Optimisti4na Tragedia отговори на blag009 преди: 1 год., 4 мес.

Лелеее щом и Путин ока: -"За мой срам едва наскоро разбрах, че през 1920 г. военната операция в хода на съветско-полската война е била ръководена лично от Сталин. .." Мани, мани?! Доколкото си спомнам в момента, операцията за превземането та Варшава е ръководено от Тухачевски, който се обръща към Сталин, като член на Военият съвет и заедно с Будьони, са били около Лвов, да МУ предаде Конната Армия , но нич. Та това е, и една от причините за ликвидирането на Тухачевски, след едно открито писмо от него да Сталин да окне истината за разгрома на Червената Армия при Варшава. Колкото до избитите червеноармейци ... Путин е прав за отмъщението... Това е ... танто за кукуриго. Кибик Блаже

==== А защо не си зададеш въпроса чий са го дирили съветските червеноармейци пред Варшава? Сигурно като брокери по износ на марксизъм. И забележи още нещо: "... около 32 хил. съветски военни умират от глад и болести...", а не от куршум в тила. Забелязваш ли колко "по-хуманни" са съветските чекисти? А разбиването на самолета на Качински край Катин как ще го наречеш? Отмъщение за отмъщението на отмъщението?

Отговор

blag009 каза преди: 1 год., 4 мес.

Лелеее щом и Путин ока: -"За мой срам едва наскоро разбрах, че през 1920 г. военната операция в хода на съветско-полската война е била ръководена лично от Сталин. .." Мани, мани?! Доколкото си спомнам в момента, операцията за превземането та Варшава е ръководено от Тухачевски, който се обръща към Сталин, като член на Военият съвет и заедно с Будьони, са били около Лвов, да МУ предаде Конната Армия , но нич. Та това е, и една от причините за ликвидирането на Тухачевски, след едно открито писмо от него да Сталин да окне истината за разгрома на Червената Армия при Варшава. Колкото до избитите червеноармейци ... Путин е прав за отмъщението... Това е ... танто за кукуриго. Кибик Блаже

Отговор

santimento каза преди: 1 год., 4 мес.

Ето я истината за Катин: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Katyn1941.jpg На руската Дума, (както и на нашата) е достатъчно да се раздаде по един скъп GSM и могат да ти признаят каквото пожелаеш. Сега има страх от реставриране на сталинизма и лилипутите дерзаят всячески да го предотвратят. Ето го и великия "документ" с герба на СССР, приет през 1947г., пък подписан от Сталин през 1940: http://www.youtube.com/watch?v=7jKALJOe75g

Отговор

stelio_nz каза преди: 1 год., 5 мес.

