В търсенето на ресурси чрез конспирация или за философията на “прехода" в България
© Стефан Чурешки
Пресечната точка между труда и знанието с техните сумарни материални, интелектуални и морални ползи е графиката на класификация на възнаграждението и разпределянето на ресурси е според степени на принесени ползи за отделната личност и обществото в системата на показани знания и положен труд. Така е от историята на познатите досега цивилизации, които не действат мистичино-конспиративно в своите политически и културологични нагласи на организация на живота в тях. В света и в историята на цивилизациите има три вида работа, която използва всички форми на ресурси, които са познати на човечеството. Това е работата срещу заплащане, работата по убеждения и работата чрез културно и психологическо зарибяване на населението. Винаги съществува една привилигерована група хора, която разпределя ресурса и финансира непроизводствената дейност, защото при материалното производство всичко е елементарно ясно – има изначална материя, тя се обработва, придава й се вид, след това хората й опредлят цена и я изнасят на пазара. В непроизводствената сфера обаче ресурса се разпределя то типа религия, обществена философия и от идеологията на обществото. В миналото такъв надчовешки фактор с учението за своята божественост е била Църквата, която е била меценат на културата, изукството, знанието и видовете непроизводствена дейност, като в европейския варинат на религия е подбирала боговдъхновените, талантливи и надарени хора за да вършат непроизводствена дейност, отдавайки по такъв начин слава на Бога, от Който произтичат дарбите и талантите на човека. БПЦ не е правила изключение от разпредляне на ресурса до 1878 година, когато мистични конспиратори, обявяващи себе си за националсти правят българската Държава, която се заема с разпределението на ресурса, използвайки неграмотността, безкултурието и простотията на българския народ като му обещава, че отдавайки живота и здравето той скоро ще бъде велик – първо етнотериториално обединение на етноса, а после модерна инфраструктура, която ще възвечили нацията. Така непроизводствения ресурс, заложен от прости грандомани и неуки хора като Стамболов и Захари Стоянов отива главно за издръжка на войска и полиция, като на културата почти не се обръща внимание, а Църквата е пренасочена главно към поддържае на националното съзнание на българите извън границите на Държавата. След провала на този модел на експлоатация на ресурса на българите и главно организирането на непроизводствената сфера идва комунизмът в България, чиито български корени са в текстовете и делата на революционерите и просветителите от късното Възраждане, моделът на възприятие на света европейски, а практическата сила и образец; на политиката им е руски, т.е. поствизантийски. Комунистите , които отричат Бога и поставят въпроса за нуждата от Църква като непроизводствена област искаща огромен ресурс за поддръжката й учат, че са избрани от закономерностите на историята и като цитират комунистическите философски стъпват освен върху образците на революционна дейност у нас през Възраждането и върху пророко-месанските очаквания на българите, отразени в артефактите от езическия период и от есхатологично-апокалиптичната книжнина през средновеквоието и някои параметри на устната българска народна култура. Моментъ обаче на избраност от надчовешки фактор присъства съвсем ясно и отчливо в идеологията на комунистите. В комунизмът трите вида работа – срещу заплащане, по убеждение и чрез зарибяване, се експлоатираха задълбочено и интегрално с оглед натрупания научно-технически опит, който комунистите не отричаха, на всички нива в българското общество, като скромното заплащане и зарибяването на българския народ бяха компенсирани от затворени граници, цензурирана и редактирана информация, конспиративно-партийни назначения на наши верни и проверени хора и незачитане на ценза, културата и знанията на хора, които не са удобни на властта. Извънредно много ресурси отиваха в непроизводствена дейност като хора със скромни възможности и образование получаваха морални и материалин привилегии, защото подкрепяха властта на Избраните от историята комунисти, чиито философи и мислители в България се изучаваха като религиозно-пророческа литература, което заедно със страха от репресиите направи властта на комунистите много устойчива и на практика продължаваща в социално-културни конотации и досега. Особено много усилия комунистите полагаха в разработването на населението да работи по убеждения и чрез зарибяване в името на светлото бъдеще, защото властта нямаше сериозен ресурс за да възнаграждава според заслуги и свършена работа както на Запад. Новото през прехода е признаването на непроиводствената сфера на религията, като върху характера на българската религиозност, добре изучена и позната на комунистическите етнолози и антрополози се наслагват няколко непроизводствени типа, които боравят с религиозен характер на дейността си. Така се каращисва моделът на науката и религията, чийто синтезиран тип са политолозите и социолозите, които заедно с врачките и гадателите имат ролята на религиозния пророк, който не присъства в официалните религиозни представители. Съюзът между бившата БКП и интересната БПЦ се подплатява на национална основа, като мястото на историята с нейните избирателни факти и целеви тълкувания се прилага да заздрави убеждението, че след ноемврийската власт на комунизма е народна и че Църквата е народна. Същевремено и двете воядт агресивна интернационална дейност, съгласувана най-вече с Москва и с познанието на съветските и руски академиц, които са конструктори заедно с висшите руски православни духовноци на новата имперска политика на Кремъл. Моментът зарибяване на народна и историческа основа е много важен за комунистическо-религиозната власт през прехода, като характерното е , че партийният и църковен ресурс се засича в новата фигура на бизнесмена, който предпочита както през комунизма да води непроизводствена дейност и главно чрез специфични консултации и анализи получава огромен ресурс за да пази устойчивия народен характер на държавата. Може ли обаче вбъдеще да се използва човешкия и материален ресурс на България чрез зарибяване и убеждения? Отговорът с оглед отиващата си следвъзрожденска наивност и селски произход с техникум на модератора на българското обществено мнение досега е твърдо не. Тогава изглежда структурата на България във финансов и културен аспект на финансиране на непроизводствена дейност ще се управлява по линията на конспирацията, и ние въз основа на известните ни данни от историята и днешното ежедневие твърдим , че има нещо като български заговор в Европейския Съюз. Защо има заговор? Защото дейности, които не са производствени и са на по-ниско равнище от европейските дейности в тази област получават огромни средства на фона на средствата, които получава българският учител, лекар и учен, които са на световна класа. Защото в България се разработва патриотичната функция на културата, като чрез средствата на мистико-епическото начало, характерно за националното съзнание и култа към конспирацията у българите се правят опити да се задържат българите да не емигрират и да се жертват за каузата, като търпят страдания и лишения. Отново както след 1878 година се използва зарибяване на “национална” и този път – това е новото в посткомунизма – и религиозна основа, наместо в страната да се използват държавните и религиозните институции за да въздават справедливо, достойно и честно в цивилизационно отношение възнаграждение на тези, които могат да работят и имат добра квалификация според нормите на показано знание и положен труд с принесени ползи на частния и общствен живот на българите .Защото конспирацията на българите, чиито модерни национални герои до един са конспиратори са с портрети във всички държавни учреждения и действащата социално-икономическа конспираци я в България има за цел да утвърди във финансово и политическо отношение наследниците на комунистите в биологическо отношение и така да продължи програмата за биологическо претопяване на некомунистите, каквато е била разработена по времето на социализма. Защото в България продължава да се поддържа историческия материализъм, което води до сакрализация на материята, която е религията на комунистите и заради която те мразят духовността, интелекта, честността и идеализма, като не финансират никаква подобна дейност, извън хората и сферите на дейност, които могат да зарибят населението или да го накарат да работи по убеждения в името на светлото бъдеще на капитализма. Естествено БПЦ както и сектите по цял свят също разработва хората да й работят по убеждения и чрез зарибяване, позовавайки се на страха от Бога, на исторически и културни разработки на светски лица и миряни, на нещастията на човека и на психологическите разработки на световното православие, където водещи специалисти са руснаците, сърбите и гърците, с които БПЦ кокетничи. Същият този клир, който няма нито едно произведение на световна и европейска класа се вози в скъпи коли, притежава много имоти, има скъпи предмети на лукса и цени формалностите и етикецията в обществения живот на България и Европа. Сякаш ние не знаем до какви сътресения е довело в Европа и САЩ неправомерното забогатяване и лукса на Църквата без за това да има положен труд и показани знания според световните норми на историята и актуалната международна информация извън логиката на мистичното посвещение на конспирацията, практикувана и от БПЦ, направена от Църква на конспиративна ниско качествена катедра по идеологическа чистота след дейността на старостилците у нас. Каква е логиката Църквата да бъде богата при мизерстващ народ, освен ако не участва в мистична конспирация преди само на национална, а сега и на социално-икономическа основа? От свода на историята и съвременното състояние на света е известно, че има два пътя пред човека и нацията. Единият път е да бъдеш на световно културно равнище във всички сфери на живота, като се започне от материалното производство и се свърши с произведенията на изкуството и естетиката. Другият път е да бъдеш нечестен и престъпен, като правиш конспирации, особено в науката и религията, като престъпваш законите и създаваш мафия, която също е вид конспирация, като правиш нечестен кадрови и нискокачестевн подбор от свои хора и като възнаграждаваш и даваш пари по някакви мистико-ритуални показатели, които нямат нищо общо с достиженията на Разума и труда в световен мащаб. Историята казва, че идеята за държавата и идеята за църквата няма нищо общо с теорията и практиката на конспирацията, към която българите са силно пристрастени още от Средновековието, според данните на историята на Църквата на Балканския полуостров. Затова ние на практика нямаме ресурс в условията на свободно движение на хора, на обмен на идеи и разработки в областта на идейното и интелектуалното ноу-хау , при наличието на хора с по две-три висши образования и владеене на повече от два чужди езика и при европейски норми и критерии, които ценят труда и знанието и зачитат разума и квалификацията на човека, ако тя работи за благото на Европа, към която по конспиративно-революционни и материалистични съображения се присъединихме преди време. Защото това, което съм научил от историята в световния университет “Св.Климент Охридски” през периода 1987-1994 година, това е че историята не търпи посредствени хора да представляват велики човешки идеи. И това нещо скъпо платените официални представители на България в областта на политиката, религията, културата, изкуството и науката би следвало да го знаят, ако искат да разберат защо комунистическата религиозна секта се провали в хода на световния исторически процес.
Какво казват историческите факти, които всеки може да провери? Васил Левски, национален герой на българите, мистичен конспиратор, свързан с масонството според някои нови публикации, архитект на Революцията в България и създател на тайната полиция за репресии главно над богати българи. Стефан Стамболов, мистичен конспиратор, министър-председател на България, участник в политически заговори. Захари Стоянов, мистичен конспиратор, масон, министър на образованието на България, макар да се е научил да чете и пише на 19 години в читалище. Христо Ботев, национален поет, конспиратор, остър противник на религията и на богатството. ВМРО – конспиративна организация, убиваща в името на своята идея, всеки, който я засяга. Танйи военни заговори в България след края на Първата световна война, тайни групировки, които правят политически преврати. Комунистите, конспиратори, революционери. Бившата ДС – конспирация. Българската икономическа и политическа мафия – конспирация. Но проблемът ни не е в самата конспирация, била тя “национална” или социално-икономическа. Проблемите са други, защото в света има конспиративни общества, които не пречат на страните им да се развиват. Единият проблем е, че ръководителите на българската конспирация, която е строго йерархична и централизирана са неграмотни. Когато в една централизирана властова структура вкараш неграмотност и ниска култура по силата на корелацията и субординацията, която е светкавична в централизираните общества следва разяждане и унищожаване на качеството и невидимите връзки на изконното от историческа гледна национално и духовно начало изразено в българския вариант като православие, славянобългаризъм и национална традиция от 1300 години и затова конспирацията в БПЦ на практика работи срещу българите с оглед изконния им култ към истината и знанието, възприемани от автентичната българска народопсихология в един универсален метафизичен и силно издържан логически културен аспект. Вторият проблем на конспирацията е, че отделяйки време и средства за поддържане на култа към конспиративните вярвания и принципи на познанието ти губиш време и не се квалифицираш, което на свободния пазар те изхвърля автоматично от трудовата борса ако не прилагаш нечестни методи и фалшиви критерии за работа и възнаграждение, както се прави в България, в това число и в редиците на БПЦ, която според нашите анализи си пази ресурсите, които са на второ място по стойност след ресурса на Държавата за да поддържа кадрите на БСП и бившата ДС, защото те заети с политика и мистичната конспирация не са се квалифицирали като специалисти и ако не участват във властта и не поддържат мистическите и рационални връзки на конспирацията ще умрат от глад или ще правят фалшиви продукти, с които животът ни е пълен и затова БПЦ се готви да ги финансира и назначава на работа в системата на официалната религиозна институция. Затова ако искаме да научиме нещо истинско и стойностно за българите, за които въпросът с религията и етничността са най-важните с оглед на факта, че във времето на нашата история двата института без разлика на политическата идеология и характера на политическата философия на управляващите винаги са били религиозният институт и училището, то следва да се познават принципите и характера на изграждане на конспиративни мрежи с мистически опит и ритулано посвещение в тях, каквото представлява и фамозната БПЦ в момента. Защото основата на претенциите на БПЦ са моментът на спасяване на нацията през вековете, което не е ясно как е станало, защото нямаме сериозна религиозна история на българските земи и освен това с тези исторически претенции на “Църквата” може да се спре един път завинаги като й направим исторически материален паметник, на който един ден в годината да отдаваме почит и да я попитаме къде се делата и словата по Христа, които познаваме от историята и от дейността на чужди релициозни дейци и институции.в кръстосана съпоставка на вероността на учението и неговата приложимост от оторизиарните му по мистико-ритуален път фамозни представители в България, хора от затънтени села с техникум, които искат да представляват най-грамотната религия в света и да бъдат представители пред Бога на старинния и културен български народ в неговите автентични исторически представители на градската училищна култура на Балканите.
И разбира се, закон на българската история е след всяка промяна у нас да се награждават невзелите участие, а истинските герои на епохата да бъдат лустрирани или репресирани, защото са личности, които не са конспиративно настроени и не се подчиняват на смазващия свободата силен български репресивен колективизъм, а се подчиняват на световни културни критерии за показани знания и положен труд и реално принесени ползи на обществото и народа, който е суверен в България, макар БПЦ като народно-конспиративна организация да не ни казва, че в историята понякога Божията воля и народната воля се разминават и това се вижда в книгите на пророците от Стария Завет. Но никой в България освен врачките и гадателите не ни казват каква е Божията воля и какви са изискванията на съдбата за да можем по думите на Левски, ако го ценим като идеен и философски завет, да си кажем кривиците и правиците и като се поправим да вървим по народната воля, в името на която се качват и слизат политиците и благоденства имотната класа на България след 1878 година у нас.

Подбрана библиография на Стефан Чурешки

Научни публикации

Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, www.pravoslavieto.com , www.slavicorthodox.hit.bg , електронното историческо списание Anamnesis, и страницата sc.atspace.com.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...