За “националната” символика или за смисъла от “националното”

© Стефан Чурешки

Преди време в общественото пространство се завъртя темата за националните символи. Интересното е, че темата за националната символика последва веднага във времето кампанията за великите българи по БНТ. Наслагването на тези два проблема по националната ни идентичност говори, че властимащите в България са заинтересовани от утвърждаване на националното ни самосъзнание и изграждането на модерен идентитет на българина, в който идентитет въпросът за националното да стои на видно място. Това усилие изглежда патриотично и добронамерено, но в себе си крие много коварни камъни. Проблемът идва оттам, че ние нямаме разработена национална философия, която да включва в себе си като притча и като информация интегралния опит на нашето многовековно битие под слънцето. Липсата на национална философия е коренът на нашите проблеми след 1878 година, заради която липса нямаме и прагматична политическа национална доктрина. Заради отсъствието на национална философия и национална доктрина на високо културно и интелектуално ниво с оглед таланта и достиженията на нацията през вековте ние се лутаме в морето от идеи, които съвременната цивилизация лансира. Това многообразие, което не е систематизирано културно-философски от БПЦ, от нашите учени и от интелигенцията води и до разнобой в мненията за националните символи. Консуматорите искат символите да бъдат храни и напитки, което е символ на продоволствена колония, а не символ на многовековна нация. Научно-политическото лоби на тракологията иска символ да е Орфей, защото така се лансира бизнеса на културния туризъм от достиженията на тракийската археология. Вярващите в България искат символ на българите да бъде Рилският манастир или храм Св.Александър Невски, а прабългаристите искат символа да бъде Мадарския конник, макар в Иран да съществува цяла скулптурна група от конници, изсечени на т.нар. Бейхистунска скала. Комунистите си искат за символ петолъчката, а феновете искат за символ Стоичков с неговата култова фраза за мамата, която представи културата на социалистическа България пред света.

Освен това българистиката според византийско-католическата интерпретация на европейската и световна история видно от характеристиката на Дю Канж, винаги е била придатък или на античните проучвания, където водещо място имат Гърция с Акропола и Рим с Колизеума и папата, или е придатък на представата за православните, където фактор е Русия. Православието е наричано гръцка религия в западните среди, а фолклорът ни е считан за атракцион по заведения, не и като философско послание към света. Затова първо ние трябва да утвърдим сериозно националния си символ и чрез пропагандата си в чужбина да го наложим като представителен за страната. Пък който се интересува от историята и културата на страна-членка на ЕС може да приеме или отхвърли този символ. Нашата автентична историко-културна символика е свързана с воинското и с книжовността. През ХІХ и началото на ХХ век век от нация прости и некултурни селяни създадохме световни професори и генерали. През ХХ век от воини и книжовници станахме работническо-селска нация, а сега сме нация от битови хедонисти. Символите на нацията, в това число герба и химна трябва да отразяват както култовата нагласа на българите, която до освобождението е култ към истината и знанието, заменен от култ към силата, така и сложната българска символика на народната култура, която е акумулирала хилядолетен опит от съжителство с развити цивилизации. И в този смисъл истинския национален химн е “Върви, народе, възродени”, а за смисъла и функцията на Държавата, трябва да се помисли, с оглед на заявеното от старобългарския книжовник призвание на българите, дадено им свише, за защита на истинската вяра до последните дни на света. И в този смисъл е добре да се знае, че двете основни цивилизационни явления в историята на Европа – Държавата и Църквата – набират кадри от Училището, от чиято класа зависи и бъдещето на нацията. И по състоянието на църковниците и учителите могат да се правят прогнози за битието на нацията, както са го направили анлгийските и американските набюлдатели през епохата на Възраждането у нас. “Националната” идея следва да бъде разбирана и познавана и от онези, които получават привилегии и пари за защита на българщината, с която толкова се спекулира напоследък, че с основания някои известни философи и културолози си задават въпроса за смисъла от поддържане на националното изобщо в една Европа, чиито официално декларирани фундаменти са римското право, гръцката култура и идеите на Просвещението – все културни топоси, в които исторически и философски няма българско участие.
Символът е знак, който води след себе си запознаване с даден вид разказ, религиозно послание, епопея и митология. Това означава, че символът на нацията следва да притежава словесна, текстова и устойчива сред народа устна интерпретация. Мадарският конник няма такъв разказ. Единствено от цитираните символи сериозен разказ има Рилският манастир, затова от известните досега репери на цивилизацията той може да бъде такъв национален символ. Интересното е , че в картата за културни забележителности, направена по време на управление на тройната коалиция и струваща милиони евро Рилският манастир не е включен като обект за разработка от страна на културното министрество. Това е сериозен въпрос на българската политическа и културна мисъл, която вече 150 години страда от липса на себепознание.

Близо до град Шумен, край село Мадара се намира интересен скален релеф. Той представлява конник, който с копието си пронизва легнал в краката му лъв и е следван от куче. В масовото знание този релеф се нарича “Мадарски конник” и обикновено се счита за символ на българската държавност през вековете. Релефът датира от епохата на езическия период на държавата и отразява равнището на религиозните, митологически и епически представи на старинните българи. Около Мадарският конник има надписи с гръцки букви, които учените отнасят към времето на Крум и Омуртаг, двамата най-известни езически владетели, провели военна и административна дейност по укрепване и засилване на българската държава на Балканския полуостров през ІХ век. В тълкуванията на Мадарския конник има хипотеза, че това е самият Крум, който символично побеждава византийския император Никифор І, представен като лъва в краката на конника. По-голяма тежест има обаче мнението, че Мадарският конник представлява символизиран образ на борбата между доброто и злото, която според иранските представи – а старите българи са били свръзани с иранския етнокултурен кръг – ще завърши с окончателна победа на доброто, след което ще настъпи златна ера в живота на човечеството. Провиденциализмът на старите българи, отразен както в текста на надписа на владетеля Пресиян край Филипи, така и в тяхната представа за християнския Бог допуска едно такова тълкувание на посланието на релефа край Шумен, който фактически е цял художествено-археологически комплекс с огромен брой старинни предмети и сведения за древния живот на българите. Първи за релефа през модерността пише пътешественика Феликс Каниц, а по-късно от него се заинтересува известния виенски историк Константин Иречек. Трябва обаче да е подчертае дебело, че в течение на вековете българите-християни не са имали култ към релефа, нито за неговото послание има спомен в народната памет. Това , което се говори и пише за Мадарския конник е възстановка на учените, чиито тълкувания се опират на формално-типологични сходства между релефа и други правомерно сравними находки от Средновековието. Днес Мадарският конник е огромен историко-археологически обект, към който има интерес не само в България, но и в чужбина.Причината за това е, че подобно произведение на старинните епически и митологически представи не се открива на друго място на територията на Европа и то се свързва със специфично българската история. Подобни сюжети – воин, пронизващ звяра и така давайки надежда за победата на доброто се откриват в произведенията на тракийското изкуство, в релефите на т.нар. тракийски Херос и в скулптурния комплекс на Бейхистунската скала в Иран. Сходствата в посланията и иконографията на Мадарския конник с тракиййските обредни плочки и с иранските скални релефи дава основание на редица видни учени, като покойният професор по археология Иван Венедиков да търсят връзки между старинната българска култура с културата на иранския свят и с културата на завареното тракийско население. Доказателство, че релефът край Шумен е дело на старобългарската културна традиция е наличието на стреме в изображението на Конника, което е донесено в Европа след епохата на Великото преселение на народите, когато на европейеската сцена се появяват и българите. Те са били конен народ и като такива са ползвали въоръжението и начина на живот на степните народи, които нерядко с набезите си са безпокоели Византия и народите от Централна Европа. Затова иконографският анализ на Мадарския конник с всичките му успоредици в сюжетите на сходни изкуства и култури и след анализ на надписите около него позволяват той да бъде определен като изключителен български паметник, носещ в себе си посланието на богопредставата и епическия разказ на древните българи. Затова и в определени периоди на модерността Мадарският конник е символ както на българската историческа наука, така и на вековния упорит стремеж на българите да имат свое собствено запазено място под слънцето. Ето какво казва по този повод самият проф. Иван Венедиков:

“Проучванията на българската история винаги са се правели от предани на науката и обективни хора. Мадарският конник и неговите надписи идват направо от Средновековието. Те не са сведения на византийските хронисти, стигнали до нас в преписи, преработени и преправяни от преписвачите. В тях владетелят дава българската версия за развоя на събитията и по нея могат да се коригират византийските хронисти. В релефа ясно се различават редица особености, които показват, че е съзададен през Средновековието. Конникът, облечен в къса дреха, с лък на гърба, прорязва с копие лъв – мотив, използуван при представянето на владетеля във Византия и на Изток. Но един от най-важните хронологически белези в изображението е стремето на конника, което се среща през Средновековието и се появява за пръв път у номадите, нахлули от изток през VІ-VІІв.
Прекрасна книга за Мадарския конник с много илюстрации и сравнения написа Оксана Минаева преди 30 години у нас.

Това е философията на символа на Мадарския конник според науката, но според изискванията на културното послание най-сериозен български комплес остава Рилският манастир и неговият патрон, за който монография през средата на ХХ век написа гиганта на византийската и българската история акад. Иван Дуйчев. А откъси от настоящия текст с името на автора са излизали в реномираното списание за религия и култура “Светъ” в брой 1 от 2009 година.
Подбрана библиография на Стефан Чурешки

Научни публикации

Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, www.pravoslavieto.com , www.slavicorthodox.hit.bg , електронното историческо списание Anamnesis, и страницата sc.atspace.com.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Коментари

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба: „Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от...

За историята на царствата или произхода на историите...

  Припечатвам последната статия от блога си за сайта..Ако рекъл Господ и ако дал живот и здраве, догодина по това време пак може да се чуем и видим тук. След публикациите за Третото Българско Царство и сравненията с днешната окаяна и изгубила българския си облик република, няма да е зле да се върнем пак назад във времето. В първите години на демокрацията излезе една книга озаглавена :" Военна мощ и дипломация на Ханство България".Официално почти никой не и обърна внимание, но след няколко години имаше и второ издание с по-друго заглавие, явно с комерсиални цели от издателя.Автора беше от съседното село ,капанец като мене, но емигрант във Франция и тамошен професор по история.Работил в техните архиви и се постарал да допринесе и за българската историческа наука, особенно когато в Източна Европа най-после победи демокрацията...Обаче да ама не! Както се изпусна веднъж един водещ журналист от близкото минало!Човека се казва Стойчо Стефанов, но както за булгарските летописи и акад. Нурутдинов се правят или на разсеяни, или отговарят с клевета и мълчание през последните десет години, така и тогава за книгата на Стойчо Стефанов.Кой спечели и кой загуби досега от неглежирането на истината и на действителната историческа наука времето вече показа. Спечелиха душманите на България а загуби целия български народ. Едно престъпление не идва само,...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/

В предишната част обосновахме и научно доказахме историческата вреда от алкохола и се каним да направим същото с кафето. „Да, бе, да!”, вече почти чувам гласове отвсякъде. И още: „С нетърпение очакваме да прочетем тази нелепост, каква вреда може да донесе едно нищо и никакво кафе, с което всяка сутрин се разсънваме, че и историческа вреда... Да не би Етиопия и Еритрея да воюваха заради приходите от кафето? )”. Веднага отговарям, че няма да се насочвам към Африка, Бразилия или където и да било другаде по континентите. Предпочитам да си остана в Европа или по-точно казано около Европа и да разказвам, а накарая ще се види има ли вреда или няма....   ЗА ВРЕДАТА ОТ КАФЕТО   Мястото на нашето действие: Северно море, между бреговете на Холандия и Великобритания. Време: 30. 1. 1895 г. Главни герои: немският лайнер „Елба”, един тайнствен кораб и... една чаша кафе естествено. Месец януари на новата 1895 г се оказва доста мразовит и неприятен, особено за мореплаването в Атлантика и в северните морета: честите щормове, снежни бури и изключително ниските температури не дават никакъв повод за радост на капитаните и техните подчинени. В такава обстановка на своя пореден рейс поема и бързоходният немски параход „Елба”. „Елба” е собственост на корабната компания „Норддойчер Лойд”, като е построен през 1881 г. в корабостроителницата...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време.   ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА   Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои дръжави да са неизменно в състава на Великите сили. Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...   Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ   Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри. Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната...

Заниманието с историята, или обречеността на историка

Заниманието с историята, или обречеността на историка ©Стефан Чурешки Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили...