За вярата на българите през модерността

Въпросът с оцеляването на вярата през комунизма е много сериозен и той има вселенски познавателен смисъл, защото комунистите имаха абсолютната власт, ползваха достиженията на научно-техническата революция и на световния атеизъм и имаха целеви програми за унищожение на религията, които програми много интегрално и планово бяха насаждани в образованието и културата на модерността. Освен това през комунизма се действаше и с репресии, защото противопоставянето през комунизма не беше само политическо и икономическо, макар различията там да бяха върхът на айсберга. Основата на разделението и противоборството сред българите беше на верова и езикова основа – традиционалистите в България вярвяха в Божията промисъл и силите на нацията, докато модернистите, защото комунизмът е детайлизиран философски европейски модернизъм, вярваха в закономерностите в хода на историята по целия свят. Затова епохата на комунизма може да се оцени като втора гражданска война на религиозна основа след гражданската война по времето на Покръстването при св.цар Борис І. Затова въпросът със запазването на християнската вяра и националната обвързаност на българите през модерността не може да се обясни само с анализ на делата на хората в България, още повече имайки предвид политкиномическата позиция и степента квалификацията на днешното ръководство на БПЦ, сравнено с исторически и актуални примери от религиозната деятелност на българите и европейците..

Отговорът на един съвременен светогорски старец е, че освен твърдостта на българския вярващ през тоталитарния период значение за спасяването на вярата имат чудесата на светиите и чудодейната намеса на Самия Христос и Света Богородица. Особено значение имат чудесата, пазени грижливо в тайна от страна на атеистичната власт на интернационалния, гръколатински и модерен комунизъм, видно от базата на философските му авторитети и от културната му лексика в България през периода 1944-2010 година.

Чудесата изобилстват в цялата християнска история и заедно с канонизацията на мъчениците и светците образуват сериозен логически комплекс за доказателство на истинността на християнската вяра във възкресението и живота след смъртта. От старобългарската литература е известен случай на чудо на св.Георги с един български войник. Местата , по които са се случвали чудесата са били или край икони или край мощи на светци, или на специални места в топографията на свещените землища. Продължаващо християнско чудо и до ден днешен е слизането на неизгасващия огън в православен храм в Йерусалим, пламък от който огън наскоро беше пренесн и в България. В България са известни необясними изцеления и личностни промени на хората край икони, най-вече иконите на Света Богородица в Бачковския и Троянския манастир. Известни са и чудеса край мощите на св.Иван Рилски, за което има документ в Рилскя манастир – вечния ни автентичен и истински национален символ. Чудеса стават и край мощите на св.Петка Българска, които днес се намират в Румъния. Чудесата на Св. Николай, споменати в житието на светеца са изрисувани върху стените на Боянската черква. Чудо е разцъфтяването на изгорялата главня във Велико Търново, която така пророчески ознаменувала Освобождението на България през ХІХ век. Свръхестествена поява на икона на Света Богородица е причината да се построи Драгалевския манастир край София. Актуална чудотворна икона е иконата на св.Мина в едноименния манастир, който днес е много популярен сред вярващите в България.

Тази традиция на чудеса и прояви на свръхестественото продължава и през комунизма, въпреки репресиите или може би най-вече заради тях.

Архивите от социализма пазят много свидетелства за чудеса и чудодейни прояви, които карат дори закоравели комунисти да се обърнат към Бога. Така например край гроба на св.Иван Рилски непрекъснато се случвали чудеса. Когато партийните ръководители искали да изнесат мощите на Рилския светец и да превърнат манастира в светски музей камионът с мощите отказал да тръгне , а на шофьора му се случило видение, което накарало осквернителите да върнат мощите на светеца на манастира. Известен случай, който се разказва из народното предание е случаят, когато една родилка изхвърлила иконата на Св.Богородица от стаята си, заради което родила сляпо дете. Един бивш офицер разказва, че когато направил опит за бягство от затвора, където бил хвърлен заради лоялността си към старата власт стражата стреляла по него и куршумът не го стигнал заради една икона на Св.Богородица, която майка му дала да го пази. Един надзирател в затвор се обърнал към Бога, след като несправедливо затворен православен свещеник в продължение на 24 часа неспирно изнасял служба на Великден в килията си. Чудо се е случило с монахиня Касиана от Врачешкия манастир, която била хвърлена в затвора за укриване на търсен от властта нелегален. Монахиня Касиана се молела непрекъснато и въпреки гаврите на пазачите си чудото с нея се случило- тя била освободена предварително. Из Софийско се пази предание за свръхестествено появяване на Св.Богородица по прозорците на къщите. Хората масово се събирали да гледат и коментирали, което накарало един милиционер да стреля срещу иконата. Когато се върнал вкъщи въпросният милиционер заварил децата си мъртви. Известен е случай, за една група войници, които начупили икони за да си направят огън. След като огъня изгорял, всички войници починали мистериозно. Строителният техник, който разрушил православния храм “Вси светии” в Русе загинал трагично в катастрофа, а гробът му бил ударен от кълбовидна мълния, която опразнила ковчега.

През комунизма три явления спасиха вярата на българите. Това бяха Божиите чудеса и чудесата на Св.Богородица и светиите, саможертвата на над 400 репресирани духовници и църковни служители и обредната трапеза по християнските празници в това число и курбана и битово-религиозните представи на българите, които не оспорват християнските представи за свръхестествено и за добро и зло.

Въпросът за вярата на българите е много сериозен вселенски въпрос, който има своите универсални културни послания. Защото от цялостния обективен прочит на автентичните данни от нашето старинно минало – писмени, устни и веществени свидетелства – се вижда ясно, че централната интрига на българската история е състоянието на религиозния въпрос и на етничността, като последната в определени периоди на историята къщо е функция на състоянието на религията сред българите и пример за това положение на нещата е епопеята около признаването на самостойна българска Екзархия през Възраждането. Затова историографията у нас може да бъде помощник и на религиозните институти, които в дейността си през модерността ползват безвъзмездно в името на святото общонародно дело главно разработките и квалификацията на светски специалисти, подготвени и обучени от българската Държава, и които са изтъкани от висок професионализъм и горещо родолюбие. Въпреки, че БПЦ не е вложила никакъв морален, материален и интелекуален ресурс в подготвените безвъзмездно от българската Държава изтъкнати наши специалисти, които с ниско платения си професионализъм помагат на укрепването на вярата и знанието –двата стожера на българската национална идентичност в историята и съществен белег на нашата културна уникалност - в изстрадала несправедливо България.
Подбрана библиография на Стефан Чурешки

Научни публикации

Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, www.pravoslavieto.com , www.slavicorthodox.hit.bg , електронното историческо списание Anamnesis, електронното литературно списание “Литературен свят” и страницата sc.atspace.com.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Коментари

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба: „Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от...

За историята на царствата или произхода на историите...

  Припечатвам последната статия от блога си за сайта..Ако рекъл Господ и ако дал живот и здраве, догодина по това време пак може да се чуем и видим тук. След публикациите за Третото Българско Царство и сравненията с днешната окаяна и изгубила българския си облик република, няма да е зле да се върнем пак назад във времето. В първите години на демокрацията излезе една книга озаглавена :" Военна мощ и дипломация на Ханство България".Официално почти никой не и обърна внимание, но след няколко години имаше и второ издание с по-друго заглавие, явно с комерсиални цели от издателя.Автора беше от съседното село ,капанец като мене, но емигрант във Франция и тамошен професор по история.Работил в техните архиви и се постарал да допринесе и за българската историческа наука, особенно когато в Източна Европа най-после победи демокрацията...Обаче да ама не! Както се изпусна веднъж един водещ журналист от близкото минало!Човека се казва Стойчо Стефанов, но както за булгарските летописи и акад. Нурутдинов се правят или на разсеяни, или отговарят с клевета и мълчание през последните десет години, така и тогава за книгата на Стойчо Стефанов.Кой спечели и кой загуби досега от неглежирането на истината и на действителната историческа наука времето вече показа. Спечелиха душманите на България а загуби целия български народ. Едно престъпление не идва само,...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/

В предишната част обосновахме и научно доказахме историческата вреда от алкохола и се каним да направим същото с кафето. „Да, бе, да!”, вече почти чувам гласове отвсякъде. И още: „С нетърпение очакваме да прочетем тази нелепост, каква вреда може да донесе едно нищо и никакво кафе, с което всяка сутрин се разсънваме, че и историческа вреда... Да не би Етиопия и Еритрея да воюваха заради приходите от кафето? )”. Веднага отговарям, че няма да се насочвам към Африка, Бразилия или където и да било другаде по континентите. Предпочитам да си остана в Европа или по-точно казано около Европа и да разказвам, а накарая ще се види има ли вреда или няма....   ЗА ВРЕДАТА ОТ КАФЕТО   Мястото на нашето действие: Северно море, между бреговете на Холандия и Великобритания. Време: 30. 1. 1895 г. Главни герои: немският лайнер „Елба”, един тайнствен кораб и... една чаша кафе естествено. Месец януари на новата 1895 г се оказва доста мразовит и неприятен, особено за мореплаването в Атлантика и в северните морета: честите щормове, снежни бури и изключително ниските температури не дават никакъв повод за радост на капитаните и техните подчинени. В такава обстановка на своя пореден рейс поема и бързоходният немски параход „Елба”. „Елба” е собственост на корабната компания „Норддойчер Лойд”, като е построен през 1881 г. в корабостроителницата...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време.   ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА   Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои дръжави да са неизменно в състава на Великите сили. Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...   Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ   Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри. Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната...

Заниманието с историята, или обречеността на историка

Заниманието с историята, или обречеността на историка ©Стефан Чурешки Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили...