Принципи на историческото разследване

© Стефан Чурешки

“Старобългарската книжнина е била богата с много книжовни трудове, но нашите деди не са могли да ни запазят това драгоценно наследие, което са изтребявали не само мишки и плесен, вода и огън, но и различни гръцки фанатици. Засега нам са познати твърде малко старобългарски книжовни трудове , та и тия са се запазили повече в руски и сръбски преписи, защото русите и сърбите такожде са чели и преписвали трудовете на нашите стари писатели.”
Марин Дринов, Из старобългарската книжнина, В: Дринов, Марин , ,Избрани съчинения,т.ІІ,С.,1971, с.239
“Историята е търсене на съвършенство в миналото.”
Йохан Хьойзинг(х)а

Любовта на българите към криминалния жанр е много голяма и датира още от епохата на Възраждането. Тя е подплатена с вкус към мистиката и заговорите, или конспирацията, което е забележимо както в сведенията за заговори от страна на българите през византийския период, така и от склонността към мистични предсказания, отразени в описанието на доводите за Априлското въстание от Иван Вазов -1876 = Туркия ке падне. Този криминалистичен вкус на българите се проявява и в заниманията с миналото, което също е форма на разследване, подобно на юридическото следствие в реалното време на съвременността. В историята обаче съществуват положения, които я отличават юридическия казус. Първо, в глобалната сфера на човешката познание, като основа на пирамидата на познание от началото на обучението на човека до времето на тясната му специализация стоят философията и религията. Това означава, че за да бъде продуктивно и правомерно едно изследване в историята авторът трябва да има изначални познания по религиозни системи и философски постановки от древността до неговото време. Второ, историята е подделение на науките за духа по немската класификационна система или науките за човека по съветската класификация. Това означава, че изначално условие за историка е способността за работа с носителите на духа и присъщите на човека явления за изразяване и комуникация, т.е. словесността. Трето, историята се пише и се изразява чрез натрупан свод от определено културно-историческо наследство на общността и от създадената интерпретационна среда на обществото за оценка на събитийността в миналото и настоящето. Това означава способност за интерпретация, което значи способност за прозрение и интуиция за разгадаване на смисли. Четвърто, историкът не може да разпита обекта на своето проучване, освен ако не пише за близка история на неговото време, нито да се върне назад за да провери състоянието на нещата в предходното. Затова от особено значение е познаването на принципите на логиката, които могат по дедуктивния и индуктвиния метод да създадат обективна картина на старината. Шесто, всеки един исторически труд зависи от общата визия за миналото, която се създава от прочита на базисни и разпространени за времето си историческия сведения от всякакъв характер. Едва по-късно идва интереса към детайла в историята и търсенето на интерпретативни оси за поставяне на този детайл в предварително създадената обща картина. Един на пръв поглед дребен факт може да обърне цялостната историческа визия, само ако се докаже, че той е бил съществен и важен за миналото, но е бил забравян и пренберегван от писателите поради редица причини. Освен това историкът работи по системата на пъзела, като обаче често пъти няма цялостна визия и от правилното нареждане на картината зависи достоверността на историческото проучване. Това нареждане може да стане като се правят аналогии с надеждни исторически картини от сходни исторически и културни среди и пространства и като се подрежда правилно изворовия материал по принципни и основни линии, държащи сметка за важността на системата на оценки и класификации на явленията от страна на древните хора. Така например при българската история за да се създаде надеждна предпоставка за нареждане на пъзела следва да се вземат като основни и надеждни сведенията от автентичните български хроники и литературни произведения, доколкото ги има, после да се потърсят историческите сведения и текстове от славянска среда, после да се създаде надеждна ранглиста на преводните от гръцки език истории, после да се подредят византийските писмени сведения на гръцки език, после да се четат латинските извори, после да се вземе под внимание устното народно предание според устойчивостта му във времето, после да се търсят изяви на езикознанието и етимологията в така съставения по надеждност и принципност свод от извори и после да се пристъпи към археологическите безписмени и лапидарни сведения, които могат да проговорят само ако има така съставена методологична база на българския казус и надеждна и правилно построена обща култура на археолога. В такъв порядък на сведенията, водени от принципа – наше, значи достоверно, чуждо значи с възможност за интерпретативно изкривяване и премълчаване на важни факти, ние констатираме , че главният въпрос, който следва да бъде база за запознаване с устоите на българското минало това е религиозният въпрос и състянието на етничността. От тези две предпоставки се оценява ноухауто в българския исторически развой, което е първа стъпка за правилно разследване, преди да се търси технологията на предметната останка в археологията, която е детайл от общия възглед на световната история, която вижда в развитието на технологиите устоите на модерността и така дава храна на футуристиката на техонологичния модел на бъдещия свят. Ноухауто е по-важно от детайла на технологията, защото от историята на Византия е известно, че след приемането на християнството занаятчийските изделия на гърците са на по-ниско технологично ниво от изделията на предшестващите ги Елада и Рим, т.е. с приемането на духовно-интелектуалния потенциал на християнската религия се измества акцента в живота на наследниците на Елада и Рим и важен за тях става човека и състоянието на човешкото съществото, което е център на логиката на живота на християнина наравно с богопочитанието. Същото , ако изходим от предпоставката за важността на религията за българите може да се е случило с българските технологии и предемети и бита и съвсем естествено, ако тази хипотеза е вярна, някои елинистически предмети на модерната археология може да се окаже , че са български изделия от езическия период на Държавата. Изясняването на ноухауто в историята е първично и основно, а след това идва атракцията и дребните факти на миналото, които функционират в предварително съставена концептуална канава на историческото мислене.
Поради ред причини ние приемаме концептуални теории, философии, идеи и представи за историята, родени в небългарска среда и подчинени основно на византийско-католическата и атеистичната интерпретация на явленията от битието. От данните на нашето минало обаче се знае ,че българите са държали да не бъдат нито византийци, нито католици, нито атеисти, нито елини, нито римляни, нито каквито и да било други народи. Затова българският случай на разследване в историята се нуждае както от своя интерпретационна система, съобразена със славнския мистически идеализъм според всички данни за славяните, а не само подборката за тях във функциониращите в БЪлгария исторически извори, така и в изясняване на военното начало и вкуса към идеологически системи у старите българи, или прабългарите или древните българи. При такава линия на разглеждане на старинното българско минало основен документ ще бъде Именника на българските князе (ханове), но не като модерна атракция на далекоазиатски календар, ако въобще така могат да се разчетат странните словосъчетания от края на рубриките на князета в Именника, а като документ за едно мистико-пророческо начало сред българите, свързващи ги с историята на евраазийските степи от предходните времена и поставящи ги в необясними по мотивацията си все още връзки със славянската културно-историческа традиция. Впрочем от обективните изследвания на Именника съпоставено със сведенията от други извори и ако приемем становището, че важният момент за българите е религиозността и етничността ние можем да дефинираме тайнствените словосъчетания като шегор вечем и верени алем, или като имена на градове, или като религиозни светилища, а може и двете да се пресичат в тайнописа на саторъблгарския автор – нещо, за което има сведения че се е правило от класните български книжовници през всички исторически епохи и което се видя като вкус на писателя и през репресивния и цензуриращ комунизъм. Защото ако тайнствените названия са тайнопис на слявнобългарски език, а не тюркски или хуно-български словосъчатения на говорими азиатски езици, то това ще означава изискване за ново разчитане на Именника, съобразено с вкуса към тайнственост и скрити смисли на познание у старобългарския книжовник, чиято култура на практика е непозната на чуждите изследователи на Именника като Микола, Рачки и др.

Накрая може да се каже, че разследването иска изключително висока грамотност и умение за работа на няколко говорими и класически езика с писмен и устен текст. Тази грамотност у нас след 1878 година влиза в конфликт с монументално-патетичната масова функция на историята в България след като непрофесионалисти като Захари Стоянов се заемат да пишат историята и така лустрират грамотните български историци и философи, най-вече от македонски произход от положителното и ползотворно за знанието на българите обществено функциониране на историческото разследване. Така по думите на немския историк Шилер, световната история става световен съд, но с неграмотен юридически състав в България и така разследването на историята става политически слугинаж, а не общополезно дело, завещано ни като такова от преп.Паисий Хилендарски. И понеже функцията на историята е много сериозна в България и в Европа, то и нередностите във функцията на определени разследвания на историческата наука водят до сериозни сътресения, които костват човешки жертви и пропилени ресурси от страна на българите. Например девиза на офицерите след 1878 година “Деца на роден край, пазете си земите!” е антиисторически, защото от историята се знае, че ние сме губили териториии на Балканите и после сме ставали по-големи отпреди, нещо повече – ние сме изчезвали от картата на Европа за 700 години и после пак сме се появявали още по-страшни във военно отношение, отколкото сме били преди загубата на територията и свободата си. Затова правилният девиз на българите, роден от интегралното и почтено осмисляне на българската старина според автентичния език на документите и правомерната им интерпретация е “Деца на роден край, пазете си душите!”, което е интрига на християнското и въобще на религиозното съпреживяване на битието и това следва да се каже на наследниците на офицерите отпреди 1944 година, защото от данните на историята е известно, че по стара българска традиция когато нашите храбри военни не са водили война, те са се занимавали с религия, философия и култура, какъвто е примерът с битността на българския историк проф. Петър Мутафчиев.
Когато в един юридически процес се намеси политиката, той става необективен и пристрастен и раздава несправедливи присъди по интереса на определени личности с власт. Затова при демокрацията съдебната власт е независима. Ако историята е в състояние на съдничество, според мисълта на Шилер, то тя трябва непременно да бъде независима от политиката в България, чиито представители нямат интелектуалната и национално отговорна традиция на гилдията от български историци от Средновековието до наши дни.
Подбрана библиография на Стефан Чурешки

Научни публикации

Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, www.pravoslavieto.com , www.slavicorthodox.hit.bg , електронното историческо списание Anamnesis, електронното литературно списание “Литературен свят” и страницата sc.atspace.com.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Коментари

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба: „Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от...

За историята на царствата или произхода на историите...

  Припечатвам последната статия от блога си за сайта..Ако рекъл Господ и ако дал живот и здраве, догодина по това време пак може да се чуем и видим тук. След публикациите за Третото Българско Царство и сравненията с днешната окаяна и изгубила българския си облик република, няма да е зле да се върнем пак назад във времето. В първите години на демокрацията излезе една книга озаглавена :" Военна мощ и дипломация на Ханство България".Официално почти никой не и обърна внимание, но след няколко години имаше и второ издание с по-друго заглавие, явно с комерсиални цели от издателя.Автора беше от съседното село ,капанец като мене, но емигрант във Франция и тамошен професор по история.Работил в техните архиви и се постарал да допринесе и за българската историческа наука, особенно когато в Източна Европа най-после победи демокрацията...Обаче да ама не! Както се изпусна веднъж един водещ журналист от близкото минало!Човека се казва Стойчо Стефанов, но както за булгарските летописи и акад. Нурутдинов се правят или на разсеяни, или отговарят с клевета и мълчание през последните десет години, така и тогава за книгата на Стойчо Стефанов.Кой спечели и кой загуби досега от неглежирането на истината и на действителната историческа наука времето вече показа. Спечелиха душманите на България а загуби целия български народ. Едно престъпление не идва само,...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/

В предишната част обосновахме и научно доказахме историческата вреда от алкохола и се каним да направим същото с кафето. „Да, бе, да!”, вече почти чувам гласове отвсякъде. И още: „С нетърпение очакваме да прочетем тази нелепост, каква вреда може да донесе едно нищо и никакво кафе, с което всяка сутрин се разсънваме, че и историческа вреда... Да не би Етиопия и Еритрея да воюваха заради приходите от кафето? )”. Веднага отговарям, че няма да се насочвам към Африка, Бразилия или където и да било другаде по континентите. Предпочитам да си остана в Европа или по-точно казано около Европа и да разказвам, а накарая ще се види има ли вреда или няма....   ЗА ВРЕДАТА ОТ КАФЕТО   Мястото на нашето действие: Северно море, между бреговете на Холандия и Великобритания. Време: 30. 1. 1895 г. Главни герои: немският лайнер „Елба”, един тайнствен кораб и... една чаша кафе естествено. Месец януари на новата 1895 г се оказва доста мразовит и неприятен, особено за мореплаването в Атлантика и в северните морета: честите щормове, снежни бури и изключително ниските температури не дават никакъв повод за радост на капитаните и техните подчинени. В такава обстановка на своя пореден рейс поема и бързоходният немски параход „Елба”. „Елба” е собственост на корабната компания „Норддойчер Лойд”, като е построен през 1881 г. в корабостроителницата...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време.   ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА   Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои дръжави да са неизменно в състава на Великите сили. Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...   Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ   Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри. Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната...

Заниманието с историята, или обречеността на историка

Заниманието с историята, или обречеността на историка ©Стефан Чурешки Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили...