Една от кулите на секретния затвор на ЩАЗИ.
Снимка: Христо Христов

Христо Христов

До 1994 г. едно място в Източен Берлин липсва от картите. Причината е основателна – там е изграден тайният затвор на ЩАЗИ – смразяващата Държавна сигурност на бившата ГДР. Вместо затвор на картите са отбелязани просто ниви. Секретният затвор крие страшни тайни – тук намират края си стотици германци, пречупени са хиляди човешки съдби, смачкано е човешкото достойнство на всеки арестант.

"Подводницата"

Началото на затвора е поставено след падането на Берлин в края на Втората световна война. В покрайнините на източната част на бомбардираната германската столица НКВД (Народный коммисариат внутриннних дел – Народен комисариат за вътрешни работи (обединена служба за държавна сигурност на СССР, (1922-1923 г., 1934-1943 г.) изгражда място, където извършва негласни разпити и чистки на заловени германци.

За да не бъде забелязан и да привлича вниманието затворът в първоначалния си вид е бил само подземен. Килиите са се пълнили с вода до коленете на арестантите и оттам идва прозвището му – "Подводницата". След арестантите се озовават и до 12-годишни деца. 15 000 деца са били арестувани в този период и обвинени, че са били т. нар. "върколаци", организирани в съпротива срещу Червената армия.

"Освен че са подгизвали във вода, арестуваните са били набутвани в тесните килии по 12 души, така че да не могат да се отпуснат и да стоят през повечето време изправени. За тоалетна са служили кофа или тенджера", разказва Юрген Брайтбарт, гид в затвора. Жените са били изнасилвани от съветските войници. Тифът и туберкулозата са били постоянни спътници на хората имали нещастието да попаднат в това зловещо място.

Между 3000 и 4000 души намират смъртта си в затвора през 40-те и началото на 50-те години. Когато след обединението на Германия започват разкопки в района са открити масови гробове в кратери от бомби от Втората световна война.

В ръцете на ЩАЗИ

НКВД контролира затвора до 1951 г. След това той е поет от създадената година преди това ЩАЗИ. Подземието е просъществувало до 1961 г., когато са били построени и надземните сгради. Те са скрити от висока каменна ограда. Само вишки за наблюдение в ъглите са подсказвали, че това място е специално. Началникът на затвора в продължение на 27 години е живял в един от жилищните блокови срещу местоработата си. Много от надзирателите са били устроени по същия начин.

Арестуваните пък изобщо не са знаели къде ги откарват, тъй като или са били превозвани в закрити коли или не им е позволявано да гледат. "Постепенно затворът се превръща в т. нар. предварителен арест – място, където "враговете" на комунистическата партия в ГДР са били затваряни, и където са изтръгвани показанията и са се провеждали съответните следствени действия", обяснява Юрген Брайтбарт.

Самият той е лежал в затвора в продължение на 6 месеца през 80-те години. Брайтбарт е типичен пример за това как е могло да се озовеш не само в полезрението на ЩАЗИ, но и да се превърнеш във "враг". "Бях хипи и имах чичо в Западна Германия, който ми изпращаше дънки и други западни дрехи, плочи със западна музика. Слушах любимите Pink Floud. Бях обвинен в западно влияние", спомня си той.

По времето на съществуването на ГДР 12 000 западногерманци са били отвлечени от ЩАЗИ. Една голяма част от тях са преминали през тайния затвор на източногерманската Държавна сигурност. Тук арестанти са били и много представители на интелигенцията в ГДР, които не са били съгласни с комунистическия режим и са оказали съпротива.

"Арестуваме само виновните и ще го докажем"

Това е бил девизът на служители от ЩАЗИ и те са се стремели да го спазват безупречно. В основата на методите за пречупване на арестуваните е поставена психологическата обработка на "обекта". От пълно дезориентиране през изолация и денонощни разпити, на които винаги се е демонстрирало кой командва.

След падането на Берлинската стена бившият арестант Брайтбарт научил от педантично воденото му досие, че първият разпит, който му е бил проведен в затвора, е продължил 27 часа. Използвани са и други методи – облъчване с рентгенови апарати и поставяне под съд, от който върху главата се стичат капки. Арестантите са получавали номера и обръщането към тях е било по номера, а не по име. Контакти с останали арестанти са били невъзможни. Разрешавало се е да се седне само по време на храна. Самата храна е била с ниско качество – супа-вода и 400 грама хляб.

През 80-те години се е разрешавало и кратки разходки на чист въздух. За целта са използвани отделни открити килии във външния двор, в които арестантите са били местени. Над тях е бдяла охрана, въоръжена с "Калашников". Поради спецификата на откритите килии арестантите им дават прозвището "клетки на тигрите". Разходните са траели 15-20 минути един или два пъти седмично.

Каква е била действителната обстановка в затвора разбира и дългогодишният шеф на ЩАЗИ Ерих Милке. По ирония на съдбата той е един от последните обитатели на затвора, след като е бил арестуван през 1989 г. след падането на Берлинската стена. Макар и никога след това да не е осъден за издевателствата на ЩАЗИ.

Затвор - национален паметник

От 1994 г. затворът е обявен за национален паметник и в него се организират посещения. Обиколките в затвора се осъществяват само на групи и се ръководят от специален гид, тъй като има опасност човек да се загуби. През 2006 г. дори се е стигнало до куриозен случай, при който представители на Европейския парламент са се оказали заключени, след като управата затворила затвора преди те да са го напуснали.

За гидове ръководството на националния паметник е привлякло някои бивши арестанти като Юрген Брайтбарт, защото с личните си впечатления и разказ те допринасят изключително умело да усети автентичната атмосфера, царяща в затвора преди 1989 г.

"Посещенията се увеличават с 15-20 процента всяка година. За 2009 г. посетителите бяха 314 000 души", споделя Андре Кукиш, пресаташе на националния паметник. 48-50 процента от тях са ученици. "Характерно е, че по-младите посетители не знаят много за ГДР. За час и половина тук обаче те емоционално се докосват до онази система и започват да разбират за какво е била предназначена тя", допълва Кукиш.

Обиколката започва с прожекцията на документален филм за изграждането и падането на Берлинската стена, и дейността на ЩАЗИ. Следва обиколка през тесните и мрачни подземия на "Подводницата", а след това и през килиите в затвора, изграден през 60-те години.

При обиколката човек може да разгледа бус, с който са били прекарвани арестантите, да види следи от нокти на затворници, поставени в специален гумен изолатор или да престъпи прага на килия от 80-те години. Както и да влезе в стаите за следователи или помещенията за обискиране на арестантите.

Преди обиколката да завърши и да отведе групата в една от "клетките на тигрите" Брайтбарт се спира в стая с висящи от стената тапети, напомняща за соца и с маси, ползвани от офицерите на ЩАЗИ. Отговаря спокойно на въпроси, които от групата му задават.

Един русокос тийнейджър, наивно го пита: "А Хонекер (Ерих Хонекер, генерален секретар на Германската единна социалистическа партия в периода 1971-1989 г., б. а.) знаел ли е за затвора?" Юрген Брайтбарт отговаря риторично: "А Хитлер и Сталин знаели ли са за тяхното време? Знаели са. И Хонекер е знаел, разбира се."

Репортажът е осъщесвен с любезното съдействие на преводача Николай Стойков.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Другата история

Документална хроника от предаването на крепостта Трето Българско Царство

В доклад от 24 февруари 1944 г. английският капитан за свръзка Мостин Дейвис пише до Управлението за специални операци в Кайро: "Прекрасни резултати бяха получени от нападението над София на 10 януари.То подпомогна до голяма степен ОФ и софийският щаб с нетърпение очаква неговото повторение".( В сб.България своенравният съюзник на Третия райх,София:ВИК "Св.Георги Победоносец",1992,с.223)                                                                                  ***                     В секретна телеграма от 1 август 1944 г.до Берлин германският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле пише: "Българското правителство не само от дълго време насам не прави антисъветска пропаганда, но и със строги цензорни разпоредби забрани подобна пропаганда".(Пос.сб.,с.282).                                        ***                   Из строго секретна справка на германската служба за сигурност от 4 август 1944 г.: " а) Иван Багрянов - министър-председател, привърженик на Дънов; б) Димитър...

Кой е Атила?!За владетеля по времето на който, древнобългарската държава станала най-обширната империя в историята на човечеството!

В надвечерието на празника ,когато честваме началото на Третото Българско Царство,реших да представя тук един материал за нашия владетел от рода Дуло - Тукай Айбат Атила.По времето на който границите на хунобългарската империя са се простирари от Тихия до Атлантическия океан.На практика това е най-голямата империя в историята на човечеството.фактите на практика са малко известни и то разбира се не е случайно.Затова и следващата тема която съм намислил ще бъде като продължение на тази.Мисля,че точно в това днешно време, поколенията имат нужда да си припомнят делата и битието на своите предци. Ще започна с част от родословието на Хунската царска династия от която е Атила, а след него преките му потомци Кан Куртбат("Кубрат") и Атил Аспарух - основателя на Дунавска България: 9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.).Отново обединил целия Идел под своята власт.Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.По произход хонски военачалник от рода ДУЛО,взет на служба от Кама-Батир.Оженил се за дъщерята на Кама-Батир,ТУРАН-БИКА,която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди).Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот,а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името...

Философия на ментето-исторически основания

Философия на ментето – исторически основания © Стефан Чурешки В простонародния език, задържан от идеята за народно начало и колективна покредственост на българите в името на единството в святообщобългарско народно дело често пъти след промените от 1989г. се използва думата “менте”. Какво е ментето в пазарни конотации – това е продукт, който не отговаря на заявените му качества и свойства, има кратък срок на годност, не пише на етикет кой го е изготвил, за направата му се използват некачествени суровини или заместители на истински  и качествени продукти, цената му не е реална и организацията на бизнеса с този продукт не е по законовите и общоприети норми на продукция. Същевременно обаче може да се каже, че не само в сферата на материалното производство съществува понятието за “менте”. Ментета има във всички сфери на живота на българите и то най-вече в областта на хуманитаристиката, културата и работата с писмен и устен текст. Венецът на човешката цивилизация е словото – от историята знаем, че словото има свещени измерения, загърбени в България при създаването на новобългарския език, служи за връзка с божественото начало според идеята за божественост у народите и общностите, има свещен замисъл при графиката на словесността и се усвоява като тотален изразител на битието на човека. В този смисъл знанието, което според...

МЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/

Фаргат Нурутдинов МЫ - БУЛГАРЫ Мы - булгары. Мы - блоковские скифы. Творцы легенд. И сами - полумифы. Мы вечны, если весь ковчег подлунный Не налетит нечаянно на рифы. Николай Беляев, "Казанская тетрадь", 1980 г. 150 МЕЛКИХ ВОЖДЕЙ НАРОДОВ РОССИИ Сейчас многие говорят о том, что Российской Федерации (РФ) угрожает распад, что не только около 150 народов России, но и многие группы русских хотят образовать независимые от России государства. После 2-го Всемирного Конгресса Татар (ВКТ), состоявшегося в августе 1997 г. в Казани, даже пенсионеры в общественном транспорте заговорили о полном отделении Татарии от России через 30 лет. Но троллейбусная болтовня о распаде РФ - это одно, а действительный распад это нечто другое. Во главе всех 150 народов России сейчас стоят "свои" так называемые "патриоты" (точнее - националисты), ставящие "свои" нации выше других и желающие отделить "свои" народы от РФ. Одна часть народов России имеет НАО (национально-автономные образования типа республик, областей, округов и т.д.), а другая - нет. При этом границы НАО даже на 50% не совпадают с границами действительного расселения титульных народов. К примеру, большинство мордвы живет вне Мордовской республики. Если РФ распадется, то "патриоты" всех этих народов начнут - каждый по-своему и в свою пользу - делить ее территорию, а значит, неизбежно вспыхнет 150 ожесточенных войн (по числу...

Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история

Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история ©Стефан Чурешки В областта на познанието на човека съществуват заблуди и недоразумения. Коренът на тези заблуди са лоша себепреценка на автора, целеви политически и икономически дивиденти от разпространението на заблудите и недоразуменията и ниска обща грамотност на средата на създаването на познавателната продукция и съответно потребителя на продукцията. Така е и с историческото познание, този най-опасен продукт на лабораторията на човешкия интелект според Пол Валери. Заради лошата познавателна грамотност на историците и на потребителите на продукта, както и заради политическата и икономическата спекула с историята историческото знание често е гледано с недоверие и неглижирано от обещството като финансиране и обществена изява на историческото. За жалост такова недоверие има и в България. Проблемите на българската история като историография и като функция на историческото идват от непознаването на българската култура и от липсата на пълно себепознание на българите. От историята освен това често пъти се очаква тя да бъде крепител на националното, което е провинциално в общоцивилизационния културен смисъл на думата, често пъти лумпенизирано и насилствено в действията и словата си. От историята се очаква тя да бъде държавнотворческа и институционално отговорна,...

Атентатът в Марсилия

Марсилският атентат  е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО. И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда...