, то тогава базовото знание на хуманитаристиката става погрешно, а оттам прогнозите за бъдещето стават неверни. Поради незнание на автентичната българска история, грешна тълкувателна система и неправилен акцент в интригата на българската история много днешни български политолози и соицолози се провалят и както писаха вестниците, политиците тръгнаха по обичайните врачки, наместо да се надяват на “българската“ политологична прогноза. Освен това политолозците и социолозите са детайлни специалисти на чужди школи, които или нищо не знаят за българите, или знаят превратни неща за тях, почерпани или от византийско-католическата, или от атеистичната интерпретативна верига на обясненията на фактите от миналото и на явленията в битието на човечеството. Освен това в България се учи превратна народопсихология на българите, конструирана по мнението, че българското село е етнически чисто и затова неговите представители следва да се вземат за основни и меродавни изразители на българската култура. Градското начало, стародавната традиция, религиозният опит в тази народопсихология не са взети под внимание, което профанизира българската хуманитаристика и понеже фетишът на българите е народът, а не Бога в Новото време, то и българската култура стана смесица от селски наивизъм и градски тарикатлът, фиксирани трайно в новата българска култура след унищожението на стария културен елит от страна на комунистите, чиято легитимност в България е идеята за Революция, защитавана от политически и социални автори и културни герои на българите от епохата на Късното Възраждане.

Затова разпознавателната система на българите, особено в областта на религиите и висшето знание силно пострада, като от народ на изключително подготвени военни и умели книжовници българите стават една хомогенна народна маса, поддържана от традиционния силен български колективизъм, идеята за свято общо дело, изразено в защита на вярата през османския период и през комунизма в световна пролетарска мисия и международно поддържана от силни фактори като СССР и по-късно, видно от анализите на фактите през последните 20 години от политиката на други международни сили. В този аспект основният въпрос пред българите през новото време, поставен от анализа на произведенията и фактие от Възраждането “Църква или Революция?” остава нерешен, защото Църквата също е част от народните настроения, селския наивизъм на българите, насилственото изравняване на обществото и играта с международни фактори, които захранват състоянието на България, поради което тя е неспособна сама да реши проблемите си и винаги става заложник на външни фактори. Затова концентрацията върху създаването и налагането на културни норми по световни стандарти за разпознаване на явленията от битието и в частност в историческата наука е предпоставка за българска еманципация и самостоятелност при създаването на научен и обществен климат, в който БПЦ според разпознавателните норми на фактите от последните 20 години следва да призная своята интелектуална и културна немощ и наместо да зарибява на основата на свято народно дело, в което само да инкасира всякакви дарове и приношения на българите да почне да следва принципите на пазарната икономика и да проявява повече християнство според българския разпознавателен модел на изповядването на тази световна религия.

Защото ако българите, които живеят от хилядолетие на новозаветните библейски поля, какъвто е Балканският полуостров не са разбрали нищо от християнството, то или християнството не носи истината в себе си, както твръдят неговите противници и отрицатели, или българите са нещо увредени в интелектуално и културно отношение. За жалост обаче второто твърдение е оспоримо от анализа на фактите на автентичната българска история, откъдето се вижда, че до 1878 година българите нямат пробив в тяхната система на културно съпреживяване на света, пострадала едва след идването на власт на революционерите-конспиратори, които моделират българския политически живот и осъществяват намеса във всички сфери на битието на българите, в това число и некомпетентна и зловредна намеса в историческата наука и нормите и схемите на българската хуманитаристика. Затова , с оглед параметрите на културно разпознаване двете идеи на Европа – Държава и Църква следва да изразят ясно отношението си към мистичната конспирация, към модерността, която е технократска и рационално-прагматична и към идеята за всенародно изравняванее на базата на селския наивизъм иградския тарикатлък като културент типаж на хора от народа, т.е. лица, които не са ходили на училище и са далеч от високата култура на балканския град.

В този смисъл разпознаването на конотациите на бъдещето се предефинира от коректната разпознавателна система на данните от миналото и единствено Божиите пророци могат да оспорят точността на прогнозата, извлечена с всички средства от правомерния и адекватен научен анализ на фактите. Но за Божията воля в България нищо не се знае, защото въпросът доколко актуалните представители на БПЦ са Божии избраници, угодници и прорицатели и се намират в актуална жива връзка с Бога е много сериозен и труден за отговор, имайки предвид фактите и данните за състоянието на християнството и българската Църква в миналото, когато пророко-месианското начало и тълкувателната способност на нашето духовенство не е работил в параметрите на мистичната народна конспирация и повелите на вселенското православие, както очевидно става днес с оглед анализа на действието и бездействието от страна на БПЦ според достъпните публичните факти за дейността на Църквата, приемана от редица изследователи в световен мащаб като най-сериозният културен мост между минало и съвременност и говореща на универсален език, в който идеята за божествеността на институцията се доказва със слово и дело – две отсъстващи културни прояви на модерната БПЦ, чиито днешин кадри са подготвени от семействата си и от Държавата, а БПЦ, подобно на БКП според нашия разпознавателен исторически модел само инкасира труд и знание по логиката на горепосочените културни норми на живота на храбрите и многострадални българи, които през модерността забравх своето знание от миналото, което казва, че нито можеш да излъжеш Бога, нито можеш да правиш тарикатски и конспиративно далавера с Него.
 

Найден Геров

Профил |Статии

Публикувана на
2010-08-02 08:10:54
от  chingis 

Нужна е
регистрация

Изпрати на
приятел

Отпечатай на
хартия

Вашият E-mail:
Вашето име:
E-mail на приятеля ви:

Виж всички снимки към статията:

За българската цивилизационна система на разпознаване на явленията от историята

Коментари:

Suraq отговори на Optimisti4na Tragedia:

Тц!Само Господ разполага с ....проблемите!Едно време,един искаше да ми ..създаде проблем,обаче даде фирата,още преди да успее

==== Значи просто е бил некадърник. Не разчитайте много на некадърниците, госпожо. Цяла кохорта са, но тук - там все някой разбира от работата си и я върши съвестно. Другарят Меркадер успя ли да строши главата на другаря Троцки? И го удостоиха с "Герой на Съветския Сююз". А после малко го разстреляха. SIC TRANSIT GLORIA MUNDI. Даде малко "фира", както казваш... Не разчитай на смотанящината на чекисите. Когато им се наложи, те знаят как.

Отговор

e-mail: smitova1960 маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 год., 5 мес.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

e-mail: vesko_ilkov маймунка abv точка bg, публикуван преди: 1 год., 5 мес.