За професионализма и аматьорството в историческото знание у нас и по света
© Стефан Чурешки

Един от постулатите на пазарната икономика и на принципите на развитие на западния свят това е професионализма. На Запад има квалификация, оценена според труда и знанието в универсални категории и има разделение на труда, като войникът например не се занимава с икономика. В България от Възраждането насетне поради самодейното явление, наречено “читалище”, в страната има едно сериозно аматьорство, което минава често пъти като критерий за познанието и степента на творческо израстване. Това аматьорство проличава най-вече в масово разпространените и много издавани у нас текстове по история, философия на Родината и на религията, включително и от лица, които имат документ за завършено образование. Аматьорството проличава и в някои скъпо платени телевизонни предавания. Кои са българските аматьори? Това са най-вече хората на художествеността и масовата култура, които пишат книги и правят филми на историческа тематика без да имат историческо образование, което се учи пет години, изисква познаването на чужди и класически езици, работа с изворите и познаване на целия свод от исторически податки – писмени, устни и веществени и след това изисква задълбочена специализация. Изисква се да се познават фундаменталните произведения на европейските говорими езици в оригинал, както и текстовете на класическите езици в историята. В професионализма на историка има много труд, много знания и много размисъл, за да се стигне до разработката на дадено произведение върху областта на историята. Изисква се специализация и много четене под надзор на авторитет-специалист, който се е доказал истински чрез работата си у нас и в чужбина. Показателно е, че големите европейски и американски писатели, които правят художествени произведения върху историята са професионалисти, специалисти по философия, религиознание и етнология. Те ако не са подготвени винаги се консултират със специалист, който да им разясни материята. Добре, читалищната характеристика на модерната българска култура, където с две-три книги и безразборно четене можеш да се “образоваш” допуска непрофесионалисти да се занимават с проблемите на философията, историята и религията. Официалните институции на знанието обаче би следвало да реагират и да дават рецензия както на българското , така и на западното аматьорство в областта на хуманитаристиката, колкото и целево продаваеми да се те на днешния български пазар. От всички произведения на непрофесионализма у нас единство траколозите, които са световни учени, реагираха на опитите на американския интелектуалец д-р Стефан Гайд да разчете тракийското “писмо” и така да оспори близо половин вековната къртовска работа на траколожката колегия, чиято доайен, проф. Александър Фол беше изключителен професионалист, пред когото академичната европейска и руска историография сваляше шапка. Защото фактически работата на траколозите доведе до интереса към сензационните археологически разкопки у нас, от които се очаква икономиката да има приходи чрез експлоатацията на културния и религиозния туризъм, който е много ценен в Европа. РАзбира се, ние не оспорваме правото на всеки да се занимава с българската и балканската старина. Обаче ако непрофесионалисти влезнат в критериалността и знанието на медицината, архитектурата, строителното инженерство, ако хора без книжки станат инструктори по управление на автомобил, тогава ще настъпи сериозен хаос по народен принцип в България и в Европа. Защото по римска традиция в обещството се иска ценз, измерван в пари и в знание. Ако няма специализации и профилиране се стига до сериозно аматьорство, което не е страшно с това, че в България има по-голяма публичност и по-голямо финансиране от продукцията на реалния класен специалист, а с това, че е опасно за живота и здравето на човека с оглед неверните и некомпетентни продукции, възприемани от хората на юнашко доверие или с цел морални и материални дивиденти на управляваща класа или съсловие. Затова е чудно, чеизключително грамотната историческа гилдия у нас официално странно мълчи, когато се правят аматьорски опити с цялостно или детайлизирано обяснение на българската старина, която е от много тежък и сериозен тълкувателен и описателен порядък в свода на видовете грамотни цивилизации и култури в световната история. Затова представителите на официалните институции у нас следва да дават рецензия на популярното знание, масови представи и представяни произведения на изкуството от български и вносен произход, защото епохата на читалищните деятели ще отмине безвъзвратно с оглед многобройните университети и частни училища с добри библиотеки в България и Европа, както и с оглед качеството на вносната продукция, произведена от професионалисти. Както казваше покойният професор по археология Иван Венедиков от целия свод на българската интелектуална продукция през модерността в чужбина има неподправен интерес към съчиненията на българските военни – естествено хора без загубено сражение и пленено знаме. Има интерес и към свода на българската народна мъдрост, т.