Сюжет от филма на Л. Млечин: « Документи имаше и Хрущов знаеше за това. По негово поръчение с това се зае председателят на КГБ Александър Шелепин. На 3 март 1959 година той донесе на Хрущов написано на ръка предложение да се унищожат отчетните дела за разстреляните полски офицери. «За съветските органи, - докладва Шелепин – те не представляват нито оперативен интерес, нито историческа ценност. Надали те могат да представляват действителен интерес за нашите полски приятели. Обратно, някаква непредвидена случайност може да доведе до разконспирирането на проведената операция с всички нежелателни за нашата държава последствия. Още повече, че за разстреляните в Катинската гора съществува официална версия. За изпълнение на възможните запитвания по линията на ЦК на КПСС или съветското правителство може да се оставят протоколите от заседанията на тройката на НКВД, която осъди посочените лица на разстрел и актовете за привеждане в изпълнение на решението на тройките. Тези документи са незначителни и може да се пазят в специална папка.». Основните документи бяха унищожени, а останалите, включително бележката на Берия за решението на Политбюро за разстрела от 5 март 1940 година и писмото от самия Шелепин се пазеха в запечатен пакет в личния сейф на завеждащия Общия отдел на ЦК на КПСС, Константин Устинович Черненко. Като получи повишението, той предаде пакета в Шести сектор на Общия отдел, който се занимаваше с архивата на Политбюро. Тези документи бяха показани на Андропов и Горбачов, когато те станаха Генерални секретари, но Горбачов даже и в апогея на перестройката твърдеше, че нищо не знае. Той връчи запечатения пакет с катинските документи на Елцин през декември 1991 година, когато стана официалното предаване на властта. И само Елцин разпореди документите да бъдат огласени. ФИАСКО В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД Да започнем от последното, което каза Млечин. Още повече, че трябва да се започне от въпроса, къде намериха тези документи, откъде се взеха те? Историята на тези фалшификати трябва да се раздели на два периода: преди тяхното разглеждане в Конституционния съд на Русия и след това. Защото след фиаското в съда фалшификаторите преработиха всичко – и състава на фалшификатите, и атрибутите, и историята на тяхното появяване. Млечин ви разказа историята преди съда, която е тиражирана от този субект: Александър Яковлев, член на Политбюро на ЦК през 1991 година: «Елцин и Горбачов ме поканиха на церемонията по предаването на властта през декември 1991 година. Не знам защо, но така се получи. Аз присъствах. Неочаквано Михаил Сергеевич извади папката за Катин. Върху нея пишеше: « Да се отвори само от първото лице ». В това е цялата работа. Той стоя като пред светиня, а трябваше да я предаде на другото «първо лице ». Отвориха, и аз присъствах там. Там всичко се намери, всички документи – за разстрела, колко бяха, бележката на Шелепин – да се пази, ето така, бележката на Серов – всичко това е публикувано. Аз гледам Михаил Сергеевич, нали хиляди пъти с него бяхме говорили, и като че ли преди това нищо това го нямаше.» Обърнете внимание на това, как професионално лъже Яковлев. Горбачов още през 1990 година обяви, че поляците са убити от руснаците. Какъв смисъл имаше той да скрива документите за това, ако бяха съществували преди? Самият Яковлев твърди, че хиляди пъти се бе обръщал към Горбачов по повод на тези документи. Защо тогава, когато ги вижда през декември 1991 година той мълчи? Защо почти след година обявиха за това, че са намерени през октомври 1992 година на заседанието на Конституционния съд, който разглеждал тъй нареченото «Дело на КПСС» . А идиотизмът на твърдението на Яковлев за това, че тези документи уж са се предавали от «първото лице» на «първото лице» беше просто осмян в този съд. Нито един Генерален секретар на КПСС, умирайки на своя пост, не знаеше кой ще бъде Генерален секретар след него. Адвокатът на процеса по «Делото на КПСС», Юрий Максимович Слободкин, споменава за това така: «Във всички нас предизвикваше много голямо недоумение заявлението на президентската страна относно това, че уж тези документи се пазеха в пакет №1 и се предаваха от единия Генерален секретар на другия. Това напомняше някакъв банален детектив, това означаваше, че умрелите Генерални секретари по някакъв начин се съживяваха и предаваха на своите приемници тези документи». След съда фалшификаторите разбраха, че Яковлев със своите лъжи само разсмива умните хора и се отказаха от неговите услуги. Отново преработиха прословутия пакет №1 и обложката на папката с бумаги, и ако преди върху нея имаше подписи на Сталин и Андропов, то днес остана автограф на някой си Галкин, който, смятаме, ще отговаря за всичко. И бе изфабрикувана нова история на намирането на тези документи. Цитирам: «През юли 1992 година в архивата на Президента на Руската Федерация тогавашният ръководител на президентската администрация Ю.В. Петров, съветникът на Президента Д.А. Волкогонов, главният архивар Л. Г. Пехоя и директорът на архивата А. В. Коротков разглеждаха тези абсолютно секретни материали. На 24-ти септември те са отворили специален пакет №1» (край на цитата). Тъй като старият лъжец Яковлев не се кани да се отказва от своята лъжа, а и архивните лъжци настояват на своето, получава се, че този пакет №1 едновременно се е намирал в сейфа у Горбачов, и в същото време е бил хвърлен някъде в далечен ъгъл на архивата, във връзка с което го търсили десет месеца. Тази лъжа без всякакви варианти сочи фалшивостта до такава степен, че съдържанието на пакет №1 може и да не се разглежда, ако намиращите се в него документи не бяха шедьоври на идиотизма на демократическото сдружение на инвалидите на умствения труд. Това не е « черният квадрат» на Малевич, това е по-смешно. Трябва да се каже за замисъла на фалшификаторите. Само съдът може да установи нечия вина и фалшификаторите решиха в мъглата на «Делото за КПСС» да вкарат в съда своите фалшификати. Съдът ще обвини за убийството на полските офицери КПСС, а това автоматически ще прехвърли вината на СССР и на Русия. И поляците можеха да дойдат в Москва да утешат своето нещастие с големи чували за пари. Но съдът бе открит. За да избегнат усложнения, фалшификаторите действаха внезапно. На 14-ти октомври представиха на съда фалшификатите и без дадат на адвокатите време да се запознаят с историята и същността на «Катинското дело», на 16-ти октомври започнаха пренията. Адвокат Слободкин: « Заедно с тези документи те внесоха множество документи за Чернобил, за Афганистан и вероятно разчитаха на това, че представителите на комунистическата страна просто няма да обърнат внимание върху някакви дреболии и, че ще бъдат толкова потиснати от тези документи, че няма да могат разумно да възразят срещу тях. Но все пак, ние съумяхме да поставим тези документи под сериозно съмнение». Фалшификатите бяха разпознати по два вида признаци: по делопроизводствени – тоест по външен вид, и по смислови нелепости в текста. На Конституционния съд беше достатъчен и външният вид, за да разбере, че това са фалшификати. Макар, че Юрий Максимович се опита да обърне вниманието на Конституционния съд и върху смисловия идиотизъм: « Когато започнахме да анализираме бележката на Шелепин, намерихме там въпиющи глупости, където не само бланката, върху която е изпълнен документ, но и смисловото съдържание предизвикваше недоумение. Как председателят на КГБ можеше да пише такива неща, ние не разбираме ли, че в тази тъй наречената бележка №1 единият откъс противоречи на други.» Ще обясня за какво става въпрос: Александър Шелепин направи бърза, абсолютно комсомолско-партийна кариера и когато през 1958 година го назначиха за председател на КГБ, там не го обичаха много- много заради неговата некомпетентност и предизвиканата от нея мудност при вземането на решения. Но сътрудниците на КГБ отбелязваха, че Шелепин е безусловно умен човек. И погледнете, какво предлага този умен човек: Сюжет от филма на Л. Млечин: « Той донесе на Хрущов написаното на ръка предложение да се унищожат отчетните дела за разстреляните полски офицери». Както виждате, от фалшификата следва, че уж Шелепин, с цел да се скрие убийството на пленените поляци, е предложил да се унищожат документите за това, че поляците са били у нас в плен. Но за това знаеше целият свят. А в края уж - Шелепин пише: Кадри от филма на Млечин: « Може да се оставят протоколите от заседанията на тройката на НКВД, която осъди посочените лица на разстрел, и актовете за привеждане в изпълнение решенията на тройките. Тези документи са незначителни и може да се съхраняват в специална папка». Гайдар, с цел да издигне икономиката, унищожи половината промишленост в Русия, но Шелепин не беше Гайдар и не можеше да предложи такъв идиотизъм. Такива неща можеше да напише не Шелепин, а само някой съратник на Гайдар. Депутатите знаят, че големите началници сами не пишат писма, тях ги съставят и отпечатват на машина сътрудниците на апарата. Готовото писмо се носи при началника. Той подписва и после писмото в открит вид се носи в канцеларията. Там писмото се регистрира в дневника, върху писмото се поставя номера на регистрацията и датата, писмото се запечатва в плик и се изпраща. Ако получателят също е началник, писмото постъпва в неговата канцелария, там го отварят, регистрират в журнала, слагат върху писмото своя номер на регистрацията и датата на постъпването. След това го носят на адресата за прочитане. По този начин с текста на писмото може да се запознаят до десет души. Но ако писмото е много секретно, то е писано на ръка от самия началник, той сам го слага в плик и се грижи писмото в неразпечатан вид да попадне при адресата. Върху подобно писмо съответно няма бележките от канцеларията, няма изходни и входящи номера. А сега от тази гледна точка погледнете писмото, което е уж на Шелепин. То е писано на ръка, но не от Шелепин. Подписите се фалшифицират леко, но целият текст – трудно. Нещо повече – в началото му стои изходящият номер на КГБ, тоест има бележка, че е пратено през канцелария и през обичайната правителствена поща. Има и входящ номер в ЦК, тоест бележка, че е получено и разпечатано от сътрудниците в канцеларията на Хрущов, а не от самия Хрущов. Но при наличието на пишеща машина да пишеш писмо до началник на ръка, това означава пряко да оскърбиш началника. За какво би му притрябвало такова нещо на Шелепин? Глупавите фалшификатори искаха да придадат на писмото страшно секретен вид, но не им стигна ум да разберат, че в този случай то трябва да е написано лично от Шелепин, върху него не трябва да има бележки за препращането му през канцеларията. И още нещо. Шелепин преди 1959 година беше и първи секретар на ЦК на ВЛКС, и секретар на ЦК на КПСС, и член на ЦК на КПСС, и член на Президиума на ЦК на КПСС, орган, заместил Политбюро. През 1952 година той беше делегат на Х!Х партиен конгрес, преименувал партията от ВКП (б) в КПСС. Според лъжата на фалшификаторите, решението за разстрела на поляците уж е прието от Политбюро на ЦК на ВКП (б). А вие погледнете, в писмото, уж на Шелепин, пише: «Въз основа на решението на ЦК на КПСС от 5 март 1940 година». Тоест, онзи, извинявам се, овен, който е съставял текста на този фалшификат, не е виждал разликата между ЦК и Политбюро, не е знаел, че преди 1952 година партията се казваше не КПСС, а ВКП (б). Но истинският Шелепин знаеше това, и не можеше да подпише такъв идиотизъм. Вие видяхте колко усилия положиха фалшификаторите от Главната военна прокуратура, за да докажат, че през пролетта на 1940 година военнопленниците поляци са били изведени от лагерите за военнопленници в Старобелск и Осташково на няколко стотни километра и уж разстреляни в центровете на градовете Харков и Калинин. А в писмото, уж на Шелепин, пише: «Според решението на специалната тройка на НКВД на СССР бяха разстреляни всичко на всичко 21 857 души поляци, от тях – в Катинската гора, Смоленска област – 4 421 души, в Старобелския лагер близо до Харков – 3 820 души, в Осташковския лагер, Калининска област – 6 311 души.«. Тоест, овенът, писал този текст не си представяше «Катинското дело» дори схематично и смяташе, че пленниците са били разстреляни в лагерите. Той не е знаел, че Старобелск не е близо до Харков, а е на 300 км от Харков, във Ворошиловградска област, а подробностите по «Катинското дело», което в Главната военна прокуратура съставлява 183 тома, въобще не се побираха в слабите главички на фалшификаторите. Шелепин уж моли през 1959 година да се унищожат отчетните дела на военнопленниците, но тези дела бяха изгорени още през 1940 година, когато ги смениха с углавни дела, и актовете за тяхното изгаряне бяха публикувани още през 1990 година. Та тъкмо въз основата на тези актове Горбачов обяви, че поляците са разстреляни от руснаците. Фалшификатите по «Катинското дело» съставляват само три текста: едно уж-писмо на Берия, едно уж-решение на Политбюро и едно уж-писмо на Шелепин. Но в тези три текста има повече от 40 « перли» от подобен род, доказващи това, че са крещящи фалшификати. Защо сравних фалшификаторите с Гайдар. Той, без да разбира от икономика, се хвана да я реформира, а фалшификаторите, без да знаят историята на нашата Родина и същината на « Катинското дело», се захванаха да майсторят фалшификатите по него. Обаче Конституционният съд не вникна в смисъла на фалшификатите. За съда бе достатъчен само външният им вид. А видът им е такъв, че у изследователите на това дело се появиха подозрения. Адвокат Слободкин: «Сигурно човекът, който бе нает и който изготвяше за тях тези фалшификати, реши да им спретне зла шега, а те просто не обърнаха внимание върху това». Вижте, за какво става дума. Ръководителят, преди да сложи резолюцията върху документа, го прочита, затова документът стои пред него пряко, а лакътят на лявата му ръка лежи на масата. Затова при писането писалката се движи по дъга – отляво надясно, отдолу нагоре. И върху всички истински документи от онази епоха ръководителите на СССР (а те всички бяха с дясна пишеща ръка) пишеха резолюциите само така. И само върху писмото на уж-Берия те са писани така, сякаш ги е писал левак. Но за пишещия с дясна ръка ще е необходимо да обърне писмото хоризонтално, а как тогава ще го чете? И за какво е нужно това? Адвокат Слободкин: « Аз работих като съдия 32 години, дори малко повече, 24 години като председател на съда – в Солнечногорск. Налагаше се ми да се сблъсквам с документи, които постъпваха в съда и онези, които ние изпращахме. Налагаше се да ги гледам, да оценявам. И разбира се, набива се в очи, че и на мен ми се налагаше да слагам резолюции на различни по род документи и да давам на някого указания. Но това, как са изпълнени подписите - уж- подписи на Сталин и други ръководители на нашата държава, свидетелства за това, че някой при фалшификацията просто е изиграл зла шега на поръчителите. И е изпълнил подписите така, както те не са могли да бъдат изпълнени в истински документи. Ние щателно изучавахме тъй наречената бележка на Лаврентий Павлович Берия и извлечението от протокола на заседанието на Политбюро и това, което ни порази: (вероятно, и те самите не са очаквали) датите на изходящата бележка, уж- подписана от Берия и датата на заседанието на Политбюро – съвпадат напълно. От 5-ти март е бележката, изпратена от Народния комисариат на вътрешните работи, и на 5-ти март се състоя заседанието на Политбюро. И бе посочено, че това не е вярно. Практиката показва, че съответните документи с предложения за разглеждане на заседанието на Политбюро постъпваха поне 5-6 дни преди самото заседание на Политбюро. И вероятно това беше много неочаквано за представителите на президентската команда – Шахрай и Макаров». Тук имате право да попитате, за какво говори Слободкин, та нали вляво в ъгъла в печата на НКВД е написано на машина само «март 1940 година». Но няма дата. Всичко е правилно. Датата я няма. Защото след позора в Конституционния съд фалшификаторите я изтриха и започнаха да публикуват, така да се каже, едно още « по-истинско« писмо на Берия, вече без датата 5-ти март. Адвокат Слободкин: «Но нали държахме документите в ръцете си. Аз специално отидох през есента на 2002 година, а предварително написах писмо до тогавашния Председател на Конституционния съд, Марат Викторович Павловски, с молба за разрешение още веднъж да видя стенограмите от заседанието на Конституционния съд тъкмо по това дело и всичко, що се отнася до анализа и дискусиите, които се разгърнаха на заседанието по повод на тези документи, за да се убедя, защото там нееднократно бе повторено: « Бележката от Берия от 5-ти март». Това бе един от нашите аргументи, когато ние казвахме, че тези документи са фалшиви. Ние казваме: « Това не може да бъде - бележката да е с дата 5-ти март, а заседанието на Политбюро да се състои на 5-ти март» . Достатъчно е само тази фалшификация за мен, като за юрист, за да кажа, че всичко, което се опитват да предявят срещу политическото ръководство на Съветския Съюз, да обвинят нас, Съветския Съюз, Русия, в разстрела на полските офицери, е злостна фалшификация.« Да продължим темата за злостната фалшификация, която може би е оставена върху тези документи умишлено. Ето, ще повторя някои кадри от филма на Млечин, където показват две страници от уж- писмото на Шелепин. Ако забелязвате, Млечин е изрязал от първата страница така наречената глава на писмото, онази част, където е посочено до кого е адресирано писмото и стои печатът и входящият номер на получателя. Млечин не случайно е отрязал тази част. Ето, вижте датата, на която канцеларията на Шелепин уж е изпратила това писмо. Това е 3-ти март 1959 година. А сега да видим датата на получаването му в канцеларията на Хрущов, това, което Млечин скрива от своите зрители. Това е 9-ти март 1965 година. Тоест на 3-ти март 1959 година правителствената поща започва да носи писмото от Лубянка до Стария площад. През 1961 година Шелепин е освободен от длъжността Председател на КГБ, а пощата все продължава да носи писмото му. През 1964 година Хрущов е махнат от длъжността му, а пощата продължава да носи писмото на Шелепин до него. И го доставя чак през 1965 година. Можете ли да повярвате, че писмото на Председателя на КГБ на СССР до Генералния секретар на КПСС е пътувало цели шест години и шест дни? Не можете? Но тогава няма да ви приемат на работа в Главната военна прокуратура! Там това писмо се смята за истинско. Само че Млечин се побоя да покаже това «истинско» писмо, знаейки, че не на всички телезрители мозъците са изсъхнали. А третият «документ» - това е такъв шедьовър, че дори председателят на Конституционния съд, Зоркин, не се въздържа да обсъди художествените му достойнства заедно със защитниците на КПСС. Това е уж- «Решение на ЦК на ВКП (б)» от 5-ти март 1940 година за разстрела на полските военнопленници. Да погледнем кой го е подписал. Ясно, това е сатрапът и извергът Сталин. И на кого Сталин е заповядал да убие поляците? На Шелепин! Но през 1940 година Шурик Шелепин бе на 22 години и работеше като завеждащ отдел на Московския градски комитет на Комсомола по физкултура и спорт. На вас не ви ли изглежда странно, че Сталин поръчва това не просто дело на толкова страшна организация. «Ами, - ще кажете вие, та нали там има дата – 27-ми февруари 1959 година. А през 1959 година Шелепин вече беше председател на КГБ на СССР». Всичко е правилно, но къде беше Сталин през 1959 година? Да не би той да е изпратил тази заповед на Шелепин от ковчега по факса? Ако фалшификаторите са сменили плика след Конституционния съд, а в писмото на уж- Шелепин са изтрили датата, то те направо са скрили този шедьовър и никъде не го показват. И не го публикуват. Би трябвало да носят тези документи не в съда, а направо в Книгата за рекордите на Гинес, отдавна щяха да са станали шампиони на света сред идиотите. Конституционният съд на Русия е по кучешки предан на всеки режим. И, за да разберете, в какво положение го постави «Катинското дело», нека да разгледаме един показателен пример. Да предположим, че депутатът Зюганов вземе назаем за изборната си кампания от депутата Жириновски 100 долара. Аз казвам: « Да предположим». И след поредния успех на президентските избори в резултат на нееднократни напомняния и караници, Зюганов връща, но друг копюр (с образа на Ленин). А защо не? Тук всичко е на място – и номерата, и серията, и дори плешивото теме на портрета. Не знам, как би постъпил синът на юрист, като вижда, че го вземат за идиот, но юристите от Конституционния съд постъпиха точно така. Адвокат Слободкин: «Трябва да отдадем дължимото на председателстващия процеса в Конституционния съд, Валерий Борисович Зоркин, който също подхвърли една фраза на представителите на президентската страна – Шахрай и Макаров, че тук действително има много въпроси. И трябва да отбележа, че Конституционният съд в своето Постановление премълча, не промълви нито една дума по повод на тези документи и на самата причастност на политическото ръководство на Съветския Съюз към съдбата на полските офицери». И как въздейства върху клеветниците на Русия резултатът от единственото публично разглеждане на техните фалшификати в съдебния процес през 1992 година? Адвокат Слободкин: «Имам наложилото се убеждение, че те не очакваха това наше отношение към техните документи, както и такава оценка и веднага се снишиха. И след изказаното от нас отношение вече не посмяха да наблягат на тези епизоди, свързани с трагедията в Катин». Ще допълня, че след фиаското в Конституционния съд се снишиха не само Шахрай и Макаров, снишиха се всички фалшификатори. До такава степен се снишиха, че показаните в съда фалшификати не бяха публикувани в Русия три години и едва през 1995 година фалшификаторите се осмелиха да публикуват част от тях, и при това – пак преработена. ИЗВОДИ. Нека да направим няколко сравнения. Финландия през 1939 –та година, през 1940-та и през 1941 – 1944 години води две твърде тежки войни с нас. За наказание от нея бяха отнети територии, в това число такива с богати залежи от никел. Финландците имат население 10 пъти по-малко от полското, а сухопътната граница с Русия – дори по пряка линия– е повече от 1000 км. Обаче финландците не се страхуват от Русия, не влизат в НАТО и остават неутрална държава. А Съветският Съюз с цената на огромна кръв извоюва за поляците територията на тяхната държава. По настояване на Сталин, и въпреки Чърчил, бе добавена и германска територия и все пак ненавистта на полското население към руснаците е такава, че те влязоха в НАТО. Кой ще ме убеди, че това стана не благодарение на фалшификацията на «Катинското дело»? Откъс от телевизионното предаване « КАК СЕ Е СЛУЧИЛО ТОВА»: «Моля, кажете, а сегашните ученици знаят ли за тази трагедия?«. « Да, да, да, този проблем се предвижда в програмите на полските училища, разглежда се пред учениците, а също и в учебниците. Още повече, знаете ли, искам да подчертая, тази година е годишнина от гибелта на поляците. И има програма в Полша, свързана с тази 60-та годишнина. И тя се провежда много “достойно”, отчитайки и тези, които са виновни за тази екзекуция, подчертава се, че това са определени хора, че това е дело на ръцете на НКВД и тогавашната власт». Виждате ли какво става? Макар, че Конституционният съд на Русия не призна вината и на тогавашната власт, в Полша още от детинство се набива в главите на населението, че полските офицери са убити от руснаците и руснаците са длъжни да платят. Русия дължи това на малка шепа отцепници. На 16-ти април във Варшава президентът на Полша, Квашневски, в очакване на получаването на лепта от Русия, връчи кръстовете на Ордена за заслуги пред Полша на изпълнителите на «полската поръчка» по «Катинското дело». Руските предатели, на които бе изказана благодарност чрез кръста – са по-малко от 30. Ако отчетем, че дейците на Главната военна прокуратура, до сега работили в нея, засега не са получили тези кръстове, както и действащите сътрудници в архивите, с допълнение към тях и антируските пропагандисти от руската преса, които също засега не са получили тази дрънкулка, всички отцепници не са повече от 50. Ето, благодарение на тях на външната безопасност на Русия е нанесен огромен удар, а върху 140 млн. граждани на Русия се възлага изплащането на лептата на поляците. Съгласно руското наказателно право, мъртвият не може да бъде съден и обявен за виновен в случаите, когато прокуратурата или съдът го обявят за неспособен да се защити. Но съгласно руското наказателно право, мъртвият трябва да бъде съден, ако се иска неговата реабилитация, тоест да бъде признат за невинен по обвинение в престъпление. В «Катинското дело» винаги е имало двама обвиняеми, грубо казано – Сталин и Хитлер. И въпреки руските закони, Главната военна прокуратура е реабилитирала Хитлер без съд признавайки, въпреки решението на Конституционния съд, Сталин за виновен. Причините са понятни. Главната военна прокуратура се страхува да изнесе пред съда онзи тъп фалшификат, който спретна във вид на наказателно дело. Но както се казва: « Щом трябва, трябва…» На подлостта на мръсниците, обвинили Русия без съд и въпреки съда, трябва да се противопостави честността. Държавната дума е длъжна да накара Държавния прокурор да подпише обвинително заключение по «Катинското дело» и да предаде делото в съда. Отчитайки важността на « Катинското дело», то трябва да се разгледа от Върховния съд на Русия като първа инстанция, да се поканят на процеса, естествено като участници, поляците и германците и целият процес трябва да се покаже по телевизията в пряко предаване. Нека прокурорите, гледайки в очите руските граждани, в отговор на въпросите на адвокатите, да разкажат на избирателите разни интересни истории от тези, които насъбраха за 16 години следствие, например за това, че полските офицери са били по размер колкото пуяци, но са имали такива здрави черепи, че куршумите от съветските нагани не са ги пробили, та затова палачите от НКВД (кадри от филма на Л. Млечин) «са използвали закупените от Германия пистолети «Валтер». Тях ги доставяли с куфари от Москва». Нека разкажат, че СССР беше мъничка страна, тихи места в нея нямаше. И се наложило поляците да бъдат разстрелвани и погребвани тайно на територията на пионерския лагер. Нека разкажат за това, как близо до Харков и Твер не са успели да разстрелят и 80 полски офицери, как останалите 10 000 сами са умрели и тъй дълбоко се заровили в земята, че прокурорите и с екскаватор не можаха да ги изровят. Нека разкажат за това, как Сталин от ковчега изпрати Постановление на Политбюро на Шелепин, та нали нашите прокурори имат с какво да забавляват народа. Иначе, щом включиш телевизор, там все ту Хазанов, ту Жванецки, ту още някой такъв се кълчи. Да дадем думата на прокурорите, нека Жванецки малко да си почине. И още два момента. Напомням, Чърчил писа, че в Полша, (цитирам): »Често пъти най-храбрите от храбрите се ръководят от най-гнусните от гнусните и все пак винаги са съществували две Полши – едната от тях се е борила за истината, а другата пълзеше в подлостта. « (край на цитата). Кой ще ми отговори на въпроса, коя част от Полша купи от нас накуп всички негодници в Академията на науките и в пресата? А президентът на САЩ Рузвелт е казал на Ялтенската конференция, (цитирам): «Ето, че вече 500 години Полша причинява постоянно главоболие на Европа. Време е най-сетне на тази тема да се сложи точка. (край на цитата). Полша е в ЕС и НАТО, и нека сега Полша сама сложи точка на тази тема. Но на « Катинското дело» Русия трябва да сложи точка.

Отговор

stelio_nz каза преди: 1 год., 5 мес.

През 1941 година германците разстреляха около 15 000 полски офицери и полицаи в Катинската гора около Смоленск, а обвиниха в това СССР. През перестройката « Катинското дело» бе допълнително фалшифицирано и използвано за разпускане на Варшавския Договор и влизането на Полша в НАТО. Понастоящем Прокуратурата на Русия и Президентът на Русия без всякакъв съд и разглеждане на същината на делото признават вината на Русия, правоприемницата на СССР, за този разстрел, а в Полша вече се събра компания от 800 000 души близки и роднини на онези разстреляни офицери и Полша изисква от Русия пари, за да ги утешат. Назовава се сума от 4 млрд. долара. Тъй като Президентът и Прокуратурата, без да имат и най-малкото право на това, вече признаха вината на Русия, на депутатите от Държавната дума остава само да съберат данъци от всеки избирател по 40 долара, за да утешат поляците в тяхната безутешна мъка. Но преди Държавната дума да го направи, аз бих помолил депутатите да се запознаят със същината на работата. Още преди две години съм написал за това книга « Антируската подлост», но тъй като днес има малко грамотни, особено сред тези, към които е адресирана тази книга, бях принуден да направя и този филм. За да не приличам на подлеците, фабрикували « Катинското дело», тоест да не тропам само на една врата, в своя филм аз давам и аргументите на фалшификаторите, а именно, аз внесох изцяло в своята работа филма на Леонид Млечин « Катинското дело» от цикъла на телевизионното предаване « Специална папка». Но аз подредих неговия сюжет и по време, и по теми. Филмът се състои от три серии, трае повече от три часа. Като отчитам заетостта на депутатите, бих ги посъветвал те веднага да гледат третата серия, за да разберат състоянието на делото днес. А след това, ако делото ги заинтересува и те поискат да се запознаят с « Катинското дело» в неговите исторически детайли, нека видят и първите две серии. ПО ПОРЪЧКА НА АРМИЯТА НА НАРОДНАТА ВОЛЯ. Полева киностудия « ДУЕЛ» И « САМОДЕЛ» Представят « Л. МЛЕЧИН И …» НАЙ-ГНУСНИТЕ ОТ ГНУСНИТЕ» Във филма на Ю. МУХИН « КАТИНСКАТА ПОДЛОСТ» « ПОЛСКАТА ПОРЪЧКА» « РАЗСЛЕДВАНЕТО» ПРЕЗ 1943 ГОДИНА И така, ако сте разбрали същината на ставащото от първите две серии, нацистите, за да сплотят около себе си Европа в борбата със световното еврейство, от април 1943 година започнаха да приписват на евреите от Съветския Съюз убийството на разстреляните от самите германци при Смоленск полски офицери. Те го започнаха от организираното от Гьобелс пропагандистко шоу с гръмкото наименование « Международна лекарска комисия разследва « КАТИНСКОТО ДЕЛО». Млечин разказва за това така: Сюжет от филма на Л. Млечин: « В Катин бе събрана Международна комисия от известни европейски съдебни медици и криминалисти. Дойдоха и представителите на полския « Червен кръст». Изследването на труповете, а бяха открити около 4 хиляди тела, доказа, че времето на смъртта им е пролетта на 1940-та. В гробовете намериха документите на разстреляните и дори дневниците, които полските офицери водеха до последните дни на живота си ». Млечин забравя да ни каже, че поради това, че Международният « Червен кръст» прати и германците, и поляците по дяволите, а «известните представители» за медицинската експертиза бяха събирани от окупираните от Германия, или васални (зависими) страни, и то съвсем не случайно. Ведомството на Рибентроп даде заповед « Всички, които посещават Катин, трябва да бъдат настроени (цитирам) « антиболшевистки или антисемитски». (край на цитата)». Германците канеха много ласкаво. Чешкият съдебен медицински експерт Гаек писа, че когато той се опитал да се откаже, позовавайки се на болест, на него ненатрапчиво му обяснили, че ако не отиде в Катин, ще отиде в концлагер. Гьобелс, както вече казах, нито за секунда не изпускаше « Катинското дело» из-под личния си контрол и заповядваше (цитирам): « Някои наши хора трябва да са там по-рано, за да не се натъкнат при разкопки на неща, които не съответстват на нашата линия» (край на цитата). Ще обясня, за какво става реч. Германците разстреляха и заровиха поляците на поляната, където разстреляха и заровиха и нашите пленници, строили командния пункт на Хитлер около Смоленск, и евреите от Смоленск - всичко около 25 хиляди души. Цялата поляна бе осеяна от гилзите от германските патрони, в черепите на жертвите бяха заседнали германските куршуми. Нещо повече. Германците връзваха ръцете на жертвите с книжен канап, какъвто в СССР преди войната въобще не се произвеждаше. И както разбирате, обясненията, че за разстрела на полските офицери СССР е купил от Германия пистолетите, патроните и канапа, стават само за хора, които са идиоти по рождение. Или за подлеци. Но на тях трябваше да им платят поне с полски злоти. И това не е всичко. Телата на поляците почти не бяха разложени. По степента на разлагането на труповете никак не можеше да се направи изводът, че те са били в гроба в продължение на три години. Затова германците предварително разкопаха около 5 000 трупа и ги претърсиха, като иззеха документите с датите, по-късни от май 1940 година, а след това пак ги заровиха, и наново започнаха да ги разкопават вече в присъствието на членовете на «комисията». И предложиха на съдебните медицински експерти да направят изводи не съгласно техните професионални знания, а съгласно факта за отсъствието на документи у труповете с дата, по-късна от май 1940 година. Тази « Международна комисия» бе председателствана от германския лекар Бутц, който състави и акта. Той даде на членовете на «комисията» да изследват 9 трупа, но не рискува да даде на членовете на «комисията» да подпишат акт в Катин в присъствието на журналисти и всякакви представители. На «комисията» бе обявено, че ще подпишат акт в Берлин. Качиха ги на самолет, но самолетът извърши кацане на някакво летище в тъмна гора и тук Бутц показа на членовете на «комисията», къде трябва да се подпишат. Членовете на «комисията» разбраха, че ако те не подпишат, телата им ще бъдат заровени до телата на поляците. Трябва ли да се учудваме, че всички членове на «комисията» след войната открито се отказаха от своето заключение, извършено през 1943 година. Унгарският лекар Орсас се отказа през 1947 година, когато живееше в американската окупационна зона в Германия. А САЩ през това време вече водеше «студената война» срещу СССР, и вече не германците, а руснаците биваха обвинявани за убийството на поляците. Още един момент. На Ялтенската среща съюзниците предупредиха германците, че ще бъдат намерени и жестоко наказани онези от тях, които са извършили престъпления против човечеството. По този начин всички доказателства, събрани от германците в Катин, всички показания на свидетелите, които бяха накарани от Гестапо да потвърдят германската версия, бяха доказателства за невиновността на германците в «Катинското дело». Но, преди да напуснат Смоленск, германците разстреляха всички свои свидетели, които не успяха да се скрият, а преди капитулацията на Германия изгориха всички материални улики по «Катинското дело» и убиха председателя на «комисията», Бутц. Можете ли да повярвате в това, че заподозреният унищожава доказателствата за своята невиновност? Не! Е, значи, вие не можете да станете журналист в руската телевизия. РАССЛЕДВАНЕ ПРЕЗ 1944 ГОДИНА КИНОДОКУМЕНТИ ЗА ЧУДОВИЩНИ ЗЛОДЕЯНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ХИТЛЕРИСТКИТЕ ГЛАВОРЕЗИ НАД ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ ПОЛСКИ ОФИЦЕРИ В КАТИНСКАТА ГОРА Снимки от кинооператора А. Левитан. ПРОДУКЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА СТУДИЯ НА КИНОХРОНИКАТА А сега да чуем и да видим, какво още ще ни излъже Леонид Млечин за разследването по « Катинското дело» през 1944 година: Сюжет от филма на Л. Млечин: « В отговор на германската кампания около Катин в Съветския Съюз бе създадена комисия с председател академик Николай Нилович Бурденко, главен хирург на Червената Армия и първи президент на Академията на медицинските науки на СССР. След освобождаването на Смоленск комисията представи заключение, че това е германска провокация, в действителност поляците са разстреляни от самите германци. Единствено доказателство на комисията на Бурденко бе това, че всички разстреляни бяха убити от оръжие с германски произход. « Млечин лъже, но няма как да го избегне: все трябва да съобщи нещо за комисията, която действително разследваше това дело. Работата на комисията на Бурденко през зимата на 1944 година бе отразявана от не по-малко от дузина чуждестранни кореспонденти. Един от тях, кореспондентът на английската «Сънди таймс» и радиостанция ВВС, Александър Верт, съвсем не приятел на СССР, 20 години след войната написа книгата « Русия във войната». И в нея той дори упреква съветското правителство тъкмо за това, че комисията на Бурденко не използва като реален довод германското оръжие на убийството. Цитирам Верт: «Фактът, който, според неговия дневник, силно безпокоеше Гьобелс» (край на цитата). Така че от какви доказателства, събрани от комисията на Бурденко, иска да отвлече своя зрител Млечин с информацията за германското оръжие? Работата е там, че германците разстреляха поляците не просто в зоната за почивка около Смоленск, а направо върху поляната, където не само през 1940, но и през 1941 година се разполагаше пионерският лагер от смоленската областна застрахователна каса. Можете ли да си представите, тайният разстрел и погребването на не по-малко от 15 000 души между палатките на пионерския лагер? Нататък. Съветските съдебни медицински експерти показаха на кореспондентите, което предизвика у тях, както и у Верт, естествено отвращение, че по степента на разлагане дори на вътрешните органи труповете не са могли да стоят в гроба цели три години. По- нататък. Германците се позоваваха на това, че в джобовете на труповете на полските офицери уж не е имало документи с дати, по-късни от май 1940 година. А комисията на Бурденко разкопа гробовете, недокоснати от германците през 1943 година и намери и показа на кореспондентите документи дори с дата от 1941 година. Ето тези документи Млечин се опитва да представи като уж намерени от германците. Сравнете вече показаните епизоди от филма на Млечин с това, как са озвучени същите кадри в съветския документален филм от онези години, от който Млечин е взел картината. ЧУЖДЕСТРАННИТЕ КОРЕСПОНДЕНТИ СЕ ЗАПОЗНАХА С ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, НАМЕРЕНИ В ОБЛЕКЛОТО НА НЯКОИ ТРУПОВЕ Повторение от филма на Млечин: « В гробовете са намерени документи на разстреляните и дори дневници, които полските офицери са водили до последните дни на живота си». Сюжет от филма « Трагедията в Катинската гора»: « Намерената върху труп №53 неизпратена картичка, адресирана до Варшава, ул. Богателя 15, апартамент 47, за Ирена Кучинска, е написана на полски език от военнопленника, полски офицер Станислав Кучински, от лагер ОН№1 с дата 20 юни 1941 година. Бележка, намерена върху труп №74 принадлежи на полския офицер Вронски, с дата септември 1941 година. Важен документ: бележник със собственоръчни записи на бившия кмет на Смоленск, предателя Меншагин. Сред тези записи, отнасящи се към есента на 1941 година, се споменават някои мерки, предприети от германците спрямо полските военнопленници». И после комисията на Бурденко, в присъствието на чуждестранните кореспонденти, разпита свидетели, които бяха 95 души. Ето няколко епизода от филма « Трагедията в Катинската гора» : « Мен ме извикаха в Гестапо, за да им дам показания, че полските офицери са били разстреляни през 1940 година от руските агенти, аз работех там и видях, как пристигат вагоните с полски военнопленници. Аз отказах да дам такива фалшиви показания, предвид на това, че на това място се намираше почивен дом и в него се намираха почиващи. Населението, което живееше там, ходеше за гъби и боровинки, а през зимата там събираха дърва. Никой не бе чул за разстрела на полските офицери. Тогава офицерът ме удари с камшик, защото това, което казвах, не бе нужно. Той нареди да ме сложат върху леглото и започнаха да ме налагат с ремъци. Биха ме дълго. След това заповядаха да стана и да подпиша онова показание. Аз пак отказах. Не мога да подписвам лъжливи показания, защото знам твърде добре, че никакви разстрели тук не е имало. Офицерът заповяда пак да ме сложат на миндера и започна наново да ме бие. После той взе револвер от масата и каза, че ще ме застреля, ако не подпиша това показание. Пак ме сложиха на миндера и продължиха да ме бият. Загубил съм съзнание. После се наложи да подпиша това лъжливо показание». « Работих на вилата в Кози хълмове, гладех бельото. Подофицерът Роде ме остави да изпълнявам тази работа. Неочаквано дойде един войник и каза: «Отивай си в къщи». Аз казах: «Та нали не съм свършила работата?». А той казва: «Това е разпореждане на подофицера – да си отиваш в къщи». Тръгнах си. Той ме изпроводи до шосето и си замина. Тръгнах по шосето, обърнах се и видях, че водят група военнопленници поляци - към 30 души. После видях и германските конвои. Върнах се, скрих се в храста и след 20-30 минути чух, че откъм вилата се донасят такива изстрели, които вече ми бяха познати. Бях ги чувала, когато във вилата идваха коли». «Първо ме разпитаха есента през 1942 година. Заведоха ме в една стая – тук имаше преводач, а от другата страна – офицер. И той каза: «Разкажи, как през 1940 година болшевиките унищожаваха полските офицери.» Аз отговорих, че не съм го видял и нищо не знам. Но те настояха: «Ако разкажеш това, ще бъдеш важен човек за нас и ще те наградим, и ще те закараме в къщи. Но ако не кажеш, ще получиш смъртна присъда и ще те закараме там, където са разстреляните поляци, ще те разпънем върху бора и ще ти изкараме жилите. И ще те присъединим към тях. Ще ти показваме, сега ще признаеш всичко». Влязоха две момчета, сложиха ме на масата и четиримата почнаха да ме бият с германски палки с камшици. Така ме пребиха, че не можах да стана. Викат: «Ставай, обличай се, инак пак ще те сложим на масата». Аз се облякох и мислех, че ще ме водят в затвора. А те пак почнаха да ме карат да призная, как болшевиките са унищожавали полските офицери. Аз пак казах, че не знам нищо. Викат: Щом не знаеш, ето ти! Офицерът откъсна от бележника лист и пише на немски, аз откъде да знам, какво, не съм много грамотен. А той ме кара със сила да се подпиша. И аз подписах». « Свидетел Василевски, какво ви съобщи Меншагин за съдбата на вашето ходатайство по повод освобождаване от концлагер на един съветски военнопленник?». « Меншагин ми отговори, че ходатайството за освобождаване на съветския военнопленник е отклонено от коменданта фон Шведт. Относно облекчаването на режима в лагера за руски военнопленници съобщи, че от Берлин има определена директива, че за военнопленниците трябва да има най-строг режим. На недоумяващия въпрос към Меншагин, кое може да е по-строго от съществуващия режим, Меншагин отклони отговора и тихо каза: «Може да има, руснаците поне ще умират сами, а относно поляците има разпореждане от Берлин да бъдат ликвидирани». Когато възкликнах: «Как да се ликвидират? Как трябва да се разбира това?» , Меншагин отговори : »В най-пряк смисъл на думата. Има директива от Берлин да бъдат разстреляни военнопленниците поляци». След две седмици на въпроса за съдбата на военнопленниците поляци, Меншагин помълча и тихо каза: «Въпросът с поляците вече е разрешен. Те са разстреляни, както съобщи фон Шведт, някъде в района на Смоленск». Да направим изводите. През военните години в Смоленск имаше две комисии по «Катинското дело»: германска и съветска, които направиха абсолютно противоположни изводи. След това самите германци убиха председателя на тяхната комисия, всички техни свидетели, които не успяха да се скрият, както тези двамата, които сте чули. И унищожиха всички документи и доказателства, които притежаваха. В съветската комисия всички документи са запазени, всички 95 свидетели са живи или са умрели от естествена смърт, никой от тях дори не беше арестуван. Всички експерти от германската комисия след войната се отказаха от своите подписи, а онези кореспонденти, които осветляваха работата на комисията на Бурденко никога не се отказаха от своите репортажи. А това не е било лесно за СССР. Сред журналистите в Катин беше и дъщерята на американския посланик в СССР, Хариман. И все пак пропагандистът Млечин, както умее, но много старателно, отработва «полската поръчка». ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОРЪЧКАТА ОТ ПРОПАГАНДИСТА. Сюжет от филма на Л. Млечин: « На Запад не повярваха на комисията на Бурденко. Но Русия бе съюзник в борбата с Хитлер, затова просто си затвориха очите за престъплението в Катинската гора. На 4-ти май 1943 година министърът на външните работи на Англия, Антони Идън, се изказа в парламента: «Нацистките убийци на стотици в нищо не виновни поляци и руснаци цинично използват факта за масовото изтребване на хора с цел да взривят единството на съюзниците». Президентът на Съединените щати Франклин Рузвелт заповяда на своето правителство да мълчи, за да не излага престижа на съюзническата държава по време на войната. В Нюрнберг, където след войната бяха съдени главните нацистки престъпници, по искането на съветската делегация тази тема не бе повдигната.» Тук, поради неговата малограмотност, Млечин подведе поляците. На тях им бе нужно Млечин да каже, че убийството на полските офицери в Катин не беше включено в присъдата над главните нацистки престъпници, а горкият Млечин по навик излая срещу някаква си съветска делегация. Сюжет от филма на Л. Млечин: « Но поляците не забравиха за Катин и Москва знаеше това. Първият, у когото възникна безпокойство по отношение на Катин, бе Хрущов. Навремето той не е подписвал решението на Политбюро за разстрела на полските офицери и представителите на полската интелигенция, но е бил участник в много събития. След смъртта на Сталин, и особено след ХХ конгрес, когато бе разказано за престъпленията му, в Полша пак започнаха разговори за това, че е време да се научи истината за Катин. В Полша ставаха бързи промени, реабилитиран и възстановен в партията бе Владислав Гомулка, който през сталинските времена беше обвинен в дясно националистически уклон и затворен. За Хрущов кандидатурата на Гомулка не беше изгодна. Никита Сергеевич покани целия състав на Политбюро на ПОРП в Москва за да решат заедно, кой ще бъде начело на партията. Поляците не пожелаха да дойдат. На 18-ти октомври 1956 година по заповед на министъра на отбраната, маршал Жуков, съветските войски, намиращи се на територията на Полша и Балтийският флот бяха приведени в бойна готовност. Съветският посланик във Варшава Пантелеймон Пономаренко извести полското ръководство, че във Варшава спешно пристига Хрущов и помоли да се отложи Пленумът на ЦК. Тогава поляците спешно събраха Пленум и въведоха Гомулка в състава на ЦК. През деня пристигнаха два самолета от Москва, в единия бяха Молотов, Микоян и Каганович, а в другия – Хрущов. Никита Сергеевич бе страшно недоволен и направо на летището започна да чете на поляците конско за непослушание, но се натъкна на твърдата съпротива на поляците. Секретарят на ЦК, Охаб, му отговори: «В полската столица ние сме домакините и няма да отменим Пленума. Много години съм лежал в затвора и с нищо не мога да бъда уплашен. Ние правим това, което смятаме за правилно, но не правим нищо, което би заплашвало интересите на Съветския Съюз». Като погледна Гомулка, Хрущов попита: « А това кой е?». Онзи абсолютно спокойно отговори: «Аз съм Гомулка, когото Вие три години държахте в затвора». Цяла нощ съветските и полските ръководители изясняваха отношенията си. Хрущов се караше на поляците поради това, че не се съветват с Москва. Поляците отстояваха своето право сами да решават, кой ще е ръководител на тяхната страна. Молотов също взе думата, но Гомулка го прекъсна: «А Вие, другарю Молотов, по-добре да замълчите. Полският народ помни как през 1939 година Вие с удоволствие казахте, че полската държава, уродливо дете на Версайската система, престана да съществува». Маршал Конев получи от Москва заповед да придвижи съветските поделения към Варшава. Някои от членовете на полския ЦК не нощуваха в къщи, опасявайки се от арести. Но полските генерали, особено от вътрешните войски, където имаше малко съветски съветници, предупредиха, че ще посрещнат съветските войници с огън. Хрущов видя, че по-добре да не се намесва. Владислав Гомулка бе избран за първи секретар на ЦК на ПОРП въпреки волята на Москва. Маршал Рокосовски, когото Сталин през 1949 година изпрати да служи в братска Полша като министър на отбраната, бе изведен от Политбюро на ПОРП и загуби поста си на министър. Той се върна в Москва с горчивите думи: « В Русия мен винаги ме смятаха за поляк, а в Полша се оказах руснак». Но Хрущов бързо се сприятели с Гомулка. По време на едно от посещенията на Гомулка в Москва той добре си поседя на маса с Хрущов, после заедно трябваше да се изкажат на митинга за съветско-полското приятелство. Хрущов неочаквано предложи да се каже истината за Катин и Гомулка като че ли отказа. «Това е прекалено трагично събитие за нас, за да говорим за това на митинга. А имате ли документи? Готови ли сте да отговорите на въпросите на семействата? Къде са телата на останалите поляци? Не, не от митинга трябва да се започва». Хрущов бе човек на настроението, импулсивен, и в такива минути бе способен на много. Но когато Гомулка следващия път поведе разговор за Катин, Хрущов вече отказа да се връщат към тази тема. «Вие искахте да видите документите, няма документи. Трябваше просто да кажем на народа истината, това предлагах.» Документи имаше. И Хрущов знаеше това». Като изгради планина от басни за Гомулка и Хрущов, прибавяйки тук неизвестно защо и маршалите, Млечин искаше бързичко да премине към фалшивите документи, които демократически майстори, добрали се до историческите архиви измайсториха през 1992 година. Смятам, че е още раничко, би трябвало отначало да поговорим за тези братя на Леонид Млечин по ум, съвест и чест. СПОСОБНИ НА ВСИЧКО Ще пропусна периода, когато в началото на перестройката в съветските архиви, вече препарирани от такива като Волкогонов, започнаха да работят поощрени от полското посолство демократическите «интелектуалци» от Академията на науките. Ще започна от април 1990 година. Тогава бащата на съветската демокрация и лицето, приближено до Маргарет Татчер, Михаил Горбачов, обяви, че пленените полски офицери са били разстреляни не от германците, а от руснаците. Не мина и половин година, и на този випускник на юридическия факултет на Московския университет беше обяснено, че виновността може да установява не президентът, а съдът, а преди съдебното дело не е грях да се проведе и следствие. В резултат на това през септември на същата 1990 година Горбачов възложи на Генералната прокуратура, тогава още прокуратура на СССР, да започне съответното следствие. Ще се изненадате, но в онези години в Генералната прокуратура още имаше честни сътрудници. Те разбира се отказаха да фалшифицират «Катинското дело» в угода на Горбачов. И следствието бе възложено на най-способните сътрудници на Главната военна прокуратура, има се предвид, способни на всичко. Работата се оказа проста за фалшифициране. В архивите бяха запазени хиляди документи, от които следваше, че през пролетта на 1940 година делата на полските военнопленници и полицаи са били гледани от Специалното съвещание към НКВД, както вече ви казах, останалия на болшевиките от Руската империя специфичен репресивен орган. Затова остана само едно – да се унищожат запазените в архивите присъди на Специалното съвещание по полските пленници, от които следваше, че поляците са били осъдени на пребиваване в лагерите на ГУЛАГ със срокове от 3 до 8 години и след това да се твърди, че Специалното съвещание е осъдило полските офицери на разстрел. И Главната военна прокуратура тръгна по този лек път. Но имаше и трудност – поляците. От една страна, те като че ли разсъждаваха разумно – който плаща за музиката, той и танцува момичето, и затова те поеха върху себе си ръководството по фалшификацията. От друга страна, те, със своя манталитет, не можаха да разберат много неща от нашия живот, а също така, бяха създали вече много лъжи във връзка с «Катинското дело» и сега изискваха Генералната прокуратура да не се отклонява от техните стари лъжи. Ще обясня за какво става реч. През 1943 година, преди пристигането в Катин на тяхната комисия, германците успяха да разкопаят, да претърсят джобовете и отново да заровят само около 5 000 трупове от 12 000 разстреляни от тях поляци. И затова те тогава дадоха на своята комисия да разкопаят за опознаване малко повече от 4 000 хиляди подготвени за ексхумация тела. След това работите привършиха. А комисията на Бурденко започна да разкопава непипнати от германците гробове, във връзка с което тя намери в джобовете на облеклата на труповете документите с датите от 1941 година. За да се дискредитират изводите на комисията на Бурденко, поляците още от 1944 година твърдяха, че през 1943 година германците са изкопали всички тела. И не се знае откъде Бурденко бил докарал нови трупове в Катин. И през 1990-те години поляците искаха от следствието, то да фалшифицира делото така, сякаш някъде в СССР има още гробове на останалите 8 или 10 хиляди поляци. Но даже и това не бе всичко. За нас, руснаците, няма тайни в руските думи, например, в думите «Да се изпрати на разположение». Ние разбираме, че ако някой човек е изпратен на разположение, например в Министерството на отбраната, той няма задължително ще служи в Москва, в сградата на Министерството на отбраната. Напълно възможно е службата му да бъде в Далечния Изток. Ако обвиняемият е изпратен на разположение на съда, ще го заселят не в кабинета на съдията, а в затвора и следствения изолатор. Обаче поляците не разбират това. И тъй като в архивите са намерени много документи, в които се говори, че полските офицери - военнопленници от лагерите за военнопленници, са изпратени на разположение на Управлението на Народния комисариат на вътрешните работи на Харковската и Калининската области, поляците започнаха да искат Генералната прокуратура да фалшифицира делата така, сякаш всички поляци от лагерите за военнопленници, са закарани в административните сгради на тези Управления, намиращи се в центъра на Харков и Калинин, там тайно са разстреляни, а труповете погребани около тези градове. Но с тази полска поръчка Генералната прокуратура се справи само отчасти. Най-простото нещо за Генералната прокуратура беше да намери изкуфяли и сащисани от самотата старци, които да се зарадват, че има с кого да си поприказват, и охотно да съобщят на следователите това, което трябва. Да, въпреки наличието във всяка област на затвори с килии за разстрел, въпреки множеството тихи местенца на Север и зад Урал, пленените поляци са били разстрелвани в мазетата на административните сгради на НКВД в центровете на градовете Калинин, Харков и Смоленск по триста души за нощ. Помоли такива старци да свидетелстват, че поляците са разстрелвани направо в Кремъл в кабинета на Сталин и те, вероятно, и за това биха свидетелствали с всички подробности. Сюжет от филма « Правдата и болката за Катин»: « В нашия град сверяваха по списък - съвпадат ли имената, после им слагаха белезници и ги откарваха, а после ги разстрелваха». Но такива показания трябва да се потвърдят със следствения експеримент, тоест в сградата на НКВД трябва да се въведат 300 души, да се опитат да ги поберат там и да имитират разстрел. Ето вижте. Как през 1995 година следователите на Главната военна прокуратура се опитват да проведат този експеримент в Твер, в бившата сграда на НКВД на Калининска област. Сюжет от филма «Правдата и болката за Катин»: «Първата партида затворници, доставени в това мазе, по тази стълба, бяха 300 души. Даже опитните палачи от НКВД не успяха да завършат своята работа през кратката пролетна нощ. А такива неща те се стараеха да вършат тъкмо нощем, по-далеч от човешките очи. Следващите дни докарваха вече по 250 души. «Веднъж дойде момчето». Стоп, стоп, стоп! Защо това мазе не е дори осветено? И защо отвлякохте вниманието веднага към момчето? В това ли кътче с две стаички ставаше всичко? В едната стаичка държаха триста мъже, а в другата ги разстрелваха? Защо не показахте, каква площ имат тези стаички и дали там ще се поберат поне 10 души? « 300 ще се поберат!» - уверява Главната военна прокуратура на Русия и предявява на поляците поредния «надежден» свидетел». Как е станало това. Кинофилмът « КАТИНСКОТО ДЕЛО», 1991 година: «А оттам ли стреляха, разкажете, как беше?» «Те вървяха по верига, по верига. Влизаха така, с вещите си, тук слагаха вещите. Като минат тези, идва следващата кола, така - една подир друга. «А направо тук, в стаята ли стреляха?» « Тук, тук всичко беше. Тук имаше транспортьор – и така ги изнасяше навън към камиона«. «На транспортьор ли товареха труповете? И после на колата ли?». «Да, и после на колата». Ето, вижте, оказва се в административните сгради на НКВД не е имало мазета, а е имало само партерни етажи, и оказва се в тази стаичка в партерния етаж злобният НКВД вкарва още и транспортьор – показвам го на онези, които не си представят какво е това. Но дядото продължава своите «правдиви» показания: « А там кадри…». «И много трупове ли имаше в колите?«. «По 150 – 200 души. А понякога по-малко.» «По-малко? «. « Благодарение на този «правдив» свидетел прокурорите извършиха ценно научно откритие от областта на биологията на полската шляхта. Ако на 3-тонния камион бяха товарили по 150-300 офицери, средно един офицер е тежал 15-20 кг, което съответства на теглото на един пораснал пуяк. И това свойство, според показанията на други «правдиви» свидетели, придаваше на полската шляхта такава изключителна храброст и виталност, които и в Холивуд не са способни да измислят. Сюжет от филма « Правдата и болката за Катин»: «Според разказите на свидетелите, един от затворниците, поляк, след разстрела останал по чудо жив. През нощта той се промъкнал в оръжейната стая и сутринта открил огън по своите палачи. Някого уби, - казва Левченко, - други рани. Три дни продължаваше боят. Опитаха се да го залеят с вода, не успяха. После все пак го отровиха с газ«. Ето колко чудесни открития ни приготвиха следователите от Генералната прокуратура. Между другото, те през 1991 година разпитаха и тази жена. И тя им каза същото, което и пред комисията на Бурденко през 1944 година, че е виждала полските офицери, които германците през 1941 година водеха на разстрел в Катинската гора. Но нейните показания вие няма да видите и чуете, тъй като от 1989 година по нашата телевизия вървят само онези филми и предавания, в които без всякакво съдебно разследване безапелационно се твърди, че полските офицери са убити през 1940 година, и са убити от руснаците. Могат да ми кажат, че Генералната прокуратура на Русия и нейното подразделение – Главната военна прокуратура нямат нищо общо, че това са филми и отговорността за тях носят авторите. Но обърнете внимание, че в тези филми бяха използвани срещу Русия документите и видеозаписите от разпита на свидетелите от наказателното дело, което бе водено от Главната военна прокуратура. Освен това, обърнете внимание на това, колко сътрудници от Генералната прокуратура получиха хонорари за създаване на антируския филм « Правдата и болката за Катин». Надписи от филма « Правдата и болката за Катин »: « КОНСУЛТАНТИ: Генерал-лейтенант от юстицията Л. Зайка Генерал-майор от В. Фролов Полковник от юстицията Н. Анисимов Полковник от юстицията А. Третецки Подполковник от юстицията В. Граненов Полковник от юстицията С. Радевич Майор от юстицията С. Шаламаев Кандидат на историческите науки П. Романов Творческата група благодари на: Съветника на Президента на Русия С.Б. Станкевич, Посолството и Генералното консулство на Република Полша в Москва, Културна асоциация « Дом полски» . И прокурорите заслужиха тези свои хонорари. Филмите на ужасите за зверствата на проклетите «московци», заснет по материали от следственото дело, изиграха своята роля за възбуждане на ненавист у полското население към Русия, съответно Полша влезе в НАТО и на външната безопасност на Русия беше нанесена огромна вреда. Но, както се знае, няма труп, няма и убийство. А поляците жадуваха за труповете на полските офицери в Харков и Твер. И прокуратурата изпълни и тази «полска поръчка». Както разбирате, нужни бяха трупове, приличащи на онези, които германците оставиха в Катин – с отвор от куршум в черепа. А подобни можеха да намерят само в затворническите гробища в Харков и Калинин, там, където погребваха екзекутираните престъпници. И през 1991 година Генералната прокуратура започна да разкопава затворническите гробища, търсейки черепи с куршумени отвори. А трябва да се каже, че по време на войната в затворническите гробища в Харков бяха погребвани германските военнопленници, умрели от тиф в карантинния лагер, а в затворническото гробище в Калинин – съветските войници, умрели от ранявания, в наблизо намиращата се болница. И тъй като прокуратурата знаеше, че там не можеше да се намират никакви поляци, това не беше ексхумация, това беше оскверняване на гробовете на съветските и германските воини. Резултатите от това оскверняване са следните: В гробищата до Харков, след като ги разкопаха надлъж и нашир с екскаватор, намериха останки на 163 души, от които 62 бяха екзекутирани. До Калинин, около село Медное, намериха останки на 243 души, от които бяха екзекутирани по-малко от 20. Тоест, в близост до Харков и Калинин бяха намерени всичко на всичко около 80 черепа с куршумени отвори. И ето, въз основа на тези находки Генералната прокуратура направи извода, че близо до Харков през 1940 година са били разстреляни повече от 4 000 полски офицери, а до Калинин – 6 000 полски полицаи. За това незабавно протръбиха в Полша, което ускори влизането на Полша в НАТО. Имам един риторичен въпрос: Ако това, което извърши Генералната прокуратура на Русия се казва разследване, то кое се нарича тогава « държавна измяна»? И така, през 1991 година в актива на Главната военна прокуратура имаше показанията на изкуфелите свидетели, които не се потвърждаваха от следствения експеримент и не можеха да издържат никаква критика в съда, и едно оскверняване на военните гробове, резултатите от което направо доказваха, че никакви поляци в Харков и Калинин не са били разстреляни. Остана едно – множество документи за това, че поляците са били осъдени от Специалното съвещание към НКВД. И на 17-ти май 1991 година Генералният прокурор на СССР, Трубин, бодро рапортува на Горбачов (цитирам): « Полските военнопленници е могло да бъдат разстреляни въз основа на решението на Специалното съвещание към НКВД на СССР в течение на април - май 1940 година чрез НКВД на три области и погребани в Катинската гора в района на село Медное и в 6-ти квартал зад парковата зона на град Харков». (край на цитата). И сред тази всеобща антируска радост изведнъж се случи нещо страшно. Някой, за да наплаши още повече глупавите интелигенти, реши да публикува « Положение на Специалното съвещание към НКВД на СССР», а заедно с това и сам да види, какво ли можеше да върши този страшен орган на сталинските репресии. Погледнаха това « Положение» и изясниха, че Специалното съвещание имаше правото да интернира, да затваря в лагерите и дори в затвор за срок до 8 години. Но то нямаше правото да осъжда на смърт. Оценете физическото и духовно падение на сътрудниците в Генералната прокуратура. При тях вече и свидетелите показаха, че поляците са осъдени от Специалното съвещание, а се оказва, че в действителност прокурорите с това доказаха само, че НКВД на СССР не е разстрелвало полските офицери. В Полша бяха много недоволни от руската Генерална прокуратура. Но дойде и радостта: Петата колона разруши СССР и на власт в Русия дойдоха «интелектуалците» - най-добрите «умове» на демокрацията. И те храбро решиха: Щом няма доказателства за вината на Русия, трябва да се измайсторят такива доказателства. Още повече, че архивите се оказаха в техни ръце. Можеше да унищожаваш, каквото искаш и да слагаш в архивите каквито искаш фалшификати. И тези майстори изработиха петте документа. Леонид Млечин похвали тази работа на своите братя по ум, съвест и чест и с тези епизоди той завършва своя разказ: Сюжет от филма на Л. Млечин: « Документи имаше и Хрущов знаеше за това. По негово поръчение с това се зае председателят на КГБ Александър Шелепин. На 3 март 1959 година той донесе на Хрущов написано на ръка п

Отговор