е. сборниците с народни умотворения на БАН, – естествено 1300 годишен несломен от превратностите на съдбата и от властовите институции в течение на 1300 годии интелектуален и познавателн оригинален български опит. Това са двете световни достижения на българите, които все още чакат своето художествено и литературно представяне. И би следвало да сме наясно – аматьорството може да е много патриотично и с благороден порив, но на фона на опита в историята ясно се вижда, че ние имаме професионалисти на световно равнище в областта на военното дело и в областта на книжовността, която не е бабина приказка за неграмотно население, задържано насилствено и цензурирана от хора без ценз, произеведни за обществени фактори по силата на мистичното посвещение в религията или в политиката в зорко охраняваните граници на самодейната българска модерност. Днес на световна класа у нас са много хуманитарни и технически учени, художествени писатели и някои спортисти. Тяхната рецензия, обществен престиж и достойно заплащане са въпрос на уважение към стойностите на цивилизацията. Защото едно е да дадеш сериозно обективно и почтено тълкувание на посланието на автентичната българска история, която е съжителствала с най-културните и силни военно-икономически сили в Европа в течение на хилядолетия, друго е да помпаш “национална” гордост, използвайки промитото съзнание на населението след 1878 година и през комунизма и историческата грешка на българите да направят своята културология самоотнасяща се с идеята, че сме най-велики. Силата и качеството на живот в успешните общество по света се основават на професионализма и знанието по сериозни и достойни реални познавателни критерии, а не на мистическата народноепическа метафизика и конспирацията в партията и Църквата. Политически и научни игри с цел конспиративно укрепване на властта и парите на определени хора там не се допускат, защото отговорността на европееца е дело на самия него и никакъв Голям брат, както бяхме свикнали през Съветския период няма да ти оправя посредствеността и липсата на ценз, които фактически са една от причините за нашите проблеми и страдания през модерността. И в това отношение БПЦ следва да се поучи ако иска да докаже претенцията си за божественост. Впрочем ние имаме опити от разпознаване на божествеността в нашата изключително дълга, сложна, градска, училищна, религиозна и ценозва културна характеристика. Ние впрочме на основата на грамотността, ценза и способността за разбиране на смисъла на традицията и духа на новото време сме разпознали много неща в историята и нашите водачи и културни дейци винаги са били на висока класа, докато не се въвежда критераията на читалищата и онова явление, за което Петок Славейков ехидно говори, че през Възраждането имало книги, които увещавали за няколко месеца да научиш чужд език. Ние знаем много добре стойностите на цивилизацията преди по етнически съобржения интереса на българската културология да се насочи към експлоатация на ресурса на българското село, което се мисли за етнически чисто и автентичоно българско, докато висаката градска и училищна култура остава пренебрегната и така ние си създаваме грешна представа за способността на българите и за сложността на нашия исторически казус, който е религиозен и етничен. И това се отнася и за историята и състоянието на БПЦ, чийто овластен днешен представител по културната си характеристика извън претенциите му за божественост и връзка с Бога е човек от село, завършил е техникум и е пълне аматьор в религията, историята и народната философия на българите, известни от сумата на интегралния исторически опит на нацията, която от 1300 години знае, че византийците не са опаасни с войската си, а с културата и учените си мъже. Затова ние не сме направили грешката на руснаците, които са объркали византинизма с православието и за това в България има народно-църковно начало, на което на последния църковен събор БПЦ измени и което начало постановява, че когато нещата с религията не вървят се сменя попа, а не принципите на вярата. И това е защото много знаем от историята на човечеството по принцип, преди аматьорския дух на “народното “ знание да влезнат като принципи за качване и издигане в БЪлгария, доразвито от принципите на мистичната конспирация и лансирането на чуждия специализант, който е с много нисък българистичен ценз и затова и на политиката и на Църквата й пречи народа, а не характера на знанието, което човекът от село с читалище и техникум е придобил и особено, ако той няма сериозан родова памет, която да го научи на неща, които не ги знаят дори учителите и университетските преподаватели у нас и в чужбина. Ние знаем много и затова нашата история, пълна с мистика и метафизика и голяма грамотност знае много.
Ние като българи знаем, че технологиите на Рим, които са продукт на рационалната материална мисъл на занаятчийството бяха победени от рицарския дух на новите индоевропейски народи и от способността да се разпознават явленията от страна на църковното духовенство, което в цивилизованите държави на Европа до Революцията винаги е било първото по важност съсловие в системата на качване и издигане на обществени елити, които да ръководят ефикасно обществото, което живее не само с хляб. Историята казва, че проектът за Европа в миналото е бил спасен, защото системата на разпознаване на битието е перспективно подредена и добре балансирана с разпознавателни понятия и исторически опит, които създават мащабни познавателни представи, държейки сметка за духовния свят. Един свят, в който БПЦ е включила системата на разпознаване на Вселената и битието съобразно българските народни поверия и обичаи. Всеки, който е чел правилно Евангелието знае, че основното изискване на Христос към Неговите последователи наред с благотворителността, щедростта и милостта е да проявяват способност да разпознават духовете и да се внимава на кой дух се доверяват. Това е ключът към доброто и пълноценно образование, което направи от Европа водеща световна сила в областта на познанието, а оттам и в социално-политическо отношение. Цивилизационният импулс на Европа като феномен на историята идва точно от образованата способност да се разпознава духовния свят и да се вписват фолклорните традиции в системата на разпознаване и класификация на природния свят и човешкото поведение. Трябва да се държи сметка за това, че духът движи материята на Земята и че в областта на осъзната и образована човешка дейност е важна ръката, а не предмета, който върши работа на човека. Фактите от историята показват, че технологично Византия е на по-ниска степен на развитие от занаятчийските произведения на езическа Елада. Византийските богослови и философи обаче разпознават повече явления от битието в сравнение с езическите учени. Благодарение на вътрешната философска способност на гръцкия език и на философията на световни свещени текстове византийците успяват да запазят Цивилизацията дори и след смъртта на държавата им. Идеята за спасението и човеколюбието, които са основен мотив в съзнателната дейност на културния европеец всъщност раждат и идеята за хуманността и свободата в наши дни, защо свобода без човеколюбие и истина в метафизичния смисъл на понятието води до тирания, по-ужасна от тоталитаризма. Това го видяхме като философия на поведение през годините на т.нар “преход” у нас след 1989 година. Поуката от световната история е, че един проект става успешен на Земята когато се разработват системи за разпознаване на явленията съобразно познанията на духовния свят и света на интелекта, които подреждат рангово обществото, на което служи материята, а не обратното, което си е чисто идолослужене както е казано в Евнагелието. Този опит ние сме го усвоили прекрасно когато сме били свободни и независими, т.е. когато ние сме подреждали културното пространство на нашето битие без да се влияем от никоя Велика сила и когато ние на основата на славянобългарския език сме давали имена на явленията от живота и природата. Ние знаем прекрасно в нашия автентичен опит, че трябва да се изпълнява духът, а не буквата на Закона, поради което сме успели да разпознаем много добре всички явления и исторически фигури, които историята ни е предоставила за разпознаване и които преди модернизацията сме описвали и систематизирали на своя собствен език, съобразно нашите суверенни и независими идейно-инетелктуално житейски представи. Пример за систематизация на природния свят е българското билкарство, което днес е забравяно целенасочено за сметка на латиноговорящата медицина. Всъщност когато модерните антибългаристи говорят за изоставане и малокултурие на българите през модерността заради вековното турско робство обикновено се има предвид, че ние като национална житейска философия и битийна представа не сме се материализирали и рационализирали въз основа на задължителна и всеобща подготовка в нашите училища за разпознаване на материалния свят, което стана с нас едва през ХХ век през комунизма.Това свойствено на българите вглъбяване в духовното, мистичното и ирационалното, това разпознаване на Вселената посредством нашите обичаи и поверия , които са търесене на закономерности и взаимовръзки в природата всъщност ни спаси от претопяване през годините на турското робство и комунизма, и е единственият спасителен белег на бъдещето ни оцеляване като уникална нация и специфичен културно-философски субект. В докладите на католическите мисионери от турско време ясно се казва, че българите не искат да четат нито латински надписи, нито вярват на гръцкото духовенство. Тази забележка на проникновените латински мисионери, които са систематизирали явленията от природния и духовния свят през времето на Великите географски открития, означава, че българите много правилно са схващали, че от изразните способности на славянобългарския език и от подготовката на духовенството и учените им зависи тяхната логическа и интуитивна система за разпознаване на явленията на битието, от което разпознаване зависи бъдещето на същностната национална сигурност, схващана като отстояване на правото българите да бъдат самостоятелен цивилизационен субект под слънцето. Това значи, че за да има ресурс Европа да върви напред то следва да приеме перспективния модел на българското разпознаване на света и да запази и развие българщината, която е дефинирана от културното изповядване на вярата и от хуманитарната наука на собствен език в пълноценния им общочовешки смисъл, а не като технически инструмент за власт на една клерикална и академична институция, които в България често пъти са изпълнявали враждебни нам исторически поръчки. Запазването на същността и тъканта на българщината в комплекса на православието, славянобългарския език и природните обичаи на българите означава създаване у европееца и въобще гражданина на света основи на мисленето и поведението като общотеоретична и логическа постройка, която да породи правилна рангова подредба на явленията и заедно с Божието вдъхновение да се създаде първо хуманитарен, а после технически модел на разпознавенан явленията от Вселената. Затова някои по-проникновени философи, които не страдат от антибългаризъм и антихристиянски предразсъдъци казват, че основата на българския национализъм е способността да разбираш истината, да проявяваш Божествената любов и да умееш да правиш добро. В тези именно цивилизационни явления са били съсредоточени усилията на традиционното българско възпитание и образование и от защитата на тези цивилизационни явления произлиза прочутата българска храброст, която е воювала не за материални изгоди, а за нашето право сами да си поставяме цивилизационните задачи за разрешаване през вековете. Нашата храброст не е следствие на реално осъзната материална сметка, т.е. това, което се крие днес зад думата “интерес” в културологичен смисъл на думата, а в едно метафизично духовно осмисляне на представите за свещеност, което детерминира понятието за религиозност и което свещено днес се обозначава като съхранител на истината и любовта. В този смисъл сградата на храма е евтина стопанска постройка, ако в нея не се пази духът на истината и на любовта, както е казано и в Евангелието, а свещеникът става чиновник и требничар ако не защитава и разпространява тази любов и истина въз основа на кодовете на разпознаване на световните феномени, които кодове се съдържат в българския писмен и устен историко-филосфски опит, който все още чака своя подобаващ историко-философски труд, който да систематизира и синетзира на вселенски понятиен език чрез философията на славянобългарския език притчата от световното битие на нациите през вековете. Защото религията се разнознава материално чрез предметите на култа, но духовник асе разпознава не чрез расото и медальона, който носи, а черз делата на любовта към Бота, ближния, истината, милостта и справедливостта, които дела ние умеем да разопознаваме и които дела са общочовешки и разбираеми за нас в бъдещия свят, който ни предстои да живеем. Ако bg –духовенството не може да обича, ако не защитава истината и милостта, ако не прави материални и морални дарения на своите ближни, ако не настоява за справедливост в обществено-икономическите отношения и философията на политиката на ЕС, ако не раздава даром по думите на Христос, ако не прави добро и полезно даяние на хората, то тогава нашият разопзнавателен модел ще трябва да избира между западното християнство, което умее да върши тези евангелски дела и между православието, което според анализа на издаваните в България книги се възприема повече като идеология и средство за власт над хората, отколкото като боговзъхновено вероизповедание. Защото трябва да е ясно на БПЦ, че комунизмът създаде алтернативност във всички сфери на живота, които действат без участието на Църквата или въпреки Нея, имайки предвид равнището на кадрите като интелектуална и морално-волева подготовка. Комунизмът ограмоти българския народ на няколко чужди езика, създаде здравеопазване , което е на световно ниво и организира социална дейност, която въпреки недостатъчния характер на своята дейност все пак подпомага българина в тези тежки дни. Свободата да пътуваш и да притежаваш собственост пък те прави независим от политическата и икоомическата конюнктура. Ако комунизмът не беше репресивен и признаваше Бога , то неговият край щеше да бъде далеч във времето. Натрупаната грамотност и здравната и социална денйост без Църквата поставя въпроса доколко присъствието на БПЦ в модерния свят е продиктувано от рационални и материални съображения, които ръководят мисленето на модерния човек. Защото ако БПЦ иска да си оправдае материалния и моралния ресурс, който е вложен в Нея от страна на многострадалния български народ Тя трябва да разбере, че неин опонент не е кукера и носенето на мартеници, а световния философ-атеист, който е моделирал българското образование, режисьора и сценариста на Холивуд, който не можеш да накараш да си спре гледаната продукция, агресивния и атомизиращ обществото рокендрол, който няма послание към човечеството освен пряката развлекателна полза от слушането на неговите основни три акорда, материалните идоли на младежта и на страците, за които никой не мисли в България, а те имат нужда от проповед и духовна служба защото им предости среща с Бога по-скоро отколкото това предстои на младите, алтернативата пред образования човек, който може да чете Библията на класически езици и който няма нужда от свещеник за да си прочете молитвите в тайната си стаичака според думите на Христос, култа към тялото, който се налага в световен мащаб и масовото разпространение на езическите митове, епоси и саги, които се изучават масово в университетите и които в България се изявяват чрез държавния култ към тракийската античност. Проблем за БПЦ е новата световна празнична система, която е алтернатива на църковната обредна празничност и която носи в себе си хуманен смисъл, който не виждаме в делата на духовниците, ако те разбира се имат някакви дела, а не чакат пасивно, т.е. “молитвено” Божията милост да им даде благоденствие и престиж в обществото. Силата на БПЦ идва от историческата рецензия, че Тя е спасила нацията в годините на изпитания. Тази историческа рецензия обаче не може да спаси БПЦ вбъдещето. Защото католици и протестанти също имат участие в българското Възраждане, образът на революционера, който е алтернатива на духовника също е на почит в България, светската история е композирана социално-политически и материалистично като дух и философия на преподаваните предмети и единствено задължителното образование по религия с православна насоченост може да закрепи православието в България като част от ЕС. Дали обаче до такова образование ще се стигне и полезно ли е то, с оглед на факта, че интелектуалната и нравствена подготовка на bg –духовенството не е на световна класа е въпрос, който българското общество тепърва ще решава. Защото религията и нейните организации не са средство за политикономическа власт, нито са катедра по идеологическа чистота, нито са средство за материален лукс на владиците, докато народа и верните на Бога изнемогват и не могат да се нахранят пълноценно. Ако не разпознаем света като истински християнски, според най-добрите образци на човечеството, които българинът познава, то ние ще разпознаем света като комунисти, но тогава изниква въпроса За какво е Църквата?, защото ако комунизмът признава Бога, то неговият разпознавателен модел ще бъде сериозна алтернатива на всички известни досега достижения на човечеството, за което посткомунистическите държави имат сериозна база данни, която лесно може да бъде активирана ако БПЦ продължава да се бори идиотски със селския курбан и с нестинарството, докато по същото време духовника мисли и действа ограничено-провинициално в рамките на историческия материализъм. Защото чудеса стават и в католическия и в протестантския свят, а лично аз не знам да има чудо през последните 20 години, освен разбира се чудесата през времето на комунизма, които БПЦ нит осистематизира, нито разпространява, защото страха от силния господар у БПЦ е по-силен отколкото страха от Бога и така БПЦ ще си чете молитви, които всеки петокласник у нас може да прочете и ще си извършва служби, които интернационалното православие ни позволява да слушаме и гледаме на сръбски, гръцки и руски език и затова ще се питаме “Какво е българското на православието?” и така сериозно ще се контестира съвременния лозунг на БПЦ, заради който Тя получава политикономически облаги, че Тя и само Тя е пазител на националната идентичност и затова трябва бедния български народ да налива всякакви средства в Нея. Затова БПЦ трябва да е наясно – ние имаме алтернатива на живота и невъзможността на БПЦ да каже кой човек с еспасява ни прави свободни в конфесионално отношение. Затова и задачата на БПЦ е много тежка в съвремеността и Тя няма защо да се оправдава за собствения си натюрел с последните дни на отстъплението. Атаката срещу християнството в световен мащач не е основание да се крием по храмове и манастири и да тръбим за историческия принос на Църквата в спасяването на народността, защото самата народност с оглед интернационализма и глобализацията вече не е същата, каквато беше преди 50 години, откогато произхождат и основните богословски и идеологически текстове на БПЦ. БПЦ има световна задача и в нея трябва да участва според разпознаванията за християнство, което Европа има в историко-културния архив на общността. А там БПЦ я няма и с това нещо владиците следва да се съобразяват, защото системата за комуникация и научните специализации са много по-силен проповедник на друговерието от една елементарна театрална постановка от “еретически” автор. Да не говорим че за езическите и атеистични произведения БПЦ си мълчи, а за другохристиянските надига вой до небесата, което показва доколко чистото евангелско християнство и ревността към Бога е в основата на реакциите на Църквата.
Без разпознаване на духовете и нова рангова подредба на материалния свят в нова класификационна верига идеята за истината, любовта и доброто се превръщат в игра на езиковите интерпретации на рациото, което размива устоите на идентичността и на жалоните в житейския път на човека. Всяка една рационална система може да рухне и да бъде разбита ако човек пожелае това. Затова от историко-философска гледна точка смело може да се каже, че ние се запазихме като народ, защото съсредоточихме вниманието си за създаване на класификационна система за разпознаване на явленията от духовно-идеалистични позиции. Днес материализмът , латинизацията на езика, рокеднролът и зрелищата убиват тази наша с векове градена способност. Затова ние се чувстваме застрашени от новото време, което не е разпознато от страна на властимащите чрез български философски категории и наши автентични цивилизационни критерии, което личи от философията на преподаваните в училищата хуманитарни дисциплини, които са латиноезични по своята терминология, детайлни по своята философия и прагматично-технически ориентирани като жалон на житейско поведение у младия човек. А историята казва, че през миналото ние сме успели да създадем рангова подредба на понятията и представите, която беше философски тео и антропоцентрично ориентирана, поради което нашият автентичен обществен елит в миналото е изключително хуманен в помислите и действията си. Дори и когато става дума за български военен елит, който е винаги е бил рицарски, а не бандитски, каквито са военните елити на някои образци от историята. Докато Западът класифицираше света след Великите географски открития по прагматико-материалистична система на разпознаване, т.е. основите на технологичния фетиш на нашето ново време, то ние, българите, класифицирахме света по принципите на идеализма и духовността, като знаехме, че природата и нейните сили са резултат на Божието творение, венец на което обаче е човекът. Националната катастрофа, както може да се определи модерността на България, не дойде от факта, че се наредихме на страната на губещите по време на войните от началото на ХХ век. Националната катастрофа дойде от факта, че ние възприехме като базисна философска теза на образованието си видово-естествената система за разпознаване на света, като пренебрегнахме предложението на Найден Геров за създаване на православни гимназии, където да се преведат всички понятия на изучаваните предмети на славянобългарски език. От друга страна ние се плъзнахме по линията на практическата и пищно платената в пари евтина политика при вземането на цивилизационни решения, което постави детайла в познанието на ръководно място наместо общият възглед на духовността и оценъчната система на надпространствени и вечни явления да бъде скала на оценка на развитие на обществения живот. Затова рухна и комунизмът. Ние създавахме технократи и политикономисти през модерността и занемарихме висшето богословие, философията и хуманитаристиката, като нашите учени бяха главно тесни специализанти на общата философия на науката на чужди школи и като такива естествени проводници на небългарско влияние, в което на тях им беше отсъдено мястото на изпълнители, а не на автори на решения. Така ние катастрофирахме с оглед притчата от успешното българско Средновековие. Освен това духовенството ни се материализира и детайлизира в своите възгледи за живота, поради което днес Църквата не може самостоятелно да разпознава явленията от битието поради което прибягва до чужда помощ или става зависима от конюнктурни фактори с по-добра хуманитарна подготовка от клира. И освен това БПЦ не държи на истината, милостта , справедливостта и достойното възнаграждение на нейните верни, които с жертви и страдания защитават истините на вярата в усилни времена. Това е тъжен факт, който ни предупреждава за бъдещи цивилизационни изпитания в отстояването на тъканта на българската самоличност. Нашето страдание през модерността се обуславя от факта, че ние излязохме от разпознавателната система на българската традиция през модерността и така излязохме от дефиницията на българщината, която измерва битието на човека с духовно-идеалистични категории и стойностни същностни езиково-философски понятия. Това е коренът на българската трагедия, когато от нация воин и книжовник ставаме нация от обслужващ персонал в културния смисъл на думата, на нация, без символи, вяра и Бог. Което в нашия вариант означава, че хода на историята не е път от по-лошо към по-добро за нас, българите, което пък означава, че е крайно време да създадем българската идея във философията на историята чрез богопознанието и антропопознанието въз основа на нашия автентичен опит. Факт е, че ЕС към който се присъединихме по материални съображения няма идеалистичен духовен проект, освен ако разбира се не реактуализира християнството или ако не се появи нова религия, която да даде нов цивилиационен импулс на общносттта. Точно това нещо ние трябва да разпознаем като нация, ако искаме да съществуваме под слънцето за години напред.
И накрая – основният въпрос пред съвременността, ако разбира се няма нова война между Изтока и Запада е “Църква или Революция”. От една страна - Христос Истинний Бог Наш, а от друга страна Красная армия всех силней Това се две абсолютно верни исторически твърдения. В България има смесване на тези две явления в понятието “национална революция” , което обаче лесно може да премине в социална и атеистична революция която да се впише в антиглобализационен проект. Това значи загърбване на вселенския и интернационален проект на Църквата – факт, за който православните в България и по света следва да си дадат сметка. Освен ако не се състави разпознавателен и понятиен рангов апарат за разбирателство между Църквата и Революцията. Ако въобще някой у нас и в чужбина го е грижа за нещо повече от световно влияние, пари, материален ресурс, от който дух не може да се роди според българския разпознавателен модел на Вселената.
Важен момент в разпознавателната система на българите е разпознаването на божествеността. Това се прави , защото вярата не е наивитет, нито мистично преклонение пред свръхестествените несистематизирани от науката тайнствени сили на битието, нито е идиотия, която хората проявяват. Божествеността у нас се разпознава чрез доказателство за свещеност на текстовете и доказателство за тяхната полезност и добрини за хората, чрез Божия намеса, чрез видение, чрез откровение по време на сън и в транс, и чрез изследване на екстатичния момент в съпреживяването на вярата, роден от аскезата на религията. Доказателството за божествеността е изпълнение на молитвите на свещеника и неговите треби, а не да се плаща авансово без касова бележка молитва, която Бог може и да не иска да изпълни по съображения за недостойнство или лицемерие на попа. Божият избраник се доказва чрез дарба, дарена му от Бога – дарба за учене на езици, дарба за наука, дарба за словесност, дарба за лечение и дарба за предсказание. Така божествеността е реално проверима и тя се доказва и от фактите на историята, коитокато последващи събитието на вярата оправдават или доказват неговата правдивост. Допълнително доказателства са актовете на човеколюбие, образователната и просветната дейност, която е качествена и е конкордирана със системите на познание на света, известни досега на човечеството. Българите ценят прекия контакт с Бога, актовете на човекюлбие, високото знание , милостта и справедливостта на този, който е номиниран за Божи служител. Иска се познаване на свещените текстове и способност за словесност и художественост от страна на човека, който твърди, че е в контакт със свръхественото и се иска тълкувания на битието в един мистичен, трансцедентен и метафизичен смисъл, изразен често в тайни кодови послания на българската хуманитаристика. Това се и изискванията към т.нар. феномени, като за контакта със свръхестественото се иска опитна проверимоост и референции от хора на познанието и житейската опитност на веровите представи от миналото и настоящето. Ако тази система се представи като кръстосана диаграма на изявените в историята български изисквания към божественото и неговите представители на Земята, ще се види ясно, че много от кадрите от БПЦ не отговарят на тези критерии, както и много от т.нар. феномени. Защото светостта и съвършенството са познати на българите и в народната критериалност на религиозността и нейната практическа стойност за човека ние имаме приноси и постижения, които се знаят от тесен кръг специалисти, но за да се пази имиджа на БПЦ и да не се бърка работата на феномените те не се изнасят пред широка публика. Но това трябвада се каже ясно, защото освен мистиката на расоносното посвещение има принципи на вярата, залегнали в опита на цивилизацията и един ден те ще се откроят и за българите, които за жалост никога не са учили и няма да научна вскоро време в официалното държавно образование, че централната интрига в нашето минало е състоянието на религиозния въпрос и характера на етничността, които детерминират реалната автентична история на българския народ, известен в средновековието като народ от мистични воини –идеалисти, пророрци, книжовници, писатели и полицаи, но не ченгета, а високи професионалисти на държавната и национална сигурност, гарантиращи успеха на българската нация в една грамотна и културна враждебна нам среда, силна не толкова с оръжието си, колкото с грамотността си и със специалистите по религия и познавателни системи на човечеството. В този смисъл историята у нас не си е свършила работата, БПЦ не знае нищо за българите и в този аспект виновен става народа, а не неграмотните му управляващи след 1878 година и духовни йерарси, които търсят легитимност и подкрепа от чужбина, а се издържат от един народ, който се мотивира в своите лишения и страдания през новото време от национални каузи и идеи. Затова въпросът със системите на разпознаване, особено на невидимия свят и в духовността и интелекта са от ключово значение за възвръщаемостта на даренията, направени от благородния български народ в полза на Държавата и на Църквата – двата основни институти на експонацията на легитимисткия път н абългарите, обусловен от християнската сентенция, че властта навсякъде по света идва от знанието. Другото е мистична конспирация и групировки и тайни организации, които винаги се провялат, особено в европейскатанагласа за откритост и прозрачност на деянието и биографията на политическия ,научния и религиозния деец на Стария континент.
Въпросът с врачките и масово разпространените в България хороскопи и гадателства има две човешки страни. Едната страна е чисто ирационалната, психологическата, а другата е парично-стоковата и обществената. Ирационалната страна на посещаващите врачки и гадаещите по хороскопи е тази, че българите като народопсихология отколе имат съзнанието за една свръхестествена сила, която доминира в живота на човека и която направлява неговата съдба, намесвайки се в човешките планове. Тази предпоставка в съзнанието на народа по принципни богословски положения е много добра основа за създаването на класическо религиозно чувство и умонастроение, защото истинската вяра в Бога започва твърде често с вярата в ирационалното и свръхестественото. Идеята за свръхестевеното и чувството за свещеност, които са силно застъпени в автентичната българска народна култура са предпоставки за ортодоксална религиозност. През годините на комунизма обаче това чувство и разбиране за живота беше потискано и преследвано от крайно рационалния исторически материализъм, поради което предствата за свръхестественото се отне от богословската наука и се пренасочи към т.нар. “феномени”, знаме на които беше личността на покойната Ванга. Личността на Ванга, интересът към която в чужбина надминава интересът към всичко българско от годините на социализма, обаче наред с проявата на някои необясними за рационалната логика и информационен свод на науката ирационални явления беше дълбоко религиозна. За съжаление обаче идеята на месианско-пророческото начало , устойчиво като културна нагласа у българина изобщо не е разработено ръководството на БПЦ, което както всички нас години наред е изучавало една псевдоистория и неверна народопсихология на българите, чието знаме е незавършилият висше образование марксист Иван Хаджийски. Затова тази вяра днес е атрофирала и неправилно насочена, тя е нездрава и е свръзана с онова явление, което в православието се нарича нездрава мистика. Днес почитателите на екстрасенси, баячки и автори на хороскопи не знаят каква вяра изповядват. А сред посетителите на врачки и автори на хороскопи има много известни и влиятелни лица в политиката и икономиката. Което е много притеснително за примера на подражание, който известните и влиятелни лица дават на по-обикновения човек. Някои от посетителите на гадатели и магьосници – има и мюсюлмански ходжи, които се радват на посещения от страна на християни – наричат себе си православни, но това е традиционен рудимент на рационално убеждение за историческа верова принадлежност, което не изхожда от евангелските Писания, а от един зле разбран национализъм, който вижда религията като традиционен крепител на националното самосъзнание. Почитателите на гадания и хороскопи обаче или не знаят нищо за Бога, или имат такава представа за Него, която не е истински православна и не изхожда от интерпретацията на Евангелието и от посланията на Светото Предание. Често пъти хороскопаджиите и самите врачки са объркани хора, които не знаят в какво да вярват и които внушават на своите поклонници една обърканост, която е по-опасна от научния атеизъм. Хроскопаджиите и врачките, както и техните фенове са хора, които не са стъпили на здравата основа на църковността и на чиито души не е посочен убедително пътя към храма, в който те да намерят упование, изцеление и оправдание. Допълнително БПЦ не разтулкува Божията воля и знаците на съдбата на българите, а науката изучава псевдотекстове, откъслечни извор и изкривени анализи, които не дават възможност за надеждна научна прогноза. Затова врачките и гадателите разцъфтяват у нас.От друга страна има и чисто користния елемент на печалбата, защото псевдогаданията на врачки и хороскопаджиите носят много добра печалба и наместо да отвориш сергия за плодове и зеленчуци можеш да отвориш ирационална сергия за надежди, които липсват на обезверените от прехода българи. Затиснати от някаква беда посетителите на врачки са изгубили своята лична и обществена вяра, не вярват на нищо, дори и на науката, която е новата религия на модерния образован човек.
Именно върху психическата нестабилност и в неосъзнатата вяра в свръхествественото се крие и силата на врачките и магьосниците. Някои от тях са самоуки, но много добри родени психолози и те преценяват състоянието на душата и интелекта на отишлия при тях и съобразно това провеждат своята дейност. Врачките и хороскопаджиите опипват почвата на нашето разположение да съпреживяваме света и въз основа на това развиват своята дейност. Като казвам това имам предвид главно екстрасенсите, които под новото чуждо име развиват отдавна познати на Църквата нехристиянски практики, влияещи върху психиката на днешите хора. Затова когато християнинът говори за днешните врачки и хороскопаджиите той трябва да има предвид, че проблемът е много сложен, той е старинен, но се реновира с нови латински понятия и “научни” методи и не може да се обясни само със суеверие и липса на църковна грамотност. Става въпрос за отдавна търсенето от човека и българина алтернативно познание за света, което да не е елемент от византийско-католическата и атеистичната интепретация, щампа на световните унивреситети в които не се учи българистика. То и в България не се изучава и не се финансира българстика, но това е обяснимо с оглед културния стандарт на нацията от епохата на читалищата и рабфаковете у нас. Тук става въпрос вече не само за психология, но и за обективна и субективна невъзможност на модерния човек да намери своя път към Бога. И върху това трябва да се замислят както философите, така и богословите, които следва да развиват такова модерно знание, което да използва автентичния верови опит на българския народ, а не да бъде тясна специализация на научна теория, чиито постулати не са родени от нашия автентичен път на познание на света, запазил нацията през изпитанията на вековете. И тук грамотната гилдия от професионални български историци може да окаже неоценими услуги на българите, както винаги го е правела в дни на изпитания на нацията още от епохата на славното ни Средновековие.

Подбрана библиография на Стефан Чурешки

Научни публикации

Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, www.pravoslavieto.com , www.slavicorthodox.hit.bg , електронното историческо списание Anamnesis, и страницата sc.atspace.com.